неделя, септември 27, 2015

Панагюрци в Цариград през Възраждането – Атанас Шопов

Тази книжка представлява енциклопедичен справочник, в който по азбучен ред са изброени панагюрците, които по различни поводи и през различни периоди от живота си за известно време са пребивавали в столицата на турската империя. Както се вижда от посочените данни, събрани от най-различни достоверни източници, това не са случайни хора - просветени, образовани за времето си, прогресивно мислещи и не на последно място - богати. Голямата част от тях са имали възможността да поживеят в този град-водовъртеж благодарение на търговията, която са развивали, и печалбите от която са им давали възможността да се занимават например с финансиране на книжовна дейност и организиране на революция.

Уводната част предоставя интересна информация за град Панагюрище и населението му през епохите, различните версии за името му, а даже и за поминъка и привилегирования статут на жителите му през турско. Не са били много градовете по онова време, в които е било забранено дори да пренощува турчин. Много местни са работели за различни звена от турската държава - за войската, за осигуряване със сено и провизии, имали са право да събират данъци и какви ли не други привилегии. Някои от посочените данни за имотното състояние на панагюрци обаче здраво ми завъртяха главата, като например наличието на цели 31 еснафа в града, както и това, че ежегодно местните джелепи са събирали 200 000 (двеста хиляди, няма грешка) овце за Цариград и от продажбата им са се връщали с около 1 000 000 златни гроша.

Книгата, която четох аз, е второ издание и според мен спокойно може да претърпи още някое, защото съм убеден, че сега има доста панагюрци, които не знаят подробности за живота на своите прадядовци, макар да носят същите имена като тях.

Лично мен най-силно ме впечатли пасажът за Павел Бобеков. Голям човек, голям! Учи гимназия, Робърт колеж и Военно-медицинско училище, издава възрожденска литература, главен учител в Панагюрище по история, география и френски в класното училище, председател на читалище "Виделина" (завчера празнуваха 150 години от основаването му), поставя редица драми, помага за основаването на женско дружество "Надежда", хилядник и Председател на революционното правителство и Военния съвет, редактор, автор и преводач за различни вестници и списания (превежда Молиер и Сервантес), работи за Червения кръст, участва в Сръбско-турската и Руско-турската войни. Всичко това само за 25 години, роден на 14.10.1852, умрял на 17.10.1877 даже без да види Освобождението. 

Ето тук има малко повече подробности за книгата.

Няма коментари: