Децата на капитан Грант - Жул Верн

Стара приключенска история от 1867, която си припомних в аудио вариант през 2019.

Когато съм я чел за първи път, не помня да ми е направило впечатление, но излезе, че началото и средата на 19-тия век са били доста нагъчкани с географски открития. Затова и структурата на романа е такава - малко приключенска, малко познавателна. На сегашното ми аз приключенията вече се струват леко суховати и направо ретро, но пък откъм познавателната страна беше ок. Явно с годините забравям качествено.:)

Интересно ми беше да мога да проследявам къде минава 37-ия паралел и евентуално къде би могъл да е капитан Грант. Сега имам Гугъл Земя и мързеливо мога да зяпам навред, даже и не ми се ходи вече на повечето от посещаваните от героите места по света - кое ми се вижда прекалено далече и забутано, политически опасности, болести, зарази, природни катаклизми. Да не говорим дървената яхта с парен котел какъв писък на модата и техниката е била тогава, а сравнена с днешните технологии е направо антика. Оказа се, че и езиковата загадка с трите варианта на писмото вече що-годе ми е по силите и не ми е нужно да чакам някой да ми превежда. Комуникации, транспорт, цивилизация, светът става все по-малък.

Накратко, пътешествениците посетиха следните места, без да издавам подробности, за да не развалям изненадите. Нанесъл съм ги на карта от онази година, за да си представим как е изглеждал светът през очите на Жул Верн тогава. (Кликни върху картинката, ако искаш да я видиш по-голяма. С тънки червени линии съм отбелязал грубо пътя на кораба Дънкан, с тънки сини - маршрута на пътешествениците по суша, а другите черти е надраскал някой предишен собственик на картата и не отговарям за тях.)

Не помня също навремето да ми е направило впечатление как само французинът знае всичко и как никога не пропуска момент да изтъкне колко готини са тия хора. В което няма нищо лошо, като си спомня Карл Май какви хвалебствия сипеше за немците в Дивия запад.:) Забавно ми беше да си припомня и що за световна политика и география са преподавали английските пастори сред туземците в Австралия и по-света.

Бива да се прочете, но трудно ще има същия ефект върху читателите век и половина след написването си.

По книгата има българо-съветски филм от 1985, епизоди от който може да се видят тук. Помня, че беше голямо очакване и радост, когато започнаха да излизат по телевизията. Филмът като цяло си беше ок, индианците бяха по-хубави от истински, само помня, че кондорът, който открадна малкия Робърт, беше доста бутафорен.

И последно един непредставителен за книгата цитат, който обаче ми се стори интересен:
И най-съвършената жена си има определен брой недостатъци.

Водачът на керваните - Зейн Грей

Понякога човек може да се разочарова, когато чете книги извън възрастта, за която са най-подходящи. С тази случаят не беше такъв, с искрен интерес проследих житието на Клинт Белмент от невръстно момче, което пътува с родителите си към Дивия Запад, през всичките му перипетии на опасния и труден живот, загубата на най-близките, та чак до възмъжаването, когато ще се превърне в едно от най-прочутите имена сред ловците, траперите и керванджиите, което внушава сигурност и доверие.

На обръгналия на какви ли не брутални телевизионни гледки днешен читател романът може да се стори леко наивен или детински, въпреки всичките жестокости на съдбата, през които минава животът на „Бъф“ Белмент. Те обаче като че ли ни връщат към едно по-нормално русло, в което в ценностите и поведението на хората има доста повече стойност. Припомняме си, че достойнство, справедливост, смелост, отговорност са си едни доста важни и хубави понятия, особено ако възпитаваме подрастващи. А и за повечето възрастни не са никак излишни. Не бива да се подвеждате, че това е захаросан епос, в който на добрите винаги им се разминава и те никога не нараняват врага, а само човеколюбиво го обезвреждат. Не, това не е Карл Май, Зейн Грей не взима пленници. Който е влязъл в битка трябва да е наясно, че си е заложил живота, защото загубилите са само два вида: избягали или мъртви.

Когато на стари години чета уестърни, неволно все се случва да съпоставям какво се е случвало в България по това време - 1850 - 1870 г... Нелепо е, но обяснява например наличието на каубойски уинчестери в музеите за Априлското въстание.:)

Преводът на тази книга е от 40-те години на двайсти век, което ми даде по-интересен поглед върху езика от онова време. Индианците навсякъде фигурираха като "индийци", а американските имена на героите винаги завършваха на "е", когато са използвани като обръщение - Томе, Джиме, Клинте и т.н.

В заключение, това е доста приятна и дори възпитателна книга.

Говорящата кожа - Карл Май

Отново сборник с няколко разказа ("Джо Бъркърз, Едноокия", "Говорящата кожа", "Синовете на упсарока", "Отмъщението на ери", "Канада Бил", "Ибн ел’ ам" и "Черното око"), пълен с любимите ни герои на Карл Май. Ще срещнем Поразяващата ръка, Винету, Олд Файерхенд и много други повече или по-малко известни, но еднакво храбри, справедливи и направо безсмъртни уестмени, че даже и самия Ейбрахам Линкълн. Последното представихте ли си го - в края на деветнайсти век един немски писател на уестърни е бил дотолкова впечатлен от величието на Линкълн, че му е отредил главна роля в два от разказите си! 

Освен за тържеството на справедливостта сред враждуващите бели и червенокожи, тук ще прочетете и няколко истории за проблемите на чернокожите в по-южните щати, истории за наказани престъпници, самородно злато, което намира истинския си собственик, природни катаклизми и универсални човешки добродетели. За това как дори да живееш в пустошта, може да се държиш като джентълмен. За цвят има даже и малко лъвове от суданската пустиня.

Приятни за припомняне истории, които днес са незаслужено непопулярни. Да се надяваме, че сегашното "днес" не е представително в по-дълъг времеви хоризонт и качествени истории на майстори разказвачи като този ще продължат да се четат, преразказват и ще вълнуват младите сърца, защото хората и това какво ги впечатлява не са се променили особено през последните няколко хиляди години.

През 1978 аудиокнигата е прочел Енчо Енчев.

Винету І – Карл Май

Индианските романи, които дадоха своя отпечатък при оформянето на характерите на едно поколение четящи деца, имат свое лице – Винету. Жълтата преса може да се подиграва на Бойко Борисов за това, че тази е била любимата му книга като дете, но това е просто пореден пример за неадекватността на пресата. Ако погледнете тук кои са настоящите любимите книги на някои други сегашни политици, ще имате къде-къде повече поводи за смях. :)

„Винету“ не е най-представителната книга от десетките романи на Карл Май (по мои спомени 99 на брой). На фона на другите безметежни приключения на полунеуязвими супергерои из цялото земно кълбо, тук ние се срещаме и сбогуваме с Винету – героят олицетворение на цяла една раса, на населението на два континента. Изумителна личност, която си остава достатъчно земна, за да изтърпи тъжната си орис.

Във „Винету І“ се запознаваме с Поразяващата ръка и научаваме с какво и как е заслужил това прозвище. Тук се намесват и двете оръжия, които по-късно ще станат негови емблеми – Мечкоубиецът и карабината Хенри. Запознаваме се със Сам Хокинс - пръв учител на Поразяващата ръка в уестманските дела. Научаваме как с личното участие на главния герой е построена железопътната линия Юниън Пасифик, която свързва двете океански крайбрежия на Щатите и какво е имало между тях – природа, обитатели, съпротива, преломни събития. Там някъде в безбрежната прерия, която днес е разорана и засята до хоризонта и обратно, го срещаме и него – Винету – интелигентният млад вожд на апачите, който става първа дружка на Поразяващата ръка, за която симбиоза по-късно ще се изпъкне фразата на Аристотел, описваща приятелството: Една душа в две тела. Пак в този том се сблъскваме с подлите индианци кайови, които набързо си понасят заслуженото. Подлостта обаче достига своите висоти в лицето на неколцина бели бандити, които решават да ограбят вожда на апачите Инчу-Чуна и децата му, като в резултат се забърква такъв водовъртеж от нещастия, преследваници и приключения, че ум ще ви зайде.

Карл Май дава съвсем правилни насоки по основополагащи въпроси като кое е правилно и кое грешно по най-елементарния и лесно усвоим начин – чрез примерите от действията на героите му. Действай логично, разсъждавай трезво, не се поддавай на емоциите, алкохола или предразсъдъците. Учи се на нови неща, върши си работата съвестно и отговорно, или Do your job!, както обичат да казват треньорите по американски футбол. Използвай възможностите, които ти предлага случаят. Прощавай грешките на другите. Бъди добър човек и светът няма да спре да ти се отблагодарява.

Но тогава никой народ няма правото да мисли, че е по-добър от някой друг народ само защото другият народ нямал същия цвят на кожата.

Синовете на Великата мечка. Харка – синът на вожда – Лизелоте Велскопф-Хенрих

Още със създаването си книгата става истински бестселър и то не само в родното ГДР, а пък във филмите по нея блести, естествено, Гойко Митич. Написана е 1962, а 1964 вече е преведена на български. Тази книга (първи том от общо 6, издадени у нас на 3 места по 2) е изиграла важна роля за възпитанието на едно цяло четящо поколение. Влиянието й в Източния блок през времената на Студената война вероятно е сравнимо с това, което постигна Хари Потър днес, а може и да е още по-силно. За разлика от прекалено очевидно разкрасените и нереалистични индиански романи на Карл Май и Майн Рид, произведенията на тази достолепна госпожа изглеждат направо документални, като човек спокойно може да им се довери и да обогати познанията си за Северна Америка и нейните обитатели. И да, била е в Америка по местата и при хората, за които е писала. 

Как са живеели и от какво са умирали индианците, какви са били ценностите на самобитната им култура преди да се появят белите с техните подаръци. Чест, достойнство, отговорност, приятелство, грижа за семейството, живот в синхрон с природата – могат ли такива ценности да възникнат и да съществуват в уж примитивните им общества? Всичко това е сервирано в максимално приятен вид - приключения и пак приключения! Може ли човек да надвие мечка с голи ръце и нож, подхвърлен му в последния момент? Човек може и да не може, но ако си военен вожд на дакота, е друго - дълъг два метра, як като бик и пъргав като котка, свикнал да живее в дивото, малко живи същества биха могли да ти се опрат. 

Този първи том от поредицата е посветен основно на детството на младия Харка (син на военния вожд Матотаупа) и на събитията, които довеждат до решителния обрат в съдбата му и принудителното му преждевременно порастване. 

С тази аудио книга открих, че е доста подходяща като залъгалка за слушане в колата, когато човек пътува сам до по-далечни извънградски дестинации, особено ако познава сюжета и си припомня любими, но позабравени герои и събития.