Приятна вечер - Джеймс Хадли Чейс

Приятна история отново от слънчевото крайбрежие на Флорида, където в най-луксозния хотел на света (тогава Дубай още не е изобретен) освен скучаещи богаташки съпруги с диаманти за милиони, се срещат и няколкото сюжетни линии. Опитни крадци на скъпоценности замислят дързък обир, кубински голтаци също се канят да отхапят скромно късче за себе си, обречен баща търси как да осигури няколко години живот на детето си, а детектив Сам Лепски трябва да се справя едва ли не сам с всичко това. 

Скучното ежедневие на Лепски да пие уиски Къти Сарк на аванта и да прави служебни проверки на клуб "Монокини", където според сигнал служителките били без монокини, е нарушено от неочаквана престрелка в съседен блок. Той се намесва спонтанно и решително, в резултат на което му се струпват 1,5 трупа, разследване, странно мълчалива кубинска диаспора и сума други грижи. Жена му продължава все така трудно и рядко да готви.

Хареса ми, че беше даден равен шанс на всички участници в състезанието за домогване до нещо чуждо, съответно и резултатите бяха удовлетворителни.

Забавен момент беше, че кантората на нелегалната агенция за подбор на кадри за нуждите на подземния свят се криеше зад официална табела "Международно обединение на кръжоците тълкуващи Библията".:)

- Ти гледаш ли телевизия?

- Горе-долу, не много често. Според мен телевизията е тъпо нещо.

Чаровна стръв - Джеймс Хадли Чейс

Никога не се проявявай като скъперник, дори наистина да си такъв.

Действието отново е в Парадайз сити и Флорида е все така пълна с чудесно време, яхти, блондинки, скъпи ресторанти и казина, но този път главен герой е частният детектив от агенция "Парнъл" Барт Андерсън, който освен едно мазерати, има само дългове. Крайно неприятно, особено за човек, който така обича да харчи. Нова служебна задача го изпраща да следи младата съпруга на известен писател, който я подозира в изневяра, но нещата, които открива при следенето ѝ, вкарват детектива в такава спирала от престъпления, че никак не е сигурно дали изобщо ще се измъкне жив. Кълбото от замесени безскрупулни типове е украсено дори с италиански терористи от "Червените бригади", които явно при написването на романа са били много актуални, за разлика от сега, когато едва ли някой помни, че Италия освен от коронавирус, е била сполетявана и от други беди.

Основният интерес и тръпка е около съдбата на главния герой и неговите разкрития. Макар и откровен женкар, пияница и пройдоха, човекът върши греховете си със стил и лесно става симпатичен на читателя. 

Приятно романче, което не ангажира вниманието прекалено много и спокойно може да бъде изслушано като аудио книга, прелистено в чакалня или застинал във времето курорт. И забравено. Забавно беше, че на едно място в романа дори се споменаваше авторът Джеймс Хадли Чейс.:)

Оригиналното заглавие A Can of Worms се е трансформирало по трудно обясним начин в "Чаровна стръв", но още по-трудно беше да намеря по-прилична корица.

Свидетели няма да има - Джеймс Хадли Чейс

Класическо криминале с гадни гангстери и невинно красива свидетелка, която трябва да бъде опазена от силите на реда до началото на процеса. Картината обаче се усложнява от допълнителни образи, всеки от които има определена роля, която трябва да изиграе, за да добие платното детайлност и  дълбочина на краските.

Холивудска супер звезда е убита с шокираща жестокост в собственото си имение. Покрай жертвата са ликвидирани и всички присъствали там прислужници, пазачи, камериерки, готвачи и т.н., за да няма нито един свидетел как най-известният местен гангстер изкормва господарката им, след като я е уличил в изневяра. Подхвърлени са улики, полицията се хваща и уж всичко ще му се размине, но кога животът на тези опасни типове е бил чак толкова лесен? Читателят проследява историята основно от гледната точка на следователя към областния прокурор, който кога заради принципи, кога заради лични симпатии се заема да разнищи цялата история до дъно. И макар читателските сърца да са на страната на закона, няма никакви гаранции, че реалността ще се съобрази с това.

Доста приятна история от по-късния период на Чейс. Похватите му са отработени, няма нищо наивно или прекалено скалъпено, пипната работа. Дори зловещият наемен убиец ползваше такива методи, които да изглеждат, колкото хитри и изобретателни, толкова и напълно реални. Е, съвременните автори пишат за тези неща на съвсем друго ниво, но все върху нещо е трябвало да стъпят.

Прилагам една от оригиналните корици, защото българските издания ми се видяха толкова безлични, че човек не може да си състави никаква представа за романа.

Натисна дръжката, вратата се отвори и го облъхна силна наситена миризма на пържен лук, котараци и престоял боклук, която сякаш бързаше да излезе на чист въздух.

Ще ми платиш за това - Джеймс Хадли Чейс

Нюйоркски комарджия се оттегля на спокойствие в южно крайбрежно градче с двайсет хиляди долара в кутия от пури и пистолет. За съжаление, вестта за това навява глупави идеи на някои неприятни, но пък за сметка на това влиятелни, хора в градчето, които решават да  си разчистят собствените проблеми и да лепнат на прочутия тип още едно убийство. Да, ама не. Нашето момче не е от тези, дето си оставят магарето в калта, още повече, когато ролята на магарето тук се изпълнява от ослепителна блондинка, която решава да избере неговата страна в конфликта. Така е то в Америка, свестни блондинки с добри сърца валят под път и над път, стига да си бърз с пистолета и да имаш кутия от пури.

Има една категория стари криминалета с много характерен главен герой - все е наперен, винаги го обръща на шеги, дори когато лошите го ритат в главата. Интелигентен, смел, действа бързо, радва се на всяка довяна от вятъра на съдбата случайна хубавица, харчи щедро, бие се за принципи и без да мисли за последиците, убива, когато се налага. Такъв герой лесно печели симпатиите на читателите, но винаги ми е изглеждал леко фалшив и недостоверен. Кой би живял толкова рисковано? Тази книга ми намекна за едно възможно обяснение, което като се замислих, го намерих да се потвърждава и на други места - Втората световна война. Всички такива герои на Чейс, Чандлър, че даже и Дани Оушън от оригиналния филм, са ветерани от войната с всичките последици върху физиката и психиката им. Действието в тези книги винаги е съвсем скоро след завършека на войната, когато тези хора са се върнали към нормалния цивилен живот, но са се сблъскали челно с него. Принципите, новите умения, оцеляването в опасна за живота среда могат отново да бъдат полезни и в тъмните улички на Америка, само че вече за други цели. 

Това е втора книга от серията за Кейн след прочутата "Няма орхидеи за мис Бландиш". Тази също е била посрещната доста добре, става бестселър и съвсем скоро по нея също е направен филм. Джордж Рафт играе ролята на комарджията с бързия пистолет. На снимката по-долу е с Марлене Дитрих.

Картинката най-горе изобразява корицата на първото издание. Също така промених заглавието, защото аудиокнигата твърдеше, че това е "Дванайсет куршума в кожата", докато съдържанието разказваше за "Ще ми платиш за това". Дано не съм сгрешил.

Червената ѝ коса беше изкуствена като усмивката на адвокат.
***
Къщата беше чиста като нова монета.

Ковчег от Хонгконг – Джеймс Хадли Чейс

Изключително интересен роман, който ме изненада много приятно. Отдавна знам, че Чейс си е класа, от онези майстори, които създават собствена разпознаваема атмосфера и стил, но този път е надскочил себе си. Плюс ненатрапчивия хумор, който винаги е на правилните места.

Частният детектив Нелсън Райън получава обаждане в офиса си в Пасадина да проследи нечия съпруга, докато мъжът й е в командировка. И той отива на адреса, дреме в колата цяла нощ пред тъмната къща и чак на сутринта научава от разносвача на млякото, че там от месеци не живее никой. Не е разочарован, защото си е получил парите предварително, само е учуден защо го разиграват. Това учудване обаче е нищо, в сравнение с онова, когато заварва офиса си отворен, на стола му седи непозната китайка с дупка в челото, а пистолетът му го няма в бюрото. И тук вече въртележката на събитията тръгва със 100 от място.

