Тази малка (но страшно ценна!) книжка с размисли за нуждата от европейска федерация е преведена и издадена в България през 2001 със съдействието на фондация "Робер Шуман" и предговор от Желю Желев. Времената бяха оптимистични, обединена Европа ни изглеждаше все по-близо, интернет също помогна за премахването на някои поизтънели граници. Скоро след това ни приеха в ЕС и започнахме да приемаме много от европейските блага за даденост, понякога дори без да се замислим кога и как е започнало всичко, през какви премеждия е трябвало да минат страните, да не говорим пък какво ни предстои.
В прочутата декларация на френския външен министър от девети май 1950 година са концентрирани духът и усилията на първото поколение европейски федералисти. Не един и двама са разсъждавали защо не е възможно в Европа да има траен мир, ако тя остане континент на националните държави, и как мирните договори не струват нищо. Защото Втората световна война им е показала, че наднационалните, общочовешките ценности са по-големи и по-важни от частния политически интерес на която и да е нация.
Тиражът на книжката е изчерпан отдавна, но за сметка на това текстът може да се намери безплатно в електронен вид и до днес на сайта на издателството ето тук. За всеки случай обаче си набавих книгата и като книжно тяло, за да мога да я раздавам на близки и познати, които съм се уверил, че не са чужди на идеята за още по-тясна европейска федерация. Това наднационално обединение си има своите бащи основатели и Робер Шуман е един от тях. А когато дойде 09.05, си припомнете, че това е Денят на Европа, а не нещо друго.
Европа не може да се изгради с един замах като цяла конструкция: тя ще се прави чрез конкретни действия, пораждащи най-напред солидарност.
***
Англия няма да се съгласи да се интегрира в Европа, ако не бъде принудена от събитията.
***
Европа преди да бъде военен съюз или икономическа цялост, трябва да бъде културна общност в най-възвишения смисъл на думата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар