Мацуо Башьо е бащата на хайку, той е поетът-основател на жанра още някъде през дебрите на 17-тия век. Роден е през 1644 г., живее само петдесет години и казват, че още приживе е станал кумир на стотици хиляди читатели. Сега спрете и се замислете над историческия контект на предишното изречение в световен мащаб. Да имаш дори и "само" сто хиляди почитатели през 1600 и някоя си година, означава, че дори и в тези древни времена в Япония е имало огромна маса грамотни хора, от които само част са чели и харесвали поезията на Башьо. Влиянието му дори и след смъртта му е толкова мащабно, че се твърди, че през 1806 г. императорът го нарича Божество на летящите звуци. Шинто и дзен.
Портрет на поета от края на 18. век.
камбанен звън блуждае
сред мъглите.
Онзи облак
вест за среща
от мълнията чака.
По нищо не личи,
че близка е смъртта им –
песен на цикади.
Лястовичке,
калта за гнездото
не пускай в моята чаша.
Овчарска торбичка!
Край плета
цъфнала е тя свенливо.
Есенни дъждове –
излизам и пътник
вече е моето име.
Пъдпъдъци
пеят в здрача –
за ястреба е тъмно вече.
Посеви с елда –
белеят се смътно
под лунния сърп.
Час за раздяла –
като облаците надалеч
отлитат дивите гъски.
Пролетен дъжд –
пътека сред тревите
и пелин край нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар