Това е един от най-популярните романи на Агата Кристи с главен персонаж Еркюл Поаро. Мястото на действието традиционно е южното английско крайбрежие, а предизвикателството за малките сиви клетки на белгиеца е нещо необичайно - сериен убиец, който предупреждава с писма до детектива за всяко следващо убийство. Първите букви от имената на жертвите и градчетата им при всеки случай съвпадат и напредват по азбучен ред - A, B, C и почти D.
Какво е общото между жертвите, защо убиецът изобщо се държи така, какви са мотивите му? Защо не съобщава направо на полицията? Това терзае Поаро, но не и останалите разследващи, защото убиецът просто е луд, трябва ли да търсим рационални причини за действията му? Чрез разговори с близките на жертвите детективът се опитва да си създаде по-ясна картина за събитията, както и да ги провокира да си припомнят подробности, за които на пръв поглед никой не би помислил, че са от значение.
Някъде бях чел, че сред най-често срещаните мотиви на престъпниците били парите и любовта - уж най-хубавите неща в живота. Не знам дали наистина е така, но поне мен това веднага ме насочи в една по-прагматична посока, макар да не можех да дам никакви подробности. Серийните убийци винаги са ми крайно подозрителни...
Някъде бях чел, че сред най-често срещаните мотиви на престъпниците били парите и любовта - уж най-хубавите неща в живота. Не знам дали наистина е така, но поне мен това веднага ме насочи в една по-прагматична посока, макар да не можех да дам никакви подробности. Серийните убийци винаги са ми крайно подозрителни...
Направи ми впечатление, че бащата на една от жертвите беше на 55 години и беше пенсионер от преди две години. Просто като отражение на една хубава епоха.:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар