Любовният сезон на търтеите - П. Г. Удхаус

Кажете ми, ама честно, като чуете “английски хумор” за какво се сещате? Мога да се обзаложа две към девет, че асоциациите ви не са весели като тези на възрастен котарак, доживял още една пролет. А би трябвало! И мисля, че е крайно наложително тутакси да взема мерки за лечението на тази масова халюцинация.

“Четири сватби и едно погребение”, “Фолти Тауърс”, писанията на Джеръм К. Джеръм и крилатите цитати на Чърчил не може да са ви непознати като елитни образци на споменатия тип хумор. Не, не прибързвайте, естествено, че ще си оставя асото пика в ръкава за накрая.

Ами Удхаус?

Това, което П.Г. така щедро ръси по адрес на Джийвс, аз мога само да го отразя като идеално лъснат сребърен нож за риба и да му го върна:

Досега не се е провалял, носи шапка четиринайсети номер, яде несметни количества риба и неведоми са пътищата на чудодейните му деяния. Ето го и него, с дяволски интелигентен вид.

Това е той, човекът с такива първи две имена, каквито се споменават само пред доверени хора, и то в мигове на крайно вълнение. И поради същите в родината си е по-популярен като Пи Джи Удхаус.

В конкретния шеФдьовър можете да се насладите на един Девърил Хол претъпкан с пет броя лели, т.е. с пет повече от най-необходимото (само цитирам, любима сроднице;), осем души с “позаплетени” любовни взаимоотношения, аматьорски селски концерт във викарията и разбира се вездесъщите майстори - тесни специалисти по заплитането (Бърти) и разплитането (Джийвс) на годежни кълбета.

За ползата от четенето на Удхаусовите книги лекарите отдавна са единодушни. Можете с един удар да счупите рекорда по продължително поддържане на високи нива на “хормоните на удоволствието“, да повишите устойчивостта на имунна ви система, да придобиете идеална стегнатост на коремните мускули и да се преборите със сухите и раздразнени очи. Допуска се за всеки сеанс да четете една и съща от неговите книги до припадък (от смях) и няма да ви втръсне, дори и да научите цели пасажи наизуст (тествано е върху доброволци). А е възможно и да се разнообразявате (както направих аз този път) с нещо ново, матриал има доста, човекът не се е стискал.

Препоръката ми е да прочетете тази и още 1-2 книжки от същия автор, а след това ще се виждаме на сбирките на клуба на Неанонимните пристрастени.

Музика на душата - Тери Пратчет

(Поради това, че за Тери така или иначе не може да се каже нищо, което да му направи по-добра реклама от собствените му книги, реших да се ограничавам с цитати, вместо да коментирам.)

* * *

It was raining in the small, mountainous country of Llamedos. It was always raining in Llamedos. Rain was the country's main export. It had rain mines.

* * *
[Death] liked black. It went with anything. It went with everything, sooner or later.

* * *
Susan hated Literature. She'd much prefer to read a good book.

* * *
Musicians were often short on money; it was one definition of a musician.

* * *

- Ей, гледайте по-бодро – подкани Глод съратниците си. – Утре ще уредя да ни ангажират.
…
- Дори не сме репетирали заедно, както е редно – оплака се Имп.
- Ще репетираме в движение – успокои го джуджето. – Добре дошли в редиците на музикалните професионалисти.
* * *
Наричаха го Хайде Де Парк, защото заемаше площ, която един човек уж е в състояние да изоре с помощта на три вола и половина в дъждовна сряда.
* * *
НО НАЛИ ПОВЕЧЕТО ХОРА СА ТЪПИ И СИ ПРАХОСВАТ ЖИВОТА? НИМА НЕ СИ ГО ПРОУМЯЛА? НЕ СИ ЛИ ОГЛЕЖДАЛА ОТ СЕДЛОТО НА КОНЯ НЯКОЙ ГРАД И НЕ ТИ ЛИ Е НАПОМНЯЛ ЗА МРАВУНЯК, НАСЕЛЕН СЪС СЛЕПИ ТВАРИ, КОИТО СЕ ЗАБЛУЖДАВАТ, ЧЕ ТЕХНИЯТ НИЩОЖЕН СВЯТ НА ДОСАДНИТЕ ДРЕБОЛИИ СЪЩЕСТВУВА НАИСТИНА? ВИЖДАШ ОСВЕТЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ И ИСКАШ ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ ЗАД ТЯХ СА СКРИТИ ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ. ЗНАЕШ ОБАЧЕ, ЧЕ ТАМ ИМА САМО СКУЧНИ, МНОГО СКУЧНИ ДУШИЦИ, ОКАЯНИ ГЪЛТАЧИ НА ХРАНА, КОИТО СМЯТАТ ИНСТИНКТИТЕ СИ ЗА ЧУВСТВА. ЗАБЛУЖДАВАТ СЕ, ЧЕ В МИЖАВИЯ ИМ ЖИВОТЕЦ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ИМА ПОВЕЧЕ СМИСЪЛ, ОТКОЛКОТО В ШЕПОТА НА ВЯТЪРА.
* * *
- Двайсет и седем долара! – натърти Ридкъли. - Двайсет и седем долара, за да ви измъкна от участъка! И сержантът ми се хилеше! Арестувани магьосници! – Крачеше край унилата редица. – Питам – често ли се случва да повикат Стражата в “Барабана”? Питам – какво си въобразявахте, че правите?
- Мрънмрънмрънмрън – отвърна Деканът, забол поглед в краката си.
- Нещо не те разбрах?
- Мрънмрънмрънтанцувахмемрън.

