Джак Ричър в ролята на случаен минувач се оказва пред вратата на дюкян за химическо чистене в Чикаго точно в момента, когато излизащата от него куцукаща агентка от ФБР Холи Джонсън се спъва, полита в кавалерските му обятия и в същия момент двамата са отвлечени от някакви бели радикали с терористични наклонности, които са се окопали в планините на запад и искат да правят собствена държава.
Като прочетете това, има шанс да изгубите желание да го четете цялото нещо. Не е от най-изпипаните произведения на Лий Чайлд, но тъй като хронологически се явява втора по ред след разкошната "Място за убиване" в историите за Ричър, дадох всичко от себе си да я довърша. Днес ни се струва, че сме се нагледали на какви ли не шантави терористи кой от кой с по-налудничави идеи, и може би затова претенциите на тези ми се сториха не особено истински. Книгата е от 1998 и съм склонен да допусна, че тогава в Щатите е имало малко повече на брой такива групички, а евентуално и да са имали повече гласност. След това колелото на интернет и глобализацията така се засвятка, че се съмнявам да е останало нещо от взривоопасните им помисли.
Можете да не се съмнявате, че Джак Ричър наби и уби всички злодеи, макар не и без малко помощ от добродетелни стари и по-нови приятели.
Ако човек обръща прекалено голямо внимание на заглавия като това, би могъл да се заблуди. Защото с това име има стар филм със Стивън Сегал в главната роля, който като действие няма нищо общо с романа. Романът пък има оригинално заглавие Die Trying, което не е баш същото като това на българската корица.
Чудите се дали да я четете? Не бих препоръчал.
Преди години той се появи изневиделица в армията и тъй стремглаво потегли нагоре, че шивачите едва успяваха да прибавят нови лентички по мундира му.
