Показват се публикациите с етикет Франк Хърбърт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Франк Хърбърт. Показване на всички публикации

понеделник, ноември 08, 2021

Фантастични светове, 3/2021 - Сборник

Тазгодишният брой на сборника "Фантастични светове" затвърждава добрата традиция от предишните висоти на клуб "Соларис" да представя за пръв път на български някои от най-пленяващите разкази на световните майстори в жанра.

Отново ще се изненадате приятно от това колко качествена фантастика все още не е била превеждана на български. Разказите са разнообразни, има наука, магия, Марс, извънземни, бъдеще и минало, смях и гибел. Предполагам, че подборът на съставителите си заслужава отделна звезда.

Най-много харесах разказите на Франк Хърбърт и Харлан Елисън, но това си зависи от възрастта и момента, в който ги четете, защото имам доказателства, че хора като Клифърд Саймък, Кир Буличов и Рей Бредбъри също са способни да ми взимат ума с разказите си.

  • "Шива в сянка" - Нанси Крес. История с доста физика на ниво черна материя и също такива дупки, която изненадва и приятно замъглява ума, докато си припомняме кои бяха оригиналите и кои копията на изследователите.
  • "Планините на Магнац" - Джак Ванс. Продължаваме пътешествието на Кугел, който попадна в селце, което точно си избираше Страж, който да бди да не се появи Магнац. Кой и какво е Магнац и може ли изобщо да се появи?
  • "Хвани високия път" - Франк Хърбърт. Кратък, но много готин разказ за това как интуицията може да ти изкрещи нещо, за което сетивата уж не долавят дори шепот. Внимавайте с пътища, които вървят по билата и пресичат реките перпендикулярно!
  • "Сърцето на стария Гарфилд" - Робърт Хауърд. Индианска мистика в гърдите на бял човек.
  • "Джефти е на пет" - Харлан Елисън. Нали се сещате как Стивън Кинг обича да пише за малки момчета в провинциални градчета как се сблъскват с предизвикателства, които сякаш не са от този свят? Е, този е от същата каса с бира.
  • "Новите дрехи на рекетьора" - Кир Буличов. Руски хумор от след падането на комунизма - рекетьори, манекенки, чуждестранни инвеститори и смахнат учен.
  • "Любовна история" - Рей Бредбъри. За човешките чувства на един от последните останали марсианци към мацката, която беше дошла да покорява планетата му. Автентична история от "Марсиански хроники", която по някакви причини не е намерила място в познатия ни сборник.
  • "Житието и страданията на Мирон Блумберг, дракон" - Майк Резник. Ежедневните съпружески битки не спират, дори когато човек започне да се превръща в дракон.
  • "Операция «Смрадльо»" - Клифърд Саймък. За странния скункс, който дърт пияница спаси от кучетата, за неочаквано полетялата бричка на последния и редно ли е скунксовете изобщо да мъркат от задоволство.
Благодаря, братя фантастофенове, и до нови броеве!:)

четвъртък, октомври 04, 2012

Фани Мей – Франк Хърбърт

„Фани Мей“ има постройка на образцово криминале. В първите страници сме въведени в престъпление, което застрашава живота на почти всички разумни същества във Вселената. Призована е прозорливата личност на Йори Х. Маккай (Извънреден Саботьор), който разнищва случая в рамките на няма и 300 страници. Както подобава, решение на драмата е намерено в последния възможен момент, злодеите си получават заслуженото, а младите се обясняват в любов. 

На книгата като цяло може да се гледа и като на езиков експеримент. Проблем има, когато събеседниците не се разбират, когато говорят на различни езици. Когато си уеднаквят понятията и дефинициите, нещата се изясняват, хората се успокояват и конфликтите стихват сами. 

Нарочно търсих сред характерните встъпителни цитати преди всяка глава нещо идейно, което да препиша тук, но за съжаление този път не харесах нищо. Голяма част бяха обикновени абсурди, които да ни накарат да се чешем по главите и да се чудим на разсъжденията на Пан Спечите, Лаклаците, Рийвите или някоя друга още по-недоразбрана раса. Те умишлено са такива, придават автентика. На мен ми се сториха леко прекалени и диалозите на Йори Маккай с Кейлбана (т.е. голямата част от романа), при които никой не разбираше достатъчно другия, но явно на автора му е било необходимо.

Не одобрявам смяната на оригиналното заглавие, което подсказва поне бегло насоката на развръзката. Корицата на българското издание също няма особена връзка с действието. 

