вторник, юни 30, 2020

Зъбите на тигъра - Том Кланси

Ислямски атентатори планират да проникнат във вътрешността на САЩ чрез необичаен за тях канал на южноамериканските кокаинови трафиканти, за да извършат пъкленото си дело сред нищо неподозиращото цивилно население. Кой би могъл да им се противопостави и да им потърси сметка освен Колежът - секретната частна разузнавателна организация, която има на практика неограничени ресурси и черпи информация отвсякъде?

За пръв път ми се случи да съм разочарован от роман на Том Кланси. Историята беше доста тромава и едвам набираше скорост, след това ислямските терористи се задействаха, героите от Колежа се развихриха да отмъщават по твърде театрален начин на първите случайно попаднали им терористи и в един момент текстът просто свърши. Ей така, в нищото. Нищо не научихме за главния организатор и поръчител, нищо не се случи на помагачите от Колумбия, които така любезно съдействаха на атентаторите, никакво развитие не получиха и тримата младежи, които все пак бяха главни герои в този фарс - Джак Райън младши и двамата му братовчеди Карузо. Нямаше никаква генерална развръзка, която да придаде завършен вид, а финалът по-скоро беше оставен за евентуалното продължение. Героят си натъпка лаптопа с шифрована информация от компютъра на врага, хвана самолета за вкъщи и изпи четири малки уискита. А че читателите искахме да разберем кой и какъв е Емирът и какво е имало на скапания компютър, ами много пък искаме! В Уикипедията открих, че все пак наистина има продължение на този роман, и то се казва Dead or alive, но мисля да го оставя за неопределеното бъдеще.

Том Кланси определено може много повече.

И какво, по дяволите, търси този самолет на корицата?

Повечето добри компютърни програмисти бяха алчни копелета. Също като адвокатите, но не толкова цинични.
***
Беше твърде любознателен, което обикновено е признак за интелигентност, а тя беше единственото нещо, от което винаги ще има нужда на този свят.
***
Трудно е да си богат и самотен.
***
От всички прояви на могъщество и власт въздържанието впечатлява най-много хората. Тукидид

четвъртък, юни 25, 2020

Погрешен удар - Харлан Коубън

Ново приключение за Майрън Болитар - настоящ спортен агент и самозван детектив по съвместителство, остроумен майтапчия и близък приятел с хора, които бият лошо. След като в "Под прикритие" съвсем оправдано си припаднах по свежите смешки, обратите в сюжета и способността на Майрън да се измъква сух след накисване, очаквах същото безгрижие да цари и в този роман. Което излезе доста жалко очакване, защото това е една твърде, твърде тъжна история, дори майсторското разкриване на която не разведри с нищо общото минорно настроение. Кофти е да го отнасят все по-слабите и беззащитните, но вероятно има някаква причина за това вселенско правило.

Професионалната задача на Майрън беше да представлява и защитава интересите на млада баскетболистка, която се очертава да стане най-голямата звезда на женската лига. Местни мафиоти имат известни възражения срещу това, но това бяха от малкото му бели кахъри, защото се оказа, че основните проблеми за заплетени преди двайсет години с още по-неприятни субекти, които обичат да режат хорските ахилеси с лозарска ножица. Хора изчезваха, някои ги намираха с дупки от куршуми, други не ги намираха хич, годеници се караха, професионални конфликти с най-близките допълваха хаоса, баща му плака, а злото дебнеше на най-неподозирани места.

Напоследък е модерно да се говори за расовото разделение в Щатите и книги като тази предлагат някои добри илюстрации по темата. Което не бива да се разглежда като критика на страната, в която бият негрите, а наистина просто като факт. Проблемите са се трупали с векове и не знам как някой може да очаква решаването им да отнеме десетилетия.

Мислех си веднага да започна нова книга от Харлан Коубън, но вероятно ще изчакам малко да се разреди напрежението във въздуха.

Тя се облегна назад и кръстоса крака, по-дълги от опашка пред гишето за даване на шофьорски книжки.
***
- Здрасти - каза Майрън, който се гордееше с гениалните си реплики.
***
Майка му изтича на улицата и го прегърна, сякаш току-що бе освободен от терористи на "Хамаз".
***
Голямата Синди [настояща секретарка на Майрън и бивша звезда от кеча] издаде звук, който сигурно трябваше да мине за кикот. Децата в целия щат изпищяха и се хванаха за майките си.

Смешните цитати можеше да са ужасно много, дори бях отделил един за Голямата Синди как показвала новия си тоалет и приличала на Годзила, която отстъпва заради изстрелите, но реших, че мярката е важно нещо и е по-добре да оставя издаването на всички хубави места в произведението за авторите на филмови трейлъри.

вторник, юни 23, 2020

Трагедия в три действия - Агата Кристи

Когато човек чете една след друга няколко книги от един и същ автор, неминуемо рискува да попадне в капана на скуката, особено ако авторът пише в един и същ жанр, стил, маниер на действието, че и за един и същ главен герой. Оказва се обаче, че Агата Кристи има солидна застраховка срещу този риск, когато пише за Еркюл Поаро, просто защото случаите му са толкова различни!

На импровизирано парти в крайбрежната къща на известен актьор се събират 14 души, някои известни личности от сцената, други са съседи, приятели от детинство, обожатели и обожаеми, дори местният свещеник, жена му и една икономка. И докато още се запознават, грабват по един коктейл и чрез светски разговори опипват почвата, на един от тях рязко му прилошава, залитва и за нула време си заминава. Естествена причина? Не и в криминален роман. Отговорите на въпросите кой, как и защо ще се улеснял леко от това, че скоро почти същата компания ще бъда събрана по весел повод на друго място, но за съжаление с още по-загадъчна развръзка.

Признавам си, както и Поаро, впрочем, че никога не бях срещал такъв мотив, като този за първото убийство. По време на прочита понякога си давах кратки паузи, за да обмисля новите факти и да преценя кой би могъл да бъде убиецът, отсях някои очевидно неподходящи кандидатури, но все ме спъваше въпросът защо. Защо му е на когото и да е да убива благ и безобиден стар селски свещеник? Преговарях си стандартните предразсъдъци, че отровата е женско оръжие, а основните мотиви в повечето случаи са любов и/или пари, но този път загадката надскочи дори самонадеяно тренираното ми чувство на уж познавач на авторката.

Самото заглавие "Трагедия в три действия" дава известна насока за размишление, особено към средата на действието, но няма да ви развалям удоволствието с повече подсказки, извън тези, които е заложила леля ви Агата.:)

Момичетата винаги биват привличани от мъже на средна възраст с интересно минало.
***
Според мен младите трябва да виждат много хора и места, особено места.
***
Пазете се от деня, в който мечтите ви ще се сбъднат.
***
- Бях толкова глупаво момиче - всички момичета са глупави, мистър Сатъртуеът. Толкова са самонадеяни, така убедени в своето благоразумие. Много се пише и говори за "женската интуиция". Аз не вярвам, мистър Сатъртуейт, че има такова чувство.
***
Невъзможно е да шокираш една мила викторианка. Те говорят толкова малко, а винаги мислят най-лошото...
***
- Шерито, аз го предпочитам пред коктейла... и милион пъти пред уискито. Ah quell horreur е уискито. Когато пиеш уиски, разваляш, напълно разваляш вкуса си.

понеделник, юни 22, 2020

Мисия Земя: Черно сътворение - Л. Рон Хабърд

След "Планът на нашествениците" Мисия Земя продължава с втората част от декалогията (знам, ужасно звучи) и премеждията на злодея Солтан Грис и нищо неподозиращата му жертва Джетеро Хелър, но вече на Земята. Точно така, абстрактните кроежи приключиха и вече сме в базата на извънземните в Турция, където те от години организират и ръководят производството на опиум и хероин! Тук е и некадърният злодей, през монитора на който проследяваме какви ги дроби Джет в Америка, защото предварително на зрителните му и слухови нерви бяха монтирани тайни предаватели.

А пилотът-инженер не се помайва! Въпреки всички заложени препятствия и капани, целящи директното му ликвидиране, той най-невинно започна да опознава света, страната и хората и да се интегрира по най-ефикасния начин. Съответно първите му запознанства със земляните бяха с квартални биячи, наркоманки, корумпирани ченгета и ФБР-ейци, подли адвокати, италианската мафия и дори борсата и университетското образование. Навсякъде Джет се намъкваше с усмивка и добри намерения, като според случая някъде му отвръщаха със същото, а другаде се опитваха да го пребият или пречукат, като и в двата последни варианта опиталите се завършваха помлени и захвърлени безразборно по терена. За да наблегне на това колко е заслужил топло отношение героят му, Рон Хабърд настани Джет в президентския апартамент на най-луксозния публичен дом в Ню Йорк, който обслужва само дипломатите от ООН. Вратата му не се заключваше, а видеовръзката от очните му нерви удобно прекъсваше, за ужас на Солтан Грис, точно когато при мишената нахълваше някоя от труженичките.

Смешките са все така приятни, а е интересно и да се проследи по ирониите какви неща са процъфтявали в САЩ през 1986, кое се е отплащало и с кое не е имало смисъл да се занимава човек. Въпреки всичко обаче останалите 8 части от поредицата вероятно ще си останат недочетени. Твърде много ми се вижда, а като сумарна стойност не изглежда достатъчно, че човек да му посвети дните и седмиците си.

Походих малко из двора. Две от децата беряха грозде и аз ги обвиних, че ядат повече, отколкото берат и след като ги разплаках хубавата, ги ритнах и се почувствах по-добре.

пп
Забравих да добавя, че традиционно всяка нецензурна дума в текста е заменена с "бибип", което продължава да е яко. Оказа се, че авторът е приключил житейския си път в същата тази 1986, когато е излязла книгата, без да успее да я види. Номинирана е за наградата "Хюго" през 1987.

петък, юни 19, 2020

Лакираният параван - Роберт ван Хюлик

Разкошна история за премеждията на съдията Ди, докато е във ваканция и инкогнито извън своя район. Макар и на чуждо място, където не познава никого, и подпомаган единствено от верния си сътрудник Цяо Тай (когото от "Златното божество" помнех като Цял Алтай), съдията успя за броени дни да затъне точно толкова в местните бъркотии и криминални среди, колкото да разнищи няколко изневери, едно привидно самоубийство, едно очевидно убийство, 2-3 изнудвания и безброй заговори, кои успешни, кои - не, и да въздаде справедливост на най-неочаквани места. Как да не изградиш могъща империя с такива държавни служители!:)

Прелестните образи, на които не мога да се нарадвам, започват още от заглавието - има ли нещо по-китайско, по-поетично и по-загадъчно? Както установих още при запознанството си с автора, Роберт ван Хюлик е шлифовал до съвършенство природния си усет към красивото и уменията си да разказва майсторски изпипани криминални истории на фона на древен Китай с цялата му мъдрост, бордеи, естетика, жестокост, държавност и философия. Интересно ми беше да науча, че част от традиционната за тогава покъщнина са четири големи сандъка, в които се прибират дрехите за съответния сезон. Видя ми се практично, а очевидно и на една от измамниците, която беше натъпкала в един такъв сандък заклания си мъ... ау, неволно ми се изплъзна.:)

Тук съдията почти никъде не злоупотреби с физическата си сила, но лъжеше така наедро, че направо е чудно как накрая успя да навърже всичките си спекулации така, че да излезе сух.

Възторгът ми от висотата на умението на Роберт ван Хюлик може да бъде потушен само с още от книги същия автор. А може пък те да го разпалят още повече?:)

вторник, юни 16, 2020

Възмездието - Агата Кристи

В любимата рубрика на мис Марпъл в "Таймс" за ражданията, сватбите и погребенията е поместено съобщение, че се е споминал неин познат от криминална афера от преди няколко години - господин Рафиъл, царят на финансовите спекулации. Скоро с мис Марпъл се свързват и адвокатите му с молба тя да се заеме с разследване. На какво, на кого - не знаят, приживе старецът само я е записал на организирана екскурзия и тя просто трябва да иде и да открие всичко сама. В съпътстващото писмо я нарича Немезида, с което намеква, че става дума за някакво възмездие, а при успех ѝ обещава 20 000 лири.

Както можете да се досетите, мис Марпъл се заема с всички сили със задачата основно заради раздразненото ѝ любопитство, и тъй като силата ѝ са разговорите, тя започва да досажда на всички. Мистър Рафиъл обаче е помолил не само нея да наднича във фигуративния гардероб със скелетите и скоро тя се запознава с три възрастни сестри от първото градче, в което пристигат екскурзиантите, които любезно я канят да погостува в старата им семейна къща. Започват да изплуват сенките на различни трагедии от миналото, в резултат на които калпавият син на господин Рафиъл се е озовал в затвора с доживотна присъда, ала какво точно се е случило, вероятно би могла да установи само една упорита немощна бабка с плетен розов шал и нюх към злото.

Агата Кристи много умело описва вече доста възрастната мис Марпъл с всичките ѝ болежки - на какъв стол седи заради ревматизма, как забравя, как си преповтаря едни и същи неща от миналото, как трудно се наема и дълго обмисля и подготвя всяко пътуване от измисленото село Сейнт Мери Мийд до близкия Лондон. Как чужди хора ѝ предлагат да се грижат за градината ѝ, защото тя вече няма сили, но пък я дразни всяко буренче. Как всяко нещо ѝ напомня на друго от миналото, което пък ѝ помага да прави връзки и да открива зависимости. Дори непремереното нахалство понякога, защото на старците всичко им е простено. Романът е написан през 1971, когато авторката е била на 81 години, и предполагам, че това обяснява доста. Това е една от последните ѝ книги.

Животът винаги е по-различен от това, което си мислиш, че ще бъде.
***
Младите момичета са много глупави. Винаги се влюбват!
***
Омразата умира бързо. Можеш да се мъчиш да я поддържаш изкуствено вътре в себе си, но няма да успееш. Любовта е по-силното чувство.

събота, юни 13, 2020

Убийство в „Ориент експрес“ - Агата Кристи

От изток на запад в прочутия трансевропейски експрес пътува мосю Поаро, а в съседното заключено отвътре купе е открит намушкан с нож прочут злодей от американската криминална сцена. Кой, как и защо? Въпросите са стандартни, но не и загадката. Това е един доста необичаен роман, защото сред хилядите криминалета на световната сергия трудно ще се намери някое с такъв убиец. Влаковете, а днес вече и самолетите, са в състояние да съберат в едно сравнително малко и ограничено пространство крайно различни хора от гледна точка на прослойка, занятие, възраст, положение в обществото, богатство. Да, тук заподозрените с уж правдоподобен мотив не са много и сигурните алибита ги превъзхождат по численост, но вероятно въпреки всичко истината ще ви хване неподготвени.

Изпусната батистена кърпичка с инициали, инструментче за чистене на лула, отдалечаваща се жена с червено кимоно. Такива очевидни улики мен поне ме дразнят дотолкова, че ги подминавам с презрително безразличие. Не е сериозно някак, убиецът да не е второкласник, та ще предоставя чак толкова уличаващи сведения за себе си?

На националното ми чувство му направи впечатление, че България отсъства в този роман. Героите се качиха на влака в Истанбул, после спряха в снеговете на Сърбия и толкова. Не че това има някакво значение...

По книгата има популярни филми, и то не един и два, като в последната екранизация от 2017 блестят имената на звезди като Кенет Брана в ролята на Еркюл Поаро, Пенелопе Круз, Уилям Дефо, Джуди Денч, Джони Деп и Мишел Пфайфър.

понеделник, юни 08, 2020

Морска книга, или изкуството да ловиш гигантска акула с гумена лодка посред огромното море през четирите годишни сезона - Мортен Стрьокснес

Дълга е тази страна,
повечето е север.
Ролф Якобсен

Кой, кога, какво и къде? Двама души, които са си наумили в днешни дни да ловят гренландска акула от малка лодка в залива до остров Скрова - на близо 200 километра след Северния полярен кръг.

Това е книга за всички, които обичат да ходят за риба, без да ги притеснява особено това дали ще се върнат с риба. За приятели, на които им е приятно да си помълчат заедно, да измръзнат и подгизнат, да се приберат тихомълком и безславно.

Авторът с непроизносимото име не се старае да напише последователна, завършена и стройна история, а просто разказва каквото му дойде на ум. За рибите, за Норвегия, за историята на остров Скрова и околностите. За времето, когато човек е с лодка в морето, за Гълфстрийма, за рибата треска, за историята на риболова в Норвегия, за еволюцията. Тези разпокъсани размишления обаче не дразнят читателя, те изглеждат съвсем на място за всеки, който се е отдавал на самотни занимания сред природата.

В най-приятните си моменти от годината мястото на действието изглежда ето така. Не ви ли изглежда все едно не е от нашата планета?


Не обичам много морето, не умея да плувам и предпочитам да не рискувам лично из него. Подозирам, че и голямата част от хората, които твърдят, че не могат без морето, всъщност обичат да са на брега до него, а не вътре в морето. Но има народи, които сякаш са родени вътре и се чувстват най-добре там.

Направи ми впечатление как сходно се изразява автърт на книгата по въпроса колко малко познаваме океанските дълбини като този на "Роякът".

На малката снимка на задната корица авторът малко прилича на Златан Ибрахимович.

Още за книгата има в Книжно.

Луфутен се намира доста по на север от столицата на Гренландия Нуук, но през цялата година средната температура тук е почти с десет градуса по-висока. Без Гълфстрийм норвежкият бряг би бил просто огромна пустиня от лед, пропукван само от кратките арктиески лета. 

сряда, юни 03, 2020

Азбучните убийства - Агата Кристи

Това е един от най-популярните романи на Агата Кристи с главен персонаж Еркюл Поаро. Мястото на действието традиционно е южното английско крайбрежие, а предизвикателството за малките сиви клетки на белгиеца е нещо необичайно - сериен убиец, който предупреждава с писма до детектива за всяко следващо убийство. Първите букви от имената на жертвите и градчетата им при всеки случай съвпадат и напредват по азбучен ред - A, B, C и почти D.

Какво е общото между жертвите, защо убиецът изобщо се държи така, какви са мотивите му? Защо не съобщава направо на полицията? Това терзае Поаро, но не и останалите разследващи, защото убиецът просто е луд, трябва ли да търсим рационални причини за действията му? Чрез разговори с близките на жертвите детективът се опитва да си създаде по-ясна картина за събитията, както и да ги провокира да си припомнят подробности, за които на пръв поглед никой не би помислил, че са от значение.

Някъде бях чел, че сред най-често срещаните мотиви на престъпниците били парите и любовта - уж най-хубавите неща в живота. Не знам дали наистина е така, но поне мен това веднага ме насочи в една по-прагматична посока, макар да не можех да дам никакви подробности. Серийните убийци винаги са ми крайно подозрителни...

Направи ми впечатление, че бащата на една от жертвите беше на 55 години и беше пенсионер от преди две години. Просто като отражение на една хубава епоха.:)

понеделник, юни 01, 2020

Приказка без край - Михаел Енде

Вечен е само мигът.

"Приказка без край" има доста култов статут сред възрастните, които са били очаровани от нея на младини. Подозирам обаче, че съм пропуснал най-подходящата възраст за нея и затова сега не можа да ме заплени особено. Наистина ми беше интересно да проследя премеждията на смотания ученик Бастиан, който спонтанно открадна странна книга от книжарницата и вместо да влезе в час, се скри на тавана на училището да я чете, оказа се вътре в историята и от смотан, стана супер як. 

Историята е нестандартна и бяга от клишетата, а опасностите и предизвикателствата пред героя бяха неочаквани и възпитателни. Имаше всевъзможни приказни същества - бял дракон на щастието, зеленокож индианец, дребосъци, върколаци, зли магьосници, замъци, лабиринти, вълшебни зверове, загадки, гатанки. Когато след всичко преживяно Бастиан се завърна в своята действителност, той изглеждаше променен и даже възмъжал, макар да излезе, че е прекарал в Приказката без край само един ден.

Приятно и възпитателно четиво, което вероятно ще се хареса на много по-малки и по-големи читатели и ми е малко неудобно, че не ми идват повече похвални слова. За съжаление обаче на днешното ми аз (преситено от всевъзможни четива) през голяма част от прочита му беше леко скучно, а някои от нишките на действието дори ми се видяха излишни. Книгата със сигурност си струва и сигурен знак за това са многото доволни читатели и успешни екранизации.

Маниерът на Бастиан да се скатава от часовете, за да чете любимата книга, не е новост. Историята познава и случая на един младеж от техникума в Кюстендил, който преди повече от половин век посетил с неудобство участъковия лекар, за да помоли за извинителна бележка, въпреки че бил напълно здрав. Защо ти е? За да мога още сега да дочета "С огън и меч" на Сенкевич. Лекарят бил човек на място и книгата била дочетена.

Повече добри думи за същата книга от признателна читателка има в Приумици.

И най-глупавата вещица е в състояние да раздели добри приятели.
***
Най-обичам, когато пациентите започнат да ми обясняват кое има значение. За да оздравееш, трябва още да те боли.
***
На света има хиляди радости, но те се свеждат само до една - радостта да обичаш.