2620 страници прочетени на един дъх от екрана на смартфон. Ето такива неща може да си причини човек, когато не му се чете нищо, и след жокер от приятел вземе та попадне на четвъртия епизод приключения на Джак Райън.
Знаете как Кланси обича да плете плетката си на няколко шиша, които привидно сочат в различни посоки, в хода на действието обаче читателят сам започва да се догажда колко по колко е 25. От една страна имаме напрегнати преговори между СССР и американците за разоръжаване в ядрената сфера при първия повей на Перестройката, развойна дейност в сферата на противоракетните щитове, лазери, спътници, дълбоко засекретени агенти и от двете страни, които докладват всяка важна стъпка, но в един момент "леко" се похлъзват, един афганистански майстор на Стингърите и няколко други междинни звена, чиито действия следим с особено внимание.
И даже да махнеш характерите на (кофти) героите, които изгражда да са толкова реални и интересни, Том Кланси е просто брутален в жанра с шпионските екшън-романи. Джак Райън е не само агент на ЦРУ, той прави
анализи, участва в дипломатически мисии, съветва президента, а най-якото
е, когато противно на всички очаквания се включва и в полевата работа. Рискува лично, действа, печели. Много ми хареса и тънката игра между разузнаванията, при която всяко действие, на която и да е от страните, задължително има откик на някоко нива у врага отсреща. Провокират се разриви, сприятелявания, заговори и предателства, рисковани импровизации и всичко това без пряка намеса, а само чрез побутване на някой и друг невидим лост, чрез слух или намек...
Разкошно беше, адреналин на едро, безценно. След съвсем лека пауза за отрезвяване нападам следващата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар