Прах при прахта – Петър Тушков

...а металният грохот на безкрайната колона от мръсни танкове в далечината разчупваше ледения въздух на заранта и ме караше да си мечтая за кикота на жена под войнишко одеяло.

Сравнително нов мини-собрник с шест разказа от Петър Тушков. Ще кажете, знаем ги тези. Да, ама или е не съвсем, или направо хич нищо не знаете. Шест броя стегати, пременени и изобретателни с оригинални сюжет и метафори. Напрежение и забавление, толкова просто звучи като цел за авторите на проза и много често напълно недостижимо от българските такива. Но не и в този случай. :)

• „Паганини” е ок. Нашенско разузнаване, лежал в затвора касоразбивач с фини пръсти на цигулар и нови задачи, дух като за Емил Боев, но с по-добри описания на Банишора и по-интересен образ на проверяващия офицер. :)
• За мен „Добруджа” безспорно води по точки, с обиколки, а за по-сигурно и с тухнически туш. Разположен е в любимата ни вселена на отделите И и З, а нашето момче пак образцово се набива между шамарите, докато за прикритие се придвижва из калищата и мъглите на североизточна България с камион пълен със зомбита, които са му най-малкия проблем. Завладяващият стил и маниер на предаване на опасности и бойни действия на Тушков за пореден път ни залепя за облегалките и пуска оная страшната мелодия на долби съраунд. Ах, онзи момент с пистолета под носа, ах, тези фонтани кал от веригите на танковете, а влажния студ, а сравненията... Споменах ли, че е готово за филмиране?

Хвърлих поглед наляво тъкмо навреме, за да видя как към нас по диагонал връхлита тичащ мъж — зъл дух с липсваща долна челюст и нездраво жълти белтъци на очите. Мъжът се добра достатъчно близо, преди да бъде смачкан с тигров скок от друга планината с оръдие и петолъчка на ламарината, която ни подмина. Танкът го натъпка в земята, разруши единия ъгъл на хана и продължи да се носи напред, докато в същия момент и ние излизахме на полето заедно с разгърнат фронт от жилави, пъргави мъже с огнехвъргачки и побеснели съветски мотострелковаци подире ни.

— Ураааааааааа...

Летяхме в челото на атаката. Докато пружинирахме през угарта, лейтенантът се обърна, все така здраво заловен за кулата, и ми се усмихна.

• „Прах при прахта” продължава да разказва за инвазията на зомбитата от север и проблемите на Кригер. Добро, но кратко, а и като форма (действието е преразказано от друг участник) не предполага същото напрежение, както в „Добруджа”.
• В „До последния мъртвец” пак заварваме Кригер вързан за стол и с цицина на главата. На него взе да му става навик да го изненадват, а проблемите му съвсем не свършват с боя, защото около него обикаля размазан силует на жена със спринцовка в ръка и много неприятни въпроси.
• „Фрийдъм тънел” е твърде различен от другите разкази. Раздвоение, личности и объркване кой кой е. Аз си признавам, че чаках с нетърпение основно новите приключения за разузнавачи&зомбита и този разказ просто не го оцених по достойнство.
• „Корабокрушение” има интересна форма – записите в телефона на оцелял корабокрушенец от туристически лайнер. Нещата обаче започват да стават съмнителни, когато половин месец след корабокрушението, че и повече, в мобилния телефон все още има ток и героят продължава да записва все по-странните си наблюдения.

Авторът продължава да демонстрира невероятната комбинация от талант и щедрост и на това място в неговия сайт можете да намерите кодове за безплатно сваляне на сборниците с разказите му.

ps.

Никога не съм вярвал, че повествование, съдържащо зомбита, може да ми харесва толкова много. :) Ту би континуед...