събота, март 08, 2014

Последните дни на вечността - Михаел К. Иволайт

Кой е Михаел К. Иволайт вероятно вече знаете, ако сте чели тази статия в любимото ни "Сборище на трубадури". Там може би сте видели и корицата на последния му сборник, в който авторът е събрал шест произведения, които най-общо може да наречем разкази. Такива разкази, които заемат общо 255 страници. И те наистина са нещо повече от разкази, не само по обем. Идва ми думата "визионерства", но не ми звучи достатъчно земна и обвързана с факти.
  • "Човек-сянка" - Колко по-лесно е човек да бъде невидим в един свят, доминиран от вездесъщите информационни технологии. Ами ако този невидим човек е атентатор с опасна мисия?
  • "Последните дни на вечността" - Времето - измерението, което почти изобщо не познаваме. Може ли да се окаже, че само по себе си едно пътуване със свръхсветлинна скорост може да погуби целия останал свят? Или да роди нови светове? Кой ще бъде творецът им? И всичко това в резултат от едно глупаво съревнование между двама млади мъже за сърцето на тяхна колежка от университета.
  • "Време на Планк" - О, наука, дори ти не можеш да обясниш дали Адам и Ева са имали пъпове!:) Но както и да е... времето на Планк са онези първи няколко секунди след Големия взрив, за които не се знае нищо. Тогава са се появили законите, на които се подчинява нашата Вселена. В този период времевите и причинно-следствените връзки се разпадат, а науката е безсилна да каже каквото и да било. Възможно ли е такова нещо да се създаде изкуствено в някой адронен колайдер и какви ще са ефектите от такъв малък Голям взрив? Има ли изобщо разлика между малко и голямо на квантово ниво? Може ли светът изведнъж да се окаже задвижван и закрепен на нови природни константи? Какъв ще бъде този свят?
  • "Няма да се уплаша от зло" - Отново млади учени в капана на фатална и тайнствена непозната жена. Създател на революционна нова технология за съхраняване и обработка на данни години наред работи по откритие, което баща му е направил малко преди да умре. Възможно ли е късовълновият фон, който ни обгръща, всъщност да е част от някакво важно послание, което някой е отправил специално за нас? Кой и какво е искал да ни каже?
  • "Тържеството по случай смъртта ми" - Ако технически постоянното обновяване на човешкото тяло вече е възможно и на практика човек е в състояние да живее вечно, какво би накарало един от тези кандидати за богоподобност да пожелае доброволно да умре?
  • "Смяна на караула" - Преподробна игра на еволюция с полунеочакван край.
По тази книга въздишах отдавна и затова искам специално да благодаря за благородния жест на Алмаака, който ме снабди с нея.:)

Няма коментари: