Приливи на Мрака – Арън Розенбърг

This world is ours, and by the Holy Light we will keep it safe, now and forever.

Turalyon to Khadgar after the Second War

Лавината от орки, която се е изляла от Тъмния портал, вече е превзела единия континент на Азерот, величественият Стормуинд е в руини и кръв, а крал Лейн и Медив са мъртви. Оцелелите човеци са намерили спасение отвъд морето, където някои тамошните владетели приемат предупрежденията им, а други не ловят вяра и се подсмихват ехидно. Единственият шанс на хората е да се обединят, за да могат да дадат смислен отпор на нашествениците. Дали, как, кои? Ако сте се опитвали да накарате повече от трима души да свършат обща неприятна задача, вероятно ще имате идея за обширното поле от препъни камъни.

Тази книга разказва за създаването на Алианса и първите трудности във войната срещу Ордата, като в хода на действието историята навързва нишките на много оставени в предишните истории стърчащи краища. За предателството на Перинолд от Алтерак, за битките, които принудиха първоначално надменните елфи от Куел’Талас и джуджетата от Еъри Пийкс и Айрънфордж да се присъединят към Алианса на хората. За създадения от първите четирима паладини орден на Сребърната ръка и израстването на вярата и водаческите умения на младия Туралиън. За героичната гибел на последния от славното трио приятели - Медив, Лейн и Лотар. За поробването на червения дракон Алекстраза чрез артефакта Демонична душа и принуждаването ѝ да люпи нови и нови дракони, които да бъдат яздени от орките като летящи крепости. За бляскавите морски победи на флотата на адмирал Праудмуър. За гибелта на Гул’дан и колосалната глупост, която сътвори, и за която всъщност беше докарана цялата оркска раса на тази земя - да освободи погребания под морето Саргерас, заключен там някога от Игуен с печат, който не може да бъде отворен от никоя съществуваща на Азерот раса.

Допадна ми описанието на войната, защото не беше прост сбор от отделни битки, а създаваше усещането за нещо по-мащабно с цялото организирано придвижване на войски, преходите, сроковете, средствата. Хареса ми също, че не беше обърнато никакво внимание на Саргерас, по простата причина, че никой от участниците в събитията не знаеше нищо за него, и развихрянето му остана да се случи в евентуална следваща книга.

На картата по-долу е показано нагледно как протече походът на орките из човешките земи:

Една от най-хубавите книги в поредицата, която подхрани пламъка на интереса ми да продължавам възможно най-скоро със следващата.:)