Фани Мей (Federal National Mortgage Association) е популярно наименование и на един от ипотечните гиганти в Америка, който през 2008 беше спасен от държавата. Просто за информация. 

Още за същата книга при Алвин.

петък, март 20, 2009

Експериментът Досейди - Франк Хърбърт

Когато човек решава задачи, чиито решения ще бъдат четени и оценявани от друг, се изисква определена последователност на действията, не бива да се прескача, всичко трябва да се описва подробно и според общоприетата логика. Но понякога това е толкова бавно. Когато целта е ясна, а пътят е напипан, аз винаги съм обичал да прескачам ходове, за да не губя скорост, хъс и нишката. Като гонче по диря.

Какво имаше тук. Мъглява завръзка. Ако под недомлъвки се разбира, когато от ясното и пълно цяло извадиш тук-там някой издайнически ред, то в това въведение бяха извадени всички важни редове, плюс повечето второстепенни. Пълно затъмнение. Беше оставен само намекът за мащаб и страх. После действието заспринтира на крилете на адреналина от смисъла на откриващото се, а после, накрая, когато изтощено стигна до финала и логично забави ход заради умората, се потопи в ендорфиновия унес на задоволството от добре свършената изтощителна работа. Свършена по единствения възможен начин.

За действието нищо не мога да разкажа и се съмнявам, че изобщо е възможно. Мога само да се олея с цитати.

В знак на най-искрено покорство пред гауачинските традиции и без да издава с нищо лъкатушещите в съзнанието му мисли, Извънредният Саботьор Йори Х. Маккай се поклони на оцелелия в това изпитание правник, сетне се обърна и излезе. А през цялото това време Джедрик в него премисляше… пресмяташе… кроеше…
***
Кой би могъл да твърди, че никога няма да бъде застигнат от нечие отмъщение?
***
В една променлива вселена само променящите се видове могат да се надяват на безсмъртие; и то при условие, че животът се развива в райони, отстоящи на големи разстояния. Това обуславя богатство на уникални индивиди.
***
Ето какво ни казва Досейди: алчността притежава свойството да се самоограничава и саморегулира.
***
Съществуват форми на лудост, които, доведени до кулминационната си точка, могат да се превърнат в модели на здравомислие.
***
Липсата на пълна информираност може да се счита за най-тежко престъпление.
***
Всяко дете създава многобройни реперкусии през поколенията. Ние, които разбираме това, нямаме право да взимаме случайни решения.
***
ВЪПРОС: Кой властва над властниците?
ОТГОВОР: Ентропията.
Гауачинска гатанка
***
Ние сме жертви на една корумпирана политика, която поощрява беззаконието и/или безнравствеността. Интересите на обществото, що се отнася до поведението на индивидите, нямат никакво практическо значение за управляващите фракции. Властимащите нехаят за истинските проблеми на нашия сеят. Криейки се зад маската на обществени служители, те извличат единствено лични изгоди от всичко, което им попадне. Начинът, по който те ползват и се домогват до властта, граничи с безумието.
Из нелегален документ, разпространяван на Досейди
***
Нито една правна система не може да отстоява справедливостта, ако всички участници в нея — магистрати, обвинители, легуми, защитници, свидетели, изобщо всички — не рискуват живота си при всеки диспут около подсъдимата скамейки. Рискът трябва да бъде вездесъщ на Съдебната арена. Ако някой от елементите остане извън съревнованието и не бъде изложен на личен риск, справедливостта неминуемо пропада.
***
Всички правителства се управляват от лъжци и не трябва да се вярва на нито една тяхна дума.
***
_Никога не прави онова, което врагът ти желае да направиш,_ напомни си Маккай.
***
Всички разумни същества по природа са неравни. Най-доброто общество им дава равни възможности да плуват на собствените си нива.
***
Нормално е да се страхуваме от това, което не разбираме.
***
_Всеки ангел е въоръжен със сабя,_ помисли тя.
***
Толкова много изключителни смислови линии, които не се засягат, а са там само за нюансите, които носят, толкова много важни теми не се коментират дори с една дума. Не съм срещал никъде нещо подобно (може би само в "Междузвездни войни"), пластове със заровени в тях епохи, цивилизации… Книга, която може да мислиш и обсъждаш години, без дори да се засегне действието. Закон и власт никога не са имали толкова и такива значения. Колко далече са всички, които не са чели това…