От погрешната страна на раздялата - Майкъл Конъли

Отново попиваме роман за Хари Бош и за разнообразие този път Ел Магнифико ни разказва история без убийство. Май. 

Както подобава и този път историите са две, надбягват се една с друга, преплитат се и те обсебват. С любимите ни персонажи става също леко двойнствено - уж романът е за пенсионирания детектив Хари, който е приютен на почасова работа в почти провинциалния участък в Сан Фернандо, ама е и за Мики Холър, който веднага се отзовава на помощ, когато нещата завиват в опасна посока. И уж е основно за почасовата работа на Хари, който издирва сериен изнасилвач на млади и стройни мексиканки, обаче голямата опасност идва заради разследването му като частен детектив по поръка на местен стоманодобивен и авиационен магнат, който е в залеза на живота си и се чуди на кого да остави милиардите си. За белите и за латиносите. Романът е за настоящето, но и за миналото, което го е направило такова. И за ген, който е запазил една специфична крива усмивка през поколенията.

Не знам как Конъли успява да пише толкова интересно вече толкова много книги с този главен герой, но това не е нормално. Четеш, увлича те и не можеш да оставиш книгата. Засмуква те във водовъртежа от загадки, предположения, детективски разкрития. Ето и няколко думи от извора по въпроса как се случват нещата в ЕлЕй:


Имаше някои дреболии, които ми направиха впечатление в българския превод, а може би не би трябвало да го правят. Например навсякъде да наричаме магистралите "автостради". Защо е нужно? Ами Ехо Парк? Той пък защо в тази книга фигурира като Еко такъв? А когато Бош спря до колата на Мики Холър и пусна "мигачите", да не би да се има предвид аварийните светлини? Защо имената на някои улици са оградени с кавички, а други не са? По дяволите, даже малкото име на Бош беше изписано по някакъв по-особен начин...