Има ли нещо по-уморително от ниски стъпала?
Последна книга от трилогията за Шута. Напоследък е доста
трудно човек да хареса фентъзи поредица, да я прочете цялата и накрая все още
да бъде със същите положителни впечатления. Е, тази е такава. Бисер, перла в
короната.
В този том Фиц беше изпратен из северните острови да помага
на принц Предан да убие дракон, за да го признае Елиания за достоен за брак.
Както можеше да се очаква, нещата се оказаха доста по-различни, както откъм
привидно глупаво поставените цели, така и получените резултати. На придворния
убиец му се наложи за последно да напъва мускули в опит да спаси света и да го
тласне в предсказаното от Шута русло. Едва ли ще издам някаква тайна, особено
за тези, които го познават на какво е способен от предишните томове, но Фиц се
справи достойно. Спаси самоотвержено де що можа, включително и обречените, а
после дори разчисти купищата лъжи в личен план, зад които се кри близо 16 години.
Книгата има изключително удовлетворяващ завършек.
Кулминация, развръзка и после стотина страници за доуталожване и завършване на
всички възможни сюжетни нишки. Всичко трябва да бъде пригледно сресано, нищо да
не стърчи и да не се отварят НИКАКВИ порти за възможни продължения. Ето така се
прави, учете се, господа писатели на фентъзи.
И преди бях казал, но да повторя, понеже е важно и това е
едно от нещата, които правят разликата между Робин и другите състезатели по
фентъзийната писта. Робин Хоб пише може би най-човечното фентъзи, книгите й
нямат време или възраст, в които да бъдат подходящи. Те са просто добре
написани. Възпитателни, искрени и изключително справедливи. Последното е нещо,
което напоследък тача много. Предполагам, че само възрастна жена може да пише с
толкова истински детайли.
Романът завършва с изречение от две думи:
Доволен съм.
А ето и някои други лафове от книгата, които харесах:
Малко неща са
по-въодушевяващи от доброто здраве в ясна пролетна утрин.
***
Зад нас платната на
следващите ни кораби се издуваха като гуши на гълъби в брачен сезон.
***
Това е промяна, а
аз не харесвам промените. Особено онези, които не разбирам.
***
Младежите винаги са
убедени, че по-късно ще има повече време.
***
Съдбата на целия
свят зависи от действията на всеки един човек, всеки ден.
4 коментара:
"Напоследък е доста трудно човек да хареса фентъзи поредица, да я прочете цялата и накрая все още да бъде със същите положителни впечатления."
Тук не съм много съгласен, защото на практика няма съвременна фентъзи поредица, която да не ми е харесала от първата до последната (или поредната) излязла книга - от Абъркромби пред Сандерсън до Стивън Ериксън и останалите, сега е златният век на новата вълна фентъзи и повечето такива са велики. Но, тъй като осъзнавам, че става въпрос за лични предпочитания и различни харесвания, да премина към Хоб. Тая жена ме впечатли неимоверно още навремето, когато прочетох за първи път "Придворният убиец" и досега не ме е разочаровала с нито една своя книга. Не е от авторките, които треперят над героите си - не е и женската версия на Джордж Мартин (макар че е близо до него :-D ), а е доста балансирана и разполага с доста добри и отлично изградени герои. Само дето имената им ме дразнят, и то много яко, но това се преглъща.
Съгласен съм за личните предпочитания, още повече, че споменатите автори мен никак не ме грабват и по тази причина им чета само първия том. Съгласен съм също, че има някакви общи моменти с Джордж Мартин, но в момента не мога да дефинирам какви.:)
За мен имената също бяха леко дразнещи в началото, но после си беше истинско облекчение, когато героите се натрупаха. Човек лесно се ориентира кой какъв беше.:)
Общото с Мартин е, че героите са подложени на всякакви издевателства. Горкият Фиц, каква ли гадост не му се случи!
За съжаление има продължения http://en.wikipedia.org/wiki/Fool%27s_Assassin
Не съм чела междинната трилогия за корабите, видях, че е излязла на български и даже има добри отзиви, може да я пробвам:“
Ще тествам :)
А ако сега сме новия златен век на фентъзито, значи бронзът е новото злато :)
А
Публикуване на коментар