Съдията Ди още ръководи правосъдето в Пуян, но пътува сам инкогнито и се оказва в градчето до Крайречния дворец, където в момента пребивава третта дъщеря на императора. Очакванията му за два спокойни дни на риболов не се сбъдват или поне не във вида, както си ги е представял. Съдията се оказва въвлечен в разследване по откриване на изчезналата огърлица на принцесата, без дори да разбере (в началото) кой и как го набута в цялата опасна каша. А е опасна, защото в двора има интриги и не знаеш кой на чия страна е, крадците имат опасни маниери на работа, съпреничещи си банди също не си поплюват, а съдията разкрива всичко и раздава правосъдие само за два дни. Имаше откровено опасни моменти, в които рискуваше да бъде насечен от чуждите наемници, но будизмът се притече на помощ в неочеквана персонификация. Млада хубавица го разхожда с лодка по реката, съдията гази, плува, би се и се фехтова, хвана един костур, разкри нови и по-стари убийства, докато не разкри случая с изчезналата огърлица по характерния му фин и елегантен начин, като решението буквално беше пред очите на читателя през цялото време.
Авторът отново припомни твърдите конфуциански принципи на съдията, както и толерантното му и уважително отношение към будистите.
Не забелязах този път да имаше характерен мистичен момент, но като цяло това никога не ми е липсвало и дори прави книгата една идея още по-прекрасна за моя вкус.
Той се размисли с малко тъга, че младостта не може да бъде заменена с нищо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар