понеделник, януари 06, 2020

Киберпънк - Списание

Първото хартиено списание на "Шедоуденс" се оказа тематично ориентирано в сферата на киберпънка. Приятна изненада за жанр, обявен от някои за отмрял, но реално все по-близък и реален. Имаше предварителна кампания за набиране на средства, трепетно очакване. 

Екипът на списанието се е постарал да създаде красиво оформено и направо луксозно списание, богато на съдържание в традиционните за списанието категории: разкази (преводни и от български автори), ревюта на филми, сериали, музика, анимета, комикси, игри, запознаване с историята на жанра, подвидовете му, а даже и привидно доста странични теми, като тази за мястото на велосипедите в киберпънка.

Припомних си любими автори и истории ("Зимният пазар" на Гибсън), зарадвах се, че някакво местенце в калабалъка имаше и за Дълбината на Лукяненко и за Хакерите на Иван Попов.  Крайно любопитни автори като Брус Стърлинг, Нийл Стивънсън и Хараламби Марков също бяха намерили място в броя. Припомних си обаче и защо преди в "Шедоуденс" традиционно избягвах да чета повече от половината от материалите. Те или се разминаваха радикално с моя вкус (музика, игри), или стилът на някои от статиите се рееше някъде по-високо и встрани от моите понятия за приятен и разбираем текст. 

Не можа да не ми направи впечатление и направо озадачаващо настойчивото споменаване на филма "Блейд Рънър". Независимо от версията той присъстваше буквално навред. Вероятно ще съм един от последните хора, които да оспорят значението и разкошния кеф от историите на Филип Дик, но филмът е... хм, да кажем просто, че филмът има много по-малко достойнства, а пък и да не е само той, я що филми има за киберпънк, ами че то даже на "Матрицата" не беше отделена и 1/10 от възторга по Рънъра. На "МАТРИЦАТА"!:) Да не говорим колко други произведения пък изобщо не фигурираха в прегледа...

Накратко, удовлетворението ми от похарчените 20 лева беше на очаквано задоволително ниво. Дано авторите да запазят хъса и енергията си за нови издания и по други фантастични теми, при тях винаги има да се научи по нещо любопитно.:)

4 коментара:

Анонимен каза...

Пожелавам бъдеще за списанието.
Цонко, браво и на теб за хубавото и полезно ревю.

Ще си позволя и една наивна препоръка към издателите на списанието.
Да преосмислят цената му, но без да влошават качеството на публикуваните текстове. Да намерят по-евтина печатница, хартия или... Накратко да издадат поне 10-12 броя на цена до десет лева преди отново да си помислят за луксозно издание. Двадесет лева сигурно им звучат кръгло и добре, но... надали ще стигнат дори до трети-четвърти брой ако запазят тази красива цена.

Стоян Христов каза...

Аз също споделям схващането от горния коментар, но в случая "списание" е малко условно казано. Както пише вътре в самата книжка, тя е по-обемна даже от "Невромантика" на Гибсън. Съставителите са се постарали да съберат доста материал и в крайна сметка продуктът е по-скоро нещо като сборник. Но дори и така да е, основната идея на коментара е все така валидна - 20лв за списание не е малко. В днешни дни вече не е рядкост да се продават и романчета-еднодневки за по 20-25лв. Не знам какви са им точните разходи на издателите, а и честно казано не ме интересува особено, но крайният резултат е, че масовият читател е все по-отблъснат и на пазара остават само най-заклетите фенове на авторите/каузата/издателството - ограничен приятелски кръг хора, които не са представителни, защото биха купували всичко, ако ще и по 100лв да е. Първата и най-основна цел на писането, си остава това то да бъде прочетено. И колкото повече хора го прочетат, толкова по-добре, всичко друго е на по-заден план.

Анонимен каза...

Идеята на истинските списания не е да са скъпи или големи на обеми, а да са постоянни!
Ежемесечното постоянство не е случайна приумица, а начин да се изгради работещ и плодотворен екип от можещи автори, преводачи, редактори. Успоредно с това да създаде разпознаваема и работеща среда (виртуален дом) за среща и общуване между авторите на интересни четива и читателите.

Иначе се усеща, че в случая не става въпрос за списание, а за сборник, което звучи интересно, но... Според мен създаването на едно истинско пълнокръвно списание би било нещо далеч по-интересно. Това е и причината да коментирам така свръх подробно.

Пожелавам на всички ни да се намерят хора, които да успеят да създадат качествено и градивно научнофантастично списание, което да излиза поне четири пъти в годината и да е на цена не повече от шест-седем лева. Ако успеят да го реализират и да съхранят съществуването му през годините ще пожънат успех, а и ще оставят следа. Сигурно няма да е бързо и свръх икономическо печелившо, но с годините неминуемо ще провокират и заинтригуват хиляди нови читатели.

Анонимен каза...

Все още не съм изчел цялата книжка, но общо взето мнението ми е доста подобно. С „Шадоуданс“ явно доста се разминаваме във вижданията си. Текстовете са по-скоро литературни анализи, които си спомням от часовете по литература в училище. Какво е искал да каже автора. Какво ни се е искало да каже автора и т.н. Не видях коментар на фантастичното, на идеите, които киберпънка разчепква. Защото за мен, фантастиката е преди всичко поглед напред. Какво би станало, ако се случи дадена случка. Технологията в случая. Как хората (в частност корпорации или правителства) реализират някаква технология. И как същата тази технология влияе върху хората. Как работят с нея, как я заобикалят, как я използват не по предназначение, по цели различни от наложените от корпорациите/правителствата. Как се променя животът на хората, под влиянието на технологията. В списанието не видях нищо кибер, не видях и пънк. Имаше няколко по-интересни мисли, но те бяха по-скоро изключения...
Разбира се, ще се опитам да прочета всичко. Просто ще ми трябва малко повече време, защото си изгубих ентусиазмът. Цената не бих коментирал. Но съдържанието ме отказа да търся евентуални продължения без значение от бъдещата тема на изданията.

Филип Георгиев