Тежестта на доказателствата - Майкъл Конъли

Две години чакане и дебнене на този роман и накрая той ме издебна да го видя най-случайно в местната книжарница, където по принцип даже не влизам.

Мики Холър е вече адвокат по граждански дела и представлява страната на майката на убито момиче, а впоследствие и на родителите на момчето-убиец, което момче е било подбудено от AI-агент да натисне спусъка. Делото е срещу компанията, която е създала този конкретен компаньон с изкуствен интелект, обучен по странен начин, неподходящ за общуване с малолетни тинейджъри. Или поне това твърди Мики, а адвокатите на компанията съвсем не са на това мнение. Има доста интересни разсъждения по твърде актуалната тема с AI-я, пожарите в Калифорния, които обезлюдиха цели квартали, както и традиционните адвокатски хватки от съдебната зала, подбора на заседали и постоянно променящата се стратегия на Мики. За кратко беше сдобрен със съпруга №1, а за финал получи шанс да поправи тежък пропуск от миналото за невинно осъден мъж, но за нещастие събитията пак го изненадаха по неприятен начин.

Допдна ми това, че отново беше даден шанс на науката и технологиите да поправят неправди от миналото, както и това, че те не са задължително права магистрала към безоблачното бъдеще.

Може би зарядът и броя на случаите, които Мики преследваше, не бяха кой знае какво, но пак беше много приятно да се прочете.

Заглавието е странен избор, но на "Бард" не им е първица да си импровизират. Картинката на корицата с някакъв мъж пред кабрио пък е просто илюстрация на мързеливата безидейна незаинтересованост. Изрично беше казано на сто места в романа, че адвокатът е разкарал всички линкълни и си е оставил само един за празник, а през останалото време се движеше с шевролет Болт. Но защо да не плеснем нещо спортно и мускулесто, изглеждащо като Chevrolet Chevelle, просто ей така?

Изкачихме прохода Техачапи по Грейпвайн и когато прекосихме планините Санта Сузана и започнахме да се спускаме към басейна на долината Сан Фернандо, виждахме сиянието на огъня по билото напред.

Планините Санта Моника прорязват сърцето на града, разделяйки Долината от западната част на града. Стомахът ми се сви от лошо усещане, понеже знаех, че от другата страна на планинската верига горят домове.

– Мамка му! – възкликна Макавой. – Това сигурно са Палисейдс, които горят.

Само кимнах. В огнената буря имаше нещо почти библейско. Водещите на новините, които бяхме слушали, наричаха ветровете, които подхранваха и разпространяваха пожарите, „дяволските ветрове“. Един коментатор по Fox оприличи Лос Анджелис на Содом и Гомор. Замислих се за това как хората се обръщат към религията пред лицето на природни бедствия.

Прехвърлихме се от магистрала 5 на 405, която прорязваше средата на Долината към Шърман Оукс, където щях да оставя Макавой. Той изключи радиото и продължихме в мълчание и потрес от гледката пред нас. Това ме накара да си спомня песен на Дейв Алвин, която бях чул преди много време. Вече не помнех мелодията, но текста никога не бях забравил:

Калифорния гори.

Има беда в обетованата земя.

По-добре събери семейството си

И се махни, докато можеш.

Пътят към възкресението - Майкъл Конъли

Мики Холър и Хари Бош са се наели с благородна мисия - да освобождават невинно осъдени и излежаващи присъди. Да, и това го има и не е чак толкова рядко.

След сензационното освобождаване на доказано невинния Хорхе Очоа, в кантората на Мики завалява порой от писма от затворници. Разбира се, всички твърдят, че са невинни. Задачата на Хари е да пресява потока и да се обърне внимание само на най-обещаващите случаи. Така попадат на млада майка, обвинена, че е застреляла мъжа си. Има скандал, два изстрела, има барут по ръцете, има признание и излежана половин присъда. След като се заравят по-дълбоко в случая, се оказва, че нито барутът е от нейните ръце, нито признанието е истинско, камо ли да има оръжие и възможност. Адвокатът ѝ е бил пълна дупка, а за татуираните полицаи пък изобщо не искам да говоря.

Научихме какво е то хабеас корпус и как се атакува държавата в такъв случай. Хари се подложи на експериментална терапия и засега изгледите са добри. Храната и музиката бяха традиционните - джаз и Мусо&Франк.

Това беше 38-ата книга на Конъли и само седма за Адвоката с линкълна. Едноименният сериал на Нетфликс засега е само до втори сезон, т.е. филмирани са само два романа, което е все пак някаква утеха, докато чакаме следващия роман през следващата зима, който дори още не е обявен.

Честита Нова година и дано да е по-плодотворна от предишната!

Законът на невинността - Майкъл Конъли

Дълго чакана книга, която обаче ме разочарова със слабото си действие. Сюжетът започна с много силна завръзка, защото, ще се съгласите, че случайно спрял те пътен полицай да намери в багажника ти труп на твой длъжник, си е голяма изненада и за двамата. След това обаче борбата на Мики Холър да се справи с делото, като защитава сам себе си, започна да бледнее, а събитията в съдебната зала и разкритията на екипа му извън нея, бяха толкова скалъпени, че направо нямам думи. Подхвърлени и зарязани сюжетни нишки, притопляне на стари персонажи и отношения. Традиционно героят беше уреден с мацка-две, което е малко необичайно, като се има предвид, че прекара по-голямата част от времето си в затвора. Беше бит, насмалко убит, възстанови някои стари връзки, скъса други и накрая почти просълзен чу очакваното "невинен".

Имаше една папка с документи, която се изгуби в затвора, а нищо не последва от това. Основният заподозрян натопител така и не се появи, което беше странно. Пандемията беше спомената, но някак ни в клин, ни в ръкав, сякаш тези споменавания са били дописани по-късно и са изсипани ей така, да личи коя година е. А за завършек един наемен убиец беше прострелян, за да се успокоим, че това е всичко и слънцето пак ще грее над нашето момче. А поръчителите, които останаха в сянка, а постната защитна стратегия в съда, която на практика нямаше почти нищо? Ех, ненужни подробности... Обрати, изненади, защо са ни, като винаги може да ползваме ФБР за deus ex machina.

Нощният пожар - Майкъл Конъли

Солената вода лекува всичко.

Книгите на Конъли не изтрайват дълго време непрочетени в мои ръце, а серията почивни дни допълнително предразполага към злоупотреби с любими криминални автори.

"Нощният пожар" е шарена отвсякъде - видове случаи, герои и опасностите, в които попадат. Този път Майкъл Конъли беше като уважителен бой-скаут, който гледа да обърне внимание на всички свои герои. От това романът изглежда малко претрупан с действие, имена и събития, но като се замисих, реших, че всъщност нещата в реалния живот никога не са излирани и не ни се сервират едно по едно за наше удобство и по-лесно храносмилане.

Хари не беше попадал на наемен убиец, но и това му дойде до главата, и пак в сенките около Бънкър хил, както в "Ейнджълс флайт". Имаше си традиционните напоследък разкрити стари случаи, достатъчно дилъри от Крипс, пандизчии, гейове, бездомници, адвокати и какви ли не други отрепки. Опасности за всички от сърце, а лошите си получиха полагаемото. Интересно беше да се научи как може да пострада човек с откраднати документи и какви може да ги натвори безнаказано фалшивата му самоличност.  

В този роман Хари слушаше Бен Уебстър с прякора "Красавеца и Звяра" (саксофон) и Чарлз Мингъс (контрабас) от Карнеги Хол, 1974-та ("Си Джем Блус" и "Пердидо"), а Рене - Мюз и някакви други такива глупости, но препратки за тях няма да има понеже не ми допадат. По подобни причини ще подмина и цитираните места за хранене, които вече ми се струват фрапиращи. Не че не търсих от любопитство разни каравани за тако с морски дарове в стрийтвюто на Google Maps, но като цяло рекламата на ресторантите ми дойде в повече.

Преводачът продължава да нарича магистралите автостради и това да не прави впечатление на никого, а кибритената клечка от корицата е прекалено общ намек за огньовете в книгата. Не знам, "Бард", не знам...

Холивуд беше доста различно място в малките часове, след като неонът и блещукащите светлини угасваха. Балард виждаше промяната всяка нощ. Тогава Холивуд се превръщаше в чиста проба територия на хищници и жертви - място, на което имащите се радваха на комфорт и сигурност зад заключените си врати, а нямащите бродеха на воля.

***

Бош погледна чинията ѝ. Напоследък като че всички ядяха авокадо. Противна работа.

Деветте дракона - Майкъл Конъли

Щастлив е онзи, който намира покой в себе си.

В този епизод Хари разследва убийство на възрастен китаец. Дядката имал магазин, сина му - друг, а според недомлъвките и записите на охранителните камери и двамата са били изнудвани да плащат рекет на някаква триада. Има заподозрян извършител, следва арест и тогава нещата образцово се оплескват. Хари хуква сам към Хонгконг да освобождава отвлечената си дъщеря, любимата му жена умира (да, точно така, Елинор Уиш отпадна от света на Майкъл Конъли), а нещата стават все по-мътни, както в личен, така и в служебен план. Докато биехме лошите из емблематичния квартал Коулун, научихме, че името му в превод означава "9 дракона". Хари го ръгаха с нож, стреляха го с пистолети, биха го с юмруци и като цяло никой не беше особено любезен с него. Към края, когато хонгконгската полиция най-после започва да му дири сметка за многото трупове около него, за малко се мярка и Мики Холър, за когото добре знаем колко неприятно се държи с враговете на клиентите си.:)

Като цяло не е от най-типичните романи на Конъли, няма я характерната методичност на разследванията, Сънсет и Вентура са заменени от небостъргачите и лепкавата влага на югоизточна Азия. Евентуалната поука от неочакваната развръзка би могла да бъде да не се бърза и да се внимава повече, когато нещата станат лични, защото тогава човек греши по-лесно и по-фатално.

Слушахме „Седем крачки до рая“ от албума на басиста Рон Картър „Скъпи Майлс“, полския тромпетист Томаш Станко с „Душата на нещата“, както и малко Арт Пепър.

Сребърен куршум – Майкъл Конъли

  Всички лъжат.

Колкото и да е чудно, Майкъл Конъли продължава да пише на ниво, страшно високо при това. Героите му не се изтъркват, опасностите и обратите не стават предвидими, интересът и тръпката от проследяването на сюжета не спадат. Няма да забравя с какво трескаво бързане дочетох „Черното ехо“, а петнайсет негови романа по-късно се чувствах по абсолютно същия начин в края на „Сребърен куршум“. 

Тук историята за пръв път среща Мики Холър с ... Хари Бош. Какво е общото между тях ли? Ако сте били наблюдателни, може да се сетите и сами, ако не – в последните страници ще ви бъде казано ачик-ачик, докато гледате залеза на слънцето над Тихия океан и остров Каталина. Оказа се, че двамата не само работят от противоположните страни на правосъдието, но и живеят на срещуположните страни на един и същ каньон. Ако ви харесат тук, изчакайте да видите как ще си партнират и в „Отменена присъда“. 

Историята в резюме изглежда тривиална като за Холивуд – филмов магнат е обвинен в убийството на жена си и любовника й. Виновен-невинен-виновен-невинен-не е важно... Мики наследява този случай от друг адвокат, който лекичко е бил позастрелян. Опасностите и адвокатските хватки в съдебната зала са предадени с безспорна притегателна сила, но по-интересното, както винаги, е пътят. Начинът и стъпките, които предприемат героите, за да стигнат полека-лека до истината. С цената на нерви и рискуване на всичко, all in. 

Не липсва неизменното споменаване на саксофониста Франк Морган, както и на бунтовете по случая с Родни Кинг. 

С три думи: адреналин и удовлетворение.

Още за същия роман при Копо.

Най-важното умение за адвоката по наказателно право е да получава пари. Много ме бива в това.

Отменена присъда – Майкъл Конъли

Най-неочаквано се оказа, че книжарницата от приспания от августовска жега зимен курорт съдържа истинско изобилие от ранните романи на Конъли. Динамични, близки и все за Хари Бош. Освен това съдържаше и продавачка от най-правилния тип – достойна жена в зряла възраст с дълбоко деколте и също такива познания върху съвременните творби в криминалния жанр. От тези хора, на които възпитанието им позволява да ти кажат само „Добър ден!” и да те оставят да си ровиш на спокойствие из рафтовете. (За разлика от нервозните тийнейджъри от някои столични вериги, които от вратата започват да нахалстват с тяхното „Да Ви помогна с нещо?”, при условие, че изобщо не са в състояние да го направят.)