След челен сблъсък с некадърната полиция и личния интерес към разследването на местен милиардер, действието ни отвява в Хонгконг с цялата му екзотика от рикши, шотландски полицаи, компаньонки, плажове, странни ястия и не на последно място – дрога. Опасностите са гарнирани с цицини, а единственото сигурно е, че всички лъжат, само дето не се знае защо. Завръщането на финала обратно в Калифорния е само, за да наместим най-последното парченце от пъзела.

Интересна, твърде интересна. Искам да детективствам в югоизточна Азия!

Лешоядът е търпелива птица – Джеймс Хадли Чейс

Чудесен екземпляр на криминален трилър с приключенски елементи, професионални крадци, фото-моделки и психопат-садист.

Загадъчен африкански милионер има склонност да събира в частната си колекция скъпоценни предмети на изкуството, които краде от световните музеи. Предишният собственик на един конкретен пръстен на Борджиите обаче се оказва прекалено привързан към съкровището си, вика „контра“ и праща свои крадци, които да върнат пръстена от скритото в африканската джунгла имение на милионера. Трупата за обира е от разнообразни специалисти и се води от ослепителна манекенка, която трябва да омае чорбаджията. Да, ама не. Непредвидено изтичане на информация още в началната фаза на операцията довежда до неприятни усложнения на плана, включващи зулуски копия в гърба, заситени крокодили, задействани отровителски пръстени и други нетрадиционни видове транспорт към отвъдното. 

Стилът, в който е режисирано действието, може да изглежда съвсем леко нереалистичен, но ако си припомним, че произведението е романче, създадено за развлечение, нещата стават приемливи. Доволен съм, че и добрите, и лошите получиха каквото заслужаваха. Забавно беше и ще се чете/слуша още от автора. 

Аудиокнигата изразително чете Елена Кирилова.

Английската корица е била по-яка.

Чук, чук! Кой е там? - Джеймс Хадли Чейс

Чейс е нещо като запазена марка за феновете на класическите криминалета с елементи на екшън. Бързо действие, напрежение, опасности и задължително драматична развръзка. 

Какво се случи на добрите герои този път:

Джони Бианда е лицето, което минава по заведенията да събира ежемесечната лепта от рекета, който всички плащат на местния бос Масино в малко градче на Източния бряг. И така много години, докато не идва един момент, когато мечтата му за собствена яхта, с която да ходи за риба, не натежава над смъртната опасност от това да посегне на парите на шефа. Става дума за инцидентно събрани много повече пари от обикновено - $180 000, което и днес не е малка сума. Съставен е план, осигурено е алиби, нещата са подготвени и изпипани. Тук идна едно "но", което изиграва ролята на малкото камъче, за което знаем, че е способно да преобръща всевъзможни превозни средства. Мистър Джони, както го нарича черният шофьор на боса, и явяващ се единствена негова дружка (на Джони, не на боса), носи завещан от майка му медальон с образа на свети Христофор. Според твърденията на същата тази майка нищо много лошо не може да му се случи, докато носи медальона. Заради неговото сваляне или по друга причина, обаче планът гръмовно се проваля и тръгва на все по-зле. Блед лъч надежда за измъкване от кашата, ръцете на мафията и прибиране на скритите пари проблясва, когато в един момент на бягството си Джони Бианда попада на млада руса шведка, с която прекарва не една и две нощи и която обещава да му помогне. Натам историята заприличва на нещо бонииклайдовско, барабар с трагичния завършек. 

Поуките, които се налагат, най-общо са от рода на:

• Осмата Божия заповед - не кради.
• В подсилен вариант - никога не кради от мафията.
• Слушай майка си.
• Не оставяй сигурния си живот, заради каквато и да е мечта, която се предполага да се сбъдне чрез откраднати от мафията пари. Това просто няма как да стане.
• Нощите прекарани с млади русокоси шведки притъпяват чувството за самосъхранение.
• Ако въпреки всичко ще правиш обира, не споделяй с никого, защото дойде ли да разпитва мафията, е трудно да си държиш езика зад зъбите, при условие, че току-що си си ги загубил всичките.

