понеделник, февруари 23, 2015

Могили, храмове, гробници: записки на един могилар - Георги Китов

Изключително трудно дочетох тази книга, нищо, че има много картинки. Много факти, дати, подробности, хора, места. Четивото има вид на лични мемоари и затова е практически невъзможно да се проследи внимателно и да се запомни. У мен остана обаче общо фоново впечатление, което беше много ценно. 

Аз не съм някакъв ограничен националист или шовинист, който по липса на информация за значимостта на другите е прегърнал патриотарстването като най-висша кауза. Дори напротив. Не ме изкушава взирането в „народното“, а етнографските музеи ми се струват едно от най-скучните неща след изобретяването на поп-фолка и леопардовата щампа. Хора, моля ви, мислете малко по-мащабно. Затова предполагам, че щом аз съм останал впечатлен от значимостта на тракийското наследство, което е разкопал Китов, представете си за каква висока стойност на находките говорим. 

Но както и да е, колкото и да е кофти за четене, тази книга има много важно значение като фактология. Тя издава планетарното значение на една цивилизация, на чиято територия имаме късмета да благоденстваме и ние днес. Ще го кажа просто, за да е разбираемо:
  • България е на трето място в Европа по мащаби и стойност на културно-историческото си наследство. По разбираеми причини на първо и второ място са Италия и Гърция. Представяте ли си, ние с вас живеем на най-важното и стойностно място след Рим и Елада? 
  • В България е намерено най-старото обработено злато в света. Тук са работили виртуозни майстори 15 века преди Микенската цивилизация. 
  • Пловдив е най-старият жив град в Европа и шести в света. 
  • Европа като географско място и като генофонд е заселена от хора, дошли от тук, през Тракия. 
  • Когато Западна Европа е била царство на зелките и дивите прасета, на територията на днешна България е имало високо развита човешка цивилизация. 
Това са факти. И доказателствата за тях са пръснати из територията на цяла България. Десетки са местата, на които можете да се убедите лично какви впечатляващи паметници са оставили траките след себе си. Без световен аналог за епохата си. Гърция заради една гробница в Микена е пробила трапове, та потокът от стотици хиляди туристи да не спира да тече. Гробници на владетели и религиозни храмове от този калибър, че и къде по-разнообразни, в Долината на тракийските царе има с лопата да ги ринеш. Кой знае за тях? Една шепа специалисти. Може ли да се разгледат? Срамно малък брой. А другите? Бурени и разруха.

Затова вдъхновен от културните богатства в книгата, реших да си направя една карта с най-важните обекти от Китовите разкопки и едно по едно да обиколя всичките места. Пък да видим какво ще излезе.

Послеписът на тази книга е от януари 2008. През септември същата година по време на разкопки в Старосел Георги Китов получава инфаркт и умира на място.

Като гледам това ревю се получи едно такова, че в него няма нищо конкретно за Китов и намерените от него съкровища. Но какво да се прави, това бяха първите впечатления. :)

понеделник, февруари 16, 2015

Съдбата на Шута – Робин Хоб

Има ли нещо по-уморително от ниски стъпала?

Последна книга от трилогията за Шута. Напоследък е доста трудно човек да хареса фентъзи поредица, да я прочете цялата и накрая все още да бъде със същите положителни впечатления. Е, тази е такава. Бисер, перла в короната.

В този том Фиц беше изпратен из северните острови да помага на принц Предан да убие дракон, за да го признае Елиания за достоен за брак. Както можеше да се очаква, нещата се оказаха доста по-различни, както откъм привидно глупаво поставените цели, така и получените резултати. На придворния убиец му се наложи за последно да напъва мускули в опит да спаси света и да го тласне в предсказаното от Шута русло. Едва ли ще издам някаква тайна, особено за тези, които го познават на какво е способен от предишните томове, но Фиц се справи достойно. Спаси самоотвержено де що можа, включително и обречените, а после дори разчисти купищата лъжи в личен план, зад които се кри близо 16 години.

Книгата има изключително удовлетворяващ завършек. Кулминация, развръзка и после стотина страници за доуталожване и завършване на всички възможни сюжетни нишки. Всичко трябва да бъде пригледно сресано, нищо да не стърчи и да не се отварят НИКАКВИ порти за възможни продължения. Ето така се прави, учете се, господа писатели на фентъзи.

И преди бях казал, но да повторя, понеже е важно и това е едно от нещата, които правят разликата между Робин и другите състезатели по фентъзийната писта. Робин Хоб пише може би най-човечното фентъзи, книгите й нямат време или възраст, в които да бъдат подходящи. Те са просто добре написани. Възпитателни, искрени и изключително справедливи. Последното е нещо, което напоследък тача много. Предполагам, че само възрастна жена може да пише с толкова истински детайли.

Романът завършва с изречение от две думи:

Доволен съм.

А ето и някои други лафове от книгата, които харесах:

Малко неща са по-въодушевяващи от доброто здраве в ясна пролетна утрин.
***
Зад нас платната на следващите ни кораби се издуваха като гуши на гълъби в брачен сезон.
***
Това е промяна, а аз не харесвам промените. Особено онези, които не разбирам.
***
Младежите винаги са убедени, че по-късно ще има повече време.
***
Съдбата на целия свят зависи от действията на всеки един човек, всеки ден.