Романът съдържа биографични елементи и като цяло разказва за живота на Марион - австрийка, която живее през първата половина на миналия век първо в Австрия, после в Германия, а за известно време в Америка и Швейцария. Какво ѝ се случва на нея в личен план - музикално образование, мъже, деца, болести, различни занятия, докато не пропада в цепнатина в един швейцарски ледник. Всичко това е много гъсто преплетено и повлияно от бурите из европейския континент - политически събития, войни, кризи.
Някой може да каже, че книгата е женска, или че основното в нея е силата на духа и борбеността на една съвременна жена, която трябва да се справя сама с какво ли не. Също би било вярно, че книгата е силно европейска, не знам как авторката е станала успешна писателка на сценарии в Холивуд. Може би умее да пише и по други начини. Направи ми впечатление и един друг двигател на събитията в живота ѝ - привидната случайност. Случайно пропада в ледника, но неслучайно е тръгнала през него. Случайно се озовава в Съветския съюз, но там се запознава с американския си мъж. Инцидентно преспива с един болен евреин, но от това се ражда втория ѝ син, грижите за когото движат голяма част от действието в романа. Случайни ли са случайностите или може да ги наречем грабнати възможности?
Вики Баум пише по вероятно модерния за тогава маниер, по който е писал и Ремарк. Човешки драми на фона на грандиозните исторически събития. Как се е справял обикновения човек, как е реагирал, къде е грешал. Хуманизмът, универсалните човешки ценности и добродетели могат ли да надвиват? Или какво от това, че онези вечни 5% са виждали какво предстои, но масата ги е премазала?
Хубава ли книгата? Определено, трудно ще откриете нови книги на това ниво.
Не знам как се нарича този маниер на рисуване от корицата, но е редно да бъде публично разкритикуван. Що за безумие е това?
Улиците бяха толкова кални, колкото могат да бъдат само във Виена, където Западът свършва и започва Ориентът.
***
Младежта трябва да вярва и да се бори за нещо, иначе коренът ѝ изгнива.
***
Какво жалко, провинциално нещо е този патриотизъм! Всичко, което учехме в училище, часовете по история и георграфия, беше това, че Австрия е най-хубавата, най-важната, най-съвършената и най-могъщата страна на земята. Ние бяхме най-прекрасният народ, имахме най-доброто управление и най-мъдрия император, а останалият свят ни биваше представян като незначителна прибавка към нашата славна страна и към нашия храбър народ. Учим ли децата на всички страни по света на такива неща и оставим ли хората да вярват в онова, което са учили в училище, тогава ние ще имаме войни до края на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар