четвъртък, април 30, 2020

Ти си абсолютна - Антология

Пресен сборник от свежа и кратка българска проза. Някои от авторите на разказите вероятно са ви добре познати, особено ако следите какво излиза на страниците на електронното списание "Сборище на трубадури". Някои от текстовете се появяват пред публика за пръв път, а други вече са дефилирали и на други престижни сцени за съвременна българска проза като списанията "Съвременник", "Диаскоп", "Нова социална поезия" и "Литературен вестник".

Историите са различни. Весели, тъжни, конкретни като заплахите на мъж с нож в ръката или унесено-романтични като птиче перо, играещо на вятъра. Модерни, кратки, приятни.
  • "За жените и колите" от Васил Георгиев припомня за онези разговори с таксиджии, когато и най-словоохотливият интелектуалец може да бъде затапен с някакви селски битови мантри, които да го вкарат в размисли.
  • "B–2" от Ина Вълчанова е история не за ниво на владеене на чужд език или за бомбардировач, а за търсенето на една магистрала. Можете да си го припомните и тук.
  • "Спам" от Мартин Петков е под формата на историческо изследване, макар и в сферата на криптоисторията, на почти загубено литературно произведение, изследващо корените на спама. Вероятно напълно случайно някои моменти напомнят на познати фигури от сегашната ни действителност.
  • "Актрисата" от Палми Ранчев мен ме изплаши и натъжи. Всички отбягваме такива странни субекти не само в градския транспорт, но когато ти са припомнени с такива детайли, неприятното чувство се засилва.
  • "Камилски камък" от Станчо Пенчев е особена история, малко стара, малко страшна, но приятна и симпатична като големите старовремски бакенбарди на единия герой. На Земята всяка радост, всяко щастие се заплаща с болка.
  • "Мостът на река Дунав" от Елена Павлова е по сиамски близък до стила, духа и героите от "Ръцете на паяка", който спечели конкурса Агоп Мелконян 2018.
  • "Тя и той" от Нели Лишковска е история от службата за колеги, които носят поетичните и неслучайни имена Звездева и Пулсарев. Уж делнична, а и някак загадъчна.
  • "Гошо" от Здравка Евтимова разказва за едноименното магаре, което под формата на луканки уреди въпроса на де що има стари моми из пернишко. Двайсет лева резенчето, обаче действа безотказно! Най-смешната история в сборника!:)
  • "Кода Импекс: Хотел „Метропол“ от Петър Тушков. Може ли да не прочетете разказ с главен герой на име Мариус Цуцуманов? Има още грандиозен обир на Златни пясъци, фигури, които не са това, за което се представят, шапка с Мексико '86 и огледални очила. Героят ми стана още по-симпатичен заради неприязънта, която изпитва към водата и ваканционните комплекси.:)
  • "Перото" от Владимир Полеганов е епистоларна история от място на име Авиния, което не е много сигурно дали реално съществува. Сигурното е, че там има птици, много птици!
Съставител на сборничето е Мартин Христов, а чрез ведрата корица ви намига Милена Чолакова. Демек, ти си абсолютна... водоплаваща бяла птица, ако трябва да сме политкоректни и да излезем от пернишкото признание в любов.:) 

Антологията може да бъде закупена тук на изключително скромна цена, която през следващия месец е намалена с още 33%! На същото място в сайта на издателство "Ерго" ще откриете и много други заслужаващи вниманието ви четива. Приятно четене! :)

вторник, април 28, 2020

Warcraft: Демонична душа - Ричард А. Кнаак

Действието на тази книга вероятно може да бъде предадено и само в едно изречение: Драконът Нелтарион, известен по-късно като Детуинг, окончателно превъртя и създаде артефакта Демонична душа, в който заключи частички от душите на всички други дракони, а в това време нощните елфи и нашите трима приятели продължиха неравната си битка с Пламтящия легион. Това е. За мен това е една изкуствено създадена книга, която да напълни с още битки (много бой падна!), предателства и обем действието на "Кладенецът на вечността". Цялата т. нар. трилогия за Войната на Древните спокойно би могла да си остане една книга и всички читатели да останем доволни, но за наше нещастие - не би. Както и да е, ще се чете и третата, защото човек не бива да си оставя магарето, респ. орка, магьосника и дракона в калта.

Ние сме народ, чието падение може би ще дойде само заради арогантността ни...
***
Значи просто се бием и се надяваме на най-доброто, както са правели всички, тръгнали на битка, през цялата история на света.

петък, април 24, 2020

Гепардът – Джузепе ди Лампедуза

1860, Сицилия. Из целия Апенински полуостров се вихри нещо като революция, която ще доведе до създаването на нова държава - Италия. Историята разказва за усещанията от този период на старата аристокрация в лицето на сицилианския принц Фабрицио Салина. Умишлено не казвам събития, защото духът на текста е такъв, че не случващото се е важно, а какво извиква то в ума на дона. Лятото и есента на една бунтовна година, а може би и на един живот, които пристигат с нагласата за бурни промени, но в крайна сметка всичко май ще си остане постарому. Някои обществени слоеве леко ще се поразместят, някой и друг добре пресметнат брак и отново парите ще са в правилните ръце. Ако ли пък някой толкова е закопнял за титли, благородници се създават за има-няма три поколения, казва дон Фабрицио.

Приятно е да се чете или слуша такъв роман, защото не те ангажира да внимаваш във всяка дума. Не случващото се е важно, а как е казано. Защо сицилианците са такива, какво е хубавото на тази бедна, суха земя? Изчерпана ли е апатичната аристокрация, има ли още смисъл от духовенството, достатъчна ли е свежата кръв на новобогаташите и бандитите да тласне новата държава към светли бъднини? Образи на стари замъци като Донафугата, с пусти и прашни стаи, ловни кучета, сутрешни излети с пушките, цяла отминаваща епоха.

Романът е пропит едно особено усещане за благородническа увереност и стил. Независимо от средата, времето или обстоятелствата. Още по-малко пък от хората. Така пише и разсъждава само човек, който е дотолкова наясно с превъзходството си, че и през ум не му минава да се засяга или изпитва нужда да доказва каквото и да е комуто и да е. 

Романът излиза близо век след началото на събитията в него и година след смъртта на автора, а малко по-късно по книгата се появява и доста популярен филм с Бърт Ланкастър, Клаудия Кардинале и Ален Делон.

Аудиокнигата любезно чете Корнелия Венева, която влага такова познаване на текста и топло чувство при прочитането му, че издига нивото и стила на Джузепе ди Лампедуза на още по-изискана висота. Умелото боравене с езиците и с възможностите на собствения глас са за пример, а едва забележимата особеност на произнасяното „с“, добавя още капка акустичен чар.

Синовете се раждат за бащите, а не за да тичат подир фустите.
***
Любовта. Разбира се, любовта. Пламък за една година, пепел за трийсет.

понеделник, април 20, 2020

Warcraft: Кладенецът на вечността - Ричард А. Кнаак

Елун, дай ми сила!

Историята е толкова наситена, че човек започва да се чуди дали изобщо е възможно такова богато на събития действие да се резюмира с шепа думи.

Ронин и покровителят му Крас (Кориалстраз), чиито съдбовни премеждия проследихме в "Денят на дракона", са захвърлени назад във времето при опита им да проучат странна магическа аномалия, в която има нещо много грешно. За щастие не са сами на новото място - царството на нощните елфи, но пък за нещастие моментът е крайно лош - току преди първото нахлуване на Пламтящия легион. Суетата и високомерието на нощните елфи са ги довели до там, че да използват силата на Кладенеца на вечността, основния магически източник на света, за да разкъсат реалността и да поканят в своя свят Саргерас и подопечните му демони, които знаят само да сеят само смърт и разруха. 

Ще им стигнат ли силите на нашите познайници да се справят сами, на кого ще се примолят за помощ и изобщо по силите ли е на отделни същества от която и да е раса да се справят с напиращото зло? А пък ако се противопоставят прекалено решително, няма ли това да промени бъдещето, от което идват, и така да нанесат още по-големи щети? С такива мисли в главата, както и такива за бременната с близнаците им Верееса, която го чака вкъщи, Ронин се впуска да търси съюзници. Къде? Сред същите тези нощни елфи, защото не бива да забравяме, че сред тях се срещат и личности като Малфюриън - един от най-могъщите друиди, млад, но талантлив магьосник, боравещ изтънко със силите на живата природа.

Много затруднения, осуетени планове и предизвикателства, надхвърлящи предела на личните сили на героите, ни доведоха до някаква развръзка, която разреши твърде малко беди, за да бъде наречена хепиенд. 

Още нишки бяха навързани и заздравени, свободни краища си намериха ешовете, а картината на света на Азерот придоби още по-плътни и живи краски.

петък, април 17, 2020

Време за коктейли - П. Г. Удхаус

Виден лондонски адвокат с надежди за политическа кариера написва скандален бестселър, разбираемо - под псевдоним, и тази привидна скромност тласва няколко користолюбиви души да закопнеят да си припишат заслугите, още повече щом става ясно, че холивудските студия биха дали мило, драго и 150 000 долара за филмовите права над романа. Вуйчото на Понго Туисълтън, явяващ се и пети граф Икнъм (вуйчото, не Понго), е в ролята на мисловния гений, който със соломонова мъдрост раздава сладост и светлина, по собствените му думи, и се наема да разнищи случая така, че всеки да си получи заслуженото. Малоимотен благородник да разкара залепилата се за него от невръстно детство нахална гувернантка, няколко чифта разлъчени сърца да се съберат, нямащите да проимат, алчните за чуждо имане - да се охарчат, както и да се разкара един отвратителен шкаф, имитация на орех, от родовото имение Давтейл Хамър. 

Чудна е човешката природа, но явно дори след десетки прочити на перлите, отронени от гениалния ум на Удхаус, пак няма да спра да им се дивя, като туземец на стъклени мъниста! Толкова засукани плетеници в хода на действието, така внимателно конструирани, коя от коя по смешни, обрати и изненади, всичките сервирани с блестящия изказ, който е такава наслада за окото, ухото и ума, за да завърши всичко точно както си трябва, нагласено сякаш от ръка свише. Ге-ний!

Преводът е на Жечка Георгиева, която не знам как го постига, но е счупила всички възможни рекорди за качество, за разлика от българската корица, която е по-безидейна и от някои по-овални български министър-председатели. Което, като се замисли човек, не е чак толкова лесно.

Сър Реймънд никога не бе имал особено високо мнение за съвременния млад мъж, намирайки го тъповат, ленив, груб, немарлив и накратко казано, едно леке върху лондонския пейзаж.
***
Преди известно време съпругата ми, твърда привърженичка на силната централизирана власт, реши да се нагърби с бремето на семейните финанси и ми отпуска само малкото количество джобни пари, необходими на един мъж за тютюн, самоуважение, топки за голф и прочее.
***
Полицейски сержант Макмърдо бе едър мъж с добродушно, макар и донякъде вяло и неинтелектуално лице, подчертано буренясало с мустаци откъм центъра.

вторник, април 14, 2020

Завещанието - Елизабет Адлър

Английски милиардер загива в автомобилна катастрофа, но оставя бележка, в която са записани шестима души, които подозира, че искат смъртта му, а секретарката и охранителят му трябва да заведат заподозрените на пътуване с яхта по Средиземно море до вилата му на остров Капри, където ще бъде прочетено завещанието.

Не знаех коя е Елизабет Адлър, но от горното изречение-ревю реших, че става дума за криминале. После излезе, че не е точно така, защото героите бяха все стройни и широкоплещести, а главите на героините бяха пълни горещи вани, топло какао, обувки, бижута, дрехи, прически, целувки-милувки и други неща, които много хора вероятно справедливо биха определили като суетни глупости. Присъдата беше "чик-лит", но вече беше късно, защото исках да разбера кой от заподозрените е пречукал дядката, как, защо, както и какви са били мотивите на другите заподозрени, които са качени на средиземноморска разходка с яхта до прочитането на завещанието.

Това беше в началото. Впоследствие това, което очаквах от книгата, така и не се появи, нямаше разследване, разпити, уловки, лъжи и разкрития. Книгата обаче сама се пресели в друга категория - съвременна приказка. Ако помните добре, това са истории, в които добър и ексцентричен цар дава награди на добрите и наказва лошите просто защото така е решил. Няма значение, че "потърпевшите" може да нямат кой знае какви заслуги, постижения, ум, трудолюбие, не, те могат да станат милионери или дори милиардери само по прищявка на добрия цар.

Относно акцентите в ценностната система на такива принцеси, които до един момент са секретарки на разни сприхави дебелаци или продавачки на дрехи по морето (няколко от героините), а в следващия по волята на добрия цар получават собствени имения, хотели, вили на остров Капри или каквото друго са си мечтали, руският психар Пелевин има следния коментар:

Нищо не издава принадлежността на един човек към долните слоеве на обществото така, както способността му да се ориентира в скъпите часовници и скъпите автомобили.

Същото важи в още по-голяма степен за марки дрехи, бижута, чанти и имена кафенета в Сен Тропе, но това не пречи на никого от нас, които се блъскаме някъде на заплата до живот, да помечтаем за богатство, което може да ни се падне ей така, дори без да търкаме картонче.

Безделието е причина за всичките ни нещастия.

петък, април 10, 2020

Warcraft: С кръв и чест – Крис Метцен

История с повече чест и по-малко кръв за падението на паладина Тириън Фордринг, който доброволно пожертва всичко - титли, имоти и семейство, за да се опита да удържи дадената на един стар орк дума.

Това е нещо като 0,5-ти том от поредицата, защото май се пада по хронология преди първия. Трал е тръгнал да обединява клановете и да освобождава орките от лагерите, а един самотен орк-отшелник спасява живота на Тириън. Как трябва да се отплати за това човекът? Още повече паладин, човек на честта, член на ордена на Сребърната ръка и избран да служи на Светлината? Как би реагирал всеки от нас, когато цялото общество греши и не желае да го разбере? Реакцията на нормален човек, който не винаги е идеално принципен, но пък винаги има време да размисли и да се поправи. Много приятно впечатление ми направи колко добре е написана тази част от историята, достоверността на атмосферата, когато хем си прав, хем за другите си категорично крив. С всичките фигуриращи верни приятели, неверни такива, подлизурковци и всякаква измет, която само чака да паднеш, за да започне да те рита, без да ги интересува каква е истината, просто защото хората като цяло са си такива - жестоки.

За съжаление в българските преводи на поредицата следва голяма пробойна и остава предизвикателството дали липсващите да се четат в оригинал. Предстои да видим...

вторник, април 07, 2020

Приятна вечер - Джеймс Хадли Чейс

Приятна история отново от слънчевото крайбрежие на Флорида, където в най-луксозния хотел на света (тогава Дубай още не е изобретен) освен скучаещи богаташки съпруги с диаманти за милиони, се срещат и няколкото сюжетни линии. Опитни крадци на скъпоценности замислят дързък обир, кубински голтаци също се канят да отхапят скромно късче за себе си, обречен баща търси как да осигури няколко години живот на детето си, а детектив Сам Лепски трябва да се справя едва ли не сам с всичко това. 

Скучното ежедневие на Лепски да пие уиски Къти Сарк на аванта и да прави служебни проверки на клуб "Монокини", където според сигнал служителките били без монокини, е нарушено от неочаквана престрелка в съседен блок. Той се намесва спонтанно и решително, в резултат на което му се струпват 1,5 трупа, разследване, странно мълчалива кубинска диаспора и сума други грижи. Жена му продължава все така трудно и рядко да готви.

Хареса ми, че беше даден равен шанс на всички участници в състезанието за домогване до нещо чуждо, съответно и резултатите бяха удовлетворителни.

Забавен момент беше, че кантората на нелегалната агенция за подбор на кадри за нуждите на подземния свят се криеше зад официална табела "Международно обединение на кръжоците тълкуващи Библията".:)

- Ти гледаш ли телевизия?
- Горе-долу, не много често. Според мен телевизията е тъпо нещо.

неделя, април 05, 2020

Хикъри Дикъри Док - Агата Кристи

В частното студентско общежитие на г-жа Николетис започват да изчезват някои предмети на обитателите, кои по-ценни, кои - учудващо безполезни. Това започва да касае и мосю Поаро, когато управителката на общежитието и сестра на неговата секретарка се обръща за съвет и помощ. Както се случва понякога обаче, едно престъпление води до друго и уж невинните кражби са последвани от убийство, а трагедиите изобщо не спират дотам. Кой, как и защо? При условие, че на практика всеки от обитателите крие нещо, отговорите на тези въпроси никак не са лесни.

След като това е роман на Агата Кристи, можете да не се съмнявате, че всички обитатели бяха заподозрени, а почти всеки имаше или възможност, или мотив. Само чрез разговори със студентите Поаро започна да разплита купчината подозрения, сплетни и недомлъвки, за да разкрие накрая цялата история. Методът е познат и от другите книги на авторката, но тук още по-затрудняващо обстоятелство беше, че всички замесени бяха на практика на една възраст и първоначално толкова си приличаха. Както се казва обаче, дяволът е в детайлите. Възможно е и само една нарязана на парчета раница да подскаже страшно много на наблюдателното око.

"Хикъри Дикъри Док" е фраза от популярна английска детска песничка, с която децата да научат числата и да познават часовника. Не успях да хвана друга препратка, освен очевидната, че адресът на общежитието беше на ул. Хикъри роуд, 24-26. 

Мъдри хора са го казали отдавна - винаги казвайте истината, така няма да ви се налага да помните какво сте казали преди.

Такива неща стават постоянно. Тези момичета са толкова глупави, когато става дума за любов. Като че ли любовта има някакво значение! Една година, две години  - и всичко свършва.

сряда, април 01, 2020

Чаровна стръв - Джеймс Хадли Чейс

Никога не се проявявай като скъперник, дори наистина да си такъв.

Действието отново е в Парадайз сити и Флорида е все така пълна с чудесно време, яхти, блондинки, скъпи ресторанти и казина, но този път главен герой е частният детектив от агенция "Парнъл" Барт Андерсън, който освен едно мазерати, има само дългове. Крайно неприятно, особено за човек, който така обича да харчи. Нова служебна задача го изпраща да следи младата съпруга на известен писател, който я подозира в изневяра, но нещата, които открива при следенето ѝ, вкарват детектива в такава спирала от престъпления, че никак не е сигурно дали изобщо ще се измъкне жив. Кълбото от замесени безскрупулни типове е украсено дори с италиански терористи от "Червените бригади", които явно при написването на романа са били много актуални, за разлика от сега, когато едва ли някой помни, че Италия освен от коронавирус, е била сполетявана и от други беди.

Основният интерес и тръпка е около съдбата на главния герой и неговите разкрития. Макар и откровен женкар, пияница и пройдоха, човекът върши греховете си със стил и лесно става симпатичен на читателя. 

Приятно романче, което не ангажира вниманието прекалено много и спокойно може да бъде изслушано като аудио книга, прелистено в чакалня или застинал във времето курорт. И забравено. Забавно беше, че на едно място в романа дори се споменаваше авторът Джеймс Хадли Чейс.:)

Оригиналното заглавие A Can of Worms се е трансформирало по трудно обясним начин в "Чаровна стръв", но още по-трудно беше да намеря по-прилична корица.