Какво се бях подготвил да очаквам:
“Сан Диего, Калифорния, 2025...
… компютърните системи, интегрирани в дрехите и контактните лещи.
Робърт отново тръгва на училище заедно с мнозина като него и неволно се замесва в мащабна конспирация, целяща световно господство чрез новите технологии. В свят, в който всеки чип изпраща данни към държавна сигурност, тази конспирация обърква и най-добрите аналитици...”
(Някаква онлайн-книжарница.)
Kopo не падаше по-долу: “Много добра книга! Още Прологът е зашеметяващ - не се сещам за други 6 страници в НФ-книга, които да имат сходно съдържание от разнообрази идеи за бъдещето - технологични и политически.”
“Краят на дъгата” е посткиберпънк” – с това пък ме привлече De3tuss тук, който с петия си абзац се оказа и основният виновник да си купя и прочета книгата.
Забелязахте ли какви впечатления остави у мен рекламата?
Какво всъщност видях в книгата аз:
200-300 страници за това как някакъв дядка се мъчи да влезе в крак с новите технологии, лигавите дечурлига около него и психарското си семейство;
Липса дори на намек какво се случва с Големия заговор и участниците в него. Почти през цялата книга ние гледаме само през очите на пионките.
Интересен герой, който търпеше развитие и донякъде движеше действието, ако някой се вълнува от такива неща.
Малко конспирация, разузнавания, които се надцакват едни други и един “свободен агент”, който ги води всичките за носа.
Оскъдни намеци за оръжия за контрол над умовете на масите и преобилни размишления докъде ще се развива Мрежата в близките 20 (поне 30 според мен) години.
И други работи видях, ама като че ли не бяха толкова впечатляващи.
Като цяло очаквах нещо много, много по-различно и до последно се надявах авторът да се вземе в ръце и в последните 10 страници да се извини за предишните 390 стр. лиготии и отвличане на вниманието и да довърши историята с конспирацията и управлението на умове по начина, по който я започна. Ако книгата беше слаба и безидейна нямаше да съм толкова разочарован, а тя бъка от идеи и умели похвати, които обаче не отиват в желаната от мен посока. Ех, Виндж, защо така се разминахме? Трябва у мен да е вината, хората са ти дали “Хюго” за 2007-ма…
п.п. Алвинът естествено пак е бил най-обективен, ама кой да се сети и при него да провери?