Блуграс - Петър Тушков

Арло Прехт имаше малко пороци и един от тях бе, че се нуждаеше от три неща дневно: чаша скоч с вода преди обяд, чаша скоч с вода на обяд и чаша скоч с вода след обяд.

Нова книга на Петър Тушков от края на 2021, която разказът "Блуграс" жертвоготовно е почерпил с името си. Някои от произведенията сме чели от електронното им издаване в проекта "99 истории", други не сме или не ги помним добре, а трети пък са... "Вазев". 

Отново се насладих на киберпънка, на космоса, на премеждията на Руслан Кригер от министерство на туризма, Отдел З, за когото няма да спра да се надявам скоро да чета нови разкази.  Обаче колкото и да са прекрасни всички тези произведения, колкото и да имам слабост към марсианския хуманизъм на "Фу Ми", далекоизточната естетика на "Красивата гайша" или "Блуграс", който ме препраща почти към "Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще", за мен истинският център на тежестта на книгата е "Вазев". Разбира се, нямам предвид само обема на повестта, а защото "Вазев" е магия, богата с много повече - с развити интересни герои, за които ти пука и искаш да видиш какво ще им се случи, с щипката алтернативна история, с езика от края на деветнайстото столетие, с намека за стиймпънк, със стила на написаното. Това си е една готова вселена, в която можеш да разкажеш всичко - готварска рецепта, политическа интрига, военен сблъсък или любовна история и те ще ѝ паснат като ръкавица, защото умовете на читателите вече са повярвали в заклинанието. А кой е Вазев ли? Ами списувател, будно око, справедлив ум, който се вре из софийските потайности с тефтер и бастонче и най-важното от всичко - той ще се завърне.:)

Стилната корица от Василена Георгиева прави книгата да изглежда като произведение от рафтовете на европейските книжарници, знаете как се дразня на сума български издателства, които публикуват книги с такъв възмутителен външен вид, че на практика по-добре за всички би било да са просто без корици.

Още искрена възхита от книгата може да прочетете при Мартин и в Пещерата на неандерталеца.

Книгата може да бъде открита и закупена на много места, като например на сайта на издателство "Ерго" тук.

Отдел И – Петър Тушков

Дългоочакваната поява на „Отдел И“ в стилен хартиен вид зарадва мнозина посветени, а доста щастливци успяха да получат и автографи от лично от автора на щанда на издателство „Ерго“ на Зимния панаир на книгата миналата седмица. Дойде времето приключенията на Руслан Кригер от Министерство на туризма да запленят още фенове.:)

За какво става дума.

„Отдел И“ е първият роман на Петър Тушков, но за разлика от други дебюти, за този четящата общественост беше подготвена тематично и стилово от множеството разкази по темата, с които авторът обогати световната литература. Романът не може лесно да се класифицира като конкретен тип жанрова литература, защото изкусно прелива през цяла палитра от алтернативна история, трилър, криминале, шпионски роман и какво ли още не – истински литературен фюжън, радостна тръпка за ума на интелектуалеца. Затова колкото и мнения да прочетете за него, всяко ще ви се стори различно, защото различните хора са видели и харесали различни неща в него.

1957. Втората световна е приключила, Германия е загубила, но надпреварата във въоръжаването е кривнала не в посока към обуздаване на атома, а към биотехнологиите. В резултат лабораториите на световните сили разполагат с щамове за какво ли не, включително и за превръщане на вражеската войска в зомбита. На този фон нашето момче - другарят Кригер - се оказва завъртян във вихрушка от събития, привидно несвързани едно с друго, които обаче рязко го изтръгват от мухлясалото му ежедневие в службите и отделите на българското контраразузнаване. Скучните дни и рутинните задачи отстъпват пред по-голяма загадка, в която явно са замесени няколко чужди разузнавания, „случайно“ мащабно учение на Съветската армия в Добруджа, премрежени погледи от страна на... ама хей, нали не очаквате чуете всичко интересно в един абзац?:)

Похвалих ли ви диалозите със секретарката, езика на героите въобще? А пък за специфичните стил и атмосфера на романа продължавам да настоявам, че са страшна сила и авторът няма абсолютно никаква конкуренция в създаването на автентичен и вълнуващ текст в този дух от 60-те години. Не знам дали още го привлича идеята за писане във вселената на Отделите, но според мен това си е адската златна мина. Тепърва се е задало младо четящо поколение, което приема зомбитата, вампирите и върколаците за даденост, и освен това изпитва безпочвени сантименти към „онова време” с всичките му волги с перденца, столово хранене, измъчени служебни фикуси, препълнени пепелници на работното място и опростения мироглед от типа нашите са добри, а всички други - лоши. Затова, а и не само, според мен трябва след успеха на този роман да има продължение, всъщност _настоявам_ за това. Дали нов роман, или нови разкази, няма значение. Само да има още приключения с Русланчо. Нека пак го повишават, нека го разжалват, да се влюбва нещастно, да го бият здравата, да го раняват и да катастрофира, да го лъжат и да го използват, каквото и да е, но накрая на кътни зъби да им го връща на всичките. Прикрит зад блюдата със супа топчета, руло „Стефани” и розов крем нишесте дреме един от най-великите контраразузнавачи на KLETA MAJKA BALGARIQ. :)

Потърсете овреме това бижу в книжарниците или чрез сайта на романа, защото подочух, че бройките са на изчерпване.

Още едно мнение за "Отдел И" в Шедоуденс и откъс ето тук. 

.99 истории - Петър Тушков

– Следвай парите, Кригер.

По света има няколко системи за обозначаване на калибъра на оръжията, но най-популярната от тях е като десетична дроб от инча. Такива са .22 за малокалибрените пушки, .308 Win за познатия по цял свят Калашников и дори .577 Magnum Nitro Express за Голямата петорка африкански дивеч (лъв, слон, бивол, леопард и носорог). При сборника на Петър Тушков се сблъскваме с нещо ултимативно, това са цели .99 или иначе казано 99% от инча. Това не е просто рядкост, това е нечувано предизвикателство. Необуздана мощ, която не е за всеки ловец (разбирай - читател). Куршум с такава маса носи ужасно много енергия на несравними разстояния, на практика на Земята няма дивеч, който да понесе изстрел от пушка с толкова едър калибър, и затова авторът е посегнал към фантастичното. Само там предизвикателствата са достатъчно големи, само там на масите няма лимит.

99 ще бъдат разказите в този сборник и в това може да не се съмнявате. Той винаги ще струва $0,99 - в това също. Както при старта си с една история, така и при финала си с 99-тата. Като четящ човек аз се интересувам и от историята на книжнината, и от новите тенденции, но си признавам, че за такова нещо не съм чувал. И понеже формата е новост, мисля и ревютата за книгата също да бъдат различни. Ще има по едно на всеки няколко разказа като за 99-ия ще има специално събитие. Нека играта започне сега!

• Лаборатория "Ц" очаквано кърти. Познатата ни страхотна контраразузнаваческа атмосфера от вселената на Отдел "З" сервира поредно предизвикателство за разкриване пред Руслан Кригер. На фона на тежката лятна жега постъпва оплакване от безчовечната дейност на Лаборатория "Ц" в малък провинциален град. Тънкият момент е, че такава просто не съществува. Летен грип, безпочвени слухове и изчезнали агенти усложняват ситуацията до момента, когато на Руслан не му просветват някои неща. За съжаление точно тогава събитията набират обороти и аха да бъдат изпуснати в административния батак на Министерството. Но не на нас тия, не и на Кригер.
• Фу Ми е нова звезда от вселена, за която досега не сме подозирали, и без която сега изнемогваме. Намираме се на колонизирания Марс, който обаче никак не изглежда високо технологичен или лъскав. Напротив, изглежда повече като прашно място, на което те очакват рак и мускулна атрофия. И Фу Ми, за които никой не знае какво са и кога са се появили. Безобидни, поне до момента с инцидента с котката на Клинт. Искаме още за този Марс!
• Неботичник има дух на класически киберпънк с някои мултинационални подобрения. Шарено новогодишно парти събира на едно място най-нови информационни технологии, видни хакери и случайно попаднали наивници. Случайно или не събитията имат изненадващ завършек, който при недостатъчно внимаване може да остане и недоразбран.
• Вазев: Пиротският караконджул е четвъртото и засега последно попълнение в сборника. Не, Вазев не е караконджул. Заглавието следва да се чете така: поредицата от истории за приключенията на Вазев започва с тази за Пиротския караконджул. Езикът на книгата отправя предизвикателство, на което по качество и удачна употреба би могло да съперничи може би само "Възвишението" на Милен Русков. Тук обаче освен езиково инженерство имаме и действие по същество, случка, война, опасности и дори любов, развитието и неизвестните в които будят нашия читателски интерес. Думите не са чак толкова селско-архаични, модата и събитията са по-други, най-малкото защото става дума за малко по-късна история, пък макар и алтернативна (сръбско-австрийската армия напада и завзема части от България). Героите са уж оригинални, но все имат по нещо, с което ни напомнят на евентуални прототипи от истинската ни история. Което намирам за доста хитър ход, най-малкото защото спестява обяснения кой какъв е, ний сами си се догаждаме. Образът на главния герой (Вазев, Йоан Вазев) би могъл спокойно да понесе още няколко истории, на което със скромна читателска пристрастност смеем да се надяваме. 

Както и сами виждате, всеки би могъл да завиди на многообразието от теми и стилове в сборника. И това е само началото. Очаквайте продълженията и се абонирайте овреме, на сайта на автора има подробности къде и как.:)

Прах при прахта – Петър Тушков

...а металният грохот на безкрайната колона от мръсни танкове в далечината разчупваше ледения въздух на заранта и ме караше да си мечтая за кикота на жена под войнишко одеяло.

Сравнително нов мини-собрник с шест разказа от Петър Тушков. Ще кажете, знаем ги тези. Да, ама или е не съвсем, или направо хич нищо не знаете. Шест броя стегати, пременени и изобретателни с оригинални сюжет и метафори. Напрежение и забавление, толкова просто звучи като цел за авторите на проза и много често напълно недостижимо от българските такива. Но не и в този случай. :)

• „Паганини” е ок. Нашенско разузнаване, лежал в затвора касоразбивач с фини пръсти на цигулар и нови задачи, дух като за Емил Боев, но с по-добри описания на Банишора и по-интересен образ на проверяващия офицер. :)
• За мен „Добруджа” безспорно води по точки, с обиколки, а за по-сигурно и с тухнически туш. Разположен е в любимата ни вселена на отделите И и З, а нашето момче пак образцово се набива между шамарите, докато за прикритие се придвижва из калищата и мъглите на североизточна България с камион пълен със зомбита, които са му най-малкия проблем. Завладяващият стил и маниер на предаване на опасности и бойни действия на Тушков за пореден път ни залепя за облегалките и пуска оная страшната мелодия на долби съраунд. Ах, онзи момент с пистолета под носа, ах, тези фонтани кал от веригите на танковете, а влажния студ, а сравненията... Споменах ли, че е готово за филмиране?

Хвърлих поглед наляво тъкмо навреме, за да видя как към нас по диагонал връхлита тичащ мъж — зъл дух с липсваща долна челюст и нездраво жълти белтъци на очите. Мъжът се добра достатъчно близо, преди да бъде смачкан с тигров скок от друга планината с оръдие и петолъчка на ламарината, която ни подмина. Танкът го натъпка в земята, разруши единия ъгъл на хана и продължи да се носи напред, докато в същия момент и ние излизахме на полето заедно с разгърнат фронт от жилави, пъргави мъже с огнехвъргачки и побеснели съветски мотострелковаци подире ни.

— Ураааааааааа...

Летяхме в челото на атаката. Докато пружинирахме през угарта, лейтенантът се обърна, все така здраво заловен за кулата, и ми се усмихна.

• „Прах при прахта” продължава да разказва за инвазията на зомбитата от север и проблемите на Кригер. Добро, но кратко, а и като форма (действието е преразказано от друг участник) не предполага същото напрежение, както в „Добруджа”.
• В „До последния мъртвец” пак заварваме Кригер вързан за стол и с цицина на главата. На него взе да му става навик да го изненадват, а проблемите му съвсем не свършват с боя, защото около него обикаля размазан силует на жена със спринцовка в ръка и много неприятни въпроси.
• „Фрийдъм тънел” е твърде различен от другите разкази. Раздвоение, личности и объркване кой кой е. Аз си признавам, че чаках с нетърпение основно новите приключения за разузнавачи&зомбита и този разказ просто не го оцених по достойнство.
• „Корабокрушение” има интересна форма – записите в телефона на оцелял корабокрушенец от туристически лайнер. Нещата обаче започват да стават съмнителни, когато половин месец след корабокрушението, че и повече, в мобилния телефон все още има ток и героят продължава да записва все по-странните си наблюдения.

Авторът продължава да демонстрира невероятната комбинация от талант и щедрост и на това място в неговия сайт можете да намерите кодове за безплатно сваляне на сборниците с разказите му.

ps.

Никога не съм вярвал, че повествование, съдържащо зомбита, може да ми харесва толкова много. :) Ту би континуед...

Магьосникът на Фараона - Петър Тушков

Говорим за минисборник от 6 нови разказа с автор лицето Петър Тушков – утвърден преводач на художествена литература, хуманист и меценат, оперативно интересен. Част от разказите са пускани вече в блога на автора, част се появяват за пръв път. Сборникът може да бъде изтеглен безплатно, а след това при добра воля (и при условие, че ви е харесал) можете да заплатите за него символичната сума от 0,99 долара от американските. За тази сума човек не може да пие и една бира в кръчмата, но пък може да п(р)очете нещо ново и оригинално от български автор, на който просто му е работа да пише. А те от тази порода не са много. Инструкции и подробности – на сайта на автора. 

Магьосникът на Фараона – история за младост и старост, живот в ново тяло, древноегипетска мистика, с аудио версия. 

Контакт – интересно парче, което посажда очаквани симпатии към добрите, но грозни извънземни, и разочарование от лошите хора с красиви загорели тела. Леко омешано за моя вкус, но пък има космически кораб и малко момиченце™! 

Машината за време на Разцветников – машина на времето, пътуване назад, среща със себе си, игра с причинно-следствените връзки. 

Всички рози в Галактиката – яко космос, кораби, планове за бомбен килим върху планети, а аз всеки път се обърквам от какъв пол е Капитанът. 

Отдел З. За мен безспорно най-покъртителен беше Отдел З, в който има толкова автентично изпипана атмосфера и такива агентурни надигравания, на които би могло да завиди и евентуално творческо обединение между Богомил Райнов и „Родопа пее и танцува“. Висше ниво на ведомствения хумор, безукорен образ на младия апаратчик, разтапящо красива симбиоза между фантастични био-технологии и старовремска и затънала в бюрокрация контраразузнавателна структура. Опияняващ език на героите, точно премерени второстепенни събития, които съвсем леко и незабелязано да ни заблудят за истинската посока на действието. Ювелирна изработка! 

Жонгльорът на бензинови резачки от Кейптаун. Прекрасна атмосфера, нетрадиционна българска фантастика, но вече очаквана и адмирирана у Тушков. От самото разказване на историята съзнанието на читателя се настройва да разпознава и да се съсредоточава върху емоциите на героя, а не върху фактическите събития – импулсивно бягство от задушаваща рутина, лъжа с отложен край, ободряваща нервност, импулсивна смелост, потоп от разтапяща увереност. Изключително приятен за четене без да се интересува човек какво точно се случва и защо. 

Прекрасни имена, стил на писане и дух. Достатъчно термини, които не се забелязват веднага, сервирани са без обяснения и създават усещането, че описваният свят ти е пределно ясен и спокойно можеш да се фокусираш върху конкретната история в него.

Разкази – Петър Тушков

Съвестно ми е, че се позабавих с този сборник. Първо изслушах разказите, на които авторът така любезно беше направил прелестни подкасти, и чак тогава зачетох останалите. Мисля, че много помага да се хванат акцентите и емоциите, които авторът е замислил.

Петър Тушков разказва красиво и стилно като в хитово пълнометражно японско сай-фай аниме (в моя ум това минава за голям комплимент).

Тя хвърля последен поглед на изпепелените от бомбардировката развалини от тази страна на жилищния блок и тръгва из обезобразеното поле от дзифт и усукана арматура на плоския покрив в търсене на асансьорна шахта. Когато я намира, коленичи на ръба, включва лъча на фенера и осветява вътрешността й към кънтящия търбух на сградата. Част от ръждивите въжета все още висят от приклещена между етажите стоманена греда. Момичето изсипва шепа автоматични скаути в шахтата и се вслушва в бръмченето им, докато един по един оживяват по етажите и се стрелват из мрачните коридори долу, след което се изправя и скача леко в чернотата на ямата след тях.

Усещането за време е странно, приятно различно и придава фантастичен нюх. Авторът приказва бързо, героите му действат бързо, а езикът, на който говорят всички те, е богат (ей, търсих една дума в уикипедията!) и носи толкова много чувства.

Темите са най-различни, но на повечето места ползват за среда неща от уютната класическа фантастика от времената на Шекли и Лем - космически кораби, други планети и астронавти. (И повече да не скромничи, когато го сравняват с Лем.;)

Поезията. Вижте само с какви заглавия е украсил разказите си: „Луната брои останалите зелени листа”, ”Залезите все така очите ви” или пък „Космонавтът в океан безбрежен”. Прилича донякъде на Брин, нали? Само че е по-съвременно и високо технологично, долавя се някаква уравновесеност и източен покой. Почти очаквах да видя някъде облаци жълти пеперуди в бамбукови гори. Тези разкази имат толкова поетични заглавия, че сигурно би било приятно човек да им се наслаждава с периферното си зрение, ако заглавията стояха като хедър на всяка страница, за да оставят подсъзнателно внушение през цялото време.

Сборникът е прекрасно доказателство за това, че интрига, изненади, неочаквани завършеци може да има дори в толкова кратки неща като ”Залезите все така очите ви”, „Репликантът”, „Всичко, дори това” или „Космонавтът в океан безбрежен”.

Номерът на това да разказваш интересно вероятно се крие там, винаги да оставяш малко недоизказано. Споменавай много, но не обяснявай всичко. Така се създава впечатление за мащабност, за свят, в който е толкова истински и нормален, че подробностите в него са известни всекиму и изобщо не е нужно да се обясняват. Има риск да се случи така, че човек да не разбере някои неща от смисловата нишка, но това не дразни и разказите остават леки (за четене) и замайващи (въображението) като хубаво розе.:)

Похвалите на armydreamer за същата книга - тук. Това е страницата на автора, където можете да намерите и самата книга, а от тук дори можете да си я купите в електронен вид и на съвсем символична цена.