Та избирам си аз предоволен нещо старо, което съм чел от монитора, но държа да запозная с него и други фенове, и отивам към касата. Разменяме 2-3 любезни думи за Майкъл Конъли, при което жрицата в храма на Гутенберг дискретно ме уведомява:

- А ние имаме и най-новата му книга.
- „Адвокатът с линкълна”? – подхвърлям кратко аз, като оставям в интонацията ми да се долови и лек самодоволен триумф. Не само, че съм чул заглавието, ами и преди месец го четох в оригинал.
- Не – изненадва ме за втори път тя, – „Отменена присъда”.
- Обаче тя не е за Хари Бош – плахо отвръщам аз с вече топящата се надежда да се отърва от неочаквано удвоения разход за книги, – а сигурно е за Мики Холър. (В личната ми класация Хари Бош има 30 от максимални 10 точки, а Мики Холър само 20 от 10.)
- Не – държи на навика си да ме изненадва тя, като от тона й личи, че й е неприятно да опровергава запален клиент, – за Мики Холър [кратка, но драматична пауза] и за Хари Бош е.

Двайсетачка, каса, разбиращи усмивки, оркестърът отвън на площада надува бузи на "Sing, Sing, Sing", завесата пада.

А иначе книгата се разправя за единствения случай, когато Мики Холър работи като прокурор, а следовател по случая му е Хари. (Хари освен това му е доведен брат, нали помните?) Обвиненият в убийството на 12-годишно момиче е шантав, опасен и е пуснат под гаранция, а и Мики, и Хари имат дъщери на подобна възраст. Адвокатът на защитата се оказва талантлив гад, а пък обвиненият започва да води странен и двойнствен нощен живот.

Ритъм и съспенс, тези работи Майкъл Конъли ги умее, както малко други писатели. Знае абсолютно прецизно кога и колко да ти каже, за да увеличава темпото и нагнетява напрежението до самия финал и да те кара да четеш до 1 часа през нощта.

Ето тук има малко по-подробно за съдържанието.

Адвокатът с линкълна - Майкъл Конъли

„Няма по-страшен клиент от невинния.“

Особена история, поне за мен. Романът, подобно на другите 4-5, които съм чел от Майкъл Конъли, пак е фрашкан с действие, неочаквани разкрития, обрати и опасни престъпници. Приятно ми беше да видя, че съгласно всички изисквания за съвременен трилър, главният герой съвсем примерно загази в личния си живот още в края на първата третина от книгата. Неочакваното този път беше от коя страна на престъплението бяхме ние с него този път - страната на адвокатът защитник на престъпниците. В предишните истории за детектив Хари Бош нещата бяха малко по-леко смилаеми и горе-долу в духа на кучешката логика: там някъде има престъпник - намери го и го хвани. Тук обаче събитията бяха пренесени в любимата на целокупния американски народ съдебна зала. Хитър и опитен защитник, млад и злобен прокурор, брутален съдия и обвиняем плейбой, който е толкова нееднозначно да бъде съден, а още по-трудно да бъде защитаван. Засукана работа.

Нашето момче този път е адвокат и се казва Мики Холър. Защитава единствено и само платежоспособни отрепки. Отявлени и доказани престъпници, срещу които обаче органите на реда в някой момент са действали незаконосъобразно, било то неволно или не. Тези пукнатини ползва Холър, за да печели делата си. Освен това има и наследената от баща му (също адвокат) слабост понякога да защитава с съда за без пари арестувани проститутки. Противно на молбите на втората му бивша жена, която работи при него като секретарка.

По кината до скоро вървеше едноименен филм с някакъв симпатяга в главната роля (оказа се Матю Макконъхи), за който запознати споделиха, че се бил вживял и ролята му паснала идеално.

Любимите песни на главния герой пак са много ключови, защото най-изненадващо нашето момче се оказа, че редовно слуша албум на 2Pac, подарен му от клиент. Другите хора се стряскат, не вярват и мислят, че се шегува, че слуша такава музика, но всъщност тези песни просто помагат на Мики Холър да разбира клиентите си по-добре.

Трябва да се споменат и трите еднакви линкълна, които притежава Мики, като номерът на този, който е в движение е: "NTGLTY".:)

Publishers Weekly казва, че Майкъл Конъли е еквивалентът на Достоевски в модерната криминална литература. Което не знам дали на мен ми звучи изобщо похвално. Защото всъщност Конъли е много по-добър от това.:)

Каква е разликата между сома и адвоката?
— Хммм, не знам, детектив.
— Единият обира лайната по дъното, а другият е риба.