- "Черният хищник" – Алфред Ван Вогт. Не помня дали друг път съм чел нещо от Ван Вогт, но и малкото, което научих от този негов текст, си струваше. Имаше си космос, човешка експедиция, която попада на опустошена планета, и заварва там освирепял от глад неуязвим звяр. Или почти неуязвим.
- "Този невъзможен свят" – Клифърд Саймък. Това се оказа любимото ми парче от албума. С нотки на чаровен и изглеждащ демодиран хуманизъм, като от времената на младата Урсула Легуин. За онзи заселник, който тръгна да преследва животното, което беше опасло два реда от нивата му. И как в преследването и лова може да се избистрят концепции като любов към живота, състрадание и живот в хармония с околната среда.
- "Тайните инструкции" – Кейт Лаумър. Също много симпатичен, човеколюбив и справедлив. Историята на онзи дипломат, който тактично трябваше да потуши въоръжен планетарен конфликт само с остър ум и собствените си юмруци.
- "Лабиринт" – Крис Никълс. Не ми хареса.
Книжката намеква за времена, издателства, поредици, формати и други странности, които изглеждат чак фантастично невероятни. Минали са само 30 години, а се усеща като друг живот.
1 коментар:
И на мен много ми хареса, когато я прочетох преди години.
Публикуване на коментар