История на Евангелската Съборна църква в Панагюрище - п-р Данаил Игнатов

След няколко месеца привидна почивка от четива, ми трябваше нещо кратко и живо интересуващо ме, за да успея да го завърша и сервирам тук. Чакай, ще кажете, that escalated quickly. Работата е там, че в последните повече от два месеца бях зает да изчитам хиляди страници от всевъзможни американски архиви в търсене на повече информация за моя съгражданин Събо Николов (1870-1957), за когото в съюз с инж. Цвятко Кадийски се съставяше биографична книга. Една от пролуките в житейския път на Събо се оказаха най-първите години на него и на майка му Гана в протестантството, което изиграва много важна роля в целия живот и на двамата. Един от достоверните източници за такава информация се оказа тази малка книжка.

За скромната си цена от 5 лв  и обем на текстовата част от около 60 страници тя наистина е събрала доста ценни факти от историята на Евангелската църква в Панагюрище. Покрай търсенията ми за живота на Събо вече си бях изяснил какво ще рече съборна, кои са американските мисионери Кларк и Марш, какво е влиянието на мис Елън Стоун тук преди да стане известна от "Аферата мис Стоун". 

Освен интересуващите ме теми и герои, в книгата хронологически са изложени и много други истории на личности, кои от Панагюрище, кои - не, които са изиграли своята роля в създаването, развитието и възстановяването на църквата в града ни. Дори съвсем страничен читател като мен може да открие любопитни неща, като това как Петко Р. Славейков е един от преводачите на първата Библия на новобългарски език заедно с д-р А. Лонг, както и за живота на "протестантина" Стоил Финджеков - майсторът на черешовите топове от април 1876 г.

Панагюрище - време на промени (1991-1995). Хроника на едно кметуване - Ясен Христов

В тази книга от позицията си на първи демократично избран кмет на Панагюрище след промените баща ми разказва за събитията в града и страната ни през кметския му мандат от 1991 до 1995 година. Тя е своеобразно продължение на "Панагюрище - начало на промени (1989-1991)", която припомни самото начало на смяната на системата тук.

Изключително тежки времена, каквито се случват най-много веднъж в живота на човек, в които ставаме свидетели на смяна на обществено-политическата система. Хора, които са родени и целият им живот е минал в комунистическа България, изведнъж вече трябва да строят демократично общество. Проблемът е, че никой от тях не знае, повечето ги е страх, а мнозина дори се съпротивляват и искат невъзможното - да върнат старото. В рамките на този кметски мандат в страната се сменят четири правителства, приватизацията не е започнала, реституцията не е завършила, а законите, по които ще се живее занапред, тепърва се пишат. Години на инфлация, безработица, рекетьори, стачки, грозни и жестоки междучовешки отношения.

Дори и читателят да пренебрегне човешката страна на написаното, макар тя да е най-важната, пак остава невероятното количество и качество на извършеното за тези кратки от сегашна и безкрайни от тогавашна гледна точка четири години:

- Построява се язовир "Луда Яна" до степен готовност за частично завиряване и ползване за питейни нужди, проектира се и се осигурява финансиране за Пречиствателна станция за битови отпадни води;

- Създаване на Природонаучен музей и спасяване на възрожденските къщи, които и досега са част от комплекса на Историческия музей и са туристическата емблема на Панагюрище;

- Осигуряване на нова сграда за съда, построяване на новото крило на поликлиниката, нови кабинети и техника за болницата и създаване на здравни служби в селата;

- Научни конференции, фондация "Оборище", установяване на контакти и обмен между редица европейски градове още във времето, когато Европейският съюз е бил мираж за съгражданите ни;

- Нова структура на общинската администрация, на общинските предприятия и начало на приватизацията им;

- Завършване на училището в Баня, нови профилирани паралелки в панагюрските училища;

- Община Панагюрище се изкачва на шесто място в страната по икономическо развитие;

- И други, и толкова много други...

С какви усилия и на каква цена? Защото нали не вярвате, че всичко това се е случвало просто ей така? Въпреки многото безспорно положителни резултати от този мандат, които никой обективен свидетел не може да отрече, инициаторът им е "възнаграден" с огромен психически товар, с доноси, обиди, заплахи, тормоз, разочарования, горчивина. 

Текстът е подкрепен със стотици цитати от документи (обръщения по радио, публикации във вестници, цитати от книги, протоколи от заседания, становища на експерти), които ни припомнят за някои позабравени събития, лица и отношения. 