Корицата е ужасна, но какво да се прави, има и по-лоши неща в живота. Цитати няма да има, не очаквайте от Чейс особени духовитости или прозрения. Книгата прослушах в аудио версия благодарение на благородните и безкористни действия на лице с псевдоним Тъпанар Дрънкар. А заглавието идва от обяснението на главния герой, че потърси ли те, мафията винаги те намира, може да е след години, но един ден те непременно ще почукат на вратата ти.

Такъв е животът - Джеймс Хадли Чейс

Конвейрно криминале, от което става чуден неангажиращ филм или дори само епизод от сериал, толкова е кратко. 

Имаме заговор с участието на Хитро и злобно джудже ТМ, глупав хубавец с трапчинка на брадичката и адски сексапилна мадама, които намислят как и успяват да опразнят известен брой сейфове в най-добре пазения трезор за частни клиенти в Парадайз сити. Както обаче добре знае всеки фен на поговорките, малкото камъче обръща колата (в случая едни счупени очила със сини рамки), който се смее последен, се смее най-добре (тук - детективът), лакомата сврака - с двата крака (джудже & съдружници) и каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи (глупакът, който мина на червено и полицаите го спряха за това, а не защото под ризата си беше натъпкал откраднатите пачки). Яд ме хвана само за момичето, защото авторът се беше постарал да ни убеди, че тя се е променила и не заслужава съдбата на другите отрепки, но какво да се прави, явно или не се е била променила достатъчно, или през 1965 (когато е писана книгата) порядките са били по-строги и не се е гледало добре, ако такъв персонаж бъде оставен да се измъква безнаказано. Сурови врмена, ехей!

Оригиналното заглавие "The Way the Cookie Crumbles" се е превърнало в "Такъв е животът", а корицата се е обезличила и обезвкусила до степен, на която са способни единици български издателства. Но на кой ли му пука чак толкова, хората какви проблеми имат...

Още един глупак - Джеймс Хадли Чейс

Не го познавах Чейс. Май съм чел 1-2 неща, но не помнех нищо. Заради американското действие в романа реших, че и той е американец, макар от постройката да лъхаше на нещо като леко осъвременен Едгар Уолъс.

Основната идея беше плоска – да се инсценира отвличането на дъщерята на един милионер и откупът да се подели между организаторите, включая въпросната дъщеря. Ето, още от самия замисъл се вижда, че нещо няма да се получи както е замислено и аз нямах търпения да видя какво точно.

Хареса ми как дребни случайности могат да оплескат всеки не особено законен план за забогатяване. Има ли дори минимален шанс нещо да се обърка, тогава да знаеш, че с гаранция ще се случи точно на теб и то точно когато най не трябва. А на всичкото отгоре тези дребни и непровокирани вредни случайности все едно се търсят една друга като капки живак и започват да се окрупняват в големи проблеми. Като да се окажеш с труп в багажника, счупена скоростна кутия и двама военни, които напират да ти разбият ключалката на багажника, ако не го отключиш сам. А ти си невинен като... абе няма значение като какво, щом в щата има смъртно наказание за отвличане.

Хубава книжка, лека, настройва те към съпричастност към глупаците от рода на главния герой. Чете се за отрицателно време. Филмът „Палмето” (1998 с Уди Харелсън и Елизабет Шу) е направен кажи-речи дословно по книгата, може затова историята да ви звучи познато.

Представете си само разликите на оригиналната корица с българската: ярки цветове привличат погледа, автор с име Chase и заглавие „Just Another Sucker”! Е как да не си я купиш? Би била перфектно четиво, ако си английски аристократ и си хванал влака, за да идеш на гости в провинциалното имение на твое другарче от училище, но пък може би става и за нещо като отегчителен презокеански полет или спокоен августовски плаж.

Няколкото думи за Чейс в нашата блогосфера може да се видят ето тук при Алвин.