Щастлив е онзи, който намира покой в себе си.
В този епизод Хари разследва убийство на възрастен китаец. Дядката
имал магазин, сина му - друг, а според недомлъвките и записите на охранителните
камери и двамата са били изнудвани да плащат рекет на някаква триада.
Има заподозрян извършител, следва арест и тогава нещата образцово се оплескват.
Хари хуква сам към Хонгконг да освобождава отвлечената си дъщеря, любимата му жена
умира (да, точно така, Елинор Уиш отпадна от света на Майкъл Конъли), а нещата
стават все по-мътни, както в личен, така и в служебен план. Докато биехме лошите из емблематичния квартал Коулун, научихме, че името му в превод означава "9 дракона". Хари го ръгаха с
нож, стреляха го с пистолети, биха го с юмруци и като цяло никой не беше
особено любезен с него. Към края, когато хонгконгската полиция най-после започва да му
дири сметка за многото трупове около него, за малко се мярка и Мики Холър, за
когото добре знаем колко неприятно се държи с враговете на клиентите си.:)
Като цяло не е от най-типичните романи на Конъли, няма я характерната методичност на разследванията, Сънсет и Вентура са заменени от небостъргачите и лепкавата влага на югоизточна Азия. Евентуалната поука от неочакваната развръзка би могла да бъде да не се
бърза и да се внимава повече, когато нещата станат лични, защото тогава човек
греши по-лесно и по-фатално.
Слушахме „Седем
крачки до рая“ от албума на басиста Рон Картър „Скъпи Майлс“, полския тромпетист
Томаш Станко с „Душата на
нещата“, както и малко Арт Пепър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар