Една нощ през самотния октомври - Роджър Зелазни

Аз съм куче пазач. Името ми е Смрък.

Тази година отново се потопих в насладата на ритуалното четене на тази толкова специална книга - по една глава на ден, всеки ден през октомври. Фен съм, но не го правя чак всяка година, давам си паузи от по няколко години, след които забелязвам нови неща, припомням си стари и винаги е приятно.

Следващото четене съм го замислил да е в оригинал, да видя пък тогава какви нови неща ще открия.

Допълнителен забавен момент беше, че октомврийското пълнолуние тази година се получи почти като по поръчка, а отделно емоциите се допълваха с течащата предизборна кампания.

Лоши неща се случват на загубилите.

Съвременна българска митология - Самуил Петканов

Най-вероятно сте чували за автора, за сайта НЕ!Новините (медия №37 в България, 32 в света) със специфичния му хумор, както и за способността му да отправя подозрително достоверни прогнози за абсурдните събития в обществено-политическия ни живот. Едноименното предаване по Дарик с Дюзев и Райчев пък добавя към образа му и умението бързо да импровизира сполучливи смешки, което го издига доста над категорията на обикновения режисиран ситком.

И ето този неслучаен човек започва да пише книги. Какви книги, ще кажете, аман от книги, всеки псевдо интелектуалец започна да пише, то вече и Криско и Кобилкина прописаха. Това е ключов момент, защото главното действащо лице в по-предишното изречение беше определено като "неслучаен".

За какво пише? За познати на всички ни персонажи от приказките, които са заживели в съвремието ни. На пръв поглед изглежда като клише, оригиналничене на чужд гръб, но това е само преди да започнете да четете. Веднага ви става любопитно как биха изглеждали Баба Яга, Торбалан и Крали Марко, ако ги пременим в дънки с ниска талия, плетено поло или костюми slim fit, още по-любопитното е с какво биха се занимавали, защото днес то е също така митично, както е било някога.

За кого пише? Краткият отговор е за всеки любопитен. А ако чета само менюто в механата, хороскопа и последната страница на вестника с голата мацка? Да, и за теб, ти също би го разбрал. Донякъде.

Поне в моите капризни очи книгата изглеждаше наистина като първа рожба с всичките си плюсове и минуси - на места оригиналното и забавно действие ми се губеше сред пасажи със забавено темпо, отслабена интрига или скучноват персонаж. И преди съм бил склонен тези камъни да ги хвърлям в градината на редактора, чиято намеса си представям като на човек с моторна резачка, а не на такъв с четчица за нанасяне на грим. Особено когато работи с млади автори.

Както и да е, в заключение, Сами е много интересен и забавен човек, който продължава да пише, а аз не съм убеден, че ще продължавам да чета под формата на романи. Кратки смешки - определено да, дълга проза, в която ми се губи основната сюжетна линия - хм...

Макар и минималистична откъм дизайн, корицата също крие своите малки загадки.

„Станете!“ ООД: Не си играй с храната - Елена Павлова

ma petite guêpe carnivore

От една нова позната с опит в живота в големите градове на Индия научих основното правило за придвижването в тамошния трафик:

1. Караш с газ до ламарината и те интересува само какво се случва от страничните ти огледала напред.

Общо взето това беше и пътеводната ми светлина в справянето с високоскоростното действие на "Станете!" ООД: Не си играй с храната". Имах неблагоразумието да започна книжката вечерта преди заспиване, което, познавайки стила и нивото на авторката, не беше от най-мъдрите ми житейски решения. Затова станах сутринта час по-рано от обикновено, изчетох всичко на един дъх и преливащ от адреналин и вдъхновен за подвизи запраших за работа.

Шеметните няколко дни, през които проследяваме премеждията на младата некромантка Дженетика Севън, която се препитава като съживява зомбита срещу заплащане, може да ви напомнят бегло за работата на Хари Дрезден, със съществената разлика обаче, че тук става дума за много, ама много наситено действие. Романтични вечери с изискан клиент вампир, рисковани поръчки, които преминават с надут клаксон през планина от опасности, върколаци, които са бивши професионални атлети и настоящи кръшове, и лоа, много лоа.

Не познавате как пише Елена Павлова? Запознайте се чрез тази нейна книга. Доскучало ви е от прекалено много четене и смятате, че нищо не може да освежи забавените до заблатяване потоци на читателското ви съзнание? Грабнете тази книга. Искате просто да се позабавлявате два часа и съвсем между другото да научите нови френски думички? Ех, знаете си го, да не се потретвам.

ps. Неподозиран ефект от това джобно книжле ще бъде и опресняване на френския ви.

ps2. Като илюстрация колко съм отвеян тези дни, аз забравих едно от най-важните неща - книгата се появява като издание на "Сборище на трубадури" в чисто новата книжарница.