Когато човек чете една след друга няколко книги от един и същ автор, неминуемо рискува да попадне в капана на скуката, особено ако авторът пише в един и същ жанр, стил, маниер на действието, че и за един и същ главен герой. Оказва се обаче, че Агата Кристи има солидна застраховка срещу този риск, когато пише за Еркюл Поаро, просто защото случаите му са толкова различни!
На импровизирано парти в крайбрежната къща на известен актьор се събират 14 души, някои известни личности от сцената, други са съседи, приятели от детинство, обожатели и обожаеми, дори местният свещеник, жена му и една икономка. И докато още се запознават, грабват по един коктейл и чрез светски разговори опипват почвата, на един от тях рязко му прилошава, залитва и за нула време си заминава. Естествена причина? Не и в криминален роман. Отговорите на въпросите кой, как и защо ще се улеснял леко от това, че скоро почти същата компания ще бъда събрана по весел повод на друго място, но за съжаление с още по-загадъчна развръзка.
Признавам си, както и Поаро, впрочем, че никога не бях срещал такъв мотив, като този за първото убийство. По време на прочита понякога си давах кратки паузи, за да обмисля новите факти и да преценя кой би могъл да бъде убиецът, отсях някои очевидно неподходящи кандидатури, но все ме спъваше въпросът защо. Защо му е на когото и да е да убива благ и безобиден стар селски свещеник? Преговарях си стандартните предразсъдъци, че отровата е женско оръжие, а основните мотиви в повечето случаи са любов и/или пари, но този път загадката надскочи дори самонадеяно тренираното ми чувство на уж познавач на авторката.
Самото заглавие "Трагедия в три действия" дава известна насока за размишление, особено към средата на действието, но няма да ви развалям удоволствието с повече подсказки, извън тези, които е заложила леля ви Агата.:)
Момичетата винаги биват привличани от мъже на средна възраст с интересно минало.
***
Според мен младите трябва да виждат много хора и места, особено места.
***
Пазете се от деня, в който мечтите ви ще се сбъднат.
***
- Бях толкова глупаво момиче - всички момичета са глупави, мистър Сатъртуеът. Толкова са самонадеяни, така убедени в своето благоразумие. Много се пише и говори за "женската интуиция". Аз не вярвам, мистър Сатъртуейт, че има такова чувство.
***
Невъзможно е да шокираш една мила викторианка. Те говорят толкова малко, а винаги мислят най-лошото...
***
- Шерито, аз го предпочитам пред коктейла... и милион пъти пред уискито. Ah quell horreur е уискито. Когато пиеш уиски, разваляш, напълно разваляш вкуса си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар