Съдбата на Убиеца - Робин Хоб

Протакането на действието, очакването, пътят и страданията докато героите стигнат до Клерес и не причинят развръзката, за която са предопределени, беше тегаво. Робин Хоб го умее това нагнетяване на емоции, но още по-приятно беше, когато макар и в малко страници нашите се развихриха и показаха на лошите, че са си направили криво сметката. Накрая по очакван начин любимците ни се отърваха с достатъчно малко поражения, като изключим Фиц. Той беше орисан да страда през цялата многология и финалът й трябваше да бъде и негов финал. Дори това, че накрая авторката ни върна там, където започнаха перипетиите му, явно не е било случайно. Трябвало е да заприлича на затворен кръг.

Имам една любима теория за образа на Малко момиченце™ в литературата и киното. То е нещо, което по потенциал и могъщество далеч надскача друго утвърдено понятие като Немощен старец™ в кунг-фу филмите, Междузвездни войни и други такива леко приказни феерии. Посланието е следното: никога да не подценявате слабите и да не спекулирате с привидната им неспособност да се защитят. Защото има и такива малки момиченца, които няма да ви оставят дори да съжалите за злините, които сте им причинили. Когато времето настъпи, Пчеличка не им даде шанс.

Убиването е нещо важно. Наскоро някъде срещнах форумен капацитет да обвинява света, човечеството и в частност мъжете като източник на агресия и причинители на над 80% от престъпленията. Как трябвало да се поправи всичко това. Не само, че не може, ами и не трябва. Убиването е част от живеенето, питайте Робин Хоб. Ако не го умееш, си овца, ако ли пък се справяш, ти си вълк, така казва тя.

Това беше най-бавно прочетения том от всички досегашни с любимите ми герои. Очакването на развръзката и съдбовните събития не ми попречиха със седмици да припадам вечер след две прочетени страници, докато накрая не се взех в ръце и й отделих нужното време. Не знам, подозирам, че може и подсъзнателно да не съм искал всичко това да свърши.

Както подобава на всяко окончателно сбогуване, и това не беше нито особено лесно, нито особено приятно. Когато трябва да погребеш герои, с които си свикнал и които си заобичал в продължение на хиляди страници, няма как с лека ръка да ги изоставиш. Тъжно е, все едно се прощаваш със заминаващи за дълго истински приятели.

Благодаря ти за всичко, г-жо Хоб!

Гонитбата на Шута - Робин Хоб

Действието забавя темп, забавя и цял том се мотаем с Фиц, който се възстановява от премеждията в "Убиецът на Шута", тревожи се, лута се в опити да успокои всички, да сложи ред в имението Върбов лес, да подреди нещата си в Бъкип преди да тръгне да отмъщава на Слугите в Клерес, които, както вярва той, са погубили малката му дъщеря. И това повече от 550 страници. 

И преди бях забелязал у Робин Хоб подобна склонност да отлага моментите, когато се налагат решителни действия. Предполагам това е неминуемо, когато авторите на фентъзи се увлекат в продълженията, но ми се искаше Робин да не е като другите. Също така ми се щеше да кривне в другото фентъзи-клише - да отиде на Белия остров, да открие виновните и да ги избие до крак, както беше обещал.

Забелязах, че чак в края на романа, когато традиционните похвати и нишки от преди вече не са в състояние да поднесат нещо ново като действие и герои, авторката не се посвени да въведе напълно нови места, с абсолютно непознати герои и нови за нас проблеми. Разбира се, всичко това беше стоварено основно на главата на Фиц, макар Шутът и триото съпътстващи ги младежи да помагаха кой с каквото може. От камък на камък събитията отведоха всички в Келсингра, където присъствието на драконите е ежедневие и където това присъствие е променило физически всички хора. И от мисия на отмъстител, Фиц пак се оказа по пътя на спасител с още една непредвидена спирка по пътя му. И точно тогава последната глава набързо ни съобщи в прав текст това, което ние вече така или иначе подозирахме - Пчеличка не само, че не се е стопила в Умението, ами беше изплюта от потока му жива и здрава. Къде? Това ще се разбере чак в последния том от тази трилогия - "Съдбата на Убиеца".:)

Убиецът на Шута - Робин Хоб

След подозрително дълга пауза Робин Хоб изкарва на пазара трета трилогия за Фиц и Шута и това е първата книга от нея. Знам, че писателите на фентъзи често се изкушават да прекаляват с обемите и продълженията, но това наистина дойде малко неочаквано. В края на втората трилогия ("Съдбата на Шута") събитията и съдбите на героите бяха доведени до логичен финал и може би дори не ми се искаше да чета още за тях. Не знам.

В тази книга Фиц е малко преди, на и след 50-те си години. С Моли изживяват циганското си лято оставени на спокойствие в провинциалното им имение. Никой не ги тормози за нищо, но както е известно, каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи. И те си правят дете. Невъзможно, странно, способно. И ела да видиш в какъв филм се вкарват, вече нито те, нито имението, абе нищо не остава същото! Да, за финал шутът също се намесва решително в действието, но тази книга почти изцяло е посветена на порастването на Пчеличка Беджърлок. Която тепърва предстои да се развихри из Шестте херцогства, но като гледам как стартира в живота, Бог да е на помощ на враговете й.

Робин Хоб е авторка, за която отдавна сме се убедили, че умее да разказва приятно, знае как да направи така, че да харесаш героите й, защото са натурални, да залага капани, да пласира универсални житейски истини, независимо от чие лице разказва. А в тази книга лицата се сменят и това доста разнообразява текста. Имаме си нови персонажи, на които да симпатизираме, нищо старо не е забравено, а лошите така и не придобиват лице, макар деянията им са достатъчно скверни. Имаше толкова заложени примки и заредени оръжия, че не знам как ще й стигне мястото на тази жена да развърже всичко в оставащите две книги. 

Дали е интересна? Не знам, аз я четох до два през нощта, при условие, че обикновените книги ме приспиват от половин страница още в девет.:)

Спри да хленчиш. Ако си уплашена, мълчи. Хленчът е за плячка. Привлича хищници. А ти не си плячка.

Съдбата на Шута – Робин Хоб

Има ли нещо по-уморително от ниски стъпала?

Последна книга от трилогията за Шута. Напоследък е доста трудно човек да хареса фентъзи поредица, да я прочете цялата и накрая все още да бъде със същите положителни впечатления. Е, тази е такава. Бисер, перла в короната.

В този том Фиц беше изпратен из северните острови да помага на принц Предан да убие дракон, за да го признае Елиания за достоен за брак. Както можеше да се очаква, нещата се оказаха доста по-различни, както откъм привидно глупаво поставените цели, така и получените резултати. На придворния убиец му се наложи за последно да напъва мускули в опит да спаси света и да го тласне в предсказаното от Шута русло. Едва ли ще издам някаква тайна, особено за тези, които го познават на какво е способен от предишните томове, но Фиц се справи достойно. Спаси самоотвержено де що можа, включително и обречените, а после дори разчисти купищата лъжи в личен план, зад които се кри близо 16 години.

Книгата има изключително удовлетворяващ завършек. Кулминация, развръзка и после стотина страници за доуталожване и завършване на всички възможни сюжетни нишки. Всичко трябва да бъде пригледно сресано, нищо да не стърчи и да не се отварят НИКАКВИ порти за възможни продължения. Ето така се прави, учете се, господа писатели на фентъзи.

И преди бях казал, но да повторя, понеже е важно и това е едно от нещата, които правят разликата между Робин и другите състезатели по фентъзийната писта. Робин Хоб пише може би най-човечното фентъзи, книгите й нямат време или възраст, в които да бъдат подходящи. Те са просто добре написани. Възпитателни, искрени и изключително справедливи. Последното е нещо, което напоследък тача много. Предполагам, че само възрастна жена може да пише с толкова истински детайли.

Романът завършва с изречение от две думи:

Доволен съм.

А ето и някои други лафове от книгата, които харесах:

Малко неща са по-въодушевяващи от доброто здраве в ясна пролетна утрин.

***

Зад нас платната на следващите ни кораби се издуваха като гуши на гълъби в брачен сезон.

***

Това е промяна, а аз не харесвам промените. Особено онези, които не разбирам.

***

Младежите винаги са убедени, че по-късно ще има повече време.

***

Съдбата на целия свят зависи от действията на всеки един човек, всеки ден.

Лорд Златен – Робин Хоб

Избий ги всички.

Установих, че четенето на фентъзи е за хора, които повече обичат самия процес на разказването. Фентъзи поредиците или нямат, или рядко предлагат отговори на въпроси от рода на „И какво ще стане накрая?“. Там край няма. А аз обичам да знам как ще свърши случката и разтягането и препълването на повествованието с не особено важни разговори и събития ме отегчава. Чета, за да видя какво ще се случи, а то нищо съществено не се случва.

В този том Фиц пак пострада почти фатално, намери помощници в Умението и смени няколко работни места. Скара се лошо с някои хора, с част от тях после се сдобри и все така продължи да кара без животно, с което да споделят Осезанието. Осезаващите от кралството се поукротиха и се постигна началото на някакъв мир и спокойствие. Някои хора научиха кой е Том Беджърлок, но засега това остана да виси без последици и всички дела и развръзки бяха оставени за третия и последен том от поредицата – „Съдбата на шута“. Самият Шут продължава да е все такава загадка, каквато си е от самото начало. Ще чета и последната, но вече ентусиазмът ми е бледа сянка на онзи от началото на историята за придворния убиец Фицрицарин.

Както Джордж Мартин обича (като всеки дебел човек) да описва какво са яли героите му, така пък Робин Хоб обича да пише какво са носили героите й, какви дрехи, украшения... То не бяха материи, цветове и шарки, накити, че даже и две суперзагадъчни татуировки, като цялата суета около външния вид на персонажите мен грам не ме интересува, но какво да се прави.

Споделеният товар е не само по-лек; той може да създаде връзка между споделящите.

***

Толкова много хора, и всеки иска да му отделиш време.

***

Хвърли се напред като ловджийско куче, намерило здрава почва под краката си.

***

Мъже. Ако завали супа, ще излязат навън с вилици в ръце.

***

Не отричаш, пускаш подвеждащи коментари и остроумия и окуражаваш човека да си състави погрешно мнение.

Мисията на шута - Робин Хоб

Наивността у едно момче е тъпоумие у един мъж.

Първа част на втората трилогия за Фицрицарин и Шута, в която сякаш по-водеща фигура трябвало да бъде Шутът. Заварихме Фиц да се крие от света вече 15 години в забутана барака в гората. Гледа кокошки, моркови, осиновено от него сираче и поостарял вълк. И вече се казва Том, за да не направи случайно някой неподходящ човек връзка с онзи Фиц, който спаси света в предишните три тома и когото половината царство искаше да убие и дори досега вярваше, че е успяло.

Разбира се, както може да се очаква, това мило спокойствие беше прекъснато най-брутално, за да бъде хвърлен Фиц в една нова буря, която макар и по-дребномащабна от нашествието на Алените кораби, пак заплашваше правилния ход на времето. „Хвърлен“ е дори неправилна дума, защото той сам най-доброволно си заряза рахата, за да оправя чужди бакии. (Макар Шутът да твърдеше, че било неизбежно.) Ако следваме логиката на имената в тези романи, то неговото второ би трябвало да е Жертвоготовен.

Епицентър на проблемите този път беше младият принц Предан, за който ние добре помним при какви смущаващи обстоятелства беше заченат в „Тронът“ от предишната поредица. Принципи, клетви и обикновени обещания бяха ту страстно защитавани, ту безогледно нарушавани, от което най-много и най-тежки последици понесе наш Фиц. С това едва ли ще изненадам някого, тя Робин обича да си го тормози, но този път след поредица отбрани опасности му нанесе удар, от който представа нямам как ще се оправи. Имам обаче една супер авангардна идея за бъдещето на отношенията между Шута и Фиц, но това предстои да бъде проверено в следващия том. Напред към „Лорд Златен“!

Интересна нишка е останала неуловена при превода на заглавието, което в оригинал може да значи и нещо като „Да те пратят за зелен хайвер.“...

Въртящото се колело ли е времето, или дирята, която то оставя?

***

... интимните вечери с остроумни дами.

***

Нещата винаги изглеждат най-лоши сутрин на празен стомах.

***

_Как зарастват драскотините?_

_Бавно._

***

Битката прави света малък, прави живота не по-голям от замаха ти до дължината на меча.

***

У всеки мъж има една част, която е готова на всичко, за да премахне самотата. Не е непременно най-страхливата част от мъжката душа, но съм виждал много мъже да правят срамни неща, за да й угодят. 

Придворният убиец. Тронът – Робин Хоб

— Ще бягаме ли, или ще се бием? 

— И двете, разбира се. 

Човеколюбиво и епично фентъзи със загадки. Като че ли това е най-краткото описание, което мога да измисля, както на романа, така и на цялата трилогия. Ако сме си мислили, че Фиц е имал някакви приключения и преди, чакайте да видите какво го чака тук. Пътешествия, опасности, смъртни заплахи, болки и мъки от какъв ли не характер, стрели в гърба и неуспехи, неуспехи... Докато в един момент почти в самия край положените усилия не започнаха да се отблагодаряват. И съвсем нямам предвид дребните плътски изкушения в лицето на певицата Славея.:) 

„Тронът“ (или „Assassin’s Quest“) е великолепен претендент за челно място в съкровищницата на световното фентъзи. Третият и последен том, макар и кошмарен като обем (755 страници!), успява да надгради и извиси историята до висотите, до които малцина други автори биха успели. И ако се абстрахираме от Толкин, в момента май не се сещам за други. Мащабност и детайлност, логика и страсти, без едното да изключва другото, а само го допълва и откроява още повече. Изключително майсторска и премерена работа що се касае до това в кой момент в какво емоционално състояние да бъде поставен главният герой, кога да има действие и кога само да наблюдаваме размишленията в главата на Фиц. Ако промяната на емоциите на героите може да се сравни с мелодия, то трябва да знаете, че Робин Хоб е един от най-талантливите композитори, които са се раждали на тази земя. Да съчетаваш толкова нормални човешки чувства, които ги има у всекиго, с напълно неочакваните усещания като потапянето в Умението и Осезанието и цялото нещо да продължава да стои естествено, приемливо и незабележимо, си е сериозен успех. Освен като композитор на емоции, Робин Хоб се оказва, че владее и тайните на леенето и сплавянето на различни по характер тежки и леки метали – близост и уют с мащабност и епичност. И любов, и битки. Логична и желана завършеност на финала, без прекалената захаросаност на заложен от първите страници хепиенд. Стотици страници необяснени загадки, които биват разкрити в точния момент по приемлив начин дори за капризен читател като мен. Като цяло доста болка за любимите ни персонажи и без финални кадри на залез с руса мадама за протагониста. Справедливост за злодея, без да оцапаме с кръв ръцете на нашето момче. 

Корицата пак е рисувана през малкото междучасие и издава прекалено много, но карай да върви. 

Заключение – толкова пленяващо и приятно фентъзи не бях чел много отдавна. И крайно подценено като актив. Ако бях борсов спекулант, щях да ви кажа: Купувайте, купувайте!:)

Една прогноза: Ако по тази поредица бъде направен филм, то той ще намери много повече и по-дълготрайни почитатели от „Песен за огън и лед“. 

Няма по-трудна задача от това да се мъчиш да не мислиш за нещо. 

*** 

Какво по-хубаво от женска, която знае да убива? 

*** 

Не ми е познато нищо по-затоплящо от горещото месо, чая и вярното другарство.

Придворният убиец. Кралска поръчка – Робин Хоб

_Вълците нямат крале._

Първото нещо, което ми направи впечатление – втори том е два пъти по-дебел от „Тайните на занаята“, а това не е добре. Началото му го забравих, финалът е много интензивен, но средата има така ненавижданата от мен бозява консистенция. Недей така, Робин, не е хубаво... 

Иначе приключенията на Фиц продължават да са все така интересни. По някои теми продължаваме да не научаваме нищо (алените кораби и Претопените), но за сметка на това познаваме много от героите доста по-добре. Робин Хоб е царица на това това да показва човешката страна дори на най-необичайните събития в един измислен свят като този на Шестте херцогства. Да почувстваш истинността на разказаното, да видиш колко домашно и познато ти е всичко, макар и никога да не си живял в замък. 

Много ми хареса, че успяхме да видим как бременната престолонаследница Кетрикен боса върти меча в една от малкото битки в романа и си разпродава накитите в напразни опити да запази разпадащото се кралство. Фиц заякна достатъчно на греблата на един от бойните кораби, за да се научи да се бие прекрасно с бойна брадва (палци горе), а освен това има и известен напредък в Умението. Вълкът Нощни очи се наложи като първа дружка и важен персонаж и съм сигурен, че вълчата му гледна точка върху човешкия свят ще се хареса на много хора. Славен събра почти всички черни точки, но предполагам авторката му точи ножа чак за в третата книга. Така де, няма смисъл злото да бъде разхищавано сред невинните, а пък и по този начин по-лесно ще бъде изкоренено. Завъртяха се някои интрижки за власт, любов и други такива щуротии, но понеже ни дразнят и няма да им обърнем внимание. Някои герои бяха разкарани без да бъдат убити (например Искрен и донякъде самият Фицрицарин), което затвърждава убежденията ми в правилния подход на Робин Хоб в разказването на истории, които може да бъдат четени и от деца. Хем героите ти намаляват и можеш да опресниш интереса на читателите като въведеш нови, хем не се държиш просташки като Джордж Мартин и да избиеш симпатягите още рано-рано, а на тяхно място да въведеш в пъти повече безлични герои, на които човек даже и имената не може да запомни. 

Като цяло в „Кралска поръчка“ много хора си получиха заслуженото, но далеч не всички. Така че - напред към трети том!:)

— Да съм загубил схватка? — повтори той, все още задъхан. — Схватката не е свършила, додето не победиш, Фиц. Запомни го веднъж завинаги. Няма значение какво мисли човекът отсреща. 

*** 

Тайно, Фиц. Тайно. 

***
„Братко. Умираш ли?“ „Не. Но ме боли.“ „Почини си. Аз ще остана да пазя.“ 
*** 
Тайната остава тайна, когато я знае само един човек. 
*** 
Някои неща не могат да се решат. Пиенето ги прави много по-поносими. 
*** 
Не можем да сложим стари глави на млади рамене. 

Придворният убиец. Тайните на занаята - Робин Хоб

Изкуството на дипломацията се в състои в това да знаеш повече тайни за своя съперник, отколкото той за теб. Винаги действай от позиция на силата. 

Сравнително неочаквано за мен се оказа, че Робин е жена. Наречете ме предубеден, но ми се струва, че това си личи в начина й на писане. Когато вече го знаете, в романа й може би ще доловите нещо от Хари Потър (има момче в процес на обучение в крайно необичайната специалност „Придворен убиец“), от Землемория (по плавното разказване и важността на имената на героите), вероятно и от Перн (по наличието на Умението и приблизително криминалните загадки, които се случват на главния герой и как той успява само със собствени сили да разреши всичко). Забелязахте ли, че нарочно извъртях нещата така, че доказателствата ми за женствено фентъзи да препращат само към книги от други авторки в жанра? Добре, тогава за да нормализираме хормоналния баланс в първия том на тази така приятна трилогия (Само три томчета! Кажете ми кой друг писател на фентъзи пише с мярка откъм обем?) ще споменем, че романът даже мъничко прилича и на „Песен за огън и лед“ по страховете от неясната заплаха от алените кораби. 

Измислен свят с традиционния за жанра средновековен облик. Магия почти няма, свръхестествени същества пък хич. Най-необичайното нещо е Умението – телепатична способност, която имат малцина, но пък доста силна, защото при школуването си може не само да чете чужди мисли на големи разстояния, но и да внушава такива. В такава среда и роден с такова качество ние намираме Фиц – главен герой и незаконен син на принца-престолонаследник. Още в невръстна възраст Фиц е прибран в кралския двор, защото дори и да не е признат за официален наследник, той може да бъде много полезен на короната. При преговори на вражеска територия и опасни мисии не е особено далновидно да се изпращат кралските величия, а е по-добре да бъде някой също толкова верен, но който може да бъде пожертван. По такива причини е решено, че Фиц трябва да бъде обучен на дипломация, Умението и не на последно място на изкуството да убива по толкова разнообразни начини, колкото биха били нужни, за да подкрепи многобройните нужди на кралството. 

Силното и притегателното е в моментите, когато Робин незабелязано е посадила кълновете на почти криминалната загадка, натовари те с напрежение и неизвестни и ти шибне камшика, а събитията се запрескачат едно друго. Иначе почти цял роман тече в обичайното за фентъзито бавно темпо, без особени изненади и без да разберем почти нищо за същността на заплахата от пиратите. 

Заключение: ще се чете още. :) 

Не се отличаваш нито със сила, нито с бързина, или остър ум. Запомни го веднъж и завинаги. Но затова пък си достатъчно упорит да изтощиш по-силния, по-бързия или по-умния от теб. 

*** 

Да ти призная, ненавиждам дворцовите интриги. 

*** 

Хората не могат да скърбят както кучетата. Но ние скърбим дълги години. 

Още по темата от Анна при Трубадурите.