Фантастични светове, 2/2019 - Сборник

Вероятно помните първия брой на Фантастични светове, който преди няколко години ми отнесе ума с подбора и качеството на разказите в него. Е, втория от 2019, който по различни причини четох чак сега, не му отстъпва ни най-малко. Сега пак се дивих как е възможно да има толкова забележително яки произведения от познатите на цял свят класици в жанра, които досега са били неизвестни на българския читател. И понеже вече се сдобих и с тазгодишното издание на сборника, подозирам, че удивлението ще расте...

Ала да говорим за настоящето, за сигурните неща, братя и сестри фантастофенове, погледнете само какви автори са намерили място вътре и с какви крайно любопитни разкази:

• Майк Резник с "Кириняга" - новото място, на което някои човеци се опитват да продължат със старите си вярвания и обичаи, независимо колко варварски и антихуманни изглеждат на цивилизования човек.
• Джак Ванс с "Очите на горния свят" - онази приказна извадка от премеждията на хитреца Кугел, който си нямаше работа да опита да обере магьосник, а за отплата и освобождение трябваше да му свърши услуга. Никога не задлъжнявайте към магьосници! 
• Харлан Елисън и Алфред ван Вогт с "Човешки персонал" - за освободилите се кораби, които бяха запазили само по един човек, за да ги обслужва, но бяха забравили колко са "зли" (да се чете като "по-умни") хората.
  
• Роджър Зелазни с "Тука има дракони" - какво причини онзи придворен географ, който поради мързел и незнание навсякъде извън границите на кралството беше нашлевал просто "Тука има дракони". 
• Дан Симънс с "Годишната снимка на класа" - ако харесвате решителни пълнички начални учителки и зомбита, този е за вас.
• Робърт Шекли с "Въртележка" - яката история за онези двама собственици на фирма за дератизация, които трябваше да изчистят невидимите слегове от фермата на клиента, при условие, че нито морганизирането, нито системата на Турние, нито който и да е друг капан за мишки проработиха. Фаворит!:)
• Филип К. Дик със "Случайт Раутаваара" по името на финландската астронавтка, чийто мозък беше спасен от извънземните при инцидента, но след това погубен земляните заради мислите, които започна да генерира.
• И Хенри Кътнър с "Комплименти от автора" за журналиста, който попадна на магическата книга с 50 отговора на абсолютно всички въпроси, които могат да изникнат в човешкия живот, а всеки ползвател на книгата може да изхарчи само 10 от тях, който разказ ми се видя като перлата в цялата корона. Толкова изпипан и премерен, просто шедьовър, а аз за мой срам дори не бях чувал за автора!

В заключение, обобщение и съвсем накратко - това се казва фантастично бижу! Не се попада всеки ден на такова качество и не мога да си представя колко време и труд е коствало на съставителите от клуб "Соларис" да постигнат такова ниво. Можем само да славословим и да стискаме палци ентусиазмът им да не секва, а клавиатурите им да продължават да изкарват редовно такава продукция на щанда.:)

16 страховити истории - Робърт Шекли

Втора година се мъча да завърша този сборник и чак вчера успях. Не е нито обемен, както се вижда от заглавието - само 16 разказа, нито пък са скучни и еднообразни - вероятно няма да ви е лесно да намерите по-различни разкази, писани от един и същ автор. Просто някак все оставаше на заден план и някое друго четиво временно го изместваше.

Някои автори имат толкова необуздана фантазия, толкова разностранни интереси и безгранично любопитство, че само фантастиката може да им даде простор за изява на всичко, което ги вълнува. Темите на разказите на Шекли са различни, стиловете, дори езикът - свежо разнообразие по всички фронтове. Този човек вероятно може да напише фантастичен разказ от всяко дребно хрумване още докато си говорите. Просто така! (Тук щракам с пръсти.) Като краен резултат някои от историите може и да ви се сторят леко наивни или поостарели, но други пък са уловили нещо толкова вълнуващо, което ще си бъде такова, докато има впечатлителни хора по тази земя. 

От съдържанието може да ви направи впечатление, че към края на сборника Шекли е отделил солидно внимание на разкази, които по някакъв начин са свързани с античната история, герои и събития. Понякога това са паралелни нишки, алтернативни клончета, пародийни версии или нещо друго такова весело и по-различно от традиционното, което си го знаем за тези персонажи. Има дори един, посветен на такова клише като Дон Кихот, ама в роботска версия! Има си и магия, Космос, страхотии из отвъдното, срещи с извънземни, общо взето - богата работа...

• "Магия, кленове и Мериан"
• "Новата Орла"
• "Знам по-добър номер"
• "Психоробите на Манитори"
• "Кутия на Пандора — отваряй внимателно!" 
• "Сън за неразбирателството" 
• "Робот-донкихот" 
• "Пратеник от един зелено-жълт свят" 
• "Световната кармична клирингова къща" 
• "Дълбок син сън" 
• "Денят, в който дойдоха извънземните" 
• "Дукакис и извънземните"
• "Огледални игри"
• "Разглеждане на забележителности"  
• "Градът на мъртвите" 
• "Бягството на Агамемнон"

Накратко, ако в читателско отношение не се заплесвате с друго и обичате фантазията на Шекли, този сборник ще го глътнете за нула време, при това с удоволствие.:)

Девет живота - Сборник с фантастични разкази

Не съм вярвал, че някога пак ще чета такава главозамайваща и опияняващо хубава фантастика. Заблуждавах се, че всичко качествено вече е прочетено, и разкошотиите от най-силните години на великите майстори никога вече няма да се повторят. Да, ама не.

Сборникът произлиза от мътните за книгоиздаването времена от началото на 90-те. Освен характерните за периода кусури от рода на липса на редакторско-коректорска намеса, оформление и т.н. дреболии, сборникът има много важен плюс – той съдържа едни от най-качествените истории, които са излизали изпод перото на титани като Рей Бредбъри, Хари Харисън, Робърт Хайнлайн, Урсула Ле Гуин, Клифърд Саймък, Роджър Зелазни, Робърт Шекли, Айзък Азимов. Внушителна компания, нали?

"Девет живота" на Урсула Ле Гуин, който е дал и името на сборника, е просто великолепен! Толкова чиста и ясна мисъл и съждения за философията на "аз" и "ние", за силата на всяко от тях... Само фантастиката е способна да проиграе с примери такива абстрактни и важни неща. Какъв човек може да се жертва за "аз" и какъв за "ние"? Ами невероятният "Ордер за убийство" на Шекли? В типичния му стил да те подканя да се присмееш сам на себе си и същевременно да си направиш равносметката, че нищо не пречи да съществуват и такива хора, които ги е срам, че в целия град нямат даже един крадец като хората, пък да не говорим за убиец. Ами прекалено старателният робот-полицай на Хари Харисън? Ами жестокостите на тераформаторите от "Ключове за декември" на Зелазни? Колко е ценен животът и може ли да се разпореждаш безотговорно със зараждащ се такъв? "За безследно изчезналите" на Джак Фини, който така сладко те изкушава с онзи лелеян шанс, който се пада веднъж в живота, да зарежеш всичко и да заминеш за там, за другаде, където всичко е различно. Толкова приятният "Септември има трийсет дни" на Робърт Иънг с характерния мирис на училище и ваканция. И не на последно място "Двестагодишният човек" на Айзък с неговото трагично търсене на най-същественото от това да си човек.

Толкова истини, така трогващо и искрено разказани, както могат да звучат само от устата на най-големите майстори. Техните истории ме карат да се чувствам млад, да съм сигурен, че най-интересното тепърва предстои.

На човек не му стига време и да запомня, и да изобретява; човек трябва да избира.

***

Всеки живее сам. Какво да прави, ако не протегне ръка на другия в мрака?

***

Младите и много старите винаги са самотни. Младите - защото още не са си създали връзки в обществото, а старите - защото вече са ги загубили.

Корпорация "Безсмъртие". Цивилизация на статуса - Робърт Шекли

Както се вижда от заглавието, в тази книга са побрани две романчета от именития Шекли. Не помня да съм чел много от другите му книги, но аз досега имах доста положително мнение за него. Не и след тези двете. Толкова отвратителни неща трудно можете да си представите. Разбирам всичко, писани са много отдавна (1959-1960), може и на мен да ми е минало времето да чета такива неща, но тези двете са мъчение за читателя. Някакви идеи имат, но реализацията има е меко казано слаба - скучни герои, плосък и предвидим сюжет, елементарна и понадупчена от пропуски логика на събитията, а пък да не говорим за стил и други такива залъгалки за по-напреднали читатели. Дълбоко съм разочарован и се чудя с какъв акъл "Колибри" скоро са го преиздавали същото томче (понеже аз четох някакво издание от 1992 на издателство "Отечество"). 

"Корпорация "Безсмъртие" разказва за това как в бъдещето хората измислили технологии, които да позволяват на съзнанието да оцелее, дори след като тялото умре. Как точно не става ясно, има си машини с копчета и кабели. Какво става със съзнанието - също не става съвсем ясно. Можеш да го посадиш в друго тяло, да го оставиш да се рее за известно време или да го пратиш някъде си, където ще остане завинаги. Малко мъглява работа, както за нас като читатели, така и за главния герой, който уж умира през 1958, но е спасен в бъдещето и се сблъсква челно с Новите технологии. 

Втората история пък е една идея по-абстрактна с изпращането на всички затворници от Земята на друга планета - Омега. Там обществото е обърнато наопаки по отношение на добро и зло. Светът има доста карикатурен вид, но това не спира главния герой, който макар и от "добрите", се справя просто чудесно на Омега. Прави някои открития, които макар и много интересни за него, за мен бяха просто... абе нямам думи.

Прилагам две американски корици. Също и коментари от Ирина и Христо.