От добро сърце Бърти Устър безгрижно надробява едно-две неща в столицата, като да води чужди годеници по нощните клубове и след това да нощува в ареста, но голямото дробене успява да направи в провинциалното имение на леля си Далия, която го призовава там да умилостивява и предразполага баламата, на когото тя се кани да продаде седмичника си "Будоарът на милейди". Там обаче временно пребивават и бившият полицай Стилтън Чийзрайт, който е заложил на Бърти в предстоящото състезание по мятане на стрелички в "Търтеите", и съвсем отделно и незаслужено подозира фаворита си в опити да му открадне годеницата. Въпросната Флорънс също е в имението и за ужас на Стилтън е заета основно с това да сгодява невинните и по-непредпазливи ергени в околността със себе си, особено ако имат чаровен мустак. А точно в момента Бърти си е отгледал един особено елегантен, макар и пряко волята на Джийвс. Напрежението и опасностите дотук не биха били същите, ако не бъде замесено и малко семейно съкровище, като старо сребро или друга наследствена скъпоценност, в случая - огърлицата с естествени перли на лелята на Бърти. Из пейзажа се мяркат също Родерик Споуд, готвачът Анатол, както и някои други характерни персонажи, но историята си е основно за едни мустаци и дълбокото неодобрение на Джийвс към самото им съществуване. (Риторично се самозапитвам защо вече няма художници на корици, като този на оригинала по-долу, както и какво би трябвало да олицетворява щедро ухиленият и силно разгащен бос човек с шапка и чанта в ръце по-горе. Не ви ли прилича като да е избягал от онова, което в Америка деликатно наричат просто "институция"?)
Приятно беше да науча, че българското издание е запазило оригиналното заглавие на романа. Това винаги помага доста за ориентацията, когато човек коментира произведението с приятели, които са го чели на друг език, но биха се радвали да си похихикате заедно.
Не ме разочаровай, мой прелестен, миличък Бърти.
***
- Затова няма какво да се косиш за срещата си с него. Дреме ти на теб, че Пърси те имал за най-мърлявата въшка на света! Та нима ние останалите мислим различно?
- Има нещо вярно в това - съгласих се веднага.
***
Винаги досега леля Далия е командвала парада в Бринкли Корт. Бе съумяла да установи силно централизирано управление. Но узнаеше ли чичо Том, че е заложила перлената огърлица, за да купи сериен роман за онова периодично издание, което по необясними причини вечно наричаше "Нощницата на мадам", тя щеше да се окаже в почти същото положение като ония монарси или диктатори, които се пробуждали някоя сутрин и изумено откривали, че населението се е разбунтувало срещу тях и използва бомбите като изразно средство за внушение.
***
- Поуката от цялата бъркотия, поне както аз я виждам, е че не може да се сипят само злочестини и проклятия върху свестните мъже и - поклоних се леко към нея - свестните жени. И урокът за нас двамата, стара ми плът от плътта ми и кръв от кръвта ми, е никога да не униваме и никога да не се предаваме на отчаянието.