Английски милиардер загива в автомобилна катастрофа, но оставя бележка, в която са записани шестима души, които подозира, че искат смъртта му, а секретарката и охранителят му трябва да заведат заподозрените на пътуване с яхта по Средиземно море до вилата му на остров Капри, където ще бъде прочетено завещанието.
Не знаех коя е Елизабет Адлър, но от горното изречение-ревю реших, че става дума за криминале. После излезе, че не е точно така, защото героите бяха все стройни и широкоплещести, а главите на героините бяха пълни горещи вани, топло какао, обувки, бижута, дрехи, прически, целувки-милувки и други неща, които много хора вероятно справедливо биха определили като суетни глупости. Присъдата беше "чик-лит", но вече беше късно, защото исках да разбера кой от заподозрените е пречукал дядката, как, защо, както и какви са били мотивите на другите заподозрени, които са качени на средиземноморска разходка с яхта до прочитането на завещанието.
Това беше в началото. Впоследствие това, което очаквах от книгата, така и не се появи, нямаше разследване, разпити, уловки, лъжи и разкрития. Книгата обаче сама се пресели в друга категория - съвременна приказка. Ако помните добре, това са истории, в които добър и ексцентричен цар дава награди на добрите и наказва лошите просто защото така е решил. Няма значение, че "потърпевшите" може да нямат кой знае какви заслуги, постижения, ум, трудолюбие, не, те могат да станат милионери или дори милиардери само по прищявка на добрия цар.
Относно акцентите в ценностната система на такива принцеси, които до един момент са секретарки на разни сприхави дебелаци или продавачки на дрехи по морето (няколко от героините), а в следващия по волята на добрия цар получават собствени имения, хотели, вили на остров Капри или каквото друго са си мечтали, руският психар Пелевин има следния коментар:
Не знаех коя е Елизабет Адлър, но от горното изречение-ревю реших, че става дума за криминале. После излезе, че не е точно така, защото героите бяха все стройни и широкоплещести, а главите на героините бяха пълни горещи вани, топло какао, обувки, бижута, дрехи, прически, целувки-милувки и други неща, които много хора вероятно справедливо биха определили като суетни глупости. Присъдата беше "чик-лит", но вече беше късно, защото исках да разбера кой от заподозрените е пречукал дядката, как, защо, както и какви са били мотивите на другите заподозрени, които са качени на средиземноморска разходка с яхта до прочитането на завещанието.
Това беше в началото. Впоследствие това, което очаквах от книгата, така и не се появи, нямаше разследване, разпити, уловки, лъжи и разкрития. Книгата обаче сама се пресели в друга категория - съвременна приказка. Ако помните добре, това са истории, в които добър и ексцентричен цар дава награди на добрите и наказва лошите просто защото така е решил. Няма значение, че "потърпевшите" може да нямат кой знае какви заслуги, постижения, ум, трудолюбие, не, те могат да станат милионери или дори милиардери само по прищявка на добрия цар.
Относно акцентите в ценностната система на такива принцеси, които до един момент са секретарки на разни сприхави дебелаци или продавачки на дрехи по морето (няколко от героините), а в следващия по волята на добрия цар получават собствени имения, хотели, вили на остров Капри или каквото друго са си мечтали, руският психар Пелевин има следния коментар:
Нищо не издава принадлежността на един човек към долните слоеве на обществото така, както способността му да се ориентира в скъпите часовници и скъпите автомобили.
Същото важи в още по-голяма степен за марки дрехи, бижута, чанти и имена кафенета в Сен Тропе, но това не пречи на никого от нас, които се блъскаме някъде на заплата до живот, да помечтаем за богатство, което може да ни се падне ей така, дори без да търкаме картонче.
Безделието е причина за всичките ни нещастия.
Безделието е причина за всичките ни нещастия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар