Киберпънк, евристика, футурология (К.Е.Ф.) - Иван Попов

Иван Попов е много специален автор, не мога дори да кажа просто писател, защото това би прозвучало някак незаслужено ограничаващо. Още по-незаслужено и преждевременно той си отиде от този свят миналата година, а този сборник е благороден жест от страна на негови приятели и близки да се запази и даде малко по-голяма разгласа на част от роденото от блестящия му ум. Вие може да познавате българи, които умеят да разсъждават и пишат за бъдеще, философия и наука на такова високо и все пак разбираемо за масовия читател ниво, ала аз не знам други. Той беше българинът, от когото за пръв път съм чел високо стойностни материали по теми като киберпънк, футурология, телевизионни вируси, трансхуманизъм. Чрез този сборник статии, есета и интервюта Иван Попов ще провокира любопитните умове по неподозиран и неповторим начин, а за нелюбопитните разсъжденията му ще бъдат скучни и неясни. Надявам се, че ако четете тук, вие ще сте от първата категория и думите му ще послужат за детонатор на верижна реакция и във вашите глави.

Сборникът съдържа изкусителни размисли по теми като киберпънк, компютърни и телевизионни вируси, защо бъдещето трябва и ще дойде с взлом, какво ще им бъде по-различното на икономиката, войните, психиката и щастието на бъдещето? Какво значение имат иновациите, броят и качеството им? Защо е необходимо хуманизмът да бъде разгромен? Щастието въпрос само на хормони ли е? Богомилите били ли са хакери? За езиковото инженерство и ТРИЗ, както и що за фантастични текстове би могъл да продаде човек на списание Playboy?

Ще се изненадате приятно от това колко едновременно забавни и добре аргументирани са всичките му тези, макар първоначално да ви изглеждат странни и противоречащи на общоприетите схващания. Както вече казах, удивителен ум, който се надявам да ви провокира да поразсъждавате с усмивка върху нещата, които ни предстоят в най-най-близко бъдеще.

Всички произведения на автора могат да се открият за безплатно четене и наслаждаване чрез връзката към името му най-горе.

Киберпънк - Списание

Първото хартиено списание на "Шедоуденс" се оказа тематично ориентирано в сферата на киберпънка. Приятна изненада за жанр, обявен от някои за отмрял, но реално все по-близък и реален. Имаше предварителна кампания за набиране на средства, трепетно очакване. 

Екипът на списанието се е постарал да създаде красиво оформено и направо луксозно списание, богато на съдържание в традиционните за списанието категории: разкази (преводни и от български автори), ревюта на филми, сериали, музика, анимета, комикси, игри, запознаване с историята на жанра, подвидовете му, а даже и привидно доста странични теми, като тази за мястото на велосипедите в киберпънка.

Припомних си любими автори и истории ("Зимният пазар" на Гибсън), зарадвах се, че някакво местенце в калабалъка имаше и за Дълбината на Лукяненко и за Хакерите на Иван Попов.  Крайно любопитни автори като Брус Стърлинг, Нийл Стивънсън и Хараламби Марков също бяха намерили място в броя. Припомних си обаче и защо преди в "Шедоуденс" традиционно избягвах да чета повече от половината от материалите. Те или се разминаваха радикално с моя вкус (музика, игри), или стилът на някои от статиите се рееше някъде по-високо и встрани от моите понятия за приятен и разбираем текст. 

Не можа да не ми направи впечатление и направо озадачаващо настойчивото споменаване на филма "Блейд Рънър". Независимо от версията той присъстваше буквално навред. Вероятно ще съм един от последните хора, които да оспорят значението и разкошния кеф от историите на Филип Дик, но филмът е... хм, да кажем просто, че филмът има много по-малко достойнства, а пък и да не е само той, я що филми има за киберпънк, ами че то даже на "Матрицата" не беше отделена и 1/10 от възторга по Рънъра. На "МАТРИЦАТА"!:) Да не говорим колко други произведения пък изобщо не фигурираха в прегледа...

Накратко, удовлетворението ми от похарчените 20 лева беше на очаквано задоволително ниво. Дано авторите да запазят хъса и енергията си за нови издания и по други фантастични теми, при тях винаги има да се научи по нещо любопитно.:)

Суперкомандос - Ричард Морган

Винаги съм харесвал бруталността и безкомпромисността на киберпънка, както в действието, така и в поднасянето на текста. Няма милост към героите, няма и към читателя. Тоновете чисто нова терминология се изливат без обяснения. Други планети с цитати от тяхна философия или религия? Ок, дайте ги насам. Технологични подобрения, които позволяват съживяването на човек в ново тяло, ако нещо му се случи? Оръжия, които да го причинят? Войни, страни, участници, длъжности, обучения и други истински гаври с условно познатото ни човешко тяло? Дайте ги всички тях, Ричард Морган е намерил подходящото място и така е дозирал всичко, че ще ви вземе дъха и ще забрави да ви го върне!

Такеши Ковач е бивша частица от Емисарския корпус на ООН - елитно обучено съзнание, защото както разбрахте, телата са по-тленни от всякога, и ако имате достатъчно пари, често може да се сменят. След неприятна криминална издънка, Ковач се свестява в ново тяло на Земята - място, където никога не е бил. Местен мултимилиардер е финансирал довеждането му тук, за да може Ковач като частен детектив да проведе разследване и да установи кой наскоро е убил милиардера и защо въобще му е било да го прави, след като съживяването му в ново тяло е било въпрос на часове. Постепенно в играта на сляпо се намесват полицията, безскрупулни криминални елементи, други наемници, сенки от миналото на Ковач и дори един изкуствен интелект, който държи хотел и се казва Хендрикс, като Джими Хендрикс. На нашето момче му се наложи да изпати повече страдание, отколкото може да издържи човек, само по простата причина, че след това го съживяваха в ново тяло и се почваше отначало. Известна компенсация представляваха дребните греховни радости, които можаха да предложат съвършените тела на две от героините, но дори и при толкова архаични забавления, изпълненията им бяха меко казано фантастични. Както виждате фантазията на Морган е летяла със страшна скорост и вероятно само писателският му опит му е позволил да я озапти в рамките на текст, който може да бъде разбран и оценен и от други човешки същества.

Ако харесвате как Марлоу разкрива случаи, има шанс да харесате и как го прави Ковач. Разликата е от няколко века в полза на втория, Ковач по-често бие, отколкото него го бият, а средата е толкова високотехнологична и трансчовешка, че вероятно само Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън биха могли да я надцакат. А може и да не успеят.

Всички хора, с които съм говорил за тази книга и които са я харесали, не я наричат с българското й заглавие, а с оригиналното. "Бард", правете си сметка колко е зле.

По книгите за Ковач имало и филми. Ама имало разлики, та не били точно по книгите, а и не били точно по киното, а по нещото нетфликс. Филмът не бил шведски, а съветски... Вероятно просто няма смисъл да се пробва снимането на нещо по Морган, ако не претендира да бие по бюджет и зрелище поне "Матрицата".

Затова ако някой тъп политик, някой играч във властта се опитва да провежда политика, която вреди на вас или на близките ви, ПРИЕМЕТЕ ГО ЛИЧНО. Разгневете се. Машината на правосъдието няма да ви помогне - тя е бавна, студена и на всичко отгоре е тяхна, както програмно, така и материално. Само дребните хора страдат от ръката на Правосъдието; всемогъщите се изплъзват от нея с лукава усмивка. Ако искате правосъдие, трябва да го изкопчите със сила. Превърнете го в ЛИЧЕН въпрос. Нанесете им колкото можете повече удари. НАКАРАЙТЕ ГИ ДА ГО ПРОУМЕЯТ.

***

Разговорът е евтино развлечение, по-евтино от пиенето.

***

Нощем полицаите са по-впечатляващи.

***

Добрата лъжа трябва да минава тъй плътно край истината, че да извлича сила от нея.

***

Тълпата обезумя. Вдигнах очи към лицата в полумрака и видях как пада тънката кожа на цивилизацията, а отдолу като окървавена плът надниква яростта.

***

— Земята? — Лазерни изстрели отвън озаряват ухиленото му лице, нашарено с черни ивици. — Помийна яма, мой човек. Най-скапаното закостеняло общество, все едно се връщаш половин хилядолетие назад. Нищо не става там. 

***

Дори когато разговаряш с някого, всъщност говориш на себе си. Другият просто отбива топката. Трябва да излееш каквото ти е на душата.

