вторник, март 27, 2018

WarCraft: Дуротан - Кристи Голдън

Това е една доста ранна история от света на Уоркрафта. Започва с още младия Дуротан, син на вожда на клана Фростулф, и пристигането на оркския шаман Гул'дан и робината му Гарона с първата му оферта целият им клан да се присъедини към него и Ордата му. Обещава им да преминат в щедър и богат нов свят, където да се спасят от загиващия Дренор. Разбира се, предложението е отказано, защото злото около Гул'дан макар и засега неясно е достатъчно сигурно. Ледените вълци решават да се борят сами за оцеляването си, въпреки все по-големите трудности, с които се сблъскват. Цялата природа и дори себеподобните им са станали неузнаваеми - суша, глад, вулкани и канибализъм ги превръщат отново в номадски народ, който в бягството си стига чак до края на света, за да вземе там най-тежкото решение.

Книгата на Кристи Голдън ми беше много приятна, но имаше два момента, които бяха още по-важни лично за мен. Едното е, че и тук, както във филма, който излезе миналата година, беше обърнато много внимание на Дуротан и човечната страна на орките. Те още нямат оня кръвожаден и зверски облик, а са просто същества в беда, които се борят с всички сили за спасението си и за най-общите и универсални ценности, които споделяме всички. Доброта, чест, справедливост, живот в хармония с природата. Другият важен момент беше, че тук за пръв път срещнахме Оргрим Дуумхамър, пръв приятел от детинство на Дуротан, и описание на едноименния му боен чук, към който чук имам специални сантименти. 

Неочаквано за мен се оказа, че книжките за Уоркрафта са се превърнали в страхотна библиографска ценност, след като тиражът на издателството се е изчерпал, и не мога да си обясня защо не пуснат една допечатка, след като търсенето е толкова интензивно.

Още за книгата при Екатерина.

Друга чудесна книга от същата авторка беше коментирана тук.

За раса, при която честта означава всичко, обаче, оръжията бяха далеч по-важни от броните. А оръжията на орките бяха огромни.

неделя, март 25, 2018

Ще ми платиш за това - Джеймс Хадли Чейс

Нюйоркски комарджия се оттегля на спокойствие в южно крайбрежно градче с двайсет хиляди долара в кутия от пури и пистолет. За съжаление, вестта за това навява глупави идеи на някои неприятни, но пък за сметка на това влиятелни, хора в градчето, които решават да  си разчистят собствените проблеми и да лепнат на прочутия тип още едно убийство. Да, ама не. Нашето момче не е от тези, дето си оставят магарето в калта, още повече, когато ролята на магарето тук се изпълнява от ослепителна блондинка, която решава да избере неговата страна в конфликта. Така е то в Америка, свестни блондинки с добри сърца валят под път и над път, стига да си бърз с пистолета и да имаш кутия от пури.

Има една категория стари криминалета с много характерен главен герой - все е наперен, винаги го обръща на шеги, дори когато лошите го ритат в главата. Интелигентен, смел, действа бързо, радва се на всяка довяна от вятъра на съдбата случайна хубавица, харчи щедро, бие се за принципи и без да мисли за последиците, убива, когато се налага. Такъв герой лесно печели симпатиите на читателите, но винаги ми е изглеждал леко фалшив и недостоверен. Кой би живял толкова рисковано? Тази книга ми намекна за едно възможно обяснение, което като се замислих, го намерих да се потвърждава и на други места - Втората световна война. Всички такива герои на Чейс, Чандлър, че даже и Дани Оушън от оригиналния филм, са ветерани от войната с всичките последици върху физиката и психиката им. Действието в тези книги винаги е съвсем скоро след завършека на войната, когато тези хора са се върнали към нормалния цивилен живот, но са се сблъскали челно с него. Принципите, новите умения, оцеляването в опасна за живота среда могат отново да бъдат полезни и в тъмните улички на Америка, само че вече за други цели. 

