Дълга е тази страна,
повечето е север.
Ролф Якобсен
Кой, кога, какво и къде? Двама души, които са си наумили в днешни дни да ловят гренландска акула от малка лодка в залива до остров Скрова - на близо 200 километра след Северния полярен кръг.
Това е книга за всички, които обичат да ходят за риба, без да ги притеснява особено това дали ще се върнат с риба. За приятели, на които им е приятно да си помълчат заедно, да измръзнат и подгизнат, да се приберат тихомълком и безславно.
Авторът с непроизносимото име не се старае да напише последователна, завършена и стройна история, а просто разказва каквото му дойде на ум. За рибите, за Норвегия, за историята на остров Скрова и околностите. За времето, когато човек е с лодка в морето, за Гълфстрийма, за рибата треска, за историята на риболова в Норвегия, за еволюцията. Тези разпокъсани размишления обаче не дразнят читателя, те изглеждат съвсем на място за всеки, който се е отдавал на самотни занимания сред природата.
В най-приятните си моменти от годината мястото на действието изглежда ето така. Не ви ли изглежда все едно не е от нашата планета?
Не обичам много морето, не умея да плувам и предпочитам да не рискувам лично из него. Подозирам, че и голямата част от хората, които твърдят, че не могат без морето, всъщност обичат да са на брега до него, а не вътре в морето. Но има народи, които сякаш са родени вътре и се чувстват най-добре там.
Направи ми впечатление как сходно се изразява автърт на книгата по въпроса колко малко познаваме океанските дълбини като този на "Роякът".
Направи ми впечатление как сходно се изразява автърт на книгата по въпроса колко малко познаваме океанските дълбини като този на "Роякът".
На малката снимка на задната корица авторът малко прилича на Златан Ибрахимович.
Още за книгата има в Книжно.
Луфутен се намира доста по на север от столицата на Гренландия Нуук, но през цялата година средната температура тук е почти с десет градуса по-висока. Без Гълфстрийм норвежкият бряг би бил просто огромна пустиня от лед, пропукван само от кратките арктиески лета.
Луфутен се намира доста по на север от столицата на Гренландия Нуук, но през цялата година средната температура тук е почти с десет градуса по-висока. Без Гълфстрийм норвежкият бряг би бил просто огромна пустиня от лед, пропукван само от кратките арктиески лета.
2 коментара:
Чел съм книгата и честно казано не съм доволен. нито е литературна, нито блести с пряка реч. Авторът дори не следва една централна линия. Той и спътника му отиват на риболов за акула (която така и не хващат) и той започва да описва всичко което види. Но описанията не са в стила на някое сафари, т.е. с художествен елемент, а по-скоро като извадени от каталог. Примерно : вижда кит и изброява "китът е еди колок си метра, тежи еди колко си килограма, яде еди колко си на ден...." и така три-четири страници. Все статистики, които може да си прочетем в Уикипедия или друг каталог, за морски животни. През цялото време почти няма пряка реч.
на всичко отгоре авторът прави нещо характерно за Джером Джером - скача от една мисъл на друга и ни запълна вниманието цели страници с някакъв дребен детайл.
За да не излезе, че не харесвам скандинавската литература, горещо препоръчвам "Ние Удавниците" на Карстен Йенсен, но не и това...четиво.
Моите впечатления бяха сходни, но вероятно природното ми любопитство надделя и исках да видя какво ще се случи до края.:)
Публикуване на коментар