Панагюрище - начало на промени (1989-1991) - Ясен Христов

Преди доста години един уважаван гимназиален учител по история ни казваше, че трябва да мине поне едно поколение след случването на определени събития, за да може те да се гледат и оценяват трезво. Е, от падането на тоталитарния комунистически режим и началото на промените в България мина малко повече, така че на книги с такава тематика определено им е време.

Понякога се случва така, че е едновременно и лесно, и трудно да се пишат такива книги, както и да се пише за тях. Някои от участниците в събитията вече ги няма, други са тук, но им е неудобно да си спомнят какви са били, трети пък държат да остане черно на бяло достоверна следа за историческата истина за тези години. В последната категория е и баща ми, който като  едно от най-дейните лица в обществено-политическия живот на Панагюрище през тези години, има много какво да сподели. 

На представянето на книгата директорът на Исторически музей – Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов коментира, че тя попада в категорията на мемоарната литература, като същевременно е и своеобразен документ за епохата си, защото се позовава и цитира множество (над 140!) източници - протоколи от заседания, решения, изявления, изборни резултати, медийни изяви... Идеята е субективният фактор от тези локални събития да бъде сведен до минимум, а да останат доказани факти, които лесно може да се проверят в документите от онзи период. А той е толкова бурен, че това, с което се сблъскахме всички ние тогава само за 2-3 години, днес изглежда направо невероятно - смяната на системата, възстановяване на частна собственост и предприемаческата инициатива, сдружения,  партии и лидери, борби на идеали, купони, кризи, инфлация, празни рафтове...

Катаклизми като тези обикновено са рядкост в човешкия живот и се случват по веднъж, а може и направо никога. Не знам дали можем да се окачествим като късметлии, или точно обратното, но повечето съвременници някак оцеляхме. Видяхме края на прехода към демокрация и пазарна икономика, приеха ни в ЕС - клуба на богатите, заживяхме в глобалното информационно общество. Светът отесня и опознавайки езиците, привичките и манталитета на другите, влязохме в техните обувки, а те полека взеха да опознават нас. Младежите, които са родени след тези събития и не помнят нищо от преди, вероятно ще са първите, в чиито глави има истински свободни духове. Но за да могат да придобият поне бегла представа от далечните събития от тяхното рождение, не би било лошо да прочетат тази книга.

Очакваме с искрено нетърпение продължението на събитията в следващата книга на автора!:)

Панагюрци в Цариград през Възраждането – Атанас Шопов

Тази книжка представлява енциклопедичен справочник, в който по азбучен ред са изброени панагюрците, които по различни поводи и през различни периоди от живота си за известно време са пребивавали в столицата на турската империя. Както се вижда от посочените данни, събрани от най-различни достоверни източници, това не са случайни хора - просветени, образовани за времето си, прогресивно мислещи и не на последно място - богати. Голямата част от тях са имали възможността да поживеят в този град-водовъртеж благодарение на търговията, която са развивали, и печалбите от която са им давали възможността да се занимават например с финансиране на книжовна дейност и организиране на революция.

Уводната част предоставя интересна информация за град Панагюрище и населението му през епохите, различните версии за името му, а даже и за поминъка и привилегирования статут на жителите му през турско. Не са били много градовете по онова време, в които е било забранено дори да пренощува турчин. Много местни са работели за различни звена от турската държава - за войската, за осигуряване със сено и провизии, имали са право да събират данъци и какви ли не други привилегии. Някои от посочените данни за имотното състояние на панагюрци обаче здраво ми завъртяха главата, като например наличието на цели 31 еснафа в града, както и това, че ежегодно местните джелепи са събирали 200 000 (двеста хиляди, няма грешка) овце за Цариград и от продажбата им са се връщали с около 1 000 000 златни гроша.

Книгата, която четох аз, е второ издание и според мен спокойно може да претърпи още някое, защото съм убеден, че сега има доста панагюрци, които не знаят подробности за живота на своите прадядовци, макар да носят същите имена като тях.

Лично мен най-силно ме впечатли пасажът за Павел Бобеков. Голям човек, голям! Учи гимназия, Робърт колеж и Военно-медицинско училище, издава възрожденска литература, главен учител в Панагюрище по история, география и френски в класното училище, председател на читалище "Виделина" (завчера празнуваха 150 години от основаването му), поставя редица драми, помага за основаването на женско дружество "Надежда", хилядник и Председател на революционното правителство и Военния съвет, редактор, автор и преводач за различни вестници и списания (превежда Молиер и Сервантес), работи за Червения кръст, участва в Сръбско-турската и Руско-турската войни. Всичко това само за 25 години, роден на 14.10.1852, умрял на 17.10.1877 даже без да види Освобождението. 

Ето тук има малко повече подробности за книгата.