вторник, октомври 30, 2018

Степени на свобода - Саймън Мордън

"Степени на свобода" се явява трета книга за Самуил Петрович и приключенията му в Метрозоната. Както вероятно знаете от предишните две части, физикът от руски произход, който обитава останките от Лондон след ядрения апокалипсис и псува на майчин език, си изпати доста. Освен физически (в тази книга вече беше с изкуствени електронни очи и сърце с турбина), той на всичкото отгоре вече е и женен. Но тези издевателства явно не са били достатъчни за автора, който го подхвърляше между всевъзможни други опасности като перце за бадминтон - ха спасявай квантов компютър с изкуствен интелект на име Майкъл, който е затрупан от паднал небостъргач, ха обезвреждай стара атомна бомба, ха преговаряй с Църквата по въпроса имаше ли Гюро (т.е. Майкъл) душа, или нямаше. Изпратените убийци от ЦРУ и заплахите от Америка, както и сдобряването с благоверната, са направо нищожни и съвсем дребни прашинки на фона на цялото опасно препускане, което на косъм да му струва живота. Пак. И не само неговия. 

Накратко и без повече издайнически коментари, екшънът е гарантиран! Почупен и полуосакатен Петрович разказва играта на всички, които му мислят злото, с една ръка зад гърба (защото е полуоткъсната, не за друго).:)

Тази книга отново получих от любезните ми колеги от Отдел К (има си и ръкописно пожелание на титулната страница!), които заемат почетно място сред малкото, подарили ми книги, които наистина много да ми допаднат.:)

вторник, октомври 16, 2018

Нощта на кръстопътя - Жорж Сименон

На загубено междуселско кръстовище се е случило нещо странно. Убит белгийски евреин, търговец на диаманти, е намерен застрелян в автомобила на един от местните жители. Автомобилът е вкаран в гаража на комшията, а комшийската кола е в гаража на онази с убития. И никой от двамата комшии с колите не знае нищо, не е чул нищо, не познава жертвата и няма никаква представа каква е тази история. Вдовицата на убития пристига, но още слизайки от колата и... абе има си изненади, действието не е никак заспало. Копринено бельо, заключени мацки.

Един кръстопът с три къщи - брат и сестра датчани с аристократично потекло, но мизерстващи без доходи във Франция, смотаният застраховател Мишоне и жена му и господин Оскар с автосервиза, който познава всички коли и камиони само по звука. Странни птици. Кой би могъл да има нещо общо с убития?

По книгата има френски филм от 1932 и английски на ВВС с Роуън Аткинсън в ролята на инспектор Мегре. Лули, запалени печки, мъгла, здрач.

Много готино криминале, което ме изненада приятно. Не очаквах чак толкова екшън в книга на Сименон.

— Кой готви? 
— Аз… Той го каза просто, без смущение, без срам...
***
Присъствието на жена пречи, когато се върши работа.

четвъртък, октомври 04, 2018

Зло под слънцето - Агата Кристи

На сравнително малък остров близо до брега на Девън (да, пак там), толкова близо, че даже има и път, по който може да се мине при отлив, има популярен хотел, който приютява разни летуващи, включително и мосю Поаро. Неочаквано за всички младата и крайно привлекателна съпруга на един от гостите, много известна актриса, е открита удушена на един от плажовете. Кой може да го е извършил? Кой има мотив и защо? А възможност? Върху това започва да разсъждава полицията и асистирана от частния детектив да задава въпроси на всички присъстващи. Завист, ревност, обида или алчност? Коя подбуда е тласнала убиеца и как е станало, при условие, че май всички заподозрени си имат алибита?

Любим ми е похватът на Агата Кристи да изправя в началото читателя пред неразгадаема загадка и после само след уж безобидни разговори с всички присъстващи бдителното око да успее да отсее къде някой от тях е изпуснал нещо уличаващо. Кой лъже и защо? Страхотна тръпка!

Направи ми впечатление, че много пъти в романите на Агата Кристи действието и разговорите са такива, че не можеш да разбереш през коя година се случва всичко. Не е ли чудесно? Конкретно този роман е от 1941, но какво ли толкова се е изменило в един летен курорт оттогава? Хората лежат по плажа, плуват, ядат, спят, говорят си с другите, играят тенис, гребат с лодки, пийват си от питиетата и блаженстват.

По книгата има филми от 1982 и от 2001, които може би също не е лошо да се пробват.

Обикновено веднъж в живота си човек става за смях заради жена.