Зъбите на тигъра - Том Кланси

Ислямски атентатори планират да проникнат във вътрешността на САЩ чрез необичаен за тях канал на южноамериканските кокаинови трафиканти, за да извършат пъкленото си дело сред нищо неподозиращото цивилно население. Кой би могъл да им се противопостави и да им потърси сметка освен Колежът - секретната частна разузнавателна организация, която има на практика неограничени ресурси и черпи информация отвсякъде?

За пръв път ми се случи да съм разочарован от роман на Том Кланси. Историята беше доста тромава и едвам набираше скорост, след това ислямските терористи се задействаха, героите от Колежа се развихриха да отмъщават по твърде театрален начин на първите случайно попаднали им терористи и в един момент текстът просто свърши. Ей така, в нищото. Нищо не научихме за главния организатор и поръчител, нищо не се случи на помагачите от Колумбия, които така любезно съдействаха на атентаторите, никакво развитие не получиха и тримата младежи, които все пак бяха главни герои в този фарс - Джак Райън младши и двамата му братовчеди Карузо. Нямаше никаква генерална развръзка, която да придаде завършен вид, а финалът по-скоро беше оставен за евентуалното продължение. Героят си натъпка лаптопа с шифрована информация от компютъра на врага, хвана самолета за вкъщи и изпи четири малки уискита. А че читателите искахме да разберем кой и какъв е Емирът и какво е имало на скапания компютър, ами много пък искаме! В Уикипедията открих, че все пак наистина има продължение на този роман, и то се казва Dead or alive, но мисля да го оставя за неопределеното бъдеще.

Том Кланси определено може много повече.

И какво, по дяволите, търси този самолет на корицата?

Повечето добри компютърни програмисти бяха алчни копелета. Също като адвокатите, но не толкова цинични.

***

Беше твърде любознателен, което обикновено е признак за интелигентност, а тя беше единственото нещо, от което винаги ще има нужда на този свят.

***

Трудно е да си богат и самотен.

***

От всички прояви на могъщество и власт въздържанието впечатлява най-много хората. Тукидид

Без правила - Том Кланси

Джак Райън е кандидат за втори президентски мандат, а във фокуса на бясното действие е вече Джак Райън - младши, който работи в нелегалната организация за специални операции известна като Колежа. Джак Джуниър е съвсем млад аналитик, но вече го пращат и на операции по света. В този случай изключително опасен генерал от пакистанското разузнаване с екстремистки наклонности е забъркал такава мащабна каша, която подхвърля героите ни между размирен Дагестан, Вашингтон, Египет, лъскавия Дубай, северен Пакистан и даже най-стария космодрум на земята в Байконур. Не стига това, че светът е на ръба на ядрена заплаха, ами и в самата Америка безскрупулен милиардер работи с всички сили срещу Райънови, а средствата му са буквално неограничени.

Завършекът ми се стори леко късметлийско-мелодраматичен, но предполагам, че това вече е нещо като запазена марка на автора. Иначе уменията му за писане на адски вълнуващ роман с много действие и опасни ситуации не са се изтъркали изобщо. Този човек може да пише бестселъри за ЦРУ още сто години!

Любопитни факти: бреговата ивица на пустинното емирство Дубай е само 49 километра. Продължавам да не разбирам с какво това място е интересно и привлекателно за милиони хора по света. То е малко като случая с Джъстин Бийбър, който е известен с това, че е известен.

Кардинала от Кремъл - Том Кланси

2620 страници прочетени на един дъх от екрана на смартфон. Ето такива неща може да си причини човек, когато не му се чете нищо, и след жокер от приятел вземе та попадне на четвъртия епизод приключения на Джак Райън.

Знаете как Кланси обича да плете плетката си на няколко шиша, които привидно сочат в различни посоки, в хода на действието обаче читателят сам започва да се догажда колко по колко е 25. От една страна имаме напрегнати преговори между СССР и американците за разоръжаване в ядрената сфера при първия повей на Перестройката, развойна дейност в сферата на противоракетните щитове, лазери, спътници, дълбоко засекретени агенти и от двете страни, които докладват всяка важна стъпка, но в един момент "леко" се похлъзват, един афганистански майстор на Стингърите и няколко други междинни звена, чиито действия следим с особено внимание.

И даже да махнеш характерите на (кофти) героите, които изгражда да са толкова реални и интересни, Том Кланси е просто брутален в жанра с шпионските екшън-романи. Джак Райън е не само агент на ЦРУ, той прави анализи, участва в дипломатически мисии, съветва президента, а най-якото е, когато противно на всички очаквания се включва и в полевата работа. Рискува лично, действа, печели. Много ми хареса и тънката игра между разузнаванията, при която всяко действие, на която и да е от страните, задължително има откик на някоко нива у врага отсреща. Провокират се разриви, сприятелявания, заговори и предателства, рисковани импровизации и всичко това без пряка намеса, а само чрез побутване на някой и друг невидим лост, чрез слух или намек...

Разкошно беше, адреналин на едро, безценно. След съвсем лека пауза за отрезвяване нападам следващата!

Патриотични игри – Том Кланси

Човек може да бъде полицай или войник, но не и двете.

Джак Райън, бивш лейтенант от морската пехота, а сега преподавател по история във военната академия, е на екскурзия в Лондон с жена си и дъщеря си. В този роман все още сме в началото на опитите на Джак Райън да служи на родината и предложенията от ЦРУ засега не са го изкушавали особено. Още през първия си лежерен ден в Англия той става случаен свидетел на въоръжено нападение над луксозен автомобил и понеже се намира най-близо, решава да помогне – обезврежда единия нападател, с оръжието му застрелва другия, третият избягва и като краен резултат Джак се оказва ранен в рамото и спасител на ...(драматична пауза)... престолонаследника, жена му и детето им! И тогава се започва една дълга и широка, защото излиза, че терористите от ИРА и сродните им крила и формации освен перфекционисти в организацията на атентати, са и доста злопаметни. Дори в сърцето на Америка педантичните злодеи могат да организират чудовищни акции. 

В началото трябваше да изчета близо 200 страници, за да препусне действието така, както го обичам. Дотогава имаше твърде много подготовка, завръзка, запознаване със ситуацията, героите и местата, въобще – малко по-скучна работа, но като цяло книгата е на характерното за автора супер ниво и те грабва с лекота. Прекрасна смес от разузнаване, тероризъм, див екшън с преследвания и престрелки и много други вълнуващи моменти. Не се продават току-така стотици милиони бройки...

Ще се чете още, като следващата най-вероятно ще бъде Кардиналът от Кремъл.

По Патриотични игри има доста успешен филм с Харисън Форд, Шон Бийн и Самюъл Джаксън от 1992.

Благородството е душевно състояние, а не идва с титлите.

***

Провериха и Райън, който беше толкова изненадан от интимността на претърсването, та поиска да каже на офицера, че като за първа среща отива прекалено далеч.

***

За щастие Господ пази глупаците, пияниците и малките деца.

***

След още два-три дни щяха да наместят костите на счупените й крака.

— Ще остане ли саката? — тихо попита Джек.

— Не. Не се тревожете. Детските кости — ние имаме поговорка, че ако детските кости са поне в една и съща стая, ще зараснат.

***

Омразата не е хубаво нещо. Тя може да ти стори неща, за които да съжаляваш, неща, които могат да променят това, което си.
***
Когато лоши хора се сговорят, добрите трябва да се съюзят; в противен случай ще паднат един по един, а това е безсмислена жертва в една низка борба.
***
Там, където има пари и добър адвокат, се задават малко въпроси.
***

Съвестта е цената, която плащаме за това, че имаме морал, а моралът е цената на цивилизацията.

Когато Том Кланси си е отишъл без време през 2013 само на 66 години в Инвестор и Аз чета са написали интересни неща за него. 

Мечката и драконът – Том Кланси

 Страните нямат приятели, а само интереси.

Кисинджър

Това е книга за шпиони, войни и политика с обем от над 1200 страници. Авторът е дългогодишен спец по шпионските трилъри, от който аз досега не бях чел нищо (срам, срам...), а само бях гледал няколко пъти екранизацията на „Ловът на Червения октомври“.

Изключително мащабно, детайлно и реалистично представяне на поводите и причините, които може да доведат до световна война с ядрен уклон в наши дни, днес и сега. Без измислици-премислици, не, сър. От тънкостите на дипломатите при преговори, през шпионската дейност, взимането на политически решения със световно значение и не на последно място стратегията на бойните действия. Ах, тези танкови колони, ами въздушните боеве, артилерията, „умните“ бомби, дроновете... Прекрасна романтична симбиоза от стари дизелови танкови двигатели и ъпгрейди на софтуера на ракети земя-въздух. Напрежение и изненади от какъв ли не вид, от моретата от дизел по формата на стратегически резерви от времената на Хрушчов, до предаване на бойни действия на живо в интернет.

Поради нещастно стечение на случайни обстоятелства рутинни търговски преговори между Щатите и Китай завършват със затръшване на врати и изтегляне на американските дипломати от Китай. Страната на свободните, която се явява и дом на смелите, се затваря за всички китайски стоки и най-голямата по население държава на света изведнъж остава без долари, без които не може да си купи дори най-насъщното – нефт и пшеница. По същото време в източната част на Сибир руснаците имат нещастието да открият две гигантски находища на нефт и злато. Решението на китайското политбюро е да се завземат с военна сила тези две находища и така да се решат възникналите проблеми на страната им. Самата Русия (особено в азиатската си част) е в състояние на полуразпад и от славната им армия не е останало почти нищо. За броени дни хиляди китайски танкове нахлуват през река Амур и навлизат на стотици километри навътре в Сибир. Ще има ли кой да им се противопостави, с какво, как и с какъв резултат?

В заключение: Том Кланси е шибан гений, а преводачите му Павел Талев и Борис Христов са феноменални. Точка. Дори глобалните войни стават буквално заради едно нищо. Две точки.

Препоръка - намерете си някаква причина и я прочетете тази книга. Според мен е много важно, а освен това ще ви бъде и интересно.

Разликата между умния и глупавия е в големината на техните грешки. Никой не поверява на глупака нещо важно. Но на умния ще го повери.
***

Животното, което трябваше да се пази в клетка, беше войната и то се пуска от нея, когато времето за това е подходящо.

***

Главното изискване за влизане в политиката е способността да бъдеш любезен с хора, които презираш, и да правиш бизнес с тях, като че ли са ти най-близки приятели. 

***

Това, което се виждаше на екрана на монитора, й приличаше на нещо, което би се получило, ако се натопят краката на няколко пияни петли в мастило и след това ги пуснат да се разхождат върху бял лист хартия. (Как изглежда на западняците китайската писменост.) 

***
Талантът отиваше там, където бяха парите.