Контактът невъзможен - Сборник

Понякога човек попада на най-висококачествена литература по странни начини. Например срещу 1 лев на перваза на градинка, където младежи от БЧК продават срещу символична сума подарени им книги. За ирония имах у мен само един лев, който отиде за тези четири разказа, т.е. по 25 стотинки единият:

• "Черният хищник" – Алфред Ван Вогт. Не помня дали друг път съм чел нещо от Ван Вогт, но и малкото, което научих от този негов текст, си струваше. Имаше си космос, човешка експедиция, която попада на опустошена планета, и заварва там освирепял от глад неуязвим звяр. Или почти неуязвим.
• "Този невъзможен свят" – Клифърд Саймък. Това се оказа любимото ми парче от албума. С нотки на чаровен и изглеждащ демодиран хуманизъм, като от времената на младата Урсула Легуин. За онзи заселник, който тръгна да преследва животното, което беше опасло два реда от нивата му. И как в преследването и лова може да се избистрят концепции като любов към живота, състрадание и живот в хармония с околната среда.
• "Тайните инструкции" – Кейт Лаумър. Също много симпатичен, човеколюбив и справедлив. Историята на онзи дипломат, който тактично трябваше да потуши въоръжен планетарен конфликт само с остър ум и собствените си юмруци.
• "Лабиринт" – Крис Никълс. Не ми хареса.

Книжката намеква за времена, издателства, поредици, формати и други странности, които изглеждат чак фантастично невероятни. Минали са само 30 години, а се усеща като друг живот.

Фантастични светове, 3/2021 - Сборник

Тазгодишният брой на сборника "Фантастични светове" затвърждава добрата традиция от предишните висоти на клуб "Соларис" да представя за пръв път на български някои от най-пленяващите разкази на световните майстори в жанра.

Отново ще се изненадате приятно от това колко качествена фантастика все още не е била превеждана на български. Разказите са разнообразни, има наука, магия, Марс, извънземни, бъдеще и минало, смях и гибел. Предполагам, че подборът на съставителите си заслужава отделна звезда.

Най-много харесах разказите на Франк Хърбърт и Харлан Елисън, но това си зависи от възрастта и момента, в който ги четете, защото имам доказателства, че хора като Клифърд Саймък, Кир Буличов и Рей Бредбъри също са способни да ми взимат ума с разказите си.

• "Шива в сянка" - Нанси Крес. История с доста физика на ниво черна материя и също такива дупки, която изненадва и приятно замъглява ума, докато си припомняме кои бяха оригиналите и кои копията на изследователите.
• "Планините на Магнац" - Джак Ванс. Продължаваме пътешествието на Кугел, който попадна в селце, което точно си избираше Страж, който да бди да не се появи Магнац. Кой и какво е Магнац и може ли изобщо да се появи?
• "Хвани високия път" - Франк Хърбърт. Кратък, но много готин разказ за това как интуицията може да ти изкрещи нещо, за което сетивата уж не долавят дори шепот. Внимавайте с пътища, които вървят по билата и пресичат реките перпендикулярно!
• "Сърцето на стария Гарфилд" - Робърт Хауърд. Индианска мистика в гърдите на бял човек.
• "Джефти е на пет" - Харлан Елисън. Нали се сещате как Стивън Кинг обича да пише за малки момчета в провинциални градчета как се сблъскват с предизвикателства, които сякаш не са от този свят? Е, този е от същата каса с бира.
• "Новите дрехи на рекетьора" - Кир Буличов. Руски хумор от след падането на комунизма - рекетьори, манекенки, чуждестранни инвеститори и смахнат учен.
• "Любовна история" - Рей Бредбъри. За човешките чувства на един от последните останали марсианци към мацката, която беше дошла да покорява планетата му. Автентична история от "Марсиански хроники", която по някакви причини не е намерила място в познатия ни сборник.
• "Житието и страданията на Мирон Блумберг, дракон" - Майк Резник. Ежедневните съпружески битки не спират, дори когато човек започне да се превръща в дракон.
• "Операция «Смрадльо»" - Клифърд Саймък. За странния скункс, който дърт пияница спаси от кучетата, за неочаквано полетялата бричка на последния и редно ли е скунксовете изобщо да мъркат от задоволство.

Благодаря, братя фантастофенове, и до нови броеве!:)

Междинна станция - Клифърд Саймък

„Междинна станция“ идва от чудните времена след края на Втората световна, когато фантастиката е била едновременно и фантастична, и хуманна. Осъзнаването на реалната опасност от самоунищожение на цялата човешка цивилизация е породило купища въпроси. Вече чуденето „Сами ли сме?“ се е развило до „А щом не сме, какво правят другите, можем ли да живеем заедно, при условие, че не е ясно дали ние въобще ще просъществуваме с всичките тези ядрени оръжия?“. Същият този хуманизъм, с който се отличаваха Азимовите роботи, заема централно място и тук.

Един мъж някъде в горите на Америка не остарява. Защото е управител на междинна станция от галактическа система за транспорт. Той поддържа инсталацията, посреща и изпраща пътуващите инопланетяни, събира знания. Възнаграждението му – почти не остарява, но и няма право да сподели каквото и да е от наученото с нищо неподозиращото човечество, което е заето да се кара помежду си, да ръмжи и да дрънка оръжия. Следва инцидент, завръзка и няколко варианта как да се разреши конфликтната ситуация.

Има ли стойност хуманността в по-общото си значение на универсална ценност, а не непременно на оприличаване с човека? Добротата, смирението, разбирателството и безкористното даряване на другия с духовна сила – имат ли смисъл те и защо е нужен такъв източник. На това място аз направих някакъв неволен паралел с един от най-любимите ми разкази на Шекли – „Специалистът“. Ами ако наистина силата на човеците е точно там, в засега необяснимото, в трудната за дефиниране смесена област на въображението и любовта?

