вторник, декември 28, 2021

Тъща къща обръща - Аркадий Аверченко

Наскоро научих за съществуването на този писател, който е успял да натрупа завидно творчество за краткия си живот (1881-1925). Духовит, с онази подигравателна искра, която го кара да не си премълчава, когато забележи нещо за осмиване, включително себе си, жена си, началство и всевъзможни властимащи. 

Някъде прочетох, че Аркадий Аверченко е създател на най-популярните хумористични списания в Петербург от началото на миналия век. Издава много книги с разкази и печели славата си на епикуреец, на редовен посетител на ресторантите и увеселителните заведения, и не на последно място, на неустоим сърцеразбивач. Обаче след Гражданската война в Русия, наричана до скоро Октомврийска революция, комунистите заклеймяват творчеството му като антисъветско и го забраняват. На 15 ноември 1920 родният му Севастопол е превзет от тях, ала не го заварват там, защото броени дни преди това Аверченко се е качил на един от последните параходи за Истанбул. Можете ли да си представите човека от снимката по-долу в затвор, лагер или най-малкото в комунална квартира, завод или колхоз? Той също не си го е представял.

Харесах "На широка нога" за притесненията на онзи домакин, който зорлем се беше подготвил вкъщи с хайвер, коняк и други скъпотии за гостуването на началството, а онзи гребеше с голямата лъжица и не се спираше. Както и за вярната му съпруга, която особено се беше загрижила за здравето му след като човекът си беше сключил застраховка "Живот". Забавен беше и онзи музикант, който беше измолил един вълчи кожух за пътуването си, и навсякъде му натякваха какво добро му е сторено.

Заглавието, както и прозвището "Кралят на смеха", ми се сториха малко пресилени, защото не е като да не познаваме армия от други властелини на хумористичното слово, ала фразите ги разглеждам като издателска волност, а не кусур на автора. Вероятно след като са минали повече от 70 години от смъртта на автора и авторските му права не важат, в издателство "Паритет" са решили да изкарат някой лев, но за целта е била нужна и доза маркетинг, най-малкото за разнасяне на тишината около аверченковото име от времената на сърпа и чука.

неделя, декември 26, 2021

Фантастична нощ - Стефан Цвайг

В Уикипедията прочетох, е Стефан Цвайг бил от първите майстори на психологическата новела. Това вероятно обяснява донякъде произведението, в което самата случка не е особено забележителна, а акцентът е върху това какво се случва в главата на главния герой и разказвач. С дребна измама преситеният от всичко австрийски благородник се сдобива с билет от залагания на коне, който се оказва печеливш. След разразилите се у него неочаквани душевни бури той подарява парите на случайни хора и започва нов живот. Това са събитията в историята, която явно е предназначена за други читатели, защото на мен ми се видя препълнена с излишни празни размисли, въздишки, съмнения и твърде описателно предадени чувства. Ако не беше под формата на аудиокнига, се съмнявам дали изобщо щях да я дочета.

Самата книга е чудесно прочетена, записана и поднесена от Любомир Розенщайн и може да се чуе ето тук.

Който е намерил веднъж сам себе си, не може да загуби нищо повече на този свят. Който веднъж е разбрал човека в себе си, той ще разбере всички хора.

понеделник, декември 20, 2021

Летният рицар - Джим Бъчър

"Летният рицар" е четвърта книга от премеждията на единствения чикагски детектив-магьосник Хари Дрезден. По някакви причини от издателство "Колибри" са преустановили превеждането и издаването на поредицата и така за българските читатели тя се оказва и последна.

Ако си спомняте, в предишния роман "Смъртоносна опасност" Хари загази както никога досега, справи се с полазилите го вампири, спаси каквото можа, загуби приятели и неволно разпали световна война между вампири и магьосници. Съветът не магьосниците не беше очарован от такова развитие и в този том го привикаха да дава обяснения, като му дадоха последен шанс да докаже невинността и правотата си. Същевременно някой е пречукал Летния рицар и Зимната кралица нае Хари да докаже невинността ѝ, а едни грозновати младежи пък му платиха да открие изчезналата им приятелка. Както знаете, Дрезден не отказва, зае се с всичко едновременно и затъна по-дълбоко в заговорите, предателствата и битките на феите от всякога досега. И сякаш това не стигаше, ами и сред самите феи конфликтът се задълбочи и разрази в истинска война.

Колкото бях очарован от предишната книга от поредицата и включването на верния помощник Майкъл, толкова тук охладнях и се залутах из множеството кралици на феите, майки, дъщери, рицари, лордове, ту летни, ту зимни. Това няма проследяване! Ни в клин, ни в ръкав се появиха  изневиделица разни персонажи от миналото на Хари, което винаги е съмнително.

Като цяло ми беше умерено интересно да чета поредицата, но не съжалявам особено, че приключи. Да оставим вампирите в годините около милениума, така или иначе не са особено интересни. 

петък, декември 17, 2021

Просто Спас 2: Без филтър - Стен Дамянов

Нов брой с приключенията на най-известния заек в България! Точно така, приятели, Спас се завръща по-боен от всякога, справедлив и непримирим към фалша и с все така отгризано ухо, а хуморът на автора е все по-як и актуален. 

Появил се е нов вирус, който кара *хората* да изричат само истината. Така излиза наяве действителното им отношение към всичко и мнозина са толкова изплашени какви ги плещят, че си залепят устите с изолирбанд. А Спас ли? Спас си умира от смях! Паралелно имаме и полицейска нишка, още една любовна такава, семейна, наемен домоуправител, който спекулира с доверието на живущите, проблем с отпадъците и едно парче водопроводна тръба. Има страдание, борба, има и правда за финал, та даже и нещо като поука. 

Братя и сестри, фенове на комиксите, просто си набавете този брой и се насладете, за рисуваните истории много думи не са нужни!:)

събота, декември 11, 2021

Убийството на Роджър Акройд - Агата Кристи

Убийството на Роджър Акройд" изглежда като конвейрно криминале с участието на вездесъщия Еркюл Поаро, който в последната глава събира всички действащи лица в една стая и обяснява как всички са имали мотив и възможност, но само един от тях е извършил престъплението. Изглежда, ама не е. 

Селският лекар д-р Шепърд е повикан по спешност от иконома на местен богаташ, че старецът е убит, а огледът на място показва забит до дръжката кинжал в гърба на господин Акройд. Кой има интерес и възможност? Кой би се облагодетелствал? Младежи, които искат да се сгодят и биха получили благословията му? Закъсалата с парите вдовица на брат му? Управителка, която злите езици подозират в подмолно сближаване със стареца? Непознат млад мъж, който по тъмна доба пита из селото за имението на Акройд? И къде, по дяволите, е младежът, който има най-голям интерес да получи наследството си веднага, калните му стъпки са по перваза на прозореца на заключената отвътре стая с жертвата, а него никакъв го няма през цялата книга! За да се допълни менажерията на типичното провициално имение, пейзажът включва още съмнителен иконом, прочут ловец на диви животни, малко дрога и пръстен с инициал.

А къде е Поаро, ще попитате. Той го играе оттеглил се от активна дейност и по случайност се оказва съсед на д-р Шепърд и любопитната му сестра. Двамата се включват да помагат според силите си на прочутия белгиец, като през цялото време уж знаят всичко, което е известно и нему, а всъщност са доста изненадани накрая.

Подозирам, че един от най-важните таланти на авторите на криминалета е да приспиват вниманието на читателя и да замаскират истинския извършител сред множество допълнителни герои, сюжетни нишки, колебания и фалшиви хипотези на детектива. Така те постигат онази комбинация от изненада и задоволство у клиента, който накрая на прочита хем е щастлив, че е имал всички необходими факти пред себе си, за да се досети сам, хем гарантирано не е допускал кой е убиецът.

Е, такава книга от Агата Кристи не бях чел! Тази жена винаги има още аса в ръкавите си!

четвъртък, декември 09, 2021

Каталог от изложба "Илия Бешков" в галерия "Лоранъ"

Миналата събота най-случайно гледах по БНТ филм за художника Илия Бешков, който ми направи доста силно впечатление. Поинтересувах се къде може да се видят негови рисунки, скици, карикатури и най-удобното място се оказа небезизвестната столична галерия "Лоранъ". На сайта им има останки от голямата изложба с негови творби, която са организирали преди време, а всички произведения могат да се видят в каталога, който си купих аз, защото самите рисунки излязоха малко по-недостъпни като цена.:)

Освен като автор на забавни и провокативни карикатури, Илия Бешков се оказа и много интересна личност по много други критерии. Автор с много остро око за всякакви етични, социални, политически и какви ли не неправди или поне разминавания, които спрямо неговия вътрешен кантар не би трябвало да останат неподиграни, неосмени, непосочени с пръст. Явно точно това негово чувство за справедливост го е карало да осмива кусурите на царската власт, а след преврата на комунистите от девети септември пък да се свива в черупката си, виждайки, че техният човеконенавистен режим е още по-голямо зло. Да, властта го ухажва, правят го професор в Академията, засипват го с пари, ордени и награди, но неговото мерило си е същото и накрая той се предава, отказва да се бори и доброволно си отива от този свят.


Всичко тече като река, пълна със злина. Абсолютната лъжа е станала въздух и климат, проникващ дълбоко във веществения и мисловен свят. Печално и непоносимо е да гледаш човека, лицето, тялото му, умъртвената му мисъл, устата му, обезобразена от лъжа и принуда. И все пак хората живеят, търсят храна и подслон, треперят от страх, останали без всякаква надежда и упование...

Тази година се навършват 120 години от рождението на художника и по този повод има още по-подробна книга за него и творчеството му, която немедлено си поръчах. To be continued...





понеделник, декември 06, 2021

Място за убиване - Лий Чайлд

Скитникът зависи от добрината на непознати хора. Не за нещо особено или материално. За кураж.

"Място за убиване" е първият роман от поредицата за бившия военен полицай Джак Ричър и излиза през 1997. Книгата е жестока и още тогава прави фурор, но какво може да накара човек да я чете днес, след като авторът е ошлайфал стила и героя си в още 24 романа за него? В моя случай това беше телевизията и предстоящия сериал, който ще излезе скоро. В него приключенията на Ричър започват от самото начало, от "Място за убиване". 

Сигурно ще се съгласите, че заглавието е доста дърводелско и направо невъзможно за запомняне, да не говорим, че няма някаква по-специална връзка с действието. Да, то се развива на едно място и там има убити хора. Какво е по-особеното? Това е, разбира се, Ричър - напуснал армията преди шест месеца и се шляе из Щатите като свободен електрон, всеки ден в нов град. Така случайно попада и в Маргрейв, Джорджия. Подозрително лъскаво градче, затиснато отвсякъде от фъстъчени ниви, жега и южняшки порядки, а както се оказва и от брутална банда, която движи нещо много голямо. Толкова голямо, че и случайно попаднали минувачи могат да си изпатят много лошо, преди да изчезнат завинаги. Още преди да разбере какво се случва, Ричър вече е зад решетките в местното полицейско управление по обвинение в убийство, извършено във време, когато е бил на шестстотин километра оттам. И макар първоначално обстоятелствата да са категорично против него, полека намира местни съюзници в лицето на полицаите Финли и Роскоу, които да му помогнат да се справи с цялата каша от кръв, трупове, влияние, пари. И всичко това в рамките на една седмица.

Не смея да коментирам каквито и да е подробности от действието, защото нишките му са тънки и ловко преплетени и рискувам да дръпна неволно някоя от тях, която издайнически да взриви в лицата ви цялата загадка.

Лий Чайлд е един от най-великите в категорията си, поне за това ми повярвайте и ми се доверете. Не мога да преценя кое се дължи на труд и кое на дарба, но умее да пише страшно увлекателно. Винаги знае кога историята има нужда от нежност, кога от грубост. От стрелба и ръгане с ножове или от спомени за стари музиканти. Книгата беше прочетена буквално за един ден, без да оставя човек дори да обядва като хората!:)

Усещах го как се двоуми. Седеше съвършено неподвижно, но мислите му се мятаха като котета в чувал.

Един стар негър бръснар обясняваше защо помни неща от преди 60 години, но не помни какво е закусвал вчера:

Да ви кажа, паметта сигурно е като вехта кофа. Напълниш ли я със стари неща, не остава място за новите. 

В списъка с места за посещаване в рамките на фантастичното ми пътешествие в САЩ, което най-вероятно никога няма да се осъществи, добавям и Джорджия и нейните малки притихнали градчета.

петък, ноември 26, 2021

Смъртоносна опасност - Джим Бъчър

Помните, че още първи том Хари Дрезден си имаше проблеми с Бианка - лидерката на вампирите в Чикаго. Нещата се задълбочиха и проблемите се изостриха до въпрос на смърт или повсеместна световна война между вампири и магьосници, но това, макар и достатъчно сериозно, съвсем не беше всичко лошо, което грозеше нашето момче. Като начало из целия град се бяха активизирали безчет призраци, които тероризираха населението, което сякаш не стигаше, та в най-напеченото цъфна и кръстницата на Хари, която, ако си спомняте, е доста злобна фея. Някой друг пък усукваше душите на най-близките хора на Дрезден с магическа бодлива тел в опит да ги елиминира един подир друг, докато не стигне в крайна сметка и до самия магьосник.

Сега като чета как хаотично представям действието, то не изглежда като нещо взаимносвързано, което ще ви остави без дъх и ще ви кара да четете по нощите, но всъщност оригиналният ефект е точно такъв. Много силен плюс за мен беше включването в действието на Майкъл - бойният приятел на Хари, който има няколко деца, бременна съпруга на име Чарити, носи свещения меч Аморакус и има толкова чиста вяра, че тя му дава допълнителни сили в битките с тварите на злото. Вампири ли, дайте ги насам!

Въпреки традиционния маниер на добрите всичко да им се разминава, като не броим някой и друг белег за чар, този път някои хора си изпатиха повече и приятелката на Хари Сюзан Родригес пострада до степен, че... хм, май ще е по-добре вие сами да си прочетете как и защо.:)

Скромното ми мнение е, че дотук тази книга е най-силната от цялата поредица. Поддържа напрежението и създава здравословно количество изненадващи обрати. Наистина, хуморът беше в по-малки дози от друг път, но пък качественият екшън компенсираше, че и отгоре. Достойнствата на кориците продължават да са все така спорни, но вероятно се разчита, че фенската маса е над тези неща. 

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Какво: Това е международен договор, който осъжда насилието над жени и домашното насилие, както се вижда и от заглавието му.

Кой: Автор е Съветът на Европа – това е организация на страните от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ – 47 държави), която работи за целите на европейската интеграция. Организацията насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. В организацията членуват 47 държави с 800 милиона души население и тя е напълно самостоятелен орган, съществуващ отделно от ЕС.

Къде: Конвенцията може да се открие и прочете на официалната страница на Съвета на Европа тук.

Колко: 32 страници

Кога: Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.

Какво е джендър и трети пол: Gender е английска дума, която означава пол и род. Ако очаквате да значи нещо друго, както и какво изобщо е това "трети пол", то няма да го откриете никъде в този документ. Проверих го, джендър и "трети пол" се срещат в конвенцията точно 0 пъти. Ако ви интересува конспиративното схващане какво е това друго, допитайте се до БСП, националистите и останалите талибани, които направиха така, че България се оказа единствената държава на Балканите, която не е ратифицирала конвенцията.

понеделник, ноември 22, 2021

Приказка за Тройката - Аркадий и Борис Стругацки

Ако купчината от руски комунистически нелепости има мащабите на планина и абсурдният бюрократичен произвол е един от върховете ѝ, то действието на тази книга се намира отвъд ръба му. Тази порочна система така умело е претопила всички никому ненужни, но за сметка на това всесилни администратори и чиновничета от царско време, след това ги е ъпгрейднала със злобата, популизма, безхаберието, нагаждачеството и възторга на профана от това да нищо да не вършиш, от теб да зависи всичко и да си постоянно зает, и след това ги е изстреляла в бъдещето. Точно така, в Тройката, за която става дума, няма нито разкрепостени шведки, нито традиционен конски впряг, а по подобие на отрядите на НКВД за политическа саморазправа и узаконен разстрел от края на трийсетте години служи за "утилизиране" на различните. Тук идва фантастичната част, в която на свои заседания Тройката от бъдещето разглежда случаите на самозвани изобретатели, извънземни, опитомен птеродактил, говореща дървеница, разумно мекотело на име Спиридон и много други кой от кой по-странни образци под критичния и насмешлив поглед на няколко млади научни сътрудници от измислен институт, които използват правилата на системата, за да я объркат и насочат в своя полза.

Книгата ми се стори колкото смешна, толкова и тъжна. Обяснимо ми се видя защо преди промените е била забранена и защо системата не е допуснала някой да я подиграва така очевидно. Написана е по толкова забавен начин, че има шанс да се хареса и на читатели извън все по-тесния кръг на запознатите с маниера на действие на властта през онези години. По същата причина навява и тъга в сърцата на същото малцинство, което би оценило иронията на това да обвиняваш извънземно в това, че е кулак, както и най-малкото с припомнянето, че в не толкова далечната ни история подобни самозвани тричленни групички за нула време са разстреляли без съд и присъда стотици хиляди човеци. 

Ала нека бъдем позитивни, това все пак е една доста весела книга, и ако умението на човек да се надсмива над несгодите е признак на висш интелект, нека не падаме по гръб и с усмивка и самодоволство да се порадваме на IQ-то си.

Книжката излиза през 2019 под номер 122 като много удачно предпоследно допълнение към епичната поредица "Галактика", а преводът и бележките под линия на преводача Милан Асадуров заслужават огромнейши комплименти.

сряда, ноември 17, 2021

Нощ в Лисабон - Ерих Мария Ремарк

Още в рамките на романтичността на двайсетте си години изчетох всичко от Ремарк, но макар най-подходящото време за това да е отминало, понякога ми е приятно да се връщам към някои от произведенията му. "Нощ в Лисабон" хронологически се пада към края на перипетиите на неизменно бягащия от войната и нацистите интелектуалец. В днешна Европа думата мигрант е добила доста негативен ореол, но като се замисли човек, хората винаги са бягали от войните, глада, опасностите и са търсели спасение на нови места - по-добри или най-малкото временно по-спокойни. Когато нацистката вълна се разлива из Европа, милиони хора побягват, и щом една държава бъде превзета, те бягат към съседната, и така докато се свършат всички съседни и се окажеш на брега на океана, където тръгват последните параходи за Америка. Германия - Австрия - Швейцария - Франция - Испания - Португалия. Това разказва и книгата, която е среднощен разговор между двама мъже, които са със сходни съдби - и двамата бягат от нацистка Германия (Оснабрюк!), и двамата са изстрадали доста, докато стигнат до Лисабон, но единият има всичко необходимо за последната крачка към спасението, а другият е капитулирал. Кое е всичкото ли? Паспорт, билет, виза и жена му до него. Което и от изброените да липсва, прави останалите безполезни.

Ремарк продължава да ми се струва една идея по-сантиментален отколкото е необходимо в такива условия, когато първо трябва човек да оцелява и да се спасява, пък после да го удря на философстване. Предполагам, че пак това е и една от причините все още да бъде търсен, преиздаван, четен и харесван. Заради онова малко зрънце непрактичност, лудост или каквото там го наричаме, което кара хората да бъдат други, когато са открили половинката, без която им се струва, че наистина нищо няма смисъл. Да се люшкат между безумна смелост и примирено отчаяние, като и двете състояния да изглеждат еднакво човешки.

Отново ми направи впечатление с какви цветове Ремарк описва картините си и как това влияе на представите на читателя. Колко много се пие в романите му и колко обречени са жените в тях. Колко красиви места има в Европа и как изглеждат още по-прекрасни, когато не можеш да останеш там, защото трябва да бягаш за живота си.

Както и да е, това е една много хубава книга, а ако я четете на младини и уцелите момента, се превръща директно в превъзходна.

вторник, ноември 16, 2021

God of War: Официална новелизация - Джей Ем Барлог

Популярна компютърна игра търси още пазарни ниши и за целта е била създадена тази книга. Тя не разказва паралелни истории, за които не е имало време да бъдат представени сред действието, тя разказва самото действие на играта. Или поне аз останах с това впечатление. Кратос и неговият син в тинейджърска възраст Артей кръстосват картата, както географски, така и като различни измерения/светове и се бият с всеки срещнат, за да стигнат върха на планината, където трябва да оставят кесията с праха на кратосовата жена. Още в самото начало научаваме, че всъщност главният герой е бог под прикритие, а над жена му е сина му тежат подозрителни неизказаности. И така бащата с момчето сноват напред-назад, бият и колят всичко живо, а понякога и неживо, и като цяло напредват към върха. Срещаме легендарни оръжия, магии и всевъзможни същества от най-различни митологии, като водещи са гръцката и скандинавската.

Неведнъж съм чел книги по игри, но на толкова странна не бях попадал. Висотата на историите от света на Уоркрафта е на светлинни години, а смисъла и случката тук явно не са били приоритет на автора, за името на когото полагах големи усилия да не го изпиша като балрог.

Накратко, подозирам, че става дума за прилично интересна игра и доста слаба книга по нея. Това е, нямам много други думи.

неделя, ноември 14, 2021

Безумна луна - Джим Бъчър

Втори сблъсък с премеждията на Хари Дрезден, в началото на който дори не си говорят с неговата първа дружка лейтенант Мърфи. Нали помните какви ги беше надробил той в "Буреносен фронт", когато трябваше да се разправя с един самоук магьосник, а в резултат пострадаха отношенията му с детективката? Е, тук нещата аха да потръгнат и с цялото си старание в тази посока Хари ги забатачи още повече. Този път проблемите му бяха с различните превъплъщения между човешкото и вълчето тяло и разни неприятни типове, които спекулираха с това познание. Да, братя и сестри, върколаците бяха плъзнали навред преди, по време и след пълнолуние!

По нещо, което вече започва да прилича на традиция, Хари отнесе щедро количество бой, недостатъчно женска нежност и някаква там имагинерна справедливост за финал. Сдоби се с дълго кожено палто вместо стария изстрадал шлифер, както и с нови неприятели. Имаше неочаквано за мен количество трупове, както и преимущество на физическата саморазправа над магическите трикове. Научихме за различните видове върколаци, както и пореден пример за това защо властта развращава.

Преди години образи като вампирите и върколаците ми се виждаха крайно смехотворни, но след изгледани n филма за Логан, толерантността ми надрасна видовите си ограничения. Интересно ми е какво предизвикатество ще има пред Хари в третата книга, преди да пристъпя най-накрая към подарената ми и все още недокосната четвърта.:)

понеделник, ноември 08, 2021

Фантастични светове, 3/2021 - Сборник

Тазгодишният брой на сборника "Фантастични светове" затвърждава добрата традиция от предишните висоти на клуб "Соларис" да представя за пръв път на български някои от най-пленяващите разкази на световните майстори в жанра.

Отново ще се изненадате приятно от това колко качествена фантастика все още не е била превеждана на български. Разказите са разнообразни, има наука, магия, Марс, извънземни, бъдеще и минало, смях и гибел. Предполагам, че подборът на съставителите си заслужава отделна звезда.

Най-много харесах разказите на Франк Хърбърт и Харлан Елисън, но това си зависи от възрастта и момента, в който ги четете, защото имам доказателства, че хора като Клифърд Саймък, Кир Буличов и Рей Бредбъри също са способни да ми взимат ума с разказите си.

  • "Шива в сянка" - Нанси Крес. История с доста физика на ниво черна материя и също такива дупки, която изненадва и приятно замъглява ума, докато си припомняме кои бяха оригиналите и кои копията на изследователите.
  • "Планините на Магнац" - Джак Ванс. Продължаваме пътешествието на Кугел, който попадна в селце, което точно си избираше Страж, който да бди да не се появи Магнац. Кой и какво е Магнац и може ли изобщо да се появи?
  • "Хвани високия път" - Франк Хърбърт. Кратък, но много готин разказ за това как интуицията може да ти изкрещи нещо, за което сетивата уж не долавят дори шепот. Внимавайте с пътища, които вървят по билата и пресичат реките перпендикулярно!
  • "Сърцето на стария Гарфилд" - Робърт Хауърд. Индианска мистика в гърдите на бял човек.
  • "Джефти е на пет" - Харлан Елисън. Нали се сещате как Стивън Кинг обича да пише за малки момчета в провинциални градчета как се сблъскват с предизвикателства, които сякаш не са от този свят? Е, този е от същата каса с бира.
  • "Новите дрехи на рекетьора" - Кир Буличов. Руски хумор от след падането на комунизма - рекетьори, манекенки, чуждестранни инвеститори и смахнат учен.
  • "Любовна история" - Рей Бредбъри. За човешките чувства на един от последните останали марсианци към мацката, която беше дошла да покорява планетата му. Автентична история от "Марсиански хроники", която по някакви причини не е намерила място в познатия ни сборник.
  • "Житието и страданията на Мирон Блумберг, дракон" - Майк Резник. Ежедневните съпружески битки не спират, дори когато човек започне да се превръща в дракон.
  • "Операция «Смрадльо»" - Клифърд Саймък. За странния скункс, който дърт пияница спаси от кучетата, за неочаквано полетялата бричка на последния и редно ли е скунксовете изобщо да мъркат от задоволство.
Благодаря, братя фантастофенове, и до нови броеве!:)

неделя, октомври 31, 2021

Буреносен фронт - Джим Бъчър

Първи том от поредицата на Джим Бъчър "Досиетата Дрезден" за премеждията на единствения ни известен детектив-магьосник - Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден. Вероятно съм пропуснал с десетина-двайсет години разцвета на градското фентъзи, но качествените неща нямат възраст, а и вече имах нагласата, че от истории за детективи с такова малко име, може да се очаква качествено забавление.

Хари е слаб, висок и носи черен шлифер, като понякога под него е по тениска и анцуг. Понякога има работа, по-често - не, плащането на наема редовно е проблем, защото макар да е единствения частен детектив-магьосник в указателя, за нормалните хора това е просто перчене на обикновен фокусник за детски рождени дни. А той си е истински магьосник, когото дори понякога викат да помага на полицията при особено загадъчни случаи. Като например за онези два трупа, чиито сърца се бяха взривили. Паралелно с това Хари не искаше да изпусне и един обикновен случай на изчезнал съпруг, да не се скара прекалено зле с местен мафиотски бос, да разпита изкусителна вампирка, както и да му се размине магьосническия другарски съд. Абе доста натоварено ежедневие...

Макар да е от онези романи, в които предварително знаеш, че колкото и да загази главният герой, пак ще му се размине, а справедливостта ще възтържествува, "Буреносен фронт" е доста, доста приятен и запалва читателя да иска да научи по още колко начина може да загази Хари, как ще успее да се измъкне от накисването, както и с какви изкусителни мацки най-несправедливо ще бъде обграден.:)

На корицата Хари държи нещо като магьоснически жезъл, който не знам защо прилича на японски меч. Дано поне художникът знае.

Има ли го онзи дъх на самотните детективи с омачкани шлифери от шейсетте? Забавно ли е? Ще се чете ли още? О, да!

Усмивките обиждат по-силно хората, отколкото ругатните.

***

- Разбрах, че днес са ви извикали за нещо в управлението - каза тя. Наведе се напред, така че лесно бих могъл да надникна в деколтето ѝ под интересен ъгъл. - Много бих искала да чуя за това, Хари. - Усмивката ѝ стана многообещаваща. ... Смутено поклатих глава. Казват, че магьоснеците били много лукави. Но, повярвайте ми, ние не разполагаме с нищо, абсолютно нищо, с което да устояваме на жените.

***

Имаше красиви очи с цвят на дъждовни облаци, леко пресилени сенки и яркочервено червило на пълните си устни.

***

Имах още въпроси към нея, но тя се бе затворила като банка в неделя.

сряда, октомври 27, 2021

Джоб, пълен с ръж - Агата Кристи

Смятам, че човек трябва да знае как да върши всичко сам. Тогава никога не му се налага да го върши.

Бизнесменът Рекс* Фортескю отива в офиса си, прилошава му и за нула време се гътва. Причината - отрова в закуската, която е изял вкъщи. В джоба на сакото му пък намират малко ръж. Полицията започва разследване като на мерника им е много по-младата му втора съпруга, която има очевиден финансов интерес, както и плътно залепен за нея млад инструктор по голф с мургав загар. И аха да я обвинят, когато тя също е намерена отровена във всекидневната веднага след следобедния чай и кифлички с мед. Ами сега? Тъкмо полицейският инспектор започне да гради някакво ново обяснение, ето че и младата прислужница е намерена удушена с чорап при простора и с щипка за пране върху носа ѝ. И не му стига всичко това, ами на входната врата на имението пристига някаква мила бабка на име Марпъл и започва да настоява да помогнела, защото прислужницата някога била нейна прислужница и тя я била научила на всичко, като за капак го пита дали са намерили косовете. Моля? Какви косове? Ами тези от песничката, дотук всичко съвпада:

Пейте за шест пенса, джоб пълен с ръж комай,
Двайсет и четири коса, опечени във пай.
Птиците запяха, щом паят бе отворен.
Не е ли лакомство това за краля ни достойно?
Кралят* в покоите парите си броеше,
Кралицата във гостната хляб и мед ядеше,
Слугинчето в градината простираше прането,
Когато птиче долетя и клъвна му нослето.

Е, бяха ги намерили малко по-рано и добре, че полицаят не я изгони веднага, иначе нищо нямаше да разкрие.

Приятно впечатление ми направи, че подобно на "Десет малки негърчета" и "Хикъри Дикъри Док" има някаква песничка, убийствата привидно вървят по нея, но всъщност причините са напълно рационални и няма нищо налудничаво у убиеца.

Чайникът още не беше напълно заврял, когато мис Самърс наля вода върху чая, но бедничката , тя никога не беше съвсем сигурна кога е завряла водата. Това бе една от многото неприятности, които тровеха живота ѝ. 
***
... а злото не трябва да остава ненаказано.

понеделник, октомври 18, 2021

Фантастични светове, 2/2019 - Сборник

Вероятно помните първия брой на Фантастични светове, който преди няколко години ми отнесе ума с подбора и качеството на разказите в него. Е, втория от 2019, който по различни причини четох чак сега, не му отстъпва ни най-малко. Сега пак се дивих как е възможно да има толкова забележително яки произведения от познатите на цял свят класици в жанра, които досега са били неизвестни на българския читател. И понеже вече се сдобих и с тазгодишното издание на сборника, подозирам, че удивлението ще расте...

Ала да говорим за настоящето, за сигурните неща, братя и сестри фантастофенове, погледнете само какви автори са намерили място вътре и с какви крайно любопитни разкази:

  • Майк Резник с "Кириняга" - новото място, на което някои човеци се опитват да продължат със старите си вярвания и обичаи, независимо колко варварски и антихуманни изглеждат на цивилизования човек.
  • Джак Ванс с "Очите на горния свят" - онази приказна извадка от премеждията на хитреца Кугел, който си нямаше работа да опита да обере магьосник, а за отплата и освобождение трябваше да му свърши услуга. Никога не задлъжнявайте към магьосници! 
  • Харлан Елисън и Алфред ван Вогт с "Човешки персонал" - за освободилите се кораби, които бяха запазили само по един човек, за да ги обслужва, но бяха забравили колко са "зли" (да се чете като "по-умни") хората.
  • Роджър Зелазни с "Тука има дракони" - какво причини онзи придворен географ, който поради мързел и незнание навсякъде извън границите на кралството беше нашлевал просто "Тука има дракони". 
  • Дан Симънс с "Годишната снимка на класа" - ако харесвате решителни пълнички начални учителки и зомбита, този е за вас.
  • Робърт Шекли с "Въртележка" - яката история за онези двама собственици на фирма за дератизация, които трябваше да изчистят невидимите слегове от фермата на клиента, при условие, че нито морганизирането, нито системата на Турние, нито който и да е друг капан за мишки проработиха. Фаворит!:)
  • Филип К. Дик със "Случайт Раутаваара" по името на финландската астронавтка, чийто мозък беше спасен от извънземните при инцидента, но след това погубен земляните заради мислите, които започна да генерира.
  • И Хенри Кътнър с "Комплименти от автора" за журналиста, който попадна на магическата книга с 50 отговора на абсолютно всички въпроси, които могат да изникнат в човешкия живот, а всеки ползвател на книгата може да изхарчи само 10 от тях, който разказ ми се видя като перлата в цялата корона. Толкова изпипан и премерен, просто шедьовър, а аз за мой срам дори не бях чувал за автора!

В заключение, обобщение и съвсем накратко - това се казва фантастично бижу! Не се попада всеки ден на такова качество и не мога да си представя колко време и труд е коствало на съставителите от клуб "Соларис" да постигнат такова ниво. Можем само да славословим и да стискаме палци ентусиазмът им да не секва, а клавиатурите им да продължават да изкарват редовно такава продукция на щанда.:)

петък, октомври 15, 2021

Манастирът на призраците - Роберт ван Хюлик

Съдията Ди се прибира със свитата си от визита в друг град, но през една проливна нощ се чупи едно от колелата на каруцата му. Монасите от близкия манастир се отзовават на молбата за помощ и приютяват пътниците, докато бъде поправена каруцата. Междувременно съдията е посрещнат с цялото нужно внимание и наблюдава изпълненията на гостуваща в манастира театрална трупа. По стечение на обстоятелствата обаче това не е единственото, на което става свидетел, защото през проливните струи на дъжда му се струва, че неволно е видял извършването на убийство. За нещастие всичко е толкова неясно и нереално, а и няма никакъв труп, извършител, нищо. Манастирът е крайно съмнителен, защото по мистериозен начин през последните години там са загинали няколко млади жени, и съдията е амбициран да разплете всичко само в рамките на краткия си престой от една нощ, въпреки газещата го настинка, компресите, с които го налагат една през друга трите му съпруги, и изобилието от измамници сред домакинския състав.

В послеслова си авторът отбелязва, че любопитната улика по кое време на деня е нарисувана ключовата картина с котката, е заимствал от популярен анекдот за поета Оуян Сиу, който имал подобна картина с божури и котки. Той така изпитвал гостите си, които трябвало да се сетят, че е много светло, т.е. около обяд, по свитите зеници на котката и това в какво състояние са цветовете.


Даоизмът е навлязъл твърде дълбоко в тайните на живота и смъртта. Но проникването в тези съкровени загадки може да доведе до пагубно високомерие и нерядко превръща посветените в безмилостни демони, а задълбочените им размисли за женския и мъжкия принцип често се израждат в извратени сексуални практики и ритуали. Дали човек е призван да узнае тайнството на живота и дали познаването на това тайнство го прави щастлив? Целият въпрос е там, Тао Ган! Даоизмът е много възвишена доктрина, той ни учи да отвръщаме не само на доброто с добро, но и на злото с добро. Опасявам се обаче, че е твърде рано, за да се приложи подобна програма. За момента това е само една мечта. Красива мечта… но мечта. Затова аз, Тао Ган, предпочитам да следвам учителя Конфуций, чиято практична мъдрост много повече отговаря на нашата човешка природа. Нека да отвръщаме на доброто с добро, но на злото да отвърнем със справедливост! Разбира се, глупаво е да се отрича съществуването на някои свръхестествени явления, макар в повечето случаи накрая да стигаме до някакво съвсем простичко обяснение. 

понеделник, октомври 11, 2021

Нож - Ю Несбьо

Сериен изнасилвач, когото някога Хари Хуле е вкарал в затвора, а после по стечение на обстоятелствата пречука сина му (нали помните какви ги надроби в предишния роман Валентин Йертсен?), си е излежал присъдата и отново е на свобода. Съвсем малък изведнъж след това Хари Хуле получава обаждане, че жена му е открита мъртва. Е, какво да си помисли човек? Обаче ако познавате поне малко маниакалната страст на Ю Несбьо да заблуждава читателите още от първите си страници, ще се сетите веднага, че нещата никога не са чак толкова прости.

Играят доста ножове, както като видове, така и като бройка, мярка се дори любимият ми напоследък фински нож puukko. Промъкват се много стари муцуни, позабравени персонажи от вселената на Хари, като за мое голямо щастие Трюлс и Микаел Белман не са сред тях. Хари разследва, гони и преследва, губи много раздавания, губи приятели и близки. В този роман научаваме за норвежкия дял във войните в Ирак и Афганистан, както и за тяхното парченце психически увреждания от това.

Книгата, разбира се, се чете на един-два дъха, макар някои моменти да изглеждаха като извадени от екранизация на начинаещ режисьор на телевизионни криминалета. Как така се случва, че страшно хитри и направо неуловими престъпници винаги пазят в тайната си бърлога снимки на жертвите плюс някое уникално сувенирче? Винаги в най-тъмното мазе ти свършва батерията на телефона, а най-популярният начин за отваряне на врати е да счупиш стъклото и да бръкнеш през дупката, за да си отвориш?

От друга страна обаче трябва да си призная с ръка на сърцето, че паяжината, която изплете Хари за финал, беше много изящна. Само с една-единствена постановка финтира всички, ама като казвам всички, разбирайте го буквално, и изми Авгиевите обори, които беше наклепал, до поносим блясък. Толкова много сюжетни нишки намериха решение с едно елегантно действие! Доволен съм и от това, че някои герои отпаднаха от вселената му, за да има все пак някакво обновление, защото не може всеки път да играеш с една и съща шепа хора и все да ти е интересно и загадъчно.

И последно, тъй като се оказа, че чета по-бързо, отколкото едни определени автори на криминалета смогват да пишат (Конъли и Несбьо), съм изчерпал всичките им романи с главен разследващ на име Хари (съответно Бош и Хуле). Затова по препоръка от най-високо равнище се отправям към следващия звезден детектив с това име - Хари Дрезден!

петък, октомври 08, 2021

Тайната градина - Франсис Бърнет

Господарката Мери все се чумери.

Малко момиченце е изпратено за отглеждане в имението на чичо си в Йоркшир, след като остава сираче при холерна епидемия в Индия, където е живяло с родителите си. И психически, и физически детето е пострадало достатъчно, за да се чувства не на мястото си в това и без друго странно здание - огромна сграда, пусти коридори и стаи, запуснати градини, едната от които дори оградена със зид и заключена, а стопанинът на всичко това страда вече над десетилетие по загиналата си съпруга и е занемарил всичко, включая невъзпитания си и набеден за фатално болен син.

Децата обаче са си деца, търсят себеподобни, любопитни са, играе им се навън и нищо не може да спре изцелителното действие на всичко това. Рецептата е проста: 1. Намерете градина. 2. Пуснете децата в нея да се занимават както си решат. 3. Събирайте плодовете.

Любопитно ми беше да забележа как в книгата възрастните с голямо задоволство отбелязваха как децата започват да надебеляват и как това е единствено повод за радост. В днешни дни дебелината на децата е по-скоро повод за тревоги и събужда подозрения за нездравословен живот и диабет от тип 2.:)

Няколко изненади ме сполетяха при прочита на тази книга. Първо, тя се оказа детска приказка, а не някаква мистерия за възрастни читатели, и второ, Франсис Бърнет се оказа жена! Ето:

Приятна история, която нормализира сетивата и преценките, калибрира мирогледа и провокира спонтанна доброта в човешките отношения. Хубаво е да се прочете, а вероятно и да се посетят ливадите в Йоркшир, когато цъфти пиренът.

вторник, септември 28, 2021

Жажда - Ю Несбьо

– Хората са непоправими – цитира го Бьорн. – Упорито повтарят едни и същи грешки.

Някакъв тип си слага старинно желязно чене и хапе до смърт шиите на самотни мацки из Осло, които открива в Тиндър.

Може и да греша, но ми се струва, че чичо Ю изпада в чудене какво по-страховито нещо да измисли и така стига до т.нар. убиец-вампирист. От една страна гледа да вкара нещо супер ново и различно, а от друга не забравя да разтегне и старите дъвки, хората, които се държаха зле с Хари Хуле и все им се разминаваше. Някой стар познайник на детектива му има зъб, Ракел е в кома, а убиецът има подозрително много информация.

