Още със създаването си книгата става истински бестселър и то не само в родното ГДР, а пък във филмите по нея блести, естествено, Гойко Митич. Написана е 1962, а 1964 вече е преведена на български. Тази книга (първи том от общо 6, издадени у нас на 3 места по 2) е изиграла важна роля за възпитанието на едно цяло четящо поколение. Влиянието й в Източния блок през времената на Студената война вероятно е сравнимо с това, което постигна Хари Потър днес, а може и да е още по-силно. За разлика от прекалено очевидно разкрасените и нереалистични индиански романи на Карл Май и Майн Рид, произведенията на тази достолепна госпожа изглеждат направо документални, като човек спокойно може да им се довери и да обогати познанията си за Северна Америка и нейните обитатели. И да, била е в Америка по местата и при хората, за които е писала.
Как са живеели и от какво са умирали индианците, какви са били ценностите на самобитната им култура преди да се появят белите с техните подаръци. Чест, достойнство, отговорност, приятелство, грижа за семейството, живот в синхрон с природата – могат ли такива ценности да възникнат и да съществуват в уж примитивните им общества? Всичко това е сервирано в максимално приятен вид - приключения и пак приключения! Може ли човек да надвие мечка с голи ръце и нож, подхвърлен му в последния момент? Човек може и да не може, но ако си военен вожд на дакота, е друго - дълъг два метра, як като бик и пъргав като котка, свикнал да живее в дивото, малко живи същества биха могли да ти се опрат.
Този първи том от поредицата е посветен основно на детството на младия Харка (син на военния вожд Матотаупа) и на събитията, които довеждат до решителния обрат в съдбата му и принудителното му преждевременно порастване.
С тази аудио книга открих, че е доста подходяща като залъгалка за слушане в колата, когато човек пътува сам до по-далечни извънградски дестинации, особено ако познава сюжета и си припомня любими, но позабравени герои и събития.
1 коментар:
Хау! За съжаление, Карл Май безвъзвратно беше увредил сетивата ми доста преди да попадна на "Синовете" и затова сега си спомням много по-ясно приключенията на Олд Шетърхенд, с цялото му невъзможно фръцкане, отколкото на Токай-Йхто.
Публикуване на коментар