Всеки наш дъх: Новата наука за едно изгубено изкуство - Джеймс Нестор

Авторът се опитва да обясни множество здравни проблеми у съвременните хора като алергии, астма, нервни разстройства на симпатиковия нерв и не само, челюстни изменения, изкривявания на зъбите, обикновено хъркане и апнея, синузити, проблеми с кръвното, психични проблеми и какво ли не с едно единствено сгрешено нещо - дишането. Джеймс Нестор се впуска в преоткриване на древни, стари или направо съвременни техники на дишане, чрез които да постигне положителни здравни ефекти, като ги прилага върху себе си. От една страна това е далече от научния подход, стандартизираните начини за (клинично) изпитване на терапии или медикаменти, но от друга би могло да бъде надъхващо за хора, които припознават собствените си проблеми и биха се радвали да открият, че всичко може да има толкова просто решение. А както и да адмирират това, че той е готов веднага да изпробва лично всичко открито. Независимо дали е йогистка традиция, практика на някой шаман, авангарден за времето си съветски учен и или някой друг такъв сегашен експериментатор като него.

Книгата беше с препоръка и седеше започната и недовършена доста време, години. Напоследък обаче ме е обзело желание да разчистя всички такива бакии и най-после да започна да чета нещата, които истински ме вълнуват в момента.

Генерално не съм фен на книгите за самопомощ, не им вярвам на фактологията и като цяло нишата не е моето нещо. Тази обаче жегва и по няколко други направления. От една страна тя преследва явления, от които много хора страдат до степен да са оформили живота им, както в моя случай. От друга обаче авторът се отнася с цялата тематика като любопитен тинейджър, който няма никакво желание да се задълбочи в каквото и да е. Експериментира със собственото си тяло и здраве, доверява се на силно съмнителни капацитети и възвеличава твърденията им сякаш са абсолютни и неоспорими научни факти. А науката затова е универсална, защото всеки, навсякъде и по всяко време може да повтори експеримента при същите условия и да получи абсолютно същия резултат. Това превръща хипотезите във факти. Освен това, в желанието си да изпъкне и да покаже шокиращи явления, авторът понякога прибягва до противоречащи си практики. Понякога препоръчва ускореното дишане, понякога - забавеното. Понякога многото кислород, понякога - недостига и излишъка на въглероден двуокис.

Накратко, ентусиазираното отразяване на ползите от съзнателното управляване на начините за дишане е ок, отклоняването от науката за правене на шоу и продажби - не.