100 хайку - Йоса Бусон

Йоса Бусон е своеобразен наследник на Башьо, който поема щафетата на хайку майсторството от основателя на жанра в началото на 18-ти век. За неговите хайку казват, че не са чак толкова вторачени в природата, че е кабинетен поет, а не съзерцател. Макар за моето око засега по-приятни сякаш да са тези тристишия, които са по класическата формула, защото веднага мога да си представя как авторът се е оказал неволен свидетел на нещо удивително, което е успял да ни предаде в характерния телеграфен стил, по-различният подход на Бусон също генерира изключително приятни картини. Голямо удоволствие е усещането (дори и да е илюзорно), че си видял същото, което и той, че си почувствал същото, каквото и той.

Бледа луна - 
жаба размъти
небето и водата.
***
И аз ще умра,
ще обрасне с треви
и моят гроб.
***
Студена луна - 
прислужник в храма
цепи дърва.
***
Стар кладенец,
тъмен плисък - 
риби ловят комари.
***
Безкраен ден - 
върху моста 
почива си фазан.
***
Цъфнали круши - 
жена чете писмо
на лунна светлина.
***
Каква наслада!
През лятна рекичка
със сандали в ръцете.
***
Изворна вода - 
каменоделец
охлажда длетото.

100 хайку - Мацуо Башьо

Мацуо Башьо е бащата на хайку, той е поетът-основател на жанра още някъде през дебрите на 17-тия век. Роден е през 1644 г., живее само петдесет години и казват, че още приживе е станал кумир на стотици хиляди читатели. Сега спрете и се замислете над историческия контект на предишното изречение в световен мащаб. Да имаш дори и "само" сто хиляди почитатели през 1600 и някоя си година, означава, че дори и в тези древни времена в Япония е имало огромна маса грамотни хора, от които само част са чели и харесвали поезията на Башьо. Влиянието му дори и след смъртта му е толкова мащабно, че се твърди, че през 1806 г. императорът го нарича Божество на летящите звуци. Шинто и дзен.

Портрет на поета от края на 18. век.

Ранно утро – 

камбанен звън блуждае

сред мъглите.

Онзи облак

вест за среща 

от мълнията чака.

По нищо не личи,

че близка е смъртта им – 

песен на цикади.

Лястовичке,

калта за гнездото

не пускай в моята чаша.

Овчарска торбичка!

Край плета

цъфнала е тя свенливо.

Есенни дъждове – 

излизам и пътник

вече е моето име.

Пъдпъдъци 

пеят в здрача – 

за ястреба е тъмно вече.

Посеви с елда – 

белеят се смътно

под лунния сърп.

Час за раздяла – 

като облаците надалеч

отлитат дивите гъски.

Пролетен дъжд – 

пътека сред тревите

и пелин край нея.

Основи на хайку - Джейн Райкхълд, Алексей Андреев

Защо четох тази книга? Защото докато обядвам всеки ден слушам "Артефир" по радио "Христо Ботев", където на два пъти засякох Владислав Христов да говори за а) тази същата книга и б) за най-високото отличие за хайку, с което е удостоен, връчвано от Музея на Башо в Токио, за участие в конкурс с над 1500 участници от цял свят. Ето за кое произведение:

тих ветрец

поклаща се лешников цвят

нашия свят още го има

Аз не разбирам почти нищо от обикновената поезия и съответно ми е трудно да я харесвам. Но историята познава случаи, когато дори у нецивилизованите туземци трепва нещо, когато чуят например качествена музика. Така и у мен първите хайку, които чух, ме провокираха да искам да науча повече за тях, както и да разбера какво значи ниво и майсторство в този жанр. Още повече се зарадвах, когато научих, че там има много строги правила, а аз съм човек, който обича да има правила.

Книжката е само 158 страници и съдържа превод на обяснения по темата как се пише хайку от американката Джейн Райкхълд (за фразата и фрагмента, за сезонната дума, за духа, постройката, за всичко недоизказано, което читателят трябва сам да дострои), както и няколко статии за същото от руснака Алексей Андреев. Не е ли прекрасно как красивото и стойностното може да обединява?:)

Забележителна книга, която прочетох с много голямо удоволствие, и която разпали още повече любопитството ми за четене на качествено хайку. Срам - не срам ще призная, че и аз драснах няколко хайку, които обаче са безкрайно недодялани, и ще оставя редактирането им за време, когато съм прочел още от големите майстори. Пък дано да попия нещо от тях.:)

Ще оставя тук някои от най-известните образци от историята, които вече няколко века са ненадминат еталон.

охлювче

бавно-бавно изкачвай

планината Фуджи

Кобаяши Исса

Или пък:

 

старо езеро

жаба скача в

звука на водата

 

***

 

от върха на дърво

пада празнотата

обвивка на цикада

 

Мацуо Башо