неделя, септември 27, 2015

Панагюрци в Цариград през Възраждането – Атанас Шопов

Тази книжка представлява енциклопедичен справочник, в който по азбучен ред са изброени панагюрците, които по различни поводи и през различни периоди от живота си за известно време са пребивавали в столицата на турската империя. Както се вижда от посочените данни, събрани от най-различни достоверни източници, това не са случайни хора - просветени, образовани за времето си, прогресивно мислещи и не на последно място - богати. Голямата част от тях са имали възможността да поживеят в този град-водовъртеж благодарение на търговията, която са развивали, и печалбите от която са им давали възможността да се занимават например с финансиране на книжовна дейност и организиране на революция.

Уводната част предоставя интересна информация за град Панагюрище и населението му през епохите, различните версии за името му, а даже и за поминъка и привилегирования статут на жителите му през турско. Не са били много градовете по онова време, в които е било забранено дори да пренощува турчин. Много местни са работели за различни звена от турската държава - за войската, за осигуряване със сено и провизии, имали са право да събират данъци и какви ли не други привилегии. Някои от посочените данни за имотното състояние на панагюрци обаче здраво ми завъртяха главата, като например наличието на цели 31 еснафа в града, както и това, че ежегодно местните джелепи са събирали 200 000 (двеста хиляди, няма грешка) овце за Цариград и от продажбата им са се връщали с около 1 000 000 златни гроша.

Книгата, която четох аз, е второ издание и според мен спокойно може да претърпи още някое, защото съм убеден, че сега има доста панагюрци, които не знаят подробности за живота на своите прадядовци, макар да носят същите имена като тях.

Лично мен най-силно ме впечатли пасажът за Павел Бобеков. Голям човек, голям! Учи гимназия, Робърт колеж и Военно-медицинско училище, издава възрожденска литература, главен учител в Панагюрище по история, география и френски в класното училище, председател на читалище "Виделина" (завчера празнуваха 150 години от основаването му), поставя редица драми, помага за основаването на женско дружество "Надежда", хилядник и Председател на революционното правителство и Военния съвет, редактор, автор и преводач за различни вестници и списания (превежда Молиер и Сервантес), работи за Червения кръст, участва в Сръбско-турската и Руско-турската войни. Всичко това само за 25 години, роден на 14.10.1852, умрял на 17.10.1877 даже без да види Освобождението. 

Ето тук има малко повече подробности за книгата.

вторник, септември 22, 2015

Рисковете на професията - Майкъл Конъли

Един от малкото самостоятелни романи от ранните години на Майкъл Конъли, който аз бях оставил за десерт. 

Млад изследовател и собственик на набираща обороти компания в сферата на био-технологиите се нанася в ново жилище и на чисто новия му телефонен номер почват да звънят разни мъже и да търсят Лили. Тя се оказва звезда от популярен сайт за компаньонки, която по неизвестни причини е спряла да си плаща телефона и телефонната компания го е дала на нашия главен герой. Нездравото любопитство така характерно за героите на Конъли задвижва и този, който почва да се чуди какво се е случило с Лили и се опитва да я издири, опасявайки се от най-лошото. Момчето е добронамерено и леко наивно, но тук в картината се намесват и агресивни ченгета с непочтени маниери, още по-неприятни сводници и капризни инвеститори, които незабавно биха отдръпнали милионите си от компания, чийто двигател е замесен в обвинения в убийство. Очаквано нещата се заплитат по най-неприятния за нашето момче начин и трябва да стане малко чудо, за да отърве кожата.

Най-дълбокото място в трилърите е на 70тия процент от обема, нали знаете? :)

сряда, септември 16, 2015

Живот и политика – Маргарет Тачър

В тази книга Маргарет Тачър разказва важни моменти от живота си преди да влезе в политиката, а и след това. Особено интересно може да ви бъде да прочетете как се правят избори в Обединеното кралство, как се работи в тяхната политика, за Фолклендската война, за срещите й с Горбачов, за икономиката по принцип, за войните на Балканите, за обединена Европа и даже за глобалното затопляне.

Все повече добивам вяра в правилността на простите християн-демократически ценности, които изповядва и г-жа Тачър. Либералното и по-социално мислене може и понякога да изглеждат по-хуманни на пръв поглед, но те водят до измамно благополучие само когато има някой друг, който да плаща сметките. И също така все повече добивам вяра в пълната погрешност на мнението й против Европейския съюз, еврото и смисъла от обединяването на европейските държави.

Сух и делови стил, винаги говори по същество, а твърденията й са подкрепени с факти. Силно его, което може би е задължителен елемент, когато човек иска да бъде успешен управник от такъв калибър. Тук-там се срещат нейни крилати цитати, които извадени от контекста изглеждат още по-силни и създават впечатление колко корав човек е била. Леко пренебрежителното отношение в някои от тях към джентълменството и мъжкото племе като цяло изглеждат особено безсмислени, ако човек е прочел книгата и е установил колко много дължи Желязната лейди на баща си и мъжа си. В цялата книга разказва как животът над бакалницата на баща й е създал правилното усещане за света и бизнеса, а не по-малка е била и важността на Денис Тачър за развитието й като човек и политик. Едва ли е за пренебрегване, когато човек борави с такива силни личности.

Не може да не направи впечатление, че успешна премиерка като Маргарет Тачър е по образование химичка, а не по-малко успешната Ангела Меркел, която дори според мен е още по-интересна и важна фигура, е физичка. Все пак, физика >>> химия, нали? :) Така че сега чакаме книга и за Меркел.

Да се чете само от заклети почитатели, не е художествено четиво.

Пророците от Стария завет не са се обръщали към хората с думи като: "Братя, искам от вас консенсус." Те са заявявали: "Ето, в това вярвам аз и това е изходът, който виждам. Ако и вие вярвате в същото, елате с мен."
***
Икономиката е толкова важна, че не може да бъде оставена само на икономистите.
***
Семействата и правителствата си приличат много повече, отколкото биха признали повечето политици и икономисти.
***
Няма по-добра школа за изучаване на пазарната икономика от живота в една бакалница на кьоше.
***
Въпреки че в Русия вече няма комунизъм, нито има шанс да се възроди, тя все още не може да се нарече "нормална страна".
***
Всички тези факти [от биографията му] нищо не ни говорят, с изключение на това, че г-н Путин е упражнявал професия, в която измамата и дезинформацията са всичко.
***
Златното правило е: всякаква правителствена намеса е проблематична, затова действай само когато каузата ти е доказана.
***
Задължението на политика, а още повече на държавника, е да служи. Отначало и докрай.

понеделник, септември 07, 2015

Човекът във високия замък – Филип Дик

Първо правило: не ще сгрешиш, ако на нов гост в къщата си поднесеш пържола.

Алтернативна история от 1962, в която Германия и Япония (или Епоние, както го произнася Сашо Йовков) са спечелили Втората световна и са си поделили света. Картината на света е доста интересна и пълнокръвна, а за времето си вероятно е била и интересна на населението, особено представяйки една коренно различна Америка, повлияна от японските нрави, разбирания и вкус. Проследяваме няколко сюжетни нишки, за които имаме очаквания, че ще се обединят около Човека във високия замък. В книгата така наричат автора на полунелегален алтернативен роман, в който се разказва как войната всъщност е спечелена от Америка и Русия. Четивото е силно провокативно и се издирва и популяризира от най-будните слоеве на японо-американското общество. В Германия е напълно забранена.

Чии съдби следим:
а) на талантлив шлосер, който е и евреин под прикритие;
б) на бившата жена на шлосера;
в) на търговец на оригинални американски произведения на изкуството от преди войната, който купува разни неща от евреина;
г) на агент на германското контраразузнаване, който е пратен в Америка със специална тайна задача.

Съдбите на всички герои търпят големи промени, което е ок, но крайната развръзка за мен остава малко неясна. Състезанието между всички герои не прилича на дългите бягания, когато от един момент нататък всички бегачи се събират в един коридор. В края на този роман ние ставаме свидетели на един финиширал и други трима, които нещо са постигнали и са доволни от това, но въобще не са разбрали, че е имало състезание, и са си тръгнали от пистата рано-рано.

Накратко, интересна за четене спекулация от типа „Какво би било ако...“ с приятни герои и подходящ брой загадки, но с финал, който от уважение към автора ще наречем само особен.

В годината след издаването Филип Дик печели за този роман наградата „Хюго“, което веднага го изстрелва в кръга на известните. Славата обаче е нещо спорно, защото след това по негови произведения ще бъдат направени филми-икони като „Blade Runner“, „Total Recall“, „Minority Report“ и „The Adjustment Bureau“, а повечето от зрителите им никога не са чували името му.

Ако изображението на корицата и съдържанието имаха допирни точки, бих коментирал и тях.

Още за романа можете да прочетете при Христо и Облачето.