Защо нациите се провалят - Дарон Аджемоглу, Джеймс Робинсън

В историята на света някои нации се провялат, а други просперират. Защо това е така, които са критериите, за да стане едното или другото? Ако можем да избираме нашата страна от кои да бъде, какво трябва да целим? По тези въпроси са разсъждавали авторите години наред и са извели два принципа, които са подкрепили с десетки примери от цялото земно кълбо.

Основното е доказването, че има два вида институции в политиката и обществено-икономическите отношения – екстрактивни и инклузивни. Едните се мъчат да отблъснат множеството от хората, другите се опитват да ги включат. И това прави разликата между развитите общества и изоставащите. Едните имат мотивация да измислят неща, да стават предприемачи, да се включват в управлението на страните си, а другите – напротив.

Примерите са от цял свят – САЩ, Великобритания, Франция, Заир, Гватемала, Китай, Централна Европа, Етиопия, Ботсвана, Русия, Австро-Унгария, ЮАР, Аржентина, Зимбабве, Узбекистан, Египет…

Не мога да се сетя за друга книга, която да прави толкова много повторения. Реално оригиналното съдържание в нея би запълнило може би ¼ от страниците ѝ, другото е преговор и преповтаряне. Което ме забави в четенето ѝ над две години. Но пък успя здраво да ми набие в главата основното си послание, с което засега съм напълно съгласен.

Китайците изобретили преди Европа часовника, компаса, барута, хартията и книжните пари, порцелана и високите пещи за леене на желязо. Те самостоятелно развили предачното колело и водната енергия приблизително по същото време, когато тези иновации се появили на другия край на Евразия. В резултат на това през 1500 г. стандартите на живот в Китай били може би поне толкова високи, колкото в Европа. Освен това в продължение на векове Китай имал централизирана държава с чиновнически апарат, набиран меритократично от гражданите.
***
Богатите нации са богати до голяма степен затова, защото в определен момент през последните триста години са успели да развият инклузивни институции. Тези институции са устояли на процеса на порочния кръг. При инклузивните икономически институции богатството не е концентрирано в ръцете на една малка група, която после би могла да използва силата си, за да увеличава диспропорционално политическата си власт. 
***
Конфликтът за доходите и властта и косвено за институциите е непрестанен във всички общества. 
***
И все пак този растеж [в Китай] ще секне, ако екстрактивните политически институции не станат инклузивни. Докато политическите институции си остават екстрактивни, растежът ще бъде вътрешно ограничен, както е било във всички останали подобни случаи.
***
Първо, чуждестранната помощ не е особено ефикасен инструмент за справяне с провала на нациите по света днес. Далеч не. Страните се нуждаят от инклузивни икономически и политически институции, за да разкъсат цикъла на бедността. 
***
Един от копиеносците на Монтесинос, генерал Вело, обобщава това на един от видеозаписите: „Ако не контролираме телевизията, не контролираме нищо.“
***
Както обобщава един китайски коментатор: „за да се подкрепи ръководството на Партията, трябва да се спазват три принципа: че Партията контролира въоръжените сили; Партията контролира кадрите; и Партията контролира новините.“

Интелектуалното наследство на Конрад Аденауер (Речи, интервюта, размисли) - Конрад Аденауер

Съвсем тъничка книжчица, но с много ценно съдържание - думите на един от първите радетели за европейска федерация, който действително е работил на високо политическо ниво за тази светла цел. Убеден федералист, който е изстрадал лично две войни и последвалите катастрофи, за да знае със сигурност, че един мирен договор често пъти не струва нищо. А мирът е универсална ценност, която трябва да бъде защитавана.

Аденауер е първият канцлер на Германия и основател на Християндемократичната партия. Това му се случва, когато е вече на достолепните 70 години. И тогава се развихря политическата му кариера! Той е един от най-ярките защитници на идеята за обединена Европа, като с прости и разбираеми думи обяснява и доказва, че това е единственият път на Европа към траен мир, сигурност, благосъстояние и развитие.

Германският народ трябва да се ангажира с политиката, понеже само по пътя на политическото мислене и политическата зрялост той отново може да достигне до свободата и до съграждането на една нова, свободна Германия. Всяка политическа дейност минава през партиите. (1946 г.)

***

Средното съсловие - най-добрата преграда срещу превръщането на народа ни в маса.

***

Възпитанието в средното и основното училище е по-съществено от предаването на знание. Но за възпитанието на децата на първо място са отговорни родителите, а не държавата.

***

В историята има вечни закони. Един от най-важните закони е, че в историята правото си остава право. В историята след престъпването на правото следва наказание.

***

Въпреки че е малка и въпреки своята военна слабост, Европа играе много голяма роля в тази борба, защото именно Европа е твърдината и източникът на западнохристиянския дух. 

Как изглежда положението в Европа днес? (1948 г.) Ако си спомните времето преди 45 години и си представите как изглеждаше Европа тогава, когато Германия бе най-могъщата сухопътна сила на континента, когато Франция и Италия бяха велики сили, когато Англия бе най-голямата морска сила и нейният флот бе по-голям от всички други взети заедно, когато Съединените щати все още бяха страна с дългове, когато заедно с Австро-Унгария целите Балкани и балканските страни бяха свързани със Западна Европа, когато в самата Русия все още не властваше изцяло азиатският елемент, а влияние имаше западноруският - и след това погледнете към днешна Европа, то ще разберете потресаващото падение. Ние сме обхванати от нова надежда за Европа и това е идеята за Европейски съюз, за Обединена Европа. Идеята не е нова, тя бе изречена още преди 100 години и след Световната война от 1914-1918. ... Сега изглежда, че това дело е направило могъщ скок напред в своето развитие с факта, че френското правителство официално е отправило молба към редица европейски страни да се създаде комисия, която да подготви европейски парламент.

***

Нашите внуци ще жънат плодовете на онова, което решаваме днес.

***

Единството на Европа бе мечтата на малцина. То стана надежда на мнозина. Днес е необходимост за всички нас. Единството на Европа, дами и господа, е необходимо за нашата сигурност, за нашата свобода, за нашето съществуване като нация и за всички нас като общност от духовно съзидателни народи. (1954 г.)

Обединени европейски щати: Манифест за нова Европа - Ги Верхофстад

Ги Верхофстад е бивш белгийски премиер и настоящ депутат в Европейския парламент. Той е един от най-активните и ясни гласове по всички теми, които имат връзка с просперитета на Европа и бъдещето на ЕС като истинска федерация, сплотена и силна. 

Имената на множество идейни предшественици на Верхофстад срещах преди в "Пионерите на ЕС" и започнах да се интересувам кои са европейските федералисти днес. Хората, които сега се борят за тази толкова интуитивна и естествено понятна цел, и се сблъскват с отпора на разцъфтелия популизъм, спекулиращ с безвъзвратно овехтялата национална карта, често финансирана от зложелатели от Изток.

Авторът пише в годината, когато проектът за Европейска конституция се сблъсква на два пъти с отпор от национални парламенти. Тази критична точка го провокира да обедини размишленията си в своеобразен манифест, съдържащ няколко основни точки, които да дадат направление за бъдещи действия. Да покаже и докаже защо е важно Европа да има собствена армия, единна валута, една външна политика, координирана данъчна и социална политика...

Непременно ще чета още по темата, защото това е бъдеще, с единия си крак стъпило в настоящето.

Европа - една държава!

Пионерите на ЕС

Кратка аудио книга, която представя на български език в кратък вид историите на онези първи радетели за обединена Европа, на които дължим различни страни на това чудо, което имаме днес. Много е вероятно след прочита/изслушването ѝ съдбите на някои от тях да ви станат интересни и да продължите на търсите и четете повече за тях, както се получи при мен. 

Неловко ми се стори да изброявам всяка от представените личности с какво точно е допринесла за изграждането на Европейския съюз, те са толкова много и разнолики. За някои от тях сме слушали и чели, но в друга светлина, за други пък ще научите за пръв път. Общото при всички тях е осъзнаването, че човешките ценности са по-големи от националните и най-резонното нещо е те да са водещи при построяването на което и да е съвременно общество. Много от тези хора са пострадали от репресии, били са в затвори, лагери или изгнание, някои са родени в една държава, а са прекарали живота си в друга, макар и в същото населено място, и независимо от произхода, опита или положението им в обществото, те са полагали последователни усилия за постигането на добри неща, които са по-големи от всеки един - мир, просперитет, солидарност.

Тези забележителни европейци са: Алтиеро Спинели, Алчиде де Гаспери, Анна Линд, Валтер Халщайн, Жан Моне, Йозеф Бех, Йохан Вилем Байен, Конрад Аденауер, Луиз Вайс, Марга Кломпе, Мелина Меркури, Никол Фонтен, Нилде Йоти, Пол-Анри Спак, Робер Шуман, Симон Вейл, Сико Мансхолт, Уинстън Чърчил, Урсула Хиршман, Хелмут Кол и Франсоа Митеран.

Не знам дали на някой му е направило впечатление колко общо има мотото на българския парламент "Съединението прави силата" с идеите на Европейския съюз. Колко близко и допълващо  е то до европейското - "Единство в многообразието".

Аудио книгата може да се свали от официалния сайт на ЕС ето тук.

Манифест от Вентотене - Алтиеро Спинели и Ернесто Роси

Към свободна и обединена Европа

Алтиеро Спинели (1907-1986) е един от бащите на Европейския съюз и е автор на "Манифеста от Вентотене" - един от първите документи в подкрепа на създаването на обединена Европа. 

Когато е участвал в писането на този манифест, той е бил още далече от всякакви мисли и перспективи за кариера и политика. На 17 става комунист, а на 19 вече е осъден от фашисткия режим на Мусолини да лежи 16 години в затвора. И той ги излежава почти изцяло, но в това време открива съмишленици, разсъждава и пише. Как може да се направи така, че фашисткото безумие да се спре и никога повече да не се върне?

Някои от идеите в манифеста от днешна гледна точка може да ви се сторят твърде комунистически или дори анархистки, а други пък - пророчески. Затова трябва да се има предвид, че са писани от едни твърде млади хора без опит. В затвора той учи усилено и става страстен поддръжник на наднационалната интеграция, започва да критикува комунистическата партия. Разочарован от комунистите той ги напуска и се присъединява към каузата на федералистите. Когато Спинели е държан в плен на малкия остров Вентотене, се оформят федералистките му идеи. Той се убеждава все повече, че  общоевропейското движение към федерализъм ще помогне да се противостои на разрушенията на национализма.

След Втората световна война Спинели създава Федералисткото движение в Италия. До края на 40-те и през 50-те години на XX век той се проявява като твърд защитник на федералистката кауза за обединена Европа. През 60-те години на ХХ век Спинели, в качеството си на правителствен съветник и изследовател, учредява Института по международни отношения в Рим. Той е член на Европейската комисия от 1970 г. до 1976 г., а през 1979 г. е избран за член на Европейския парламент.  През 1980 г. заедно с други европейски депутати - привърженици на федерализма, той основава клуба „Крокодил“, наречен така по името на ресторанта в Страсбург, в който често се събират. На 14 февруари 1984 г. Европейският парламент приема предложението с преобладаващо мнозинство и одобрява „Проект на Договор за създаването на Европейски съюз“, плана „Спинели“.

Първата задача, с която трябва да се заемем, без чието решение всеки прогрес би останал измамна надежда, е окончателното премахване на границите, които разделят Европа на суверенни държави.

***

 ...здрава федерална държава, разполагаща с европейски въоръжени сили вместо националните армии, да разруши решително икономическите автархии, които са гръбнакът на тоталитарните режими; да има достатъчно органи и средства, за да гарантира изпълнението, в отделните федерални държави, на своите разпореждания, насочени към поддържането на общия ред, макар и оставяйки на държавите автономност, която да им позволява гъвкави възможности и развитие в политическия живот, съответстващ на типичните особености на различните народи. Ако в главните европейски страни има достатъчен брой хора, които да разберат това, победата ще бъде скоро в ръцете им, защото обстановката и хората ще са благосклонни към това дело.

За Европа - Робер Шуман

Тази малка (но страшно ценна!) книжка с размисли за нуждата от европейска федерация е преведена и издадена в България през 2001 със съдействието на фондация "Робер Шуман" и предговор от Желю Желев. Времената бяха оптимистични, обединена Европа ни изглеждаше все по-близо, интернет също помогна за премахването на някои поизтънели граници. Скоро след това ни приеха в ЕС и започнахме да приемаме много от европейските блага за даденост, понякога дори без да се замислим кога и как е започнало всичко, през какви премеждия е трябвало да минат страните, да не говорим пък какво ни предстои.

В прочутата декларация на френския външен министър от девети май 1950 година са концентрирани духът и усилията на първото поколение европейски федералисти. Не един и двама са разсъждавали защо не е възможно в Европа да има траен мир, ако тя остане континент на националните държави, и как мирните договори не струват нищо. Защото Втората световна война им е показала, че наднационалните, общочовешките ценности са по-големи и по-важни от частния политически интерес на която и да е нация.

Тиражът на книжката е изчерпан отдавна, но за сметка на това текстът може да се намери безплатно в електронен вид и до днес на сайта на издателството ето тук. За всеки случай обаче си набавих книгата и като книжно тяло, за да мога да я раздавам на близки и познати, които съм се уверил, че не са чужди на идеята за още по-тясна европейска федерация. Това наднационално обединение си има своите бащи основатели и Робер Шуман е един от тях. А когато дойде 09.05, си припомнете, че това е Денят на Европа, а не нещо друго.

Европа не може да се изгради с един замах като цяла конструкция: тя ще се прави чрез конкретни действия, пораждащи най-напред солидарност.

***

Англия няма да се съгласи да се интегрира в Европа, ако не бъде принудена от събитията.

***

Европа преди да бъде военен съюз или икономическа цялост, трябва да бъде културна общност в най-възвишения смисъл на думата.

Срещи с Буров - Михаил Топалов-Памукчиев

Когато след преврата на девети септември Буров е арестуван, при него изпращат един младеж да му записва спомените и мнението по всевъзможни политически и не само въпроси. Комунистите вероятно са очаквали да получат признания, тайни сведения за политици, неща от кухнята, които да уличават в греховност и престъпност всички, управлявали преди тях. Има и такива неща, но ако може да се обобщят излиянията на Буров в едно изречение, това са по-скоро клюки за тогавашния хайлайф, приказките на едно жадно за внимание его, изтъкването на собствената значимост. Как Буров говори, пие, яде, с кого, как ходи по жени, как бие, как издига и унижава. "Аз, Буров!"

Добре се получи, че се запознах с книгата в аудио вариант, защото в текстов вид не знам дали бих я завършил. Да, интересна е, има любопитни истории за известни политици и творци, псувните на Буров придават известен колорит, философските му обобщения също често са интересни, макар понякога сам да си противоречи, а пък аз невинаги да ги споделям. Има изобилие от истории за министри, за Вазов, Яворов, Славейков, за Стамболийски, Муравиев, Ляпчев, не мога да ги изредя всичките. Ако човек се интересува от периода между двете войни, има сериозен шанс тази книга да му допадне.

Как е възможно авторът (българин) да има две фамилни имена? Това разминаване с досегашното ми познание и здрав разум ме подтикна да потърся малко повече за него, за когото от самата книга научаваме единствено, че е млад човек, който се занимава с писане и журналистика. Неговата роля е само да задава въпросите, да предразполага Буров, да му угажда, за да е доволен, и да разказва интересни неща от бурния си живот. Както обикновено, загадката се оказа нещо тривиално - човек на име Михо Памукчиев си измислил артистичен псевдоним Михаил Топалов. Оказа се, че е имал и предаване по СКАТ.

Панагюрище - време на промени (1991-1995). Хроника на едно кметуване - Ясен Христов

В тази книга от позицията си на първи демократично избран кмет на Панагюрище след промените баща ми разказва за събитията в града и страната ни през кметския му мандат от 1991 до 1995 година. Тя е своеобразно продължение на "Панагюрище - начало на промени (1989-1991)", която припомни самото начало на смяната на системата тук.

Изключително тежки времена, каквито се случват най-много веднъж в живота на човек, в които ставаме свидетели на смяна на обществено-политическата система. Хора, които са родени и целият им живот е минал в комунистическа България, изведнъж вече трябва да строят демократично общество. Проблемът е, че никой от тях не знае, повечето ги е страх, а мнозина дори се съпротивляват и искат невъзможното - да върнат старото. В рамките на този кметски мандат в страната се сменят четири правителства, приватизацията не е започнала, реституцията не е завършила, а законите, по които ще се живее занапред, тепърва се пишат. Години на инфлация, безработица, рекетьори, стачки, грозни и жестоки междучовешки отношения.

Дори и читателят да пренебрегне човешката страна на написаното, макар тя да е най-важната, пак остава невероятното количество и качество на извършеното за тези кратки от сегашна и безкрайни от тогавашна гледна точка четири години:

- Построява се язовир "Луда Яна" до степен готовност за частично завиряване и ползване за питейни нужди, проектира се и се осигурява финансиране за Пречиствателна станция за битови отпадни води;

- Създаване на Природонаучен музей и спасяване на възрожденските къщи, които и досега са част от комплекса на Историческия музей и са туристическата емблема на Панагюрище;

- Осигуряване на нова сграда за съда, построяване на новото крило на поликлиниката, нови кабинети и техника за болницата и създаване на здравни служби в селата;

- Научни конференции, фондация "Оборище", установяване на контакти и обмен между редица европейски градове още във времето, когато Европейският съюз е бил мираж за съгражданите ни;

- Нова структура на общинската администрация, на общинските предприятия и начало на приватизацията им;

- Завършване на училището в Баня, нови профилирани паралелки в панагюрските училища;

- Община Панагюрище се изкачва на шесто място в страната по икономическо развитие;

- И други, и толкова много други...

С какви усилия и на каква цена? Защото нали не вярвате, че всичко това се е случвало просто ей така? Въпреки многото безспорно положителни резултати от този мандат, които никой обективен свидетел не може да отрече, инициаторът им е "възнаграден" с огромен психически товар, с доноси, обиди, заплахи, тормоз, разочарования, горчивина. 

Текстът е подкрепен със стотици цитати от документи (обръщения по радио, публикации във вестници, цитати от книги, протоколи от заседания, становища на експерти), които ни припомнят за някои позабравени събития, лица и отношения. 

Свидетелства за прехода. 1989 - 1999 - Иван Костов

Книгата нашумя доста и доста се изказа и изписа за нея, кое заради автора, кое заради коментираните период и участници. Две неща в нея вероятно се открояват най-общо - икономическата страна на случилото се, където авторът е в ролята си на експерт, разполагащ с информация от кухнята, и обществено-политическата, в която си роля отстъпва доста повече като политически лидер.

Книги като тази са нужни и ценни, макар да са обречени да бъдат прочетени от минимална част от обществото. Обемът, сухата фактология и мъчителните спомени за онези изстрадани за повечето българи времена няма никога да я превърнат в любимо четиво. Но тя е важна, защото, както се цитира вътре, "само истината ще ни направи свободни". А истината за този период (книгата привежда над 600 достоверни и лесно проверими източника на цитираните и коментирани факти) съзнателно и тенденциозно беше подменяна от заинтересованите БКП/ДС/сие заради изключително користни цели.

Прочетете я, независимо дали сте от поколението, родено след 1989, или сте заварили нещо от онзи престъпен режим. И в двата случая има голям шанс да откриете или да си припомните важни истини за хора и организации, които за жалост още се подвизават из обществената сцена и претендират най-малкото за вниманието ви, доста вероятно за парите ви, а като нищо и за бъдещето ви. Ако следваме предложената вътре аналогия, имаме да извървим още 10 години лутане през пустинята в посока към обетованата земя, преди да е измрял и последният роб. Само че може да се окаже, че за тези векове от мойсеевото време досега средната продължителност на живота доста се е удължила, а начините на робите да предават робското у наследниците си, са се развили.

БСП искаха коалиция със СДС , за да ограничат щетите от реформите върху себе си, ги прехвърлят върху нас.
***
Икономиката на страната буксуваше още от 80-те като създаваше ненужна, без реализация продукция. 
***
БСП имаше единна цел. Така да направи прехода, че да преобразува, но напълно да запази властовите си позиции в обществото, в държавата и в българската икономика. БСП/БКП отлично съзнаваха цената на прехода и нямаха никакво намерение да я платят. Бяха избрали да я плати СДС.
***
Ние от СДС също направихме компромис на 4 февруари. Него го разбират малцина, а той може да се види в изказванията на КСНС. Дадохме възможност на БСП на излезе мирно от властта, преди да е понесла цялата вина за повторната национална катастрофа. Съгласихме се да поемем към предсрочни избори преди разпадането на БСП. Съгласихме се на компромис, преди на редовите социалисти да им е станало "безпощадно ясно" какво е причинило на страната ръководството на тяхната партия. Преди избирателите да видят с очите си щетите от повторния фалит и пълна изолация на страната. Ако някой сега се пита какви щяха да бъдат тези щети, нека види какво се случи във Венецуела при управлението на Николас Мадуро след катастрофата, причинена от предишния президент Уго Чавес. Същото щеше да стане и в България, ако Николай Добрев беше опитал да управлява катастрофата, причинена от Любен Беров и Жан Виденов.
***
Позволихме на БСП мирно да слезе от властта. Затова е прав Иван Иванов, когато казва, че ние платихме само част от цената и затова получихме само част от реформите.
***
Защо се провалихме срещу номенклатурата?
На Демократичните сили бе необходим лидер с други качества, не с моите, за да води успешна война срещу номенклатурата на БКП и ДС.

Съветникът - Филип Калбуров

Това е сборник с интервюта, отчети, речи, обръщения и какви ли не други документи от работата на Филип Калбуров като общински съветник от БСП в Панагюрище. Книгата обхваща периода от 1991 до 2011 и има натрапващо се преобладаващ червен цвят на корицата. Текстовете биха представлявали интерес евентуално само за запознати с коментираните събития, които вече са останали далече назад. Днес вече други теми занимават панагюрци и емоциите около забравени вече дружества и общински проблеми може да им се сторят чужди. В характерния си маниер Филип Калбуров най-често не посочва поименно конкретните виновници за случвалите се през годините проблеми, но това вероятно е така, за да се спестят негативните емоции и да се избягват конфликтите, а не за да се скрива истината. 

Книгата има своята стойност и място в летописите на обществения живот в Панагюрище, макар и да е обърната към и концентрирана само около тези събития, в които главно действащо лице е бил авторът.

И нещо, което ми се видя особено ценно и даже направо нерешим конфликт:

(За общинските дружества) Непреодоляната до момента трудност е как общинският съветник от политическо лице да се превърне в солидарно отговорен собственик, при условие, че няма личен дял. 

Държавата – Платон

Смята се, че античното трио от Аристотел, неговия учител Платон и неговия пък учител Сократ са основоположниците на съвременната световна наука. Представяте ли си? За кажи-речи 25 века основите на най-универсалното човешко познание за света не са мръднали.

От доста години издирвах този том от Диалозите на Платон, обаче все удрях на камък. Единственият екземпляр в панагюрската библиотека беше взет отдавна от една госпожа, печално известна с това, че не връща книгите с години. Времето си минаваше, аз подпитвах по столичните сергии, докато накрая от „Изток-запад“ се смилиха над мен и просто преиздадоха книгата. 

От тази творба на Платон, писана 380 г. пр.н.е., се заинтересувах, защото според мен тя е съществена част от прочитния материал, който е нужен, за да може човек да си създаде ясна и обективна представа как функционират държавите. Разбира се, мнозинството хора не изпитват нужда от четене на стотици страници антична литература, за да дават препоръки за устройството на държавите, а само една-две бири с приятели. На мен явно освен бирата ми трябва и книга.

Защо диалози? За да е по-лесно смилаем текстът и сравнително абстрактните му размисли и заключения, авторът си е избрал за маниер да представя всичко това като разговор между двама души – учителя Сократ и някой друг, който не знае нищо и само задава въпросчета. Тактиката е подобна на избора на днешните телевизионни водещи, които явно се селектират измежду банда деградирали селски идиоти, за да му е драго след това на драгия зрител колко много ги превъзхожда. 

Но ето и някои по-интересни неща, каквито трябва да има (или да няма) в идеалната държава според Платон:

• Да няма привилегии и богатства за стражниците (армия, полиция).
• Без неподходяща поезия, която да разваля младежта.
• Жените и децата са общи.(?)
• Младежите задължително трябва да изучават: а) гимнастика (физическо възпитание), б) музика, в) аритметика, г) геометрия и д) астрономия
• Видовете държави лесно могат да преминават от една форма на управление в друга и Платон показва как, независимо олигархия, демокрация, тирания или нещо друго.

Имаше и още доста разсъждения по какви ли не теми, както намекват и цитатите по-долу, но като цяло книгата се оказа доста по-абстрактна от очакваното и изискваше не малко усилия за нарочно съсредоточаване върху текста, защото иначе мисълта волно побягва като слаб ученик от час по математика. Заключението е, че е просто невероятно колко отдавна хората са мислили по тези теми и са стигнали до непоклатими изводи, които на човека от 21-век е трудно да осмисли и приеме. От обаче което те не стават по-малко верни. Затова, ако политиката ви изкушава, прочетете това томче, полезно ще ви е.:)

Простотата в музиката създава в душата мъдрост, а простотата в гимнастиката създава здраве в тялото.
***
Мълчание на по-младите пред по-старите, както е прилично, отстъпване на място за сядане, ставане на крака, почитане на родителите, стригане на косите, обличане и обуване, цялата грижа за външността на тялото и други подобни неща.
***
Но ти би ли намерил нещо по-близко до мъдростта от истината?
***
[Какви качества трябва да имат хората, които ще управляват държавата:] Любознателност, памет, мъжество и благородство.
***
Всички мнения без знание са негодни.
***
Способността за разбиране, както изглежда, най-много от всичко друго има божествено естество.
***
За управлението на държавата са непригодни както тия хора, които не са просветени и не са опитни в истината, така също и тези, на които е позволено без никакви ограничения да се занимават с наука. Първите поради това, че нямат в живота си определена цел, по която трябва да вършат всичко, което биха правили частно и публично, а последните поради това, че доброволно нищо не ще направят и смятат, че още приживе са се наредили в островите на блажените. 
***
Тимокрацията - стремежът към честолюбие и славолюбие поради господстването на изпълнен с дързост управник.
***
При олигархията - младежите им живеят разгулно и не полагат грижи нито за тялото си, нито за душата си, а са неиздръжливи и безсилни при наслади и при понасяне на скърби.
***
Демокрацията - на първо място тия граждани са свободни. Изглежда, че тази държавна уредба е най-добрата от всички видове държавни уредби.

Никога не се предавайте - Уинстън Чърчил

Не лоши и предимно весели цитати от речи, разговори, обръщения и други изяви на колоритния държавник. Различното спрямо предишната книга с анекдоти на Чърчил е, че тази книжка е двуезична и можете да прочетете в оригинал какви ги е ръсил сър Уинстън. Някои от лафовете са вече световноизвестни, други ги срещах за пръв път, но всички бяха на ниво и са чудесно четиво. Някои дори си ги отбелязах за цитиране при срещи с неподготвени политически опоненти.:)

Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога; нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни; никога не се предавайте, освен на убежденията си за чест и здрав разум. Никога не отстъпвайте пред силата; никога не отстъпвайте пред очевидно превъзхождащия ви противник.

***

Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на социализма е равното поделяне на нищетата.

***

Няма голям смисъл в това да се увеличава наказанието за двубрачие. Двуженецът има две тъщи и това е достатъчно наказание.

***

Фанатикът е човек, който не може да промени възгледите си и отказва да смени темата.

***

Най-бляскавото ми постижение беше, когато убедих съпругата си да се омъжи за мен.

Живот и политика – Маргарет Тачър

В тази книга Маргарет Тачър разказва важни моменти от живота си преди да влезе в политиката, а и след това. Особено интересно може да ви бъде да прочетете как се правят избори в Обединеното кралство, как се работи в тяхната политика, за Фолклендската война, за срещите й с Горбачов, за икономиката по принцип, за войните на Балканите, за обединена Европа и даже за глобалното затопляне.

Все повече добивам вяра в правилността на простите християн-демократически ценности, които изповядва и г-жа Тачър. Либералното и по-социално мислене може и понякога да изглеждат по-хуманни на пръв поглед, но те водят до измамно благополучие само когато има някой друг, който да плаща сметките. И също така все повече добивам вяра в пълната погрешност на мнението й против Европейския съюз, еврото и смисъла от обединяването на европейските държави.

Сух и делови стил, винаги говори по същество, а твърденията й са подкрепени с факти. Силно его, което може би е задължителен елемент, когато човек иска да бъде успешен управник от такъв калибър. Тук-там се срещат нейни крилати цитати, които извадени от контекста изглеждат още по-силни и създават впечатление колко корав човек е била. Леко пренебрежителното отношение в някои от тях към джентълменството и мъжкото племе като цяло изглеждат особено безсмислени, ако човек е прочел книгата и е установил колко много дължи Желязната лейди на баща си и мъжа си. В цялата книга разказва как животът над бакалницата на баща й е създал правилното усещане за света и бизнеса, а не по-малка е била и важността на Денис Тачър за развитието й като човек и политик. Едва ли е за пренебрегване, когато човек борави с такива силни личности.

Не може да не направи впечатление, че успешна премиерка като Маргарет Тачър е по образование химичка, а не по-малко успешната Ангела Меркел, която дори според мен е още по-интересна и важна фигура, е физичка. Все пак, физика >>> химия, нали? :) Така че сега чакаме книга и за Меркел.

Да се чете само от заклети почитатели, не е художествено четиво.

Пророците от Стария завет не са се обръщали към хората с думи като: "Братя, искам от вас консенсус." Те са заявявали: "Ето, в това вярвам аз и това е изходът, който виждам. Ако и вие вярвате в същото, елате с мен."
***
Икономиката е толкова важна, че не може да бъде оставена само на икономистите.
***
Семействата и правителствата си приличат много повече, отколкото биха признали повечето политици и икономисти.
***
Няма по-добра школа за изучаване на пазарната икономика от живота в една бакалница на кьоше.
***
Въпреки че в Русия вече няма комунизъм, нито има шанс да се възроди, тя все още не може да се нарече "нормална страна".
***
Всички тези факти [от биографията му] нищо не ни говорят, с изключение на това, че г-н Путин е упражнявал професия, в която измамата и дезинформацията са всичко.
***
Златното правило е: всякаква правителствена намеса е проблематична, затова действай само когато каузата ти е доказана.
***
Задължението на политика, а още повече на държавника, е да служи. Отначало и докрай.

Вълци - Хилари Мантел

Започвам с уговорката, че съм пословичен с пристрастеността си към Острова. Тази книга беше много интересна за мен, не на последно място и заради това. Интересна ми е историята на всички народи, обитаващи това парче мокра и студена суша в покрайнините на Европа и мисля, че от нея може да се научи много за това, как и с цената на какво се изгражда една що-годе уредена държава и най-вече зряло общество. Накратко във "Вълци" се разказва за този период от царуването на Хенри VIII (началото и средата на 16-ти век), в която Англия уж в следствие на един каприз на краля, решава да прекрати зависимостта си от католическата църква и да поеме по свой собствен път. Америка е веча открита, но от нея все още няма голяма икономическа полза. Турция вече владее цяла Югоизточна Европа. В Италия има n на брой републики, които овладяват изкуството на търговията до съвършенство. Франция търси своя път (по френски ;), Испания обикаля земното кълбо и колонизира, а германските народи от една страна са обединени под шапката на императора на Свещената Римска Империя, но от друга се чувстват подмамени от реформаторските идеи на Мартин Лутер. Ситуацията е динамична, но като че ли никой не вижда интерес от мащабен военен конфликт. Кръвопролитията са на ниво бунтове и локализирани граждански войни на религиозна основа. Ренесансовото изкуство се вихри със страшна сила.

В книгата има много силни персонажи, както женски така и мъжки. Главната роля се пада обаче не на краля (и неговите много жени; това би било твърде банално), а на Томас Кромуел, който е commoner - поданик на монарха, без аристократичен произход - син на ковач, действащ правник (ако си жител на Лондон през 16-ти век и искаш да продадеш на някой прасе или парче земя е добре да имаш договор, формулиран така, че в случай на нужда да не може да бъде лесно атакуван в съда - работа, която може да ти бъде свършена от правник срещу определено заплащане :), който успява да се издигне до поста главен секретар на краля. Иначе казано, една широка скроена личност - както физически, така и духовно с многостранни интереси, хитроумен език и силно развит политически нюх.

Според критиците романът е изключително исторически точен, но както знаем, историята е преди всичко инструмент на политиката, така че и тази може да бъде преразтълкувана по друг начи след някоя и друга година. Сигурен факт обаче е, че образът на Томас Кромуел в книгата е великолепно развит от Хилари Мантел. До този, идеята ми за историческия роман се свършваше с "Асеневци" - нашите хора, българите, сме адски благородни и симпатични, но долните византийци само ни прецакват и въпреки това, където ги хванем ги бием. Ахелой, Клокотница, страшна работа. В общи линии нещо като приключенски роман с претенции за достоверност. Моите уважения към Фани Попова-Мутафова, книгите и са изключително добре написани (особено ми хареса частта за Калоян, която по спомен беше, като че ли най-обективна), но когато срещу нея Хилари Мантел противопоставя нещо такова:

"Но ако става въпрос за дългосрочно сближаване с французите - в това отношение той, Кромуел, споделя скептицизма на своите приятели в търговските среди. Човек, който е бил в Париж или Руан и е виждал как майките дърпат за ръка децата си и казват "Спри да ревеш, за да не повикам някой англичанин", е склонен да мисли, че всякакъв съюз между двете страни може да бъде само формален и нетраен. На англичаните никога няма да бъде простена способността да рушат, която проявяват винаги, когато напуснат собствения си остров. Английските войски са опустушавали земите, през които са преминавали. Сякаш умишлено са извършвали всички деяния, недопустими според правилата на рицарството и са нарушавали всички военни закони. Не става дума за битките - помни се онова, което  са вършели между сраженията. Опустушавали и насилвали в обхват от четиридесет мили около линията, по която се движели. Горяли реколтата в нивите, изгаряли къщи в хората в тях. Вземали подкупи и в пари, и в натура, а когато лагерували някъде, карали хората от околността да им плащат за всеки ден, през който ги оставяли на спокойствие."

започваш да си мислиш, че представата (втълпявана ти в училище и с разните детски книжки) за един безупречен монарх, който е толкова вездесъщ, че успява да анихилира всичкото зло в своите владения и с един замах да вдигне царство за чудо и приказ, е може би по-скоро митологична. Иначе казано, дори и в една държава, управлявана от абсолютен монарх, факторите, които влияят върху нейното развитие са твърде много и точно на тях рядко обръщаме внимание, когато четем историята. Може би, защото голяма част от тези малки и вероятно на пръв поглед незначителни политически решения не са чак толкова благородни и морални, колкото би ни се искало.

"Така се решава съдбата на народите - от двама души в някоя малка стая. Забравете коронациите, конклавите на кардиналите, блясъка и процесиите. Така се променя светът; с едно побутване на сметалото; с една драскулка на перото, която променя смисъла на някоя фраза; с въздишката на минаваща жена, оставила след себе си лъх на портокали или розова вода; с ръката и придърпваща завесите на леглото; с потъркването на плът в плът, тихо като дихание ..."

Именно тези нечисти решения не са спестени в книгата и това я прави изключително четиво. Набедената пророчица, която е подучвана от свещениците да говори против краля е изгорена на клада, а техният живот е помилван, имуществото им отнето в полза на короната. Кардинал Улзи, при когото Томас Кромуел започва политическата си кариера, умира в немилост и замъкът му е отнет пак в полза на короната, защото Томас Мор и хората около него подшушват на краля, че собственият му лорд-канцлер работи против интересите му. Самият Томас Мор е обезглавен, защото отказва да подпише закона, бетониращ властта на Хенри над религията в Англия, подготвен от Кромуел. Кромуел постига целта си да се хареса на своенравната Ан Болейн и използва придворните и дами, за да задоволява апетитите на краля. Особено приятна е тръпката от това, че никъде в прав текст не се казва, каква е целта на всичкото това суетене и все пак резултатът или по-скоро някаква визия за него лека полека започва да прозира. Политическите ходове, описани в книгата могат да се нищят до безкрай за голямо удоволоствие на нищещите ги.

Романът е изключително модерен и написан на страшно високо ниво. Безкомпромисно кратки описания на действието и второстепенните герои, хиперактивно подскачане във времето. Един миг невнимание, и се налага да препрочиташ. Няма начин да ти стане скучно. Без да преувеличавам, начинът на писане донякъде напомня на Уилям Гибсън - разстоянието между две изречения е голямо и трябва да го прекрачиш сам. Няма кой да ти помогне. Отвсякъде те заливат имена и хора, които трябва да навързваш в общата история - седиш на стана, нишките идват и няма начин да спреш да тъчеш. Началото е а-ла Стивън Кинг:

"Кръвта от раната на главата - плод на първото усилие на баща му - се стича по лицето му. Освен това не може да вижда с лявото си око, но ако примижи, с дясното си око може да забележи, че шевът на единия ботуш на баща му се е разкъсал. Канапът се е измъкнал от кожата, един груб възел е засегнал едната му вежда и е отворил друга рана... Но студът го пронизва, и то само на едно място - през скулата, притинсната към калдъръма."

Раждането на Елизабет е описано подобаващо лаконично:

"Кромуел си казва: 'Кралят се е подготвял'. Както вероятно и всички останали.
Кралят се отдалечава, упътва се към покоите си. Казва през рамо:
- Да бъде кръстена Елизабет. Отменете турнирите.
Болейн проблейва:
- А другите церемонии по план ли ще протекат?
Никакъв отговор. Кромуел казва:
- Действайте по план, докато не получим друго нареждане. Аз ще трябва да стана кръстник на... на принцесата."

Преводът, който със сигурност не е бил лесна работа, е на Боряна Джанабетска и според мен е доста добър. Заглавието е преведено малко странно и няма много общо с английското по смисъл. В оригинал книгата се казва Wolf Hall - името на семейното владение на рода Сиймор, като може би идеята е била да се подскаже, че Джейн Сиймор ще роди дългоочаквания мъжки наследник на Хенри. Лично аз бих се пробвал с нещо по-поетично - Вълчи покои, или нещо подобно.

Корицата не е най-върховната, но като гледах и оригиналните не са съвършени, с изключение на червеното издание. Може би най-много бих се зарадвал на книга с твърди корици с Розата на Тюдорите отпред.

Мечката и драконът – Том Кланси

 Страните нямат приятели, а само интереси.

Кисинджър

Това е книга за шпиони, войни и политика с обем от над 1200 страници. Авторът е дългогодишен спец по шпионските трилъри, от който аз досега не бях чел нищо (срам, срам...), а само бях гледал няколко пъти екранизацията на „Ловът на Червения октомври“.

Изключително мащабно, детайлно и реалистично представяне на поводите и причините, които може да доведат до световна война с ядрен уклон в наши дни, днес и сега. Без измислици-премислици, не, сър. От тънкостите на дипломатите при преговори, през шпионската дейност, взимането на политически решения със световно значение и не на последно място стратегията на бойните действия. Ах, тези танкови колони, ами въздушните боеве, артилерията, „умните“ бомби, дроновете... Прекрасна романтична симбиоза от стари дизелови танкови двигатели и ъпгрейди на софтуера на ракети земя-въздух. Напрежение и изненади от какъв ли не вид, от моретата от дизел по формата на стратегически резерви от времената на Хрушчов, до предаване на бойни действия на живо в интернет.

Поради нещастно стечение на случайни обстоятелства рутинни търговски преговори между Щатите и Китай завършват със затръшване на врати и изтегляне на американските дипломати от Китай. Страната на свободните, която се явява и дом на смелите, се затваря за всички китайски стоки и най-голямата по население държава на света изведнъж остава без долари, без които не може да си купи дори най-насъщното – нефт и пшеница. По същото време в източната част на Сибир руснаците имат нещастието да открият две гигантски находища на нефт и злато. Решението на китайското политбюро е да се завземат с военна сила тези две находища и така да се решат възникналите проблеми на страната им. Самата Русия (особено в азиатската си част) е в състояние на полуразпад и от славната им армия не е останало почти нищо. За броени дни хиляди китайски танкове нахлуват през река Амур и навлизат на стотици километри навътре в Сибир. Ще има ли кой да им се противопостави, с какво, как и с какъв резултат?

В заключение: Том Кланси е шибан гений, а преводачите му Павел Талев и Борис Христов са феноменални. Точка. Дори глобалните войни стават буквално заради едно нищо. Две точки.

Препоръка - намерете си някаква причина и я прочетете тази книга. Според мен е много важно, а освен това ще ви бъде и интересно.

Разликата между умния и глупавия е в големината на техните грешки. Никой не поверява на глупака нещо важно. Но на умния ще го повери.
***

Животното, което трябваше да се пази в клетка, беше войната и то се пуска от нея, когато времето за това е подходящо.

***

Главното изискване за влизане в политиката е способността да бъдеш любезен с хора, които презираш, и да правиш бизнес с тях, като че ли са ти най-близки приятели. 

***

Това, което се виждаше на екрана на монитора, й приличаше на нещо, което би се получило, ако се натопят краката на няколко пияни петли в мастило и след това ги пуснат да се разхождат върху бял лист хартия. (Как изглежда на западняците китайската писменост.) 

***
Талантът отиваше там, където бяха парите.

Дързостта на надеждата – Барак Обама

Интересна книга, от която може да научите не толкова кой е Барак Обама, а по-скоро какъв е. Какво мисли по основните теми, които обсъждат всеки двама мъже по света, седнали на бира в кръчмата – за сините и червените, за политиката като цяло, за религиите, за расите и чужденците, за международното положение, за спорта, за мъжете и жените, за парите, за мечтите, за правдата... Позициите си по всички теми Обама е изложил крайно предпазливо и внимателно, хем да си наясно какво застъпва, хем да не обиди тези, които са на противното мнение. 

Книгата е написал в края на мандата му като сенатор, докато още е имал някакво свободно време. (Между другото, само за пример, в края на първата му година като „народен представител” Барак Обама преброил, че е имал 39 организирани срещи с избирателите му из целия щат. Кажи-речи всяка седмица без празниците.) От тази книга човек може да се научи и как се работи в политиката, как се отправят правилните послания, които искаш да стигнат до хората. Хубаво и препоръчително четиво. 

А сега няколко думи на разочарование към тези, които са издали книгата на български. Рядко ми се е случвало толкова трудно да чета книга, която искам да прочета. По-кошмарен превод трудно можете да си представите – изглежда направен прибързано, недодялано, без мисъл как ще звучи това на български. Последната страница твърди, че изданието има водещ редактор, редактор и коректор, че и технически редактор. Не личи обаче каква работа са свършили всички тези хора и не прави чест на „Сиела” да издават толкова лоши текстове, ами даже направо ги излага. Разбирам да се беше случило с някакво романче-еднодневка, а то – с книгата на президента на най-голямата сила в света, два пъти избиран за такъв, носител на Нобелова награда и т.н., да не изброявам.

В края на краищата циничният електорат е егоцентричен електорат. 

*** 

- Ами ти може да не си съгласен с мен, но аз имам право на собствено мнение. 

- Ти имаш право на собствено мнение, но нямаш право на свои собствени факти.