![](http://4.bp.blogspot.com/-ZGsP6AKeRUM/Tq0K0td2K6I/AAAAAAAABHE/JR3BdcknArY/s320/%25D0%25B2%25D0%25B0%25D0%25BA%25D0%25B0%25D0%25BD%25D1%2586%25D0%25B8%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5%2B%25D0%25BD%25D0%25B0%2B%25D0%25BC%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25BA%25D0%25B8%25D1%258F%2B%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25B0.jpg)
Тук има едно писмо от Колибри с малко подробности за българското издание и предстоящите за издаване части.
Следват два дребни фрагмента за илюстрация на гения на Госини да окарикатурява френския темперамент.
Неприятното с момичетата е, че хич не умеят да играят, плачат непрекъснато и винаги оплескват нещата.
***
Татко ми показа как да намокря памучето и как да сложа лещата отгоре.
- Сега - каза татко - слагаш това нещо в чинийка на перваза на прозореца и след време ще покарат стъбла и листа.
И той отново легна на канапето.
Аз направих, каквото каза татко, и зачаках, обаче не виждах от лещата да излизат стъбла и започнах да се питам какво се е объркало. Понеже не знаех, отидох при татко.
- Какво има пак? - извика татко.
- От лещата не излизат стъбла - казах аз.
- Абе ти бой ли искаш? - извика татко, а аз казах, че ще се махна от къщи, че съм много нещастен и никога няма да се върна, че ще им бъде мъчно за мен, че това с лещата са глупости, и накрая мама дотича в хола.
- Не можеш ли да бъдеш малко по-търпелив с детето? - обърна се мама към татко. - Аз трябва да подредя къщата, нямам време да се занимавам с него, струва ми се...
- На мен ми се струва, че човек поне вкъщи трябва да има право на спокойствие! - отвърна татко.
Права беше бедната ми майка - каза мама.
- Няма какво да месиш тук майка ти и нейната беднотия! - извика татко.
- Добре - каза мама, - можеш да обиждаш и майка ми!
- Аз ли съм обидил майка ти? - викна татко.
Мама се разплака, татко започна да обикаля из хола и да вика, а аз казах, че ако веднага не накарат лещата ми да порасне, ще се самоубия. Тогава мама ме напляска.
Тия родители са наистина непоносими, като се върнат от почивка!