Необичайна ми дойде и постройката, в която имаше изненада след изненадата. От една страна това е добре дошло - колкото повече съспенс, толкова по-добре, но пък от друга, когато човек вече е изненадан и адреналиновата помпа върти на пълни обороти, колко повече може да го стреснеш, като му сервираш втора изненада? Не особено много, нали? Хубавото беше, че изненадата беше качествена и единственият признак, по който личеше, че това не е всичко и там има още някой, беше по оставащия обем страници, а те бяха подозрително много.

Като се тегли чертата, имаме пореден супер интересен роман от норвежкия крал на криминалето, чете се за нула време!

понеделник, септември 20, 2021

Анонимният подател - Агата Кристи

Много интересен роман с вечно плетящата нещо мис Марпъл и дребната подробност, че мис Марпъл отсъства от действието почти през целия роман. Ще попитате как така и тогава кой разказва и през чии очи читателят разкрива всичко? Ами от един симпатичен млад пилот, който се възстановява от тежка катастрофа и със сестра му са наели за целта къща в дълбоката провинция - в измисленото градче Лимсток в... Девън, разбира се.

Скоро след като са се нанесли, те получават анонимно писмо с оскърбително съдържание и бързо научават, че не са единствените. Обидните анонимни писма валят сред почти всички местни, с които двамата лондончани току-що са се запознали. Някои от съгражданите са леко дразнещи, други - безобидни, а трети пък са млади и привлекателни и събуждат съвсем други чувства. И да беше само това, с мед да го намажеш, защото много скоро идва първият труп, скоро след това втори, намесва се полицията, Скотланд ярд и чак в заключение - мис Марпъл. Може ли обидата от анонимен зложелател да е достатъчна за самоубийство? А ако в нея има зрънце истина? Завист, болестно увредена психика, кой и какъв мотив би имал, за да пише такива писма и да убива?

Оригиналното заглавие "The moving finger" ("Движещият се пръст") идва от 51-ата строфа на "Рубайят" на Омар Хайям (в българския превод в нея няма нищо подобно), а конкретно в романа детективът от Скотланд ярд отбелязва, че писмата са писани от някой, който пише на машина само с един пръст.

Корицата на Абагар отново е много удачна.

пп. Мелодраматичният финал страшно много ми хареса.

събота, септември 18, 2021

Трима души в една лодка (без да става дума за кучето) - Джеръм К. Джеръм

Трима приятели наемат лодка за разходка нагоре по течението на Темза, натъпкват я с всевъзможен нужен и ненужен багаж и провизии и безгрижно потеглят, като возят на борда и куче с тържественото име Монтморенси. Някъде гребат, другаде я влачат с въже от сушата, понякога ги вали, понякога нощуват и се хранят на сушата, разглеждат забележителности, исторически места и споделят подробности за битките и хората там. И тримата са поразглезени столични джентълмени, които макар и да са пътували и друг път на подобни експедиции, не са много обръгнали на физическа работа и походни условия, а сблъсъците им с реалността най-редовно са повод за смях, хълцане и леки сълзи в очите на читателя. Английски хумор, дами и господа!:)

[Рецепта от лекар] Тогава прочетох предписанието, а то гласеше, както следва:
1 фунт бифтек и 1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа.
1 разходка от 10 мили всяко утро.
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш!
***
Да се шляе край някоя конюшня, да събере глутница от най-отвратителните псета, каквито ги има в града, и да ги поведе на поход към крайните квартали, за да се бият с други невзрачни кучета, е основният смисъл на живота за Монтморенси и тъкмо затова, както вече забелязах, той посрещна намека за страноприемниците и ханчетата с най-живо одобрение.
***
Джордж каза, че е жаден (не помня случай той да не е бил жаден), и понеже нещо ми подсказваше, че малко уиски - топло и с парче лимон - ще окаже благотворно въздействие на болестта ми, разискванията бяха отложени по общо съгласие за следващата вечер, а при състващите на събранието сложиха шапките си и излязоха на улицата.
***
Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който са ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко пиене, защото жаждата е опасно нещо.
***
Човек не може да скучае нито една минутка в лодка, теглена от момичета.
***
Прекарахме два много приятни дни в Оксфорд. Има много кучета в този градец. Монтморенси се въвлече в единайсет сражения на първия ден и в четиринайсет на втория и очевидно си въобразяваше, че се намира в рая.

сряда, септември 01, 2021

Избрани разкази - Хайнрих Бьол

Някъде прочетох, че Хайнрих Бьол (лауреат на Нобелова награда за литература през 1972) пишел за малкия човек. Не мога да кажа дали по принцип е така, но поне в този сборник с разкази центърът на вниманието е върху обикновените хора, да ги наречем "малки" ми звучи някак пренебрежително. 

Имаше тъжни разкази за смачкани от годините на фронта човеци, за гладни хора без бъдеще, имаше и смешни истории, в които забавното изпъква още повече на фона на околните не особено весели текстове. Хайнрих Бьол определено умее да пише и талантът му да разказва интересно има много измерения, както като теми, така и като маниер как разказва, кои да са главните фигури и как да съумява да ни ги представи. Като хвърлите едно око на биографията му и няма да ви е странно, че често пише за последиците от войната и физическото и психическо оцеляване на хората след нея ("Когато войната избухна", "Когато войната свърши", "Край моста", "Човекът с ножовете"), за странностите и крайностите на градския живот, за кариерите ("Пътуваш твърде често до Хайделберг"), за семействата. Срещали ли сте някой друг да ви разкаже по интересен начин семейна сага от името на една кафена чаша без дръжка ("Съдбата на една кафена чаша без дръжка")?

Много симпатичен ми се видя "Като в лошите романи" с инициативността и пресметливостта на немската съпруга, каквато е толкова лесно да си я представи човек. Както и забавната история за далечния тихоокеански остров ("В страната на руюките"), в изследването на автентичния свят на който, бяха посветили животите си двама учени, а като отишли на място местните плямпали вече само на холивудски английски и ги питали дали случайно не познават Рита Хейуърт.:)

Имаше и 1-2 малко по-странни истории, които ми се сториха смущаващо близо до ръба на здравия разум, но предполагам, че включването им е част от неизбежния данък, който съставителите на сборници плащат за желанието си да публикуват непременно неиздавани досега произведения на прочути и плодовити автори.

Дали сборникът се препоръчва? Определено да.

понеделник, август 23, 2021

Проклятието на огледалото - Агата Кристи

Нова драма с труп в Сейнт Мери Мийд и то съвсем скоро след събитията в "Трупът в библиотеката", а близката приятелка на мис Марпъл, мисиз Бантри, отново е сред най-осведомените очевидци. Нещастието се случва на празненство, на което прочута филмова звезда от Холивуд е поканила селската общественост на пищно парти под формата на "ден на отворените врати" за пръв път, след като е купила имението на Бантри и го е ремонтирала. Разбира се, всички искат да надзърнат, да се отъркат от славата, а някои дори леко нахално да напомнят на звездата, че и друг път са се срещали. Е, за тези някои това се оказва фатално, защото скоро се оказват отровени със свръхдоза приспивателно в чашата с коктейла. Защо, кой, как, а и не на последно място това ли е била истинската мишена на убиеца? Кому е притрябвало да убива някаква безизвестна женица, за която научаваме единствено, че е толкова голяма фенка на Марина Грег, че когато преди години била болна от рубеола, се напудрила, пременила и тайно се измъкнала от отделението, за да иде да се ръкува и вземе автограф от звездата.

По познатия ни маниер, заподозрените извършители са ограничен кръг - само тези, които са били непосредствено на стълбищната площадка, където Марина Грег и антуражът ѝ са посрещали гостите. Домакинята, десетина гости, иконом, секретарка, количка с коктейли и една картина на Белини на щастливата Мадона с младенеца. В интернет открих различни негови версии, на повечето от които тя е с описаната в романа синя дреха, но на тази по-долу Мадоната ми се видя най-щастлива.


Продължавам да се възхищавам от прекрасните корици на поредицата на издателство "Абагар", едновременно стилни и съдържателни, но без да издават всичко.

Когато напреднах с текста, се оказа, че чета книгата за втори път, и изненада в действието нямаше, но пък беше интересно да се припомнят някои безотговорни черти на егото, които изпъкват ежедневно дори в сегашните пандемични времена. Errare humanum est, sed perseverare autem diabolicum. Твърди се, че го е казал Цицерон, а преводът трябва да е нещо като: “Човешко е да се греши, но да се продължава, е дяволско.”

четвъртък, юли 01, 2021

The Singles Collection 1999-2009 - Богдан Русев

За пръв път чета нещо от Богдан Русев, което си е мой пропуск. Прочетох, че е изгрял на писателския небосклон през ерата на книгите-игри, което пък обяснява първото изречение. Може би тогава съм попадал на неподходящи екземпляри, но пропуснах тази форма, без да се науча да я харесвам.

Книгата представлява сборник от самостоятелни произведения, които вероятно са писани и публикувани на различни места (напр. списание "Егоист") през различни години от споменатото в заглавието десетилетие. Т.е. те са самостоятелни "сингли", които са били издадени в обща колекция. 

Ако човек тръгне на търси прилики или обединяващи неща, като нищо и да намери, макар някои от историите да изглеждат крайно различни. Ще срещнете разкази от по едно изречение, което се простира на няколко страници. Истории с много алкохол, дрога, секс, претенции, замислени младежи, софийски киберпънк, в който има повече пънк и по-малко кибер. Истории за умове от големия град, за любов, за крайности и близости.

За пръв път от много време ми направи грабващо и отнасящо приятно впечатление това, че български автор може да разказва едновременно дръзко и смислено. Да развива уж дребни ниши до размер на градски вселени и да продължава да звучи яко. 

Парчетата от приказки за Белегаст по някаква причина не ми допаднаха, не знам, може би просто не ги схванах, както трябва. Други пък ми се видяха прекалено брутални или натуралистични. Харесах обаче други ("Мемоцид", "Deus ex machina", "Електрочакра", "Сънувах сън", "Cafe Royale", "La sangue oblige", "Ode to my family", "Винаги някой някъде реже нещо с флекс") и то много! Дори харесах е слабо, умореното ми късно вечерно съзнание потъваше с радост в киберпънкарските халюцинации, вихрещи се из познати ми подлези, квартали със съмнителна слава, заведения, места. Една почти апокалиптична София, каквато е толкова лесно да повярваме, че би могла да бъде. С нелегални операции, импланти, бустери, емпати, различни и което е най-важното - свобода на фантазията!

вторник, юни 29, 2021

Горе главата, Джийвс - П.Г. Удхаус

С традиционния си маниер Удхаус е заложил различни мини из текста, а ние проследяваме съдбата на Бърти Устър, който с лекота се движи из пейзажа и не оставя нито една невзривена. 

От една страна лично се е пременил с нова тиролска шапка, която е трън в окото на Джийвс, а вие знаете какво се случва в такива ситуации. От друга страна е призован телеграфически да се яви в Тотли-на-платото, и по-точно в Тотли тауърс, за да услужи на приятели и роднини да преодолеят някои лични, любовни, колекционерски, кариерни, спортни и други тревоги. Има намесена една туземска статуетка от черен кехлибар, за чиято кражба е набеден "клептоманът" Бърти, който след серия от финтове се озовава за кратко дори в местния затвор. За да е по-драматично стар приятел избяга с готвачката, като заряза първоначалната си годеница, което пък постави в страшна опасност втория в листата с кандидат женихи. Правилно, онзи от затвора. Има и едно малко, но злобно куче, курат, който иска да става викарий, ама никой не му дава, треньор, който си търси централен нападател и още поне десетина персонажи с различни искания, като уреждането на всички е по силите единствено на Джийвс. На каква цена ли? Върнете се към началото и ще се сетите.:)

10 от 10.

вторник, юни 15, 2021

Сръбски хумор. Сборник разкази и афоризми

Обичам да чета смешни неща и през годините са ми попадали сборници с различни видове национален хумор. Някои от тях са толкова характерни, че веднага се разпознават и дори служат за нарицателно - тънките сметки от еврейските вицове, такива за компетентното по всички въпроси радио Ереван, английският хумор с най-различните проявления на автоирония, съчетана с критика на всичко чуждо, фините интелектуални немски смешки на Кестнер, критичните и винаги обществено ангажирани руски хумористи, волният гърлен смях на французите, американците, австралийците... Целият свят обича да се смее и всеки го прави посвоему.

Има обаче и един тип хумор, който не смея да определя точно като за отделна нация, като балкански или може би дори централноевропейски, който е понякога подигравателен, насмешлив, ироничен, някак по-кисел, не особено ведър, понякога смях през зъби. Смеем се, ама ни е криво. Осмивани битовизми и простащина, корупция, шуробаджанащина, пияници, грозни псувни и закани. Вероятно в тази измислена рамка ми се струва да попадат много образи от Швейк, та до Бай Ганьо. Е, и в този сборник със сръбски хумор има такива. 

Допаднаха ми много разкази от най-различни сръбски майстори. Истории като онази за проблема с гащите с разтегнати ластици на сръбския висш чиновник, за изчезналото магаре, което можеше да предизвика международен скандал, за сръбските пияници, които си намират десетки различни поводи. За онзи чичо от село, който беше тръгнал с новия си анцуг на гости на племенника си в столицата, или пък как се краде камък от Калемегдан за затискане на зелето.:)

Приятна книга, която обаче четох извънредно бавно, като не се наемам да реша дали заради съдържанието, пролетна умора или обикновен читателски мързел.

сряда, юни 09, 2021

Сборище на трубадури, списание. Година 12, брой 3

Разкази-първенци от юбилейния десети конкурс на "Сборище на трубадури" за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян този път намериха място в хартиено издание. Списанието съдържа шестнайсет истории с най-различни стилове, сюжети, герои и всичко. Вероятно това е просто обикновен пример колко богато и разнолико е всичко това, което скромно обединяваме като фантастика. 

Очаквано, сред цялото многообразие някои разкази на мен ми допаднаха повече от други, което не се наемам да съдя дали е заради обективно майсторство, или субективен вкус.

Без да ги сортирам по какъвто и да е признак много харесах например:
  • "Страшни кръвопийци" от Антон Меляков - смехът е благодат!:)
  • "Миноги" от Георги Янакиев - много стилна и красива североизточна приказка за страховити същества, смело момиче, жертви и спотаен ужас. 
  • "Когато Иван Петров Ставрев намери машината на времето" от Йордан Колев - симпатично и весело, изненадващият финал също е много як.:)
  • "Най-ценното във Вселената" от Цветан Мънгов - весела история, която ми напомни по нещо на Шекли и неговия "Специалист". Чудесен пример за съвременна европейска фантастика - забавна, смислена и понякога иронична.:) 
Разбира се, останалите разкази ("Аве", "Отрязах момент и той падна на пода", "Подсладителят", "Душа", "Последен спомен", "Станция „Омега“, "Аптека", "Каменните цветя", "Буца слънце", "Пътят напред", "Плъховете на Космоса", "Избраният") също са много интересни и се надявам всеки от тях да стигне до читателя, на когото ще въздейства най-пълноценно.

А традицията в този конкурс да се дава сцена на всякакви автори, независимо прохождащи или по-утвърдени, явно продължава да има смисъл и предоставя прекрасната възможност за читателите да се наслаждаваме на оригинална българска фантастика. 

Успех на всички автори и до нови читателски срещи с произведенията ви! Продължавайте да пишете, на публиката е толкова приятно да ви чете!:)

Зад втория линк освен информация за броя ще откриете и кратка читателска анкета, в която можете да нанесете предпочитанията си за това дали да има още хартиени броеве, абонаменти, как, кога, за колко и т.н. Любопитно е.:)

събота, май 22, 2021

Основи на хайку - Джейн Райкхълд, Алексей Андреев

Защо четох тази книга? Защото докато обядвам всеки ден слушам "Артефир" по радио "Христо Ботев", където на два пъти засякох Владислав Христов да говори за а) тази същата книга и б) за най-високото отличие за хайку, с което е удостоен, връчвано от Музея на Башо в Токио, за участие в конкурс с над 1500 участници от цял свят. Ето за кое произведение:

тих ветрец
поклаща се лешников цвят
нашия свят още го има

Аз не разбирам почти нищо от обикновената поезия и съответно ми е трудно да я харесвам. Но историята познава случаи, когато дори у нецивилизованите туземци трепва нещо, когато чуят например качествена музика. Така и у мен първите хайку, които чух, ме провокираха да искам да науча повече за тях, както и да разбера какво значи ниво и майсторство в този жанр. Още повече се зарадвах, когато научих, че там има много строги правила, а аз съм човек, който обича да има правила.

Книжката е само 158 страници и съдържа превод на обяснения по темата как се пише хайку от американката Джейн Райкхълд (за фразата и фрагмента, за сезонната дума, за духа, постройката, за всичко недоизказано, което читателят трябва сам да дострои), както и няколко статии за същото от руснака Алексей Андреев. Не е ли прекрасно как красивото и стойностното може да обединява?:)

Забележителна книга, която прочетох с много голямо удоволствие, и която разпали още повече любопитството ми за четене на качествено хайку. Срам - не срам ще призная, че и аз драснах няколко хайку, които обаче са безкрайно недодялани, и ще оставя редактирането им за време, когато съм прочел още от големите майстори. Пък дано да попия нещо от тях.:)

Ще оставя тук някои от най-известните образци от историята, които вече няколко века са ненадминат еталон.

охлювче
бавно-бавно изкачвай
планината Фуджи

Кобаяши Исса

Или пък:
 
старо езеро
жаба скача в
звука на водата
 
***
 
от върха на дърво
пада празнотата
обвивка на цикада
 
Мацуо Башо

вторник, април 20, 2021

Законът на невинността - Майкъл Конъли

Дълго чакана книга, която обаче ме разочарова със слабото си действие. Сюжетът започна с много силна завръзка, защото, ще се съгласите, че случайно спрял те пътен полицай да намери в багажника ти труп на твой длъжник, си е голяма изненада и за двамата. След това обаче борбата на Мики Холър да се справи с делото, като защитава сам себе си, започна да бледнее, а събитията в съдебната зала и разкритията на екипа му извън нея, бяха толкова скалъпени, че направо нямам думи. Подхвърлени и зарязани сюжетни нишки, притопляне на стари персонажи и отношения. Традиционно героят беше уреден с мацка-две, което е малко необичайно, като се има предвид, че прекара по-голямата част от времето си в затвора. Беше бит, насмалко убит, възстанови някои стари връзки, скъса други и накрая почти просълзен чу очакваното "невинен".

Имаше една папка с документи, която се изгуби в затвора, а нищо не последва от това. Основният заподозрян натопител така и не се появи, което беше странно. Пандемията беше спомената, но някак ни в клин, ни в ръкав, сякаш тези споменавания са били дописани по-късно и са изсипани ей така, да личи коя година е. А за завършек един наемен убиец беше прострелян, за да се успокоим, че това е всичко и слънцето пак ще грее над нашето момче. А поръчителите, които останаха в сянка, а постната защитна стратегия в съда, която на практика нямаше почти нищо? Ех, ненужни подробности... Обрати, изненади, защо са ни, като винаги може да ползваме ФБР за deus ex machina.

четвъртък, април 15, 2021

Черна книга на правителственото разхищение в България, 2020

Каква е тази книга? На сайта ѝ екипът на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ казва така:

Целта на Черната книга на правителственото разхищение е да напомни на гражданите, че те имат право да изискват прозрачност и отчетност от институциите как се харчат парите им, събрани от данъци. Тя обръща внимание, че правителството, държавните институции и местната администрация разполагат с публичен финансов ресурс, който следва да се изразходва отговорно и по най-добрия възможен начин, така че българските граждани да живеят по-добре.

Всяка година представяме по 15 емблематични текста, които са ярка илюстрация за неефективно или безотговорно харчене на парите на българския и/или европейския данъкоплатец. Черната книга не претендира за изчерпателност или сензация, а призовава за засилен граждански контрол. Обръща внимание на държавните институции да се самосезират и да предотвратят злоупотребите с публични средства, събрани от данъците на гражданите.

Казусите, споделени в Черната книга, са написани от разследващи журналисти, които изнасят проверена информация. 

По някаква причина аз научих за тази похвална инициатива чак сега, макар тя да съществува у нас вече от няколко години, а в Германия - близо половин век. От посочената по-горе страница можете да си свалите безплатно електронно копие на книгата или да си поръчате пак такова хартиено. 

Както знаем, държавите всъщност нямат собствени пари, а само разпределят това, което вече са удържали от данъците на гражданите си. Затова в интерес на самите граждани е да следят и да се интересуват как се харчат парите им. Прозрачно ли е, смислено ли е, или често пъти е напълно безотговорно и в служба на точно определени частни интереси?

В този брой са разгледани теми като:

  • За спекулата с Националната детска болница
  • За изхарчените милиони по несбъдналото се електронно гласуване
  • За тайното харчене на милиарди по магистрала Хемус
  • За източването на тотализатора
  • За прескъпия софийски завод за боклук, който не работи както трябва
  • За умишлено пресушения язовир „Тича“, който обрича Шумен, Търговище и Велики Преслав на безводие
  • За "усвояването" на милиони по водни проекти, които не си вършат работата
  • За БДЖ, за АЕЦ Белене, за канализацията, която се изтича във Варненския залив, за Бюрото на Гешев, за Държавната консолидационна компания и още, и още...

В България от няколко години политическата ситуация е такава, че тя често е наричана "превзета държава", а случаите на злоупотреби с публични средства са все по-безочливи. Нищо чудно да познавате всеки един от тях, но нека да си ги припомним пак и да ги разпространим сред възможно най-голям кръг от хора, пък дано това ги накара да се замислят при следващото им посещение до урните.

сряда, март 31, 2021

Старият Марс - Сборник разкази

Записвай хубавото върху мрамор, а болката - върху пясък.

Персийска поговорка

Съставители на този забележителен сборник са небезизвестните Джордж Р. Р. Мартин и Гарднър Дозоа - хора с опит във взимането на човешкия акъл и понякога категорично отказващи да го върнат. Още това трябваше да ме предупреди да очаквам нещо голямо.

Умението за броени страници да вкараш читателя в такъв филм, от който не му се излиза, си е откровено магьосничество. Как е възможно да убедиш дори предубедения, че това е нещо яко и привлекателно? Та то е очевидно и фрапиращо невъзможно и недостоверно, но с такава лекота го приемаш за чиста монета и ти се иска до прималяване да газиш из тази чудовищна вселена. 

В книгата блестят имената на общо петнайсет вълшебници на фантастичното слово, които нищо не би могло да спре да създават вълнуващи истории за приключения на един стар Марс, за който сега знаем, че никога не е бил такъв, но при тях може да бъде всякакъв.

Признавам си, че най-силно ми завъртяха главата "Корабокрушението на "Марсианско приключение" от Дейвид Ливайн, "Мечове в Зар-ту-Кан" от С. М. Стърлинг, "В гробниците на марсианските крале" от Майк Резник, "Изгубеният канал" от Майкъл Муркок и "Мъжът лишен от чест" от Джеймс С. А Кори. Дори във време, когато преситеният ми мозък почти отказва да признава нови авторитети на фантастичната сцена, тези хора пишат така, че изстискват от стария парцал цунами от ендорфини, което подвиква на останалия неподозиран океан от опияняваща химия: Ехей, насам, насам!

"Марсианско приключение" пое към небесата с мощен тласък, който накара стомаха на Кид да се устреми към ботушите му.

***

Олд скул начало на разказ: При Рацо Плужека беше претъпкано.

***

Данъци, война и старост. Те правят всичко да изглежда просташко, грубо и безсмислено.

***

Слухът е много по-първично сетиво в сравнение със зрението. Да видиш, значи да разбереш. Да чуеш, значи да предусетиш. Очите може и да са затворени. Ушите са отворени винаги.

***

Трапът беше изтеглен, видях хоризонта да бълбука и да се разлива като сребристо сияние по склоновете към нас. Падви. Хиляди воини падви. Когато небесният крайцер се издигна, затворил херметически своя корпус, последното - най-последното - нещо, което видях, бе юзбаши Осман, загледан нагоре към нас. Той вдигна ръка и козирува. После се обърна, изтегли сабята си, а след него всички еничари от база Одеман направиха същото с вик, който заглуши тътена от двигателите на крайцера. Остриетата проблеснаха и те се втурнаха в атака.