***

Последва ново дълго мълчание и аз разбрах, че примамката ще подейства. Бях изработил многобройните й слоеве с цялата грижовност на най-фина емисарска измама. 

***

„Взимаш каквото ти се предлага“, изрече незнайно къде Вирджиния Видаура. „И понякога това стига.“

Хартиената менажерия и други разкази - Кен Лиу

Тази книга е доста екзотично четиво, на което трудно се попада, ако човек не го е търсил нарочно. Сборникът с фантастични разкази на Кен Лиу засега е единствената негова книга на български и е кръстен на едноименния разказ, който е спечелил общо взето всички награди в жанра. 

Кен Лиу не е случайно име и за голяма част от темите му няма да сте чели никъде другаде. Стиловете на различните разкази пък са толкова разнообразни, сякаш са писани от различни хора. Ще срещнете фантастика за космос, за далечно бъдеще, за безсмъртие, за близко минало, наситено с ужасна смърт, криминални загадки, мъничко екшън за вкус и азиатска мистика за чар. Критиците никога не пропускат да отбележат последното, което извисяват дори до самостоятелен нов поджанр - силкпънк. Във всички тях Кен Лиу пише много интересно и компетентно. 

Не знам, вероятно има още много такива автори, които могат да пишат толкова разнообразно по различни теми и в различен стил, но ще ви кажа с какво Кен Лиу е единствен. В неговите истории почти винаги има някаква много ясна тъга на азиатки народ, някакво несподелено и неизвестно за света страдание и авторът държи обективно да осветли темата в търсене на облекчение, съчувствие и опрощение. Обективността личи по многото бележки, както под линия, така и след края на разказа. В "Хартиената менажерия" това са болките на поръчваните по каталог азиатски булки от богати бели мъже. "Човекът, който сложи край на историята" пък разказва за ужасите от Втората световна война, които причинява японската армия на завладените народи от югоизточна Азия и по-точно за експериментите с биологични, химически и хирургически оръжия на японския Отряд 731 в лабораториите в Харбин. "Литеромант" е за безкомпромисната борба през Студената война и невинно пострадалите, дори когато са избягали в уж безопасния Тайван. Има още за китайците, които пристигат в трюмовете на кораби на Западния бряг на Америка и се включват в построяването на железниците, участват в Златната треска и въобще в построяването на Щатите такива, каквито ги знаем. Но без да сме знаели колко и какви съдби е коствало това. И така общо петнайсет разказа.

Хубави, много съдържателни истории, каквито най-вероятно не сте чели, и които вървят по-бавно от очакваното и оставят тъжен послевкус. Дано Кен Лиу да може да пише със същия хъс и за весели неща.

Работата на хората в по-малките офиси, чиито прозорци не гледаха към пристанището, беше да търсят на компютрите си отговори на въпросите, зададени от хората в офисите, които гледаха към пристанището.

***

Знаеш ли кое според китайците е най-тъжното нещо на света? Когато едно дете най-сетне пожелае да се грижи за родителите си, а те вече не са между живите.

***

Преди да открием как да живеем вечно, сексът и децата бяха най-близкият начин да постигнем безсмъртие.

***

Онова, което определя хората, не е тяхната самота, а всички онези отношения, които ги свързват.

***

Какви сме ние може да се определи от мястото, което заемаме в мрежата от животи на другите хора.

Степени на свобода - Саймън Мордън

"Степени на свобода" се явява трета книга за Самуил Петрович и приключенията му в Метрозоната. Както вероятно знаете от предишните две части, физикът от руски произход, който обитава останките от Лондон след ядрения апокалипсис и псува на майчин език, си изпати доста. Освен физически (в тази книга вече беше с изкуствени електронни очи и сърце с турбина), той на всичкото отгоре вече е и женен. Но тези издевателства явно не са били достатъчни за автора, който го подхвърляше между всевъзможни други опасности като перце за бадминтон - ха спасявай квантов компютър с изкуствен интелект на име Майкъл, който е затрупан от паднал небостъргач, ха обезвреждай стара атомна бомба, ха преговаряй с Църквата по въпроса имаше ли Гюро (т.е. Майкъл) душа, или нямаше. Изпратените убийци от ЦРУ и заплахите от Америка, както и сдобряването с благоверната, са направо нищожни и съвсем дребни прашинки на фона на цялото опасно препускане, което на косъм да му струва живота. Пак. И не само неговия. 

Накратко и без повече издайнически коментари, екшънът е гарантиран! Почупен и полуосакатен Петрович разказва играта на всички, които му мислят злото, с една ръка зад гърба (защото е полуоткъсната, не за друго).:)

Тази книга отново получих от любезните ми колеги от Отдел К (има си и ръкописно пожелание на титулната страница!), които заемат почетно място сред малкото, подарили ми книги, които наистина много да ми допаднат.:)

Играч първи, приготви се - Ърнест Клайн

В недалечно бъдеще кризата сред енергийните източници се е задълбочила дотам, че цивилизацията рязко е дала назад. Мнозинството от хората мизерстват, но за сметка на това достъпът до мрежата е все по-лесен и дори предпочитан. Вътре си анонимен и аватарът ти можеш да си го направиш какъвто си поискаш. Затова много хора на практика живеят във виртуалната среда на ОАЗИС и когато създателят ѝ умира, завещанието му става най-интересното нещо - той оставя на всички участници сложна загадка, а който я разкрие, печели цялото му богатство. Действието ни заварва на петата година от обявяване на състезанието, но още никой не е открил нищо от скритото във виртуалния свят съкровище. Докато едно момче от последен клас на гимназията случайно не прави първата крачка, която довежда до вълна от драматични събития, които ще променят много животи и ще дори ще прекратят някои от тях. Загадките на милиардера са все в духа на любимото му десетилетие - 80-те години на 20-ти век и за да могат да се справят с тях героите трябва да знаят из основи всички стари игри, филми и песни, които са формирали поп-културата тогава. Залогът обаче е прекалено голям, за да бъде оставено цялото занимание в ръцете на самотни романтични носталгици. Целият свят ламти за тези милиарди и е готов на всичко.

Отдавна отбелязана за четене книгата набързо беше набавена и погълната заради наближаващата спилбъргова екранизация, която се очаква през март, 2018. Както се казва, последен шанс за съставяне на собствено мнение преди някой режисьор да ни натрапи неговото виждане. Как се чете книга дебела три пръста? Ако е като тази е много лесно - започваш я в събота, четеш до заспиване, сънуваш я, а на сутринта в неделя ставаш по-рано, за да можеш да си я довършиш. И друг път ако ме чуете да мрънкам срещу дебелите книги, не ми обръщайте внимание.

Наскоро се сепнах, докато ровех безцелно в една книжарница, че всъщност в тези магазини/заведения/институции за мен няма нищо интересно. Как е възможно? Просто е, секцията за фантастика/фентъзи/трилъри не беше безкрайна, а в нея аз вече или бях прочел всичко интересно, или останалото не си заслужаваше четенето. В такива тъмни моменти на примирено отчаяние и светулката ти се струва като мълния. А тази светулка, "Играч първи, приготви се", на всичкото отгоре се оказа 99-то ниво, бронирана и въоръжена като за битка за края на света!

Не сте играли компютърни игри? Тази книга не е за вас. Играли сте игри с коли или пък някакви от рода ФИФА-МИФА? Съжалявам, не се брои.

Още ревюта на романа може да намерите при Блажев, Елена, Теми, Катя, Ирина, както и при много други млади души.

Кое е най-важното: Киберпънкът е жив!

Диамантената ера – Нийл Стивънсън

„Добродетелта е коренът, богатството е резултатът.“

Роман, за който казват, че е за епохата след тази на киберпънка. Югоизточна Азия е все така бурна и размирна, само че за разлика от при Гибсън, сега интересното е в Китай. Там се раждат най-новите нанотехнологии, които не са екзотика, а ежедневие – храната, дрехите и въобще всичко от първа необходимост се произвежда от Синтетичните компилатори. Историята се точи десетина години, през които различните сюжетни линии на заговори, революции, улична престъпност, благородници на бъдещето и семейни драми все някак успяват да се срещнат. Картинката прилича на дърво, което постепенно разглеждаме от най-тънките му клончета надолу към ствола. Отделните линийки се срещат и обединяват, кои по-рано, кои по-късно, докато накрая не остане само една, най-важната. Тя е подплатена с големи количества конфуциански размисли на двама от героите, които придават на това пътешествие към корена изисканост и правят купищата информация за бъдещето по-лесно смилаеми, когато ги пречупиш през оптиката на късите универсални мъдрости на Учителя. Момиченцето, което е вербувало вниманието ни от самото начало, успява да се превърне в истинска главна героиня с всичките и полагащи се права, бонуси и негативи. Нейната приказна епопея завършва с нещо, което напълно подобава на ценностите от приказките и пак подобно на тях оставя много важни второстепенни въпроси без отговор.

Нийл не се помайва особено много, когато реши, че действието му е заорало. Веднага насипва достатъчни количества секс и насилие, за да върне вниманието на читателя от буренясалия черен селски път обратно на магистралата без ограничения на скоростта. Демек – по-голямата част от книгата се чете много бързо, но има моменти, които те приспиват с половин страница. Изглежда в книгата са събрани повече неща, отколкото може да побере един роман, без да се разпокъса на несъбираеми парчета и да озадачи читателите си. Има изобилие от подтемички, за които си викаш: Е, това пък за какво му беше?

Книгата ми се вижда по-слаба като идеи и начин на поднасяне от „Снежен крах”, но може и да ми се е сторила такава просто защото не е засегнала темите, които са ми по-интересни.

Конфуций е голяма работа.

Няколко цитата за схващане на атмосферата при Ел.

И няколко от мен:
Увеличаването на знанията е коренът на всички други добродетели.
***
Беше почеркът на възрастен човек, който разбира превъзходството на гравитацията над всичко останало и който - след като е установил границите на собственото си достойнство - предава повечето от посланията си посредством нюанси.
***
Но както бяха осъзнали повечето мъже, които за пръв път ставаха бащи, имаше нещо във вида на едно действително бебе, което просто те кара да се съсредоточиш. В един свят на абстрактни неща няма нищо по-конкретно от едно бебе.
***
Такова облекчение е да не носиш нищо, което се страхуваш, че може да загубиш.
***
В една епоха, в която абсолютно всичко може да бъде наблюдавано, единственото, което ни е останало, е учтивостта.

Снежен крах – Нийл Стивънсън

Като цяло – няколко хубави оригинални идеи, заровени из планини посредствени хрумвания в семпло построена книга без претенции. И то даже не че е толкова лоша, ами на мен не ми се вписваха куриери със скейтборди и украински музиканти, вкарани само за да разнообразяват “сериозната обстановка” на наситен с действие киберпънк. Въобще авторът изглежда много държи героите му да са от разни загадъчни и различни географски места. Какво да си говорим, когато главните герои бяха японо-негър и алеут? И други кусури имаше, ама стига толкова. Мина ми пристъпа.:)

Естествено, сега плюя без задръжки, но когато я четях, имаше много напиващи моменти. Понеже на мен веднага ми щръкват ушите щом стане дума за нервно-лингвистично програмиране, езикови вируси и други такива, нямаше как да не ми хареса средата на романа. Много ми допадна историческата препратка с Шумер, бог Енки и неговите ма. Тези внушения-команди, които се изписвали на клинопис и давали инструкции за живота, поставяли хората в ситуацията на големи, които не умеят да разсъждават и да вършат друго, освен написаното на писмената в глинените им глави. И на всичкото отгоре беше доста добре аргументирано, че наистина първият “метаезик” си е служел с подобни помощни средства (глинени плочки с написани инструкции) с цел запазване на смисъла и чистотата на познанията, които носят думите в него. (Усещам, че пак плещя леко несвързано и неразборчиво…)

Тълкуванието на различни парадоксални събития от времената на цивилизациите от двуречието насам (предполагаемото разцепление на езиците във Вавилон, библията като вирус, ускоряването на различията между езиците във времето и постоянното им роене) бяха доста умело вплетени на фона на модерните компютърни вируси и начини за контрол над масите. (Не мога да повярвам, че хваля “исторически” части от роман! Накъде отива този свят?)

Задават се и някои леко провокативни въпроси. Може ли да се разболеете (в най-добрия случай) от компютърен вирус в мрежата? Мечтайте си, че не може.;)

“Най-добрият фантастичен роман на деведесетте. Ненадминат шедьовър!” пише на корицата. Моля?

