понеделник, септември 28, 2020

Лудият от Бержерак - Жорж Сименон

Мегре се отправя за служебна справка в Бордо, докато жена му е при сестра си в Алзас, като с едното е намислил да ползва намалението и да се отбие на гости във фермата на приятеля си Льодюк, който отдавна любезно го кани. Бавно и скучно пътуване с влак или поне докато непознатият му спътник от горното легло на спалния вагон не решава да скочи от влака в движение и да простреля в рамото последвалия го от любопитство Мегре. За щастие комисарят е намерен и закърпен в близкото градче Бержерак, където е настанен в най-хубавата стая на партера на хотел „Англия“, докато се повъзстанови. Около него се събира скромно като бройка общество, представляващо местния правораздавателен елит, който е силно развълнуван от поредица неразкрити убийства на млади жени. Неизвестният извършител е набеден за луд, като някои следи водят към анонимното другарче по купе (за което знаем  единствено, че носи черни лачени обувки и сиви домашно плетени вълнени чорапи!), ала самият Мегре не е очарован от подобна вероятност. С помощта на притеклата се незабавно от север г-жа Мегре, комисарят полека-лека започва да разплита случая от леглото си в хотела, като отначало най-съмнителни му се струват именно стеклите се плътно около него доктор Риво, прокурорът Дюурсо, полицейският инспектор и дори самият Льодюк! Постепенно Мегре придобива все повече и повече нови сведения, една следа отпраща мислите му в посока Алжир към професионален фалшификатор на документи, друга – към открития в близката гора прострелян от упор труп, а трета – към балдъзата на доктора.

В Бержерак определено има съмнителни типове, но надали някой от тях е луд...

Много приятен роман, който припомня едно типично и трудно описуемо френско поведение и атмосфера. Оказа се, че Бержерак се намира в Гаскония на брега на Дордон, общо взето в средата на триъгълника Тулуза-Бордо-Лимож. Името е известно като родно място на литературния герой Сирано и с битка от Стогодишната война, която се е случила там между англичани и французи през август 1345г. И до днес в Бержерак живеят доста англичани, а двата градски хотела, които се споменаваха в романа и се намираха буквално един срещу друг, се казваха съответно „Англия“ и „Франция“.:)

сряда, септември 23, 2020

Възходът на Ордата - Кристи Голдън

Трал е в ролята на разказвач, който в ретроспективен стил ни предава историята на орките, още когато са били кафяви на цвят и са живели на отделни кланове в хармония с природата на родната им планета. След това обаче външна намеса ги обединява в една яростна Орда, засилва се прочутата им агресия, стават зелени на цвят, а очите им светват в червена ярост. Кои са виновниците и можело ли е всичко това да бъде избегнато? Разказва още за дружбата на младите Дуротан и Оргрим, които случайно се запознават с мистериозната древна раса на дренаите. Научаваме защо Елементите на природата се отвръщат от призивите на орките и шаманите им губят сили. Как доверчиво приемат предложените им от посредниците на Саргерас нови магии и как почти никой не възразява срещу злото, което идва с тях. За моралното падение на ордата, гибелта на дренаите, че и на цялата им планета, и за съдействието, което получава узурпаторът на властта Гулдан, от човешкия магьосник Медив за изграждането на Тъмния портал и нахлуването на Ордата в света на човеците. 

Много нови отговори на стари въпроси, които един по един внасят по малко светлинка в тъмния лабиринт от съдби и сюжетни линии. Неведнъж се е случвало по-младите раси да станат пионки в ноктестите ръце на по-древни и могъщи сили, които не знаят ни прошка, ни милост, а само унищожение, и всеки път постфактум се чудим дали наистина е било неизбежно.

Доста трагична, но пък интересна за проследяване история, в която непознати досега герои добиват реални очертания, а пък вече познатите ни - още по-пълнокръвни образи и повече черти от характерите им. Макар на пръв поглед светът на Уоркрафта да изглежда клиширано черно-бял, във всяка от книгите от поредицата се наслаждавам на разнообразната палитра от чисто човешки качества и нрави, които откривам у героите, независимо от коя раса. Както казваха някъде, че на Азимов роботите му са повече човеци от хората, така и в Уоркрафта понякога зверовете имат повечко човешки черти.

вторник, септември 08, 2020

Приключенията на Хъкълбери Фин – Марк Твен


Това е една много приятна, не особено детска и въпреки това познавателна, възпитателна и весела книга. Не всеки ден подобно бижу може да попадне в ръцете на читателя-ценител. Със сигурност романът е много богат - като език, с много внушения, житейски ситуации, слоеве, които да доставят радост на различните типове почитатели на марктвеновия хумор. 

Приключенията на едно избягало момче, което предпочита да кара сал с избягал негър надолу по реката, да лови риба, да пушат лули от царевични кочани и да си разправят истории, да помагат на едни и да бягат от други, да опознават цялата шарена пасмина, която се носи напред-назад покрай тях. Ако мислиш бързо и умееш да лъжеш, може доста да се позабавляваш. Може да изкараш пари, може да те намажат с катран и овалят в перушина, а може и директно да те гръмнат. Бях забравил колко време беше отделено на премеждията с краля и херцога, както и сложнотията на плановете на оня лигльо Том Сойер за освобождаването на пленника. Ей, весел живот!:) 

Представен от гледната точка на тинейджъра-сирак Хък Фин, романът предлага гледка от американския юг по Мисисипи, където калпавите момчета с въображение имат предостатъчен терен, на който да се развихрят. Трябва да сте наясно също, че през 1885г., когато е писана книгата, робството в Америка все още е било нещо нормално, и бягството на негъра Джим изобщо не е било безобидна работа. 

Това е една от любимите ми книги – сериозна, мъжка, която би се харесала, както на по-млади, така и на по-стари момчета, стига да имат принципи и да си държат на думата. Пък дори и понякога да взимат разни неща „назаем“, когато никой не ги гледа.