Отвъд Тъмния портал - Арън Розенберг, Кристи Голдън

С помощта на могъщи артефакти като книгата на Медив и черепа на Гулдан, старият водач на Ордата Нерзул успя да отвори наново Тъмния портал, който пострада фатално в епичната война от "Приливи на мрака". За да сполучи в това, той предаде най-близките си съратници от Ордата се съюзи с нови и по-могъщи същества, които преследват свои си цели, различни от неговата да отвори портали към много други светове, в които да се разсели Ордата. За негово съжаление обаче Алиансът също не спеше и малка ударна група от смелчаци-камикадзета се прехвърли през Тъмния портал, за да осуети плановете му. Магьосникът Кадгар, паладинът Туралиън, елфата Алериа и целият им отряд се впуснаха в надпревара с малкото оставащо им време. Бяха наясно, че вероятно никога няма да се върнат живи на родния им Азерот, но Светлината ги задължаваше да се преборят със злото и да спасят всички други светове от нахлуване на Ордата.

Тази книга от поредицата беше една от най-богатите на видове емоции. От възторг от победата, независимо за коя от страните, защото балансът на силите в битката за Тъмния портал се менеше доста често, та до отчаяние от загубата на всичко скъпо. На нечовешка омраза и обикновена любов, на нови приятелства и стари предателства (Гулдан, Нерзул и кралят на Алтерак Перинолд). Направи ми впечатление как дори най-нежните и чувствителни същества могат да загубят облика си, когато преследват вредна кауза, водени само и единствено от желание за мъст. Хареса ми как авторите бяха дали шанс за поправителен на персонажи като Данат Тролбейн, които в самото начало можеше да бъдат помислени за некадърни страхливци, но след това отвъд Портала доказаха смелостта и жертвоготовността си.

Забелязвам, че много от героите и събитията, които харесах, са били свързани със Светлината и божествената дарба на паладините да си служат с нея за добро. Могъщите магии и оръжия също впечатляват силно, но за къде сме, ако няма кой да лекува телата и душите ни?

Не се отчайвай. Светлината е с теб. Ние сме с теб. Независимо колко тежък е мракът, Светлината ще го прогони. Независимо в кой свят, независимо при какви същества, Светлината е винаги там, на онова място, в онази душа. Запомни това, Туралиън, и върви напред с радостно сърце.

***

Само поискай. Трябва само да поискаш… с чисто сърце. 

Приливи на Мрака – Арън Розенбърг

This world is ours, and by the Holy Light we will keep it safe, now and forever.

Turalyon to Khadgar after the Second War

Лавината от орки, която се е изляла от Тъмния портал, вече е превзела единия континент на Азерот, величественият Стормуинд е в руини и кръв, а крал Лейн и Медив са мъртви. Оцелелите човеци са намерили спасение отвъд морето, където някои тамошните владетели приемат предупрежденията им, а други не ловят вяра и се подсмихват ехидно. Единственият шанс на хората е да се обединят, за да могат да дадат смислен отпор на нашествениците. Дали, как, кои? Ако сте се опитвали да накарате повече от трима души да свършат обща неприятна задача, вероятно ще имате идея за обширното поле от препъни камъни.

Тази книга разказва за създаването на Алианса и първите трудности във войната срещу Ордата, като в хода на действието историята навързва нишките на много оставени в предишните истории стърчащи краища. За предателството на Перинолд от Алтерак, за битките, които принудиха първоначално надменните елфи от Куел’Талас и джуджетата от Еъри Пийкс и Айрънфордж да се присъединят към Алианса на хората. За създадения от първите четирима паладини орден на Сребърната ръка и израстването на вярата и водаческите умения на младия Туралиън. За героичната гибел на последния от славното трио приятели - Медив, Лейн и Лотар. За поробването на червения дракон Алекстраза чрез артефакта Демонична душа и принуждаването ѝ да люпи нови и нови дракони, които да бъдат яздени от орките като летящи крепости. За бляскавите морски победи на флотата на адмирал Праудмуър. За гибелта на Гул’дан и колосалната глупост, която сътвори, и за която всъщност беше докарана цялата оркска раса на тази земя - да освободи погребания под морето Саргерас, заключен там някога от Игуен с печат, който не може да бъде отворен от никоя съществуваща на Азерот раса.

