Парадоксално е, но понякога книги с огромна тежест, интересни и увлекателни, биват прочитани с най-големи усилия. Вероятно това, че и преди съм чел повечето разкази, и че съм гледал много пъти екранизациите, ме лишаваше от голяма част от удоволствието да се насладя на това да ги видя за пръв път на български в самостоятелен сборник с твърди корици.
Не знам какъв по-силен комплимент да измисля, всякакви думи бледнеят. Може би единствено да вметна очарованието ми от другите разкази, чиито филми не са чак толкова известни. "Златният човек" беше феноменален и не бих се учудил, ако има още по-добра екранизация. "Вариант две" беше като шахматна загадка. Виж, "Камера помътняла" направо я прескочих, защото от предишния прочит останах с впечатлението, че това не е точно интересно фантастично произведение, а по-скоро опело за приятелите му, които са умрели от свръхдози.
Вече десетилетия продължавам да се чудя дали в българския превод на "Do androids dream of electric sheep?" "сънуват" е правилната дума. Да, сънуване и овце се връзват в общия смисъл, но вторият и по-конкретно свързан с историята план и смисъл на думата си е баш "мечтаят"...