* * *

Вавилон–17 - Самюъл Дилейни

If You Want to be Understood...Listen
Ако искаш да те разберат – слушай.
“Вавилон”
(Силно се съмнявам това мото да е случайно, съвпадението е прекалено голямо.)

Брей! Изпотих се леко, пулсът ми се качи (докато го мерех, се поуспокои до към 80, при нормален за мен 60) и не знам колко пъти щях да си захапя езика, а не дъвката. Имам чувството, че дозите адреналин и други подобни стимуланти, циркулиращи из мен, са се увеличили забележимо – рефлексите ми са забързани, чувствителността на болка – понижена (току-що се ощипах за проверка), а решенията и преценките на последиците ги правя светкавично.

Какво да ви кажа, просто книга–шедьовър! Мастърпийс! Дилейни много внимателно пипа по тънките струни. Внушава идеи и настроения почти директно на мозъка (DNC без жица, уж оптично, през символите на кирилицата, и пак го чувствам като директно), и то премерено – нито повече, нито по-малко от необходимото. Езиковото му инженерство е толкова професионално, че работи даже и през превода.
В тази скромна по размери книжка има всичко. Тя е всичко. Тя е бъдеще и настояще, технологии и човещина, война и любов, смърт и естетика, престъпници и месии, и най-вече – същност и форма. (Пристрастил съм се към това изброяване, ей…)

И най-красивото признание между два интелекта:

“Аз съм формата, а ти си същността.”

Този роман дава отговорите още преди да си задал въпросите. И тези отговори се плъзват в ума ти и застават на точните си места, все едно винаги са си били там. Не преобръщат светове, не повеждат революции, те просто премахват подозренията и съмненията и наливат сигурност и разбиране.
Самюъл Дилейни = Майстор, какво да обяснявам повече, по-еднозначно не мога да го кажа.
Още не мога да си простя, как съм могъл да забравя заглавието и името на автора при предишния прочит.

А в книгата става дума за мащабни терористични актове в бъдещето, война между земляните и завоевателите, най-унищожителното оръжие на света (което може да се окаже жив човек), поетеса-телепат-шифровчик-капитан на кораб-с черен колан по айкидо, козметична хирургия, която може да ти присади роза на рамото и с волята си да я караш да разцъфва. Има още смесени екипажи на космически кораби от живи хора и безтелесни и човек, който не може да казва “аз” и “ти”, защото не разбира какво значат. Има космически пирати, митничари, стратегия на космически битки и един език, който не прилича на нищо познато. И този език се казва Вавилон-17.

Пръстенов свят - Лари Нивън

Действието на моменти ми приличаше на стар ластик. Едни участъци са се скоравили, други са се разтегнали прекалено много и не могат да се съберат, а пък трети са така накосени, че още малко и ще се скъсат.
В началото беше многообещаващата завръзка – появи се представител на изчезнала екзотична раса и започна да набира екипаж от “специалисти” от различни видове за тайна, опасна и добре платена експедиция. Всичко изглеждаше прекрасно като в бар от “Междузвездни войни”, докато не стигнаха до местоназначението и напрежението заора и предаде богу дух. Много скучна и безидейна среда на романа. Но затова пък разполагаме с един бляскав и топъл хепиенд. Главният герой срещна жената-мечта (с младежко тяло и умения на 200-годишна “професионалистка”), дивият звяр стана кротък и разумен, подлият двуглав спекулант остана без една глава за назидание, а жената със селектирания хипер-късмет се влюби в местния Герой – кръстоска между Рамбо и Конан, с речник от двуцифрено число думи (друго си е да си с късмет, а?!). Да не забравим, че всички желаещи се прибират вкъщи (home, sweet home…) и се оставя гигантска порта за продължение.
Недоумявам как са я наградили тази книга хем с Хюго, хем с Небюла. Може би през 1970-та е имало някакво засушаване сред писателите фантасти, та и Лари се е вредил.

...

Като ми поотлежа малко, реших да добавя и някои заслужени комплименти. Не мога да не отдам дължимото, че авторът се е погрижил да представи реалистична картинка на това, как би изглеждал един не сферичен, а пръстенов свят. Какви ще са хоризонтите, дните и нощите, атмосферата, торнадата и т.н. украшения. Свежа ми се видя и идеята за оръжие, което кара електроните в материята да изгубят заряда си и оттам облъчените предмети се разпадат мигновено на плазмен прах. И безспорно трябва да се спомене, че най-страхливата раса на света се оказва еволюционно най-напреднала. Странна работа, нали уж съдбата закриляла смелите...?