Това е втора книга от серията за Кейн след прочутата "Няма орхидеи за мис Бландиш". Тази също е била посрещната доста добре, става бестселър и съвсем скоро по нея също е направен филм. Джордж Рафт играе ролята на комарджията с бързия пистолет. На снимката по-долу е с Марлене Дитрих.
Картинката най-горе изобразява корицата на първото издание. Също така промених заглавието, защото аудиокнигата твърдеше, че това е "Дванайсет куршума в кожата", докато съдържанието разказваше за "Ще ми платиш за това". Дано не съм сгрешил.

Червената ѝ коса беше изкуствена като усмивката на адвокат.
***
Къщата беше чиста като нова монета.

петък, март 16, 2018

Спасителя - Ю Несбьо

Хари Хуле продължава да разкрива най-заплетените криминални загадки на нашето време, а чичо Ю не го жали и го изправя пред все по-големи предизвикателства. И леснодостъпните жени и алкохол бяха нищо в сравнение с новите изкушения.

Прочут хърватски наемен убиец има една последна поръчка преди да се оттегли на заслужен отдих. За негово съжаление и наша радост тази поръчка е в Осло, теренът на Хари. Убиецът е с напълно обикновена външност и това е най-голямата му сила - всички го виждат, но никой не може да го запомни. Задачата е да елиминира един набожен младеж от Армията на спасението, като никой не може да обясни защо и кому е навредил. Лесна работа, ще кажете, като да настъпиш божа кравичка. Предварително изпипаният му план обаче се разваля по напълно норвежка причина:

— Значи такъв е бил първоначалният план. Кое се е развалило?
— Онова, което винаги се разваля — отвърна Хари. — Времето.

По-лошото е, че и поръчителят е имал план, а жертвите валят, без да има напредък по който и да е от плановете. Хари пак загуби скъп човек, борбата му с пиенето е все така неравна, но все като че ли е на прав път. Ръфаха го не само кучетата вътре в него, а и съвсем обикновени дворни кучета. Уреди се с мацки, коя от коя по-засукани, което е направо невероятно като се има предвид какъв алкохолизиран грозник е той. Пътува до Загреб, сключва споразумения на честта с бандити, като дори развръзката беше нестандартна като за детектив от полицията. Неочаквано, но пък напълно удовлетворително, имаше и тънка нишка, която да ни препрати към събитията от предишните романи и престъпленията на Принца. 

Накратко, сложна плетка, но пък много топли душата.

Който никога не е изпитал любов, е имал празен живот, но още по-празен е животът на онзи, който никога не е изпитал болка.
***
Праволинейната почтеност е присъща на мързеливите хора без визия за бъдещето.

пп
Погледнете пак корицата и отместете поглед. Какво запомнихте от човека на нея? Само едно червено шалче, нали? Ето така се чувстваха всички, които някога са срещали Спасителя.:)

четвъртък, март 08, 2018

История славянобългарска - Паисий Хилендарски

Когато се чете по задължение, това е една скучна и неразбираема книга. Твърде стара, наивна, недостоверна, на всичкото отгоре написана на толкова стар български, че никой нормален човек не може да го прочете. (Който не вярва, да кликне върху картинката и да се пробва.)

Тези дни попаднах на прекрасно направена аудиоверсия и реших да й дам нов шанс. Защо аудио? Защото самият автор си го е написал в предговора: Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български...
Оказа се, че още по-голяма част от ореола е опадал, докато съм се превръщал от дете във възрастен.

Прави са хората, които са преценили, че е крайно време да се премахне това четиво от задължителната учебна програма по литература и да си остане само в тази по история. Тази книжка си е имала своята безспорно важна роля, но това е било преди два-три века. Изслужила си е службата и нека да я оставим на спокойствие и на вниманието само на крайно отдадени изследователи. За какво може да послужи тя днес на обикновения човек? Да ни изненада с информацията, че българите са имали своя държава, царе и военни победи? Че това го знае вече всяко дете и то от по-достоверни източници и с повече подробности. Дори от вестниците и телевизиите ни заливат ежедневно с доволно много излишни (псевдо)исторически сензации. Защо не се обърнем като нормални модерни хора предимно към настоящето и бъдещето? Не съм съвсем сигурен за някакви днешни ползи от такъв текст, обаче пък ми направиха впечатление някои по-забавни страни в тогавашната лексика, които днес изглеждат смешни. Само заради тях пак не си струва да се чете цяла книга, но пък "повдигат" настроението.:):)

Цар Лев повдигнал война срещу България, но не могъл нищо да успее.
***
Симеон Лабас пак се повдигнал и разорил гръцката земя.
***
Гръцкият цар Никифор Урания се повдигнал с войска срещу цар Самоил, надвил и го ранил в сражението.
***
Повдигнал се един овчар на име Лаган. Станал воин, след малко време станал барон на Константина.
***
Сърбите по това време държали римската ерес.
***
Така и сърбите, които са поданици на турчина, са много по-прости и по-бедни от българите.
***
Турците избили многоброен български народ по градовете заради християнската вяра, но хората поради простота и безгрижие не описали страданието им.
***
Така Симеон Лабас с божия воля сторил много пакост на гърците и постоянно воювал срещу тях. По-късно тръгнал срещу хърватите. В това време се разболял от стомах и умрял.
***
Никифор му отговорил: „За честта на гръцкото царство не мога с такъв непотребен народ да правя война и крамола.“
***
Но свети Кирил и Методий по-късно били поставени за епископи на славяните в Морава, не сръбската Морава, която тече през Шумадия, но друга Морава, при Окиан-море, което се нарича Балтинско море, при Брандибур.

вторник, март 06, 2018

Монахът, който продаде своето ферари - Робин Шарма

Щастието идва чрез добрата преценка, добрата преценка идва с опита, а опитът идва чрез лошата преценка.

Това е книга от доскоро подценяваната и дори на моменти презирана от мен категория за самопомощ и самоусъвършенстване. Знаете ги, пазарът е наводнен от всевъзможни наръчници от благи чичовци, чиято втора основна цел е да ви обяснят как сами да станете свои собствени лидери, как можете със силата на волята да постигнете всичко и то си зависи само от вас. Първата им цел обикновено е собственото им забогатяване. Тази не е такава, тази е в състояние да помогне много и да ви промени в положителна посока, стига да го искате.

Тази книга разказва историята на успешен нюйоркски адвокат, истинска акула, който получава инфаркт в съдебната зала, оцелява, разпродава цялото си имущество и заминава за Индия да търси спасение, защото се убеждава, че ако не промени нещо радикално, начинът на живот, който води, ще го убие. А той е ежедневен стрес, гонене на кариерни висоти, преследване на победи в съдебната зала, богати клиенти, печелене на още повече пари, ферарита, манекенки, яхти, знаете как е. Някои от клишетата като фераритата и Индия може да ви подразнят, но те са само щрихи от цялостната картина, познати образи, които да ви успокоят и да повярвате на внушенията, които ще сподели адвокатът-монах, щом се завърне. А след завръщането си той е напълно променен, здрав, млад, спокоен, уверен и отива направо при младия си колега, който е тръгнал по неговите стъпки, за да го предупреди и да му помогне чрез новопридобитото си знание. И тук стигаме до същината, заради която дадох максимума от 5 звезди на тази книга в goodreads. Защо тя е толкова добра?

Защото споделя внушенията си по лесен за усвояване начин - разделена е на глави, всяка с отделна история, поука, полезно умение или навик и прости стъпки за усвояването му. Не е никак трудно да се убедите в полезността на съветите на монаха - ако следвате препоръките му ще живеете по-добре, ще бъдете по-здрави, по-уверени, по-успешни, по-щастливи, по-спокойни, по-добри. Кой не иска да бъде такъв? Единствената трудност е в това да спазваш редовно всяка от препоръките.:) Ставайте по-рано, яжте по-малко, мислете за целите си, за положителни неща, отсявайте отрицателните мисли още в зародиш, упражнявайте волята си, концентрирайте се, бъдете добри с другите. Казани в едно изречение нещата звучат прости и безобидни, но проследени в текста ви убеждават, че наистина са важни и могат да променят много у всеки от нас и то за добро. Сигурен съм.

Характерът е по-висш от интелекта.
***
Трудолюбие, състрадание, скромност, търпение, честност и смелост.