Зоологическа градина в моя багаж - Джералд Даръл

За какво се разказва? Авторът е отговорил в първите си две изречения:

В тази книга е описано шестмесечното ми пътешествие, което предприех с моята съпруга до планинското западноафриканско кралство Бафут в Британски Камерун. Една от причините за нашето пътешествие бе твърде необикновена: искахме да съберем животни за собствена зоологическа градина.

Какво може да се допълни? Едновременно и малко, и много. Ако човек не се интересува от чудновати животни, други континенти, южни страни и хора, британски хумор, кажете му само тези две изречения и го оставете. Той така или иначе няма да я прочете. Ако ли пък не сте такъв човек и намирате за смешно как някой разлива три пъти поред един и същи варел, пълен с вода и двеста шпорести жаби и после ги гони по двора, за да ги натика обратно във варела, то може би ще ви е приятно да я прочетете. Или пък нямате против да научите за калпавата маймунка, която била вързана за дърво до дворната врата и подръпвала за дрехите всеки минувач, включително и саронга на момичето, което под него не носело нищо друго. Или за маймунката, която беше отмъкнала дрехите на къпещата се секретарка на Джералд Даръл. Ами историята с изпусната на земята зелена мамба, която беше накарала съветниците на фона на Бафут да изпълняват акробатични подскоци?  

Освен смешките, нека си признаем какво друго знаехме досега ние за Камерун. Съвсем малко и крайно недостатъчни факти:

Екваториална африканска държава, столицата се казва Яундѐ, а националният им отбор по футбол се е класирал седем пъти за финали на Световното - повече от всеки друг африкански отбор. А, да, и Самюел Ето'о е оттам. Освен това и, че някога, и то не чак толкова отдавна, Камерун е бил разделен на две парчета - френска и британска колония, но с това европейското присъствие не се изчерпва, защото преди тези две страни там са се опитвали да колонизират немците. Затова и до днес страната има повече от един официален език.

Благодарение на тази книга ще научите, че езиците не са единственото разнообразно нещо там. В реките на Камерун рискувате гневен мъжки хипопотам да нападне лодката ви, може да ви се наложи да дърпате огромни питони за опашките, да плашите маймунките, да ловите птици, влечуги и бозайници от най-различно естество. Да гостувате на местния полигамен монарх, да го учите да танцува латино-танци и да си пийвате заедно уиски. Мда, изглежда никак не е било лошо да се пътува с Джерал Даръл. А пък това е гледка от двореца на фона на Бафут в днешни дни:

Аудио книгата е прочетена от ерудираната г-жа Ирина Илиева, която има много приятен глас и винаги се усмихва на смешните места.