Изключително четиво, пълно с идеи за размишляване и емоции за съпреживяване. Ако бях аз, какво бих направил? Заслужена награда „Хюго“ през 1964.

Стефан е споделил впечатления за същата книга.

Отивам да се упражнявам в стрелба с пушка.

Човек, каза си той, трябва да принадлежи на нещо и да бъде верен на това, с което се отъждествява.
***
Няма предел за съвършенството.
***
Това е нещо, което по никакъв начин не може да бъде описано - и майчина любов, и бащина гордост, и обожанието на любимата, и близостта на приятеля, всичко това и още много други неща. С него и най-дългите разстояния изглеждат близки, сложното става просто, изчезват всички страхове и мъки и едновременно с това човек изпитва едно особено чувство на дълбока тъга, сякаш усеща, че до края на живота му не ще има друг такъв миг и само след малко ще го загуби и никога няма да може да си го възвърне. Но това не става, защото този сублимен момент няма край и няма край.

Девет живота - Сборник с фантастични разкази

Не съм вярвал, че някога пак ще чета такава главозамайваща и опияняващо хубава фантастика. Заблуждавах се, че всичко качествено вече е прочетено, и разкошотиите от най-силните години на великите майстори никога вече няма да се повторят. Да, ама не.

Сборникът произлиза от мътните за книгоиздаването времена от началото на 90-те. Освен характерните за периода кусури от рода на липса на редакторско-коректорска намеса, оформление и т.н. дреболии, сборникът има много важен плюс – той съдържа едни от най-качествените истории, които са излизали изпод перото на титани като Рей Бредбъри, Хари Харисън, Робърт Хайнлайн, Урсула Ле Гуин, Клифърд Саймък, Роджър Зелазни, Робърт Шекли, Айзък Азимов. Внушителна компания, нали?

"Девет живота" на Урсула Ле Гуин, който е дал и името на сборника, е просто великолепен! Толкова чиста и ясна мисъл и съждения за философията на "аз" и "ние", за силата на всяко от тях... Само фантастиката е способна да проиграе с примери такива абстрактни и важни неща. Какъв човек може да се жертва за "аз" и какъв за "ние"? Ами невероятният "Ордер за убийство" на Шекли? В типичния му стил да те подканя да се присмееш сам на себе си и същевременно да си направиш равносметката, че нищо не пречи да съществуват и такива хора, които ги е срам, че в целия град нямат даже един крадец като хората, пък да не говорим за убиец. Ами прекалено старателният робот-полицай на Хари Харисън? Ами жестокостите на тераформаторите от "Ключове за декември" на Зелазни? Колко е ценен животът и може ли да се разпореждаш безотговорно със зараждащ се такъв? "За безследно изчезналите" на Джак Фини, който така сладко те изкушава с онзи лелеян шанс, който се пада веднъж в живота, да зарежеш всичко и да заминеш за там, за другаде, където всичко е различно. Толкова приятният "Септември има трийсет дни" на Робърт Иънг с характерния мирис на училище и ваканция. И не на последно място "Двестагодишният човек" на Айзък с неговото трагично търсене на най-същественото от това да си човек.

Толкова истини, така трогващо и искрено разказани, както могат да звучат само от устата на най-големите майстори. Техните истории ме карат да се чувствам млад, да съм сигурен, че най-интересното тепърва предстои.

На човек не му стига време и да запомня, и да изобретява; човек трябва да избира.

***

Всеки живее сам. Какво да прави, ако не протегне ръка на другия в мрака?

***

Младите и много старите винаги са самотни. Младите - защото още не са си създали връзки в обществото, а старите - защото вече са ги загубили.

Резерватът на таласъмите – Клифърд Саймък

Нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем.

Не, не става дума за сватбарски ритуали, а за нов прочит на стара книга със синя корица, която някой ми е дал назаем. В един хубав ден миналата есен младата ми още страст към занаятчийските бири беше посрещната от колега с:

- И много внимавай с тролите под моста, да не стане като със сладката октомврийска бира на таласъмите.

- ?!?

- От "Резерватът на таласъмите", бе.

Университетски преподавател се прибира вкъщи от междугалактическо пътешествие, но се оказва, че негово копие вече се е прибрало преди две седмици и дори вече е загинало при нещастен инцидент. Класическо сай-фай с крими загадка, ще кажете. Да, ама не съвсем, защото после ще научите, че на тази Земя, освен портали за пътувания, в специален резерват съществуват и троли, феи, таласъми, банши и какви ли не други същества, които освен за оригиналност, претендират и да са по-стари от човешкия род. И може би си спомнят нещо важно от древните времена преди появата на човека... Но и това не е всичко, защото има и пътуване във времето! Освен това лични срещи с Шекспир, със загадъчна прастара раса и озадачаваща търговска оферта, която трудно може да се отхвърли. И доста смешки, на всичкото отгоре.:)

Някъде писало, че това е най-веселата книга на Саймък. Не знам, далече съм от това да ги знам всичките, още повече, че той доста е пописал. Но не може да му се отрекат майтапчийските нотки - с университетската политика, с модерната наука, със суеверията. Освен всичко друго, това е човек, който е спечелил с творбите си три награди Хюго и една Небюла, което може да се тълкува, че е три пъти по-харесван от феновете, отколкото от колегите си. Сред последните е бил обаче изключително близък с Айзък Азимов.

- Момчета, не искате лед, нали? - запита той. - Само разводнява питието. А освен това и нямам.

***

Огънят мънкаше нещо в комина.