Допадна ми описанието на войната, защото не беше прост сбор от отделни битки, а създаваше усещането за нещо по-мащабно с цялото организирано придвижване на войски, преходите, сроковете, средствата. Хареса ми също, че не беше обърнато никакво внимание на Саргерас, по простата причина, че никой от участниците в събитията не знаеше нищо за него, и развихрянето му остана да се случи в евентуална следваща книга.

На картата по-долу е показано нагледно как протече походът на орките из човешките земи:

Една от най-хубавите книги в поредицата, която подхрани пламъка на интереса ми да продължавам възможно най-скоро със следващата.:)

Възходът на Ордата - Кристи Голдън

Трал е в ролята на разказвач, който в ретроспективен стил ни предава историята на орките, още когато са били кафяви на цвят и са живели на отделни кланове в хармония с природата на родната им планета. След това обаче външна намеса ги обединява в една яростна Орда, засилва се прочутата им агресия, стават зелени на цвят, а очите им светват в червена ярост. Кои са виновниците и можело ли е всичко това да бъде избегнато? Разказва още за дружбата на младите Дуротан и Оргрим, които случайно се запознават с мистериозната древна раса на дренаите. Научаваме защо Елементите на природата се отвръщат от призивите на орките и шаманите им губят сили. Как доверчиво приемат предложените им от посредниците на Саргерас нови магии и как почти никой не възразява срещу злото, което идва с тях. За моралното падение на ордата, гибелта на дренаите, че и на цялата им планета, и за съдействието, което получава узурпаторът на властта Гулдан, от човешкия магьосник Медив за изграждането на Тъмния портал и нахлуването на Ордата в света на човеците. 

Много нови отговори на стари въпроси, които един по един внасят по малко светлинка в тъмния лабиринт от съдби и сюжетни линии. Неведнъж се е случвало по-младите раси да станат пионки в ноктестите ръце на по-древни и могъщи сили, които не знаят ни прошка, ни милост, а само унищожение, и всеки път постфактум се чудим дали наистина е било неизбежно.

Доста трагична, но пък интересна за проследяване история, в която непознати досега герои добиват реални очертания, а пък вече познатите ни - още по-пълнокръвни образи и повече черти от характерите им. Макар на пръв поглед светът на Уоркрафта да изглежда клиширано черно-бял, във всяка от книгите от поредицата се наслаждавам на разнообразната палитра от чисто човешки качества и нрави, които откривам у героите, независимо от коя раса. Както казваха някъде, че на Азимов роботите му са повече човеци от хората, така и в Уоркрафта понякога зверовете имат повечко човешки черти.

Кръгът на омразата - Кийт Р. А. Декандидо

Действието в "Кръгът на омразата" ни препраща след епохата, когато хора и орки заедно едва са надвили поредната визита на Пламтящия легион на Сарджерас. Привидното спокойствие и мирно съжителство на двете раси обаче изглежда крехко и нетрайно, особено когато навред започват уж спонтанно и без връзка да избухват дребни разпри и конфликти. За по-внимателното око тези провокации ще се окажат организирани от фигура, която подозрително намирисва на сяра. Точно така, демоните имат хитър план как да подсилят старата неприязън между хора и орки, за да се изтребят сами в подкладения от тях конфликт. За голямо демонско съжаление Джейна Праудмуър неволно откри невероятен съюзник, за когото нямам смелост да издам повече, освен това, че е на над 800 години.:) Тяхната комбинация беше подсилена и от решителната полковник Лорена, което доста засили позициите на феминизма в тази книга, но беше приятно разнообразие за традиционно препълнените с мъжки образи фентъзита.

Отново ми направи приятно впечатление какви достоверни психологически похвати и нормални човешки склонности са претворени за пореден път в света на Уоркрафта. Толкова лесно е да им повярваш, толкова предразполагащо е да прегърнеш грешната кауза. Колко е лесно понякога хората да се плъзнат по патриотична, национална или някаква друга наклонена повърхност. Уж мислейки и действайки за благото първо на своите, често се оказва, че няма такъв филм и направените компромиси ще засегнат всички. Дори и във фантастичните светове трябва да се мисли глобално и да не се жертват принципите, да не говорим за нашия си.

Warcraft: Разцеплението - Ричард А. Кнаак

Заглавието само подсказва за развръзката на Войната на древните. След като Крас и Ронин се забъркаха в надробената от нощните елфи попара в "Кладенецът на вечността" и продължиха да удържат на кътни зъби войната с демоните от Пламтящия легион в "Демонична душа", дойде време ситуацията да завърши по един или друг начин. За наше и на любимите ни герои щастие, макар и с цената на свидни жертви (песни ще се пеят за теб, Брокс!), Саргерас беше удържан и уж унищожен. Кладенецът на вечността имплодира и разцепи континента Калимдор, потопи по-голямата част от него и остави на мястото си огромния водовъртеж Маелстрьом. 

Това определено е най-драматичната, кръвопролитна и решаваща част от трилогията. Някои герои се прославиха, други ни изненадаха, на трети пък им се разминаха доста мерзости (от тази мръсница кралица Азшара няма отърване!), а някои моменти си останаха недоизяснени (какво се случи в крайна сметка с младия Кориалстраз и стария Крас в човешкото му тяло?), но то си е така и в истинския живот, защо да не е и във фентъзи романите и респ. игрите. Текстът дотук наистина издава доста от действието, но всеки, който е играл поне малко Играта на игрите, ще знае резултата, защото всичко това отдавна вече се е случило. Как точно развалихме рахата на демоните и чии бяха заслугите, това вече ще си прочетете сами.

Чудесните преводи и на трите части от трилогията са на цигуларя Симеон Цанев (a.k.a. Roland) от годините му, когато превеждаше фантастика и пишеше доста и то не само в Shadowdance. Симеон отдавна мигрира в САЩ, където продължава да се изявява така:

Warcraft: Демонична душа - Ричард А. Кнаак

Действието на тази книга вероятно може да бъде предадено и само в едно изречение: Драконът Нелтарион, известен по-късно като Детуинг, окончателно превъртя и създаде артефакта Демонична душа, в който заключи частички от душите на всички други дракони, а в това време нощните елфи и нашите трима приятели продължиха неравната си битка с Пламтящия легион. Това е. За мен това е една изкуствено създадена книга, която да напълни с още битки (много бой падна!), предателства и обем действието на "Кладенецът на вечността". Цялата т. нар. трилогия за Войната на Древните спокойно би могла да си остане една книга и всички читатели да останем доволни, но за наше нещастие - не би. Както и да е, ще се чете и третата, защото човек не бива да си оставя магарето, респ. орка, магьосника и дракона в калта.

Ние сме народ, чието падение може би ще дойде само заради арогантността ни...

***

Значи просто се бием и се надяваме на най-доброто, както са правели всички, тръгнали на битка, през цялата история на света.

Warcraft: Кладенецът на вечността - Ричард А. Кнаак

Елун, дай ми сила!

Историята е толкова наситена, че човек започва да се чуди дали изобщо е възможно такова богато на събития действие да се резюмира с шепа думи.

Ронин и покровителят му Крас (Кориалстраз), чиито съдбовни премеждия проследихме в "Денят на дракона", са захвърлени назад във времето при опита им да проучат странна магическа аномалия, в която има нещо много грешно. За щастие не са сами на новото място - царството на нощните елфи, но пък за нещастие моментът е крайно лош - току преди първото нахлуване на Пламтящия легион. Суетата и високомерието на нощните елфи са ги довели до там, че да използват силата на Кладенеца на вечността, основния магически източник на света, за да разкъсат реалността и да поканят в своя свят Саргерас и подопечните му демони, които знаят само да сеят само смърт и разруха. 

Ще им стигнат ли силите на нашите познайници да се справят сами, на кого ще се примолят за помощ и изобщо по силите ли е на отделни същества от която и да е раса да се справят с напиращото зло? А пък ако се противопоставят прекалено решително, няма ли това да промени бъдещето, от което идват, и така да нанесат още по-големи щети? С такива мисли в главата, както и такива за бременната с близнаците им Верееса, която го чака вкъщи, Ронин се впуска да търси съюзници. Къде? Сред същите тези нощни елфи, защото не бива да забравяме, че сред тях се срещат и личности като Малфюриън - един от най-могъщите друиди, млад, но талантлив магьосник, боравещ изтънко със силите на живата природа.

Много затруднения, осуетени планове и предизвикателства, надхвърлящи предела на личните сили на героите, ни доведоха до някаква развръзка, която разреши твърде малко беди, за да бъде наречена хепиенд. 

Още нишки бяха навързани и заздравени, свободни краища си намериха ешовете, а картината на света на Азерот придоби още по-плътни и живи краски.

Warcraft: С кръв и чест – Крис Метцен

История с повече чест и по-малко кръв за падението на паладина Тириън Фордринг, който доброволно пожертва всичко - титли, имоти и семейство, за да се опита да удържи дадената на един стар орк дума.

Това е нещо като 0,5-ти том от поредицата, защото май се пада по хронология преди първия. Трал е тръгнал да обединява клановете и да освобождава орките от лагерите, а един самотен орк-отшелник спасява живота на Тириън. Как трябва да се отплати за това човекът? Още повече паладин, човек на честта, член на ордена на Сребърната ръка и избран да служи на Светлината? Как би реагирал всеки от нас, когато цялото общество греши и не желае да го разбере? Реакцията на нормален човек, който не винаги е идеално принципен, но пък винаги има време да размисли и да се поправи. Много приятно впечатление ми направи колко добре е написана тази част от историята, достоверността на атмосферата, когато хем си прав, хем за другите си категорично крив. С всичките фигуриращи верни приятели, неверни такива, подлизурковци и всякаква измет, която само чака да паднеш, за да започне да те рита, без да ги интересува каква е истината, просто защото хората като цяло са си такива - жестоки.

За съжаление в българските преводи на поредицата следва голяма пробойна и остава предизвикателството дали липсващите да се четат в оригинал. Предстои да видим...

Warcraft: Последният пазител - Джеф Груб

Тази трета книга от поредицата за Warcraft осветлява някои моменти, за които бяхме останали в неведение след едноименния филм, който излезе преди няколко години. В нея проследяваме съдбата на магьосника Медив в ролята му на последния Пазител на Тирисфал - орден на най-могъщите магьосници на Азерот, които единствени са способни да удържат демоните да не нахлуят отново на тази земя. След като майката на Медив успешно е отблъснала някога Сарджерас и неговия Пламтящ легион, днес тежката задача да бъде Пазител тегне на плещите на сина ѝ. Но изглежда това не е единственото, което го гнети, както се убеждаваме през очите на чирака му Каджар, който е главното действащо лице в книгата. Загадките около най-могъщия магьосник започват полека да се разплитат една по една пред любопитния поглед да чирака, и така чак до самия драматичен финал. 

Кой и защо е помогнал на оркския предводител Гул'дан да отвори портала и е тласнал орките през него? Как човек може да хвърля две сенки? Защо един по един измират най-талантливите магьосници в кралството? 

Обърканата съдба на невинен човек, който успява да причини огромни беди на цял един свят. Или на два, ако броим и Дренор. Отново ми направи приятно впечатление, че чрез образа на Гарона на читателите беше припомнено, че орките не са някакви безмозъчни и кръвожадни зверове, а интелигентни същества, които изпитват същите чувства като хората.

Изненадващо се оказа, че преводът е дело на Петър Тушков, чиято професионална работа заслужава само адмирации. Повече за него и книгите му можете да откриете чрез връзката по-горе.

Warcraft: Денят на дракона - Ричард А. Кнаак

"Денят на дракона" разглежда събития от вселената на Уоркрафт, когато първоначалният устрем на Ордата след нашествието им на Азерот е преминал. Те губят по всички флангове и едно от малкото оръжия, които все още им дават някакво предимство, е отглеждането на дракони, за да ги яздят и използват в бой. За целта драконът Алекстраза е държана окована в плен и единствената ѝ задача е да снася още и още яйца. 

Междувременно в отслабените редици на човешките кралства се появява мистична фигура, която така умело ги манипулира в свой интерес, че изгледите на този новопоявил се млад благородник да стане пълноправен крал, изглеждат неминуеми. Но кой е той, защо не може да бъде проследен и какви са истинските му цели?

На този фон проследяваме нишката на провинилия се млад магьосник Ронин, който копнее за шанс да изкупи стари грехове и се впуска в почти самоубийствена задача в Каз Модан. Наредено му е да проникне дълбоко в територията на орките и да стигне до планината, в която те държат Алекстраза. Как точно и защо той не знае, защото получава информация за секретната си задачата на малки порции от тайнствения си покровител Крас - един от членовете на съвета на магьосниците в Даларан.

Тайната на задачата му обаче явно скоро е разкрита, защото на Ронин и спътниците му - красива елфка и опърничаво джудже - започват да се струпват заплахи, коя от коя по-страховити. Изглежда тайно задействаните планове, които включват Ронин, планината на орките и съдбата на драконите, са повече от един, а интересите на замесените - крайно противоположни. Дори могъщи артефакти като "Демонична душа", способни да подчиняват дракони и създадени още когато те сами са владеели този свят, не са в безопасност, когато млада и почти безразсъдно смела раса като човеците, реши да действа благородно, със завидно себеотрицание и с желание да спаси доброто у другия.

Разкошна история, която те запалва дотолкова, че още същия ден да започнеш следващата от поредицата, която обръща най-основно внимание не на кого да е, а на самия Трал! For the Alliance! For Azeroth!

WarCraft: Дуротан - Кристи Голдън

Това е една доста ранна история от света на Уоркрафта. Започва с още младия Дуротан, син на вожда на клана Фростулф, и пристигането на оркския шаман Гул'дан и робината му Гарона с първата му оферта целият им клан да се присъедини към него и Ордата му. Обещава им да преминат в щедър и богат нов свят, където да се спасят от загиващия Дренор. Разбира се, предложението е отказано, защото злото около Гул'дан макар и засега неясно е достатъчно сигурно. Ледените вълци решават да се борят сами за оцеляването си, въпреки все по-големите трудности, с които се сблъскват. Цялата природа и дори себеподобните им са станали неузнаваеми - суша, глад, вулкани и канибализъм ги превръщат отново в номадски народ, който в бягството си стига чак до края на света, за да вземе там най-тежкото решение.

Книгата на Кристи Голдън ми беше много приятна, но имаше два момента, които бяха още по-важни лично за мен. Едното е, че и тук, както във филма, който излезе миналата година, беше обърнато много внимание на Дуротан и човечната страна на орките. Те още нямат оня кръвожаден и зверски облик, а са просто същества в беда, които се борят с всички сили за спасението си и за най-общите и универсални ценности, които споделяме всички. Доброта, чест, справедливост, живот в хармония с природата. Другият важен момент беше, че тук за пръв път срещнахме Оргрим Дуумхамър, пръв приятел от детинство на Дуротан, и описание на едноименния му боен чук, към който чук имам специални сантименти. 

Неочаквано за мен се оказа, че книжките за Уоркрафта са се превърнали в страхотна библиографска ценност, след като тиражът на издателството се е изчерпал, и не мога да си обясня защо не пуснат една допечатка, след като търсенето е толкова интензивно.

Още за книгата при Екатерина.

Друга чудесна книга от същата авторка беше коментирана тук.

За раса, при която честта означава всичко, обаче, оръжията бяха далеч по-важни от броните. А оръжията на орките бяха огромни.

Артас: Възходът на Крал-лич - Кристи Голдън

Това е поредна книга, която разказва частица от историята на Азерот – светът, в който се развихря действието на Уоркрафт. А тази игра няма нужда от представяне, в нейния фентъзи свят милиони запленени от магията на Близард по цял свят прекарахме блажени години.

Книгата ми беше полезна, за да навържа парченцата история, които вече знаех. Премеждия на герои, кралства, раси и империи. На цели континенти и даже светове.

В този том проследяваме живота на Артас Менетил, наследник на трона на Лордерон. След нахлуването на орките през Тъмния портал и падането на Стормуинд, Лордерон вече също не е остров на спокойствието, но все пак е място, в което старите ценности се пазят. Паладините служат на Светлината, младите слушат старите и кралството е подходящо място за израстването и възпитаването на истински силен лидер с правилни ценности, който да предвожда човешката раса в борбата им с Ордата. Изкушенията на тъмната страна обаче са навред и в хода на действието проследяваме как малко по малко у един добродетелен младеж с бъдеще покълва злото, което в края на краищата ще го превърне в Крал-лич – предводител на опустошенията на пълчищата на немъртвите.

Сблъсъци на воля, древни магии и могъщи оръжия озаряват пътя на Артас към Замръзналия трон. Убийства, измяна и предадена любов са най-малкото, което го чака. Епична история, променила съдбата на целия свят. Любезно ни бяха оставени не една и две открехнати вратички (като например съдбата на любимата ни магьосница Джейна), през които да се гмурнем към следващия том от поредицата.

Вятърът виеше като наранено дете.

***

Фалшивата скромност е толкова лоша, колкото и фалшивата гордост.