Не знам къде е дремала “редколегията” (И. Крумов и Н. Теллалов) обаче дребни грешчици има с пръснати из страниците с шепи. Честна пионерска, голямо бързане е било. И последният, който може да е отговорен за тях, може да е преводачката – Комата.

По-добре не четете тази книга, най-вероятно ще съжалите след близо 600-те страници хаос. Малко идеи, много компромиси. Ако все пак имате толкова време за жертване, по-добре прочетете например произволен том от Достоевски.

***

Светът е пълен с енергия и сила и човек може да стигне далеч само с обирането и оттук-оттам.

***

Да кондензира факт от изпаренията на нюансите.

***

Гарвана подбутва Уай Ти [през навалицата] пред себе си, все едно тя е скулптура на носа на неговия каяк.

p.s. Благодарности на Amber за това, че задейства изумителните си връзки, за да се сдобия с дълго търсената книга.

p.s.2 Вижда ме един познат, че сричам нещо и ме пита:

- “Звезден прах” от Нийл Геймън?

- Не, “Снежен крах” от Нийл Стивънсън.

И сега се чудя има ли смисъл изобщо да се мъча да чета такива типове, които дори не могат да си измислят оригинални заглавия и псевдоними.;)

Невромантик – Уилям Гибсън

Стана почти случайно, но резултатът беше много силен. Намерих книгата из кашоните при телефоните на СУ и скоро след това ме нагази някаква ОВИ. Не спрях да чета, когато мозъкът ми взе да се блъска в стените на черепа от високата температура, и кошмарът на гибсъновия свят стана мой буквален кошмар. През деня четех, а през нощта сънувах град Чиба с нелегалните клиники за транспланти, зловещото настояще, в което всичко се диктува от някакъв може би изперкал ИИ. Хакери-жокеи, които се друсаха май с всичко друго, освен халюциногенни гъби и лепило, спасяваха чужди каузи с риск да си изпържат мозъците в сблъсъка със защитния софтуер на въпросния ИИ. Освен него (изкуствения интелект) в графата на любими закачки от фантастиката имаше пънкарски терористични групи, запис на човешка личност в цифров вид, пътуване в космоса, костюми, които приемат цвета на околната среда и те правят невидим, контакт с разум от друга планета и хакери, партизани, борци, маргинални типове от помията на предградията.

Книгата е просто еталон, образец за майсторство, новаторство и стил. Учудващо истинска за скептичната ми натура. Предполагам, че на повечето хора с реална представа за нещата им се струва, че точно такова сиво-гнило ще бъде бъдещето, а не розово-захаросана леко подобрена версия на настоящето, каквато е общоприетата представа. Може да кажете, че всички които харесват киберпънка са донякъде мазохисти, и може би ще има и малко нещо вярно. Или са просто хора, които имат силата, свободата и смелостта да допуснат абсолютно всичко, да дадат равен шанс и на грозното.

Гибсън, за когото уикипедията казва, че го наричали "черния пророк", е поставил основите и е написал буквара на киберпънка, а Гришата го е превел на български. „Хюго“, „Небюла“, „Локус“ и „Филип К. Дик“ за 1984-та. Книга-явление. Започва директно потапяйки те в новия свят, изпълнен с недоразбиране и много въпроси и след катаклизмичното действие те оставя в същия свят с още повече въпроси. Няма нито една бележка под линия, въпреки десетките специфични термини. Който разбрал – разбрал, който не – пропуска изумителното представление. Какво повече?

И за да не кажете, че въздействието е било толкова силно, та чак зашеметяващо, само заради настинката ми, ще спомена, че това ми е втори прочит и пак ме държи здраво за гърлото.

Прочетете книгата, ако не ви е страх да видите бъдещето, защото това е прогноза, която вече се сбъдва. Да не я познавате е нещо като да не сте гледали първата „Матрица“.

Пиксел - Весел Цанков

Така. Ровя си аз из бунището и налитам на черупка, която обещава бисерче. Весел Цанков отдавна ми е сред кумирите, а сега пък и нов роман написал. И то не просто роман, ами киберпънк даже. Весел киберпънк чели ли сте? Нали? И аз не бях, то си е противоестествено, така да се каже. И не само, че го е написал, ами и онлайн го закачил. (Тук правя благодарствена пауза, защото ако не беше личната му щедра намеса, трета и четвърта глава щях да ги чакам в хартиен вид.:)
Романът ми се видя много странен. Първите три глави са съвсем различни една от друга и кажи-речи само четвъртата ги обединява. Иначе всяка от тях си е като пример за различен тип(или поне различна страна на) киберпънк. Едната е за задкулисните игри на корпоративното управление, друга – за живота на един пиксел от Матрицата, а третата – за културата на алкохолопиенето в хакерския стан. Различни, но всяка със свой чар. На мен лично най-много ми допадна стила и действието в първите две, погълнах ги на един дъх, като очаквах да последва някакво Грандиозно разкритие, прозрение за Истината и едва ли не Освобождение на поробените пиксели. В този ред, третата ми беше малко разочароваща и самоцелна, за да видят свят свежите лафове на автора по въпроса за ракиените мезета. По принцип няма лошо, ама на мен ми се уби инерцията сред тенекиените бараки и ракията от компоти. Някак грандиозността и мащабността на събитията (както аз дотогава си въобразявах) се спихна и всичко стана едно битово и нашенско – все едно беше друга книга. А четвъртата глава пък беше, за да се развърже историята и толкова.
Държа пак да обърна внимание на стила и веселите лафове. Според мен в тях и първите две глави е кажи-речи цялата сила на романа. Много майсторска работа в това отношение и си личи професионалният хумористичен опит. Браво, Цанков, браво, Весел!:)

п.п.
Това по-долу са някои любими изречения от романа „Пиксел“ на Весел Цанков. Крилатите фрази всъщност са много, много повече, но ще им се насладите, когато прочетете сами цялата книга.

***
Oldfish отиде до барчето, наля си два пръста уиски и един пръст леденостудена пречистена вода, върна се на стола си, запали цигара, а мозъкът му бе зает като мравка в захарница.
***
...да се ококори посред нощ и да гледа стари филми и видеоклипове до сутринта, а на другия ден главата му да е като след неуспешна трансплантация на мозък.
***
- Ох, майко… - цитира той най-популярната в историята на човечеството сутрешна фраза.
***
Като гледаше бицепсите й, пикселът бе сигурен, че от нейното ръкостискане Конан Варваринът ще приклекне.
***
Преди векове киселинните дъждове са дупчели чорапогащниците на жените, после чадърите на минувачите, след това покривите на колите, а сега вече разяждат всичко, което не се е омотало в противохимическа защита от първо ниво.
***
Първата глътка след работа. На нея се крепи психичното здраве на човечеството в часовете между 17:05 и 19:05 часа. Тя е причината по това време да няма масови бунтове, революции и метежи (те се разразяват или доста по-късно, след шестото питие, или рано сутрин, когато големи групи хора осъзнават, че след малко са на работа).
***
Втората глътка се държеше по-културно в устата, но през хранопровода премина като варварин през западаща империя, опожарявайки всичко по пътя си.

***
Мързеше го да иде да си вземе някакво мезе, затова само отпиваше по малко вода. Така ракията не вървеше, но нима винаги трябва да ни е лесно?

Хакери на човешките души - Иван Попов

В читателската ми биография периодично се мяркат такива ярки петна, които ме карат да чета до малките часове, а на другия ден да досаждам на всичките си познати как не бива да допускат да живеят повече и ден, без да са прочели въпросната книга.
Е, Иван Попов е написал такава книга.
Така очарован и приятно замаян от киберпънк съм се чувствал само след невромансърската трилогия на Гибсън и първата Матрица...
В началото леко ме притесняваше стила с дългите изречения, които все пак не бяха от типа "забрави ми началото", но докарваха впечатлението, че е писано предимно за собствено удоволствие. (А не са ли най-добрите книги точно такива?)
Приятни ми бяха и кибер страната на сюжета, и жаргона, и това, че така умело и на място намеси "мърлявата ни татковина".

Идеята за езиковото инженерство обаче направо обра точките!
Това ми се струва, че е от ония точни попадения, за които си казваш, че ако не е бил той да ги открие, то аз със сигурност скоро бих се сетил сам. А като добавиш и това, че някой може да програмира мозъците на хората и да ги кара да му решават задачки, без те дори да заподозрат...

Свалям